Големина на текста:
Фамилната терапия е течение, което се оформя през 60-те години на 20 век, като се
поражда едновременно в различни центрове.
За разлика от индивидуалната терапия, фам. терапия не е насочена към промяна на
индивида, а подобно на груповата терапия е насочена към промяна на контекста, в който
проблемното поведение на индивида би могло да се промени.
Във фам. терапия семейството се разглежда в няколко основни аспекта:
1.Семейството е жива система с взаимно обуславящи се елементи, с очертаване на
граници и стремеж към по-висока организация
2.Семейството е онзи необходим, достатъчен брой хора, който осигурява контекста за
решаване на определен проблем, който е дефиниран във фам. сесия и по който е
сключен договор да се работи
3.Семейството има етапи в развитието си –т.нар. жизнен цикъл на семейството. За всеки
един от етапите има съответни, характерни проблеми, които трябва да бъдат решени.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА СЕМЕЙСТВОТО
Първи стадий - временна монада. Един млад човек, финансово самостоятелен.
Живее отделно от родителите си. Този стадий е мн. важен за формиране на самостоятелни,
независими от родителите възгледи за живота.
Втори стадий-започва от момента на среща с бъдещия брачен партньор.
Влюбеността, възникването на идеята за брачен съюз,продължителните, стабилни
отношения се отнасят към този стадий. Ако този стадий върви добре, то партньорите
обменят и съгласуват очакванията си за бъдещия съвместен живот.
Трети стадий- временна диада. Сключване на брак, партньорите започват общ
живот. Това е и времето на първата криза в семейството. Младите хора би трябвало да се
договорят как ще живеят заедно, да решат как ще разпределят функциите в семейството,
както и кой ще работи в семейството и кой не, кое поведение и външен вид са сексуално
привлекателни, кога ще имат дете и т.н. Това е времето на първата криза на семейството.
Четвърти стадии – възниква в случаите, когато е преодоляна първата криза на
третия стадии и брака се е съхранил и най-важното, появило се е първото дете в
семейството. Възникващата на този стадии криза е още по-сериозна – появил се е трети
семеен член, променила се е семейната структура. Тя е станала от една стана по-
устойчива, а от друга страна членовете на тази система са станали по-дистантни един от
друг. Необходим е нов договор, тъй като е възникнала необходимост от преразпределение
на ролите, времето и парите. Ако детето не допринесе за отчуждение между съпрузите, а
сплоти родителите този стадии е преминал удачно. Възможно е детето да доведе до
чувство на рутина и монотонност на живота, на съпрузите им струва, че младостта и
празниците са свършили. Мъжът се чувства отхвърлен и забравен и смята, че жена му
“изневерява” с детето. Жената знае, че е отхвърлена с дете на ръце и изведнъж разбира, че
е омъжена за лекомислен юноша. Всичко това е призна е признак за неудачно преминаване
на четвъртия стадии. Не винаги се стига до развод, но обикновено закона за хомеостазата в
семействоо обезпечава сложни и причудливи стабилизатори на семейното система.
Например хронично заболяване на един от съпрузите или други форми на личен неуспех –
неспособност за професионален неуспех, алкохолизъм.
Пети стадии – характеризира се с появата на второто дете. Има данни, че има
зависимост между семейната роля на детето и това кое дете е то поред. Често най-
голямото дете в семейството се превръща в бавачка на следващите деца, отговаря за по-
малките и често се лишава от възможност да живее собствения си живот. Средното дете
нерядко е най-благополучно в семейството, освободено от семейните сценарии. Смята се,
че съперничеството между децата е неизбежно. Родителите се сблъскват с проблемите на
детската ревност и много често при решаването на тези проблеми родителите нерядко
проецират детския си опит в настоящето. С появата на децата възниква нова подсистема в
семейната система (съпружеска и детска подиситема). Границите между подсистемите в
семейството са важни за психичното здраве на семейните членове. Ако границите между
подсистемите са много ригидни мога да възниква писхосоматични заболявания при децата,
тъй като само при много силен “стимул” (поява на симптоми на болест) те могат да
преминат границата на своята подсистема и де се приближат към родителите си. Ако
границите между системите са много пропускливи всички семейни системи са лишени от
възможността да живеят свой личен живот и възниква слятост и обърканост на ролите. Не
е ясно кой взима решенията и за какво отговаря – родителстващи деца и инфантилни
родители.
Шести стадии – ученическите на децата. През това време семейството се сблъсква с
правилата и нормите на външния свят, които понякога се отличават от вътресемейните
правила. През този стадии се решават въпросите за това кое се счита за успех и кое за
счита за неуспех, как да станеш успешен, каква цена е готова да плати семейството за
външния успех и за съответствието с общо приетите норми и стандарти. Например
хиперсоциализиращото семейство смята, че никаква цена не е толкова висока, ако има
успех, а неудачника се лишава от семейна подкрепа. Хиперсоциализиращото семейство е с
много проницаеми външни граници. Колкото по-проницаеми са външните граници,
толкова по-ригидни са границите на семейните подсистеми. Взаимотношенията между
членовете са неспонтанни и се регулират от норми, правила, традиции, които трудно се
променят. Дисиденсткото семейство, т.е. семейството, което е в опозиция на външните
норми и правила има ригидни външни граници и често много проницаеми вътрешни
граници между подсистемите. В такива семейства могат да възникнат проблеми с
верността, но не съпружеската вярност, а вярност към семейните норми и ценности. На
този стадии на жизнения цикъл на семейстовото се “проверяват” границите между
семейните подсистеми както и правилата, митовете, нормите и игрите в семейството.
Седми стадии – свързна е с времето на полова съзряване на децата. Започва от
поубртета на първото дете в семейството. Най-важната задача, с която трябва да се справи
семейството в този стадии е да подготви детето за отделяне от семейството и за
самостоятелен живот. Този период на съзряване на детето обикновено е свързан с криза и
на средната възраст у родителите. Това означава, че в периода, в който детето се стреми
към независимост родителите се нуждаят от съхраняване на обичайната стабилност.
Кризата на средната възраст настъпва тогава когато, че човек разбере, че определени
факти и събития от живота му са необратими: професията е избрана и на професионалното
поприща са достигнати или не са достигнати резултати, семейството е създадено и децата
трудно могат да бъда променени и т.н. Едновременно с това става ясно, че времето за
активен живот не е толкова много и признанието, че си неудачник е фатално и
непоправимо. Проблемите с децата и ”лошите деца” са добро извинение. Например: Аз
нен направих добра кариера, защото имах трудни “болни деца” и има отделях много време.
В този случай за съхраняване на родителската самооценка е по-добре децата да бъдат
проблемни. На този етап на жизнения цикъл на семейството интересите на децата и
родителите са противоположни. Много често децата изпълняват определени
психологически функции в семейството. Например са медиатори между родителите си.
Ако децата напуснат семейството или още по-лошо станат самостоятелни и успешни, т.е
не се нуждаят от вниманието и помощта на родителите си то родителите ще се сблъскат с
необходимостта да общуват непосредствено едни с друг и да решат проблемите между тях,
които са натрупвали в семейството в продължение на години. Този сатидди на жизнеия
цикъл е най-труден за всички семейни членове и е твърде труден и мъчителен. Зада бъде
преминат успешно е необходимо семейството да “преустрои” своите втърешни и външни
граници, да се сключат нови “договори” между семейните членове и те да се научат да
живеят в променен състав.
Осми стадии – той е повторение на третия стадии, но членовете на диадата се
намира в друга възраст. Децата са пораснали и живеят самостоятелен живот, а родителите
живеят отделно. Този стадии често се нарича ”стадии на напуснатото гнездо”. Добре е ако
до този стадии на жизнения цикъл семейството е достигнало без големи загуби и хората с
удоволствие прекарват времето един с друг като са съхранили радостта от взаимното
общуване.
Девети стадии – това е живот в монада и самота. Съпруга е починал и човека
доизживява живота си сам така както е живял когато е бил млад преди да създаде
семейство, но сега това е стар човек, на който живота му е зад гърба.
Жизнения цикъл на българското семейство значително са различава от
американското като разликите са предимно икономически, но съществени са културалните
особености свързани с патриархалното българко семейство. В тази връзка ценноста на
роднинските отношения е много висока и практически голяма част от хората не живеят
отделно в нуклеарно семейство.
Първи цикъл – родителско семейство с големи деца. Младите хора нямат
възможността да преживеят опита на самостоятелен и независим живот от родителското си
семейство. През целия си живот младия човек е елемент на собствената си семейна
система, носител на нейните норми и правила и дете на своите родители. Обикновено
младия човек няма ясно представа за това какаво е постигнал в живота със собствените
сили и му е трудна да изработи чувство на лична отговорност за съдбата си. Той не може
да провери на практика правилата за живота и нормите, които е получил от родителите си
и често не може да изработи свои правила, т.е. човекът който е направил сам себе си е
рядко явление.
Втори стадии. Младия човек се запознава с бъдещия си брачен партньор, сключват
брак и отиват да живеят в дома на родителите. Задачата е много сложна – да се създаде
малко семейство в голямото. Младите хора трябва да се договорят не само един с друг и
кака ще живеят заедно и по какви правила, но заедно с това и трябва да предоговорират с
родителите си как ще се разбират едни с други. Патриархалните правила предполагат
вариант на такъв договор: младия съпруг или съпруга влизат в голямото семейство с
правата на поредно дете – син или дъщеря. Родителите на мъжа или жената се наричат
“мама” и “татко”. Тогава младите съпрузи не са съпрузи, а братя и сестри. Много често
единия член на брачната двойка иска да бъде съпруг или съпруга на първо място, а син или
дъщеря на втори план. За другия съпруг приоритетите са разменени. Често конфликта
изглежда като кавга между свекървата и снахата или зетя и тъщата, но в основата му лежи
конфликта на ролевите приоритети на съпрузите. Често старата система (Родителското
семейство) на младия възрастен, сключил брак се подчинява на закона за хомеостазата и
иска да запази всичко така както си е било, а новата съпружеска подсистема се нуждае от
сепарация. В този случай се създава парадоксална ситуация – брака хем го има, хем го
няма. Например една много нежна майка много се е зарадвала на това, че сина й се е
оженил и през нощта влиза в стаята на младоженците “да се полюбува на тези гълъбчета”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фамилна терапия

Фамилната терапия е течение, което се оформя през 60-те години на 20 век, като се поражда едновременно в различни центрове. За разлика от индивидуалната терапия, фамилната терапия не е насочена към промяна на индивида, а подобно на груповата терапия е на
Изпратен от:
Поля Кабадаиева
на 2007-12-08
Добавен в:
Реферати
по Педагогическа психология
Статистика:
148 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Експеримент с музика

06 ное 2008
·
185
·
7
·
1,496
·
153

Проведен е екаперимент с хора, които слушат музика и е отчетено влиянието върху тяхното внимание.
 

Вечната надпревара между Учител и Ученик

27 яну 2009
·
96
·
2
·
426
·
125
·
1

Процесите на въздействие и взаимодействие между ученик и учител често създават конфликт. Желанието на учителя да породи респект към своята личност, любов към предмета, да изгради ценностна система у подрастващия и да предаде нужните за бъдеще знания ...
 

Педагогическа Психология


Неиздаден все още учебник по Педагогическа психология на проф. П.Николов от катедрата по Психология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Учебникът покрива целия изучаван материал по дадения проблем.
 

Педагогическа психология


Това са лекциите включващи важни и съществени понятия от педагогическата психология като внимание, черти на личността, развитие на личността във възпитателния процес и др....
 

Социализацията на детето посредством възпитанието като социален феномен.

14 мар 2008
·
700
·
11
·
2,136
·
503
·
1

Социализацията на детето. Възпитанието като социален феномен. Основни фактори, окзващи възпитателно влияние върху детето.
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Фамилна терапия

Материал № 53269, от 08 дек 2007
Свален: 148 пъти
Прегледан: 48 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,449
Брой символи: 20,696

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фамилна терапия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения