Югозападен университет “Неофит Рилски”
Благоевград
Правно-исторически факултет
КУРСОВА РАБОТА
Дисциплина: Политическа история на Европа и САЩ
Тема: Организация и политика на нацистка Германия
Изготвил: Проверил:
Атанас Димитров доц. Стоян Бараков
Фак.No 0884
Международни отношения – 1 курс
2 семестър
Благоевград, 2007
Политиката на нацистка Германия през XX век е един своеобразен феномен.
Той би трябвало да се разглежда като единно цяло между личността на
Хитлер, неговата националсоциалистическа партия и Третият Райх. Именно
Германия е пример за това, че амбицията на един човек може да го превърне
в лидер на една нация, а неговата мания – държавна политика. Появата на
Хитлер води до огромен,по мащабите си опит да се осъществи една
идеология, чрез тоталната мобилизация на масите. Идеология, която в
крайна сметка води целия свят до война, взела жертви, повече от всяка друга
преди и след нея. Неговата харизматична личност го превръща в пример за
подражание и авторитет за милиони хора.В следствие на неговата ораторска
дарба и организационни способности, той изгражда от народа противници на
демокрацията и либерализма, дисциплинирана масова партия и
непоколебима ударна сила. Само за няколко години след присвояването на
властта, Хитлер успява да превърне Германия от една западнала държава до
тоталитарна такава, подготвена за грандиозна война.
Идването на Хитлер и нацизма на власт е една от най-силните прояви на
криза у европейския либерализъм, разрушаващ цялото статукво в
международен план, определен от страните-победителки от Първата
световна война. Резултатът от амбициите за господство над света е
влизането на света в грандиозна Втора световна война.
Трудно е да се даде съвсем точна и кратка формулировка за фашизма
поради няколко причини.Една от тях е,че проявите му в различните държави
се базират на малко или много по-различни идеологии, от тези на фашизма в
другите страни. Най-често фашизмът се приема като крайна форма на
национализъм, понякога и десен вариант на социализма, но най вече като
организационен изглед на един определен светоглед. Германският
националсоциализъм се разграничава най-вече с базирането си върху
расизма, чиято версия е антисемитска, възприемаща течения, чиито
представители поддържат теорията за чистата раса и евгениката, и печели
изборите с реторика, която залага както върху социалната, така и върху
националната карта. Все пак фашизмът няма строго определени политически
черти, присъединяващи го към някаква друга идеология. За това
свидетелства и самият Мусолини, който твърди, че фашизмът не води
началото си от теоретична и предварително изработена доктрина, а че се
ражда от необходимостта да се действа и сам се превръща в действие. Това
твърдение, формулирано от един от най-изявените му лидери е и като че ли
най-точно. Фашистките огранизации се оприличават най-вече на стихийни
движения, продиктувани от събитията, отколкото като партии със свои
собствени традиции. Те са резултат от дълбоката криза в структирата на
капиталистическото общество. Там, където преходът към
държавномонополистическия капитализъм се осъществява без
буржоазнодемократичната система да е пуснала корени в обществото, се
създават условия за успех на едно фашистко движение. Буржоазията приема
фашизма като спасение за трудностите си, което обаче в крайна сметка се
оказва фалшиво. Основният състав на тези движения е имено буржоазията.
Често фашизмът е определян като “буржоазна революция и борба на
средните слоеве за самосъхранение”, представено като масово
движение(изява на ирационалната структура на човека, моделирана в
тълпата). Фашизмът възниква именно в епохата на империализма, в условия
на дълбока социална криза, заплашваща дори самото съществуване на
капиталистическата система.
Събитието, предрешаващо успеха на Хитлер е икономическата криза
от 1929 година. Икономиката на Германия е засегната жестоко, крахът е
пълен. Липсата на пазари и безработицата довежда до тежки времена и
дълбока криза. Недоволството на народа и безпокойството тласкат Германия
към крайни и отчаяни мерки. Своето спасение хората виждат в Хитлер и
националсоциалистическата партия. По това време националистическите
партии за десетки, но именно личността на водача на националсоциалистите
