Нели Пенчева
преподава по Етика
в град Стара Загора
Големина на текста:
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” – ГР.СОФИЯ
РЕФЕРАТ
по
Въведение в етиката
Тема: Добродетелта
Изготвил: Преподавател:
Ивета Георгиевадоц.Недялка Видева
Иванова
От специалност: Философия
Фак.№ 61230
Добродетелта се централизира като проблем за първи път от древногръцкия
философ Питагор. Общият ментален план, в който той разглежда това понятие,
исторически и логически се свързва със схващанията на седемте мъдреци на древна
Елада. Схемата, по която се разглежда този проблем напомня за някои от
великолепните им сентенции, в които са отразени житейските разбирания за доброто
като израз на мярата, хармонията и справедливостта.
Столетие по-късно, когато се осъществява преходът от космологически към
антропологическия етап на античната философия, проблемите на етиката придобиват
изключително голямо значение. Цицерон щрихира трансформирането на
философските възгледи, в основата на които лежи „снемането” на философията от
небето на земята. Това води до радикална промяна, открива се един нов космос –
човешко битие с неговите многомерни онтологически, гносеологически и
нравствено-аксиологически измерения.
Сократ обосновава нова област на философията-етиката, определяйки нейните
основни категории и задачи. Въпросът за добродетелта се утвърждава като основен
на моралната философия и осмислен в духа на абсолютния рационализъм.
Платон синтезира в своята теоретическа система натурфилософско и
антропологическото начало в античната философска мисъл, разширявайки
онтологическия хоризонт на анализа и на проблемите на етиката и по-специално на
добродетелта. В тези мисловни линии се открояват две водещи тези, които по своему
обединяват различните философски възгледи. Първата е свързана с евдемонизма като
учение за добродетелния живот, в който главния мотив за разностранната човешка
дейност е стремежът към щастието. Втората е идеята за самосъзнанието като най-
непосредствен ориентир и мотив на етиката.
Понятието „добродетел” е първото исторически възникнало и значимо
определение на духовния свят на личността, в което са отразени главните социално-
нравствени позитивни явления на античното общество. Идеята за добродетелта е
традиционен проблем на моралната философия и за онези нейни разновидности,
както застъпват и защитават научните основания на евдемонизма.
2
В „Никомахова етика” на Аристотел са синтезирани общите позитивни
характеристики на моралното съзнание и действия на личността. Понятието
„добродетел” е основно и конструктивно определение в „Никомаховата етика”.
Добродетелта е изначaлна и придобита, първично дадена и култивирана морална
специфика на човешката същност. Тя е възможност, която се реализира в
нравствената сфера, вроденото предразположение, чиято същност се проявява във
феноменалните факти на човешкото битие, именно това е изразът на нейната целева
реализация.
Добродетелта е моралния аспект на общия проект и обективната парадигма на
човека, знанието, което очертава пътя към постигането на високо морални качества и
отношения между хората. Добродетелта е и целта на общите усилия на човека, в нея
намират израз най-благородните лични и обществени задачи, желания и начинания,
мотиви и съзнателни убеждения. В етиката на философа тя е общата нравствено-
етическа норма, изискваща усъвършенстването на индивида посредством
постигането на високо морални качества и отношения. Добродетелта в етиката на
древногръцкия мъдрец е едновременно и синтез на високо нравствени качества и
критерий и норма на поведение, и идеал на жизнената позиция на индивида.
Изчитайки и „междуредията” на „Никомаховата етика” се прозира идейността
и стремежа на Аристотел да дефинира не просто определението на добродетелта, а
съзнаването на нейния практически смисъл, разтеж и целевост.
Човешката дейност е насочена към реализацията на върховното благо-
евдемония. Евдемонизмът полага доброто като обект на човешкото желание и
дейност. Неговият главен смисъл съвпада с целта на човешката природа и
съществуване. Защото доброто не е трансцедентна същност, а реална категория на
човешката природа. Аристотел засяга това свое гледище и в „Политика”, където
определя евдемонизма като съществена форма на човешкия живот, която изразява
собствена позиция на свободния човек, неговата духовна самодостатъчност и
автономност (Политика, II, I, 10; II, II, 5-7).
Диоген Лаереций изказва мнение по отношение на реализирането на
добродетелта. Според Лаереций щастието е трикомпонентното ползване на благата.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 ное 2021 в 14:34 студентка на 44 години от София - Софийски Университет "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически, специалност - Право, випуск 2019
 
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
357
1
21.08.2013
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
784
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Добродетелта

Материал № 533284, от 20 юни 2010
Свален: 128 пъти
Прегледан: 136 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 2,262
Брой символи: 14,321

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Добродетелта"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Нели Пенчева
преподава по Етика
в град Стара Загора
с опит от  15 години
1 529 86

виж още преподаватели...
Последно видяха материала