Проблемът за силната воля и несломения човешки дух,
отразен в поемата “Ралица”
“Ралица” е публикувана за пръв път в сп.”Мисъл” през
1903г. В нея чрез модерна художествена обработка на
традиционни образи и сюжети се внушава кодекс от
нравствени и културни идеали. С тази творба авторът става
продължител на линията, начертана от неговия баща /Петко
Славейков/ в “Изворът на белоногата” . Това е линия от
национални и общочовешки проблеми, разкрити с
фолклорни образи и мотиви и обединени от притежаваната
силна воля и несломен човешки дух.
“Moдерното” и новото при образа на Ралица е в
индивидуалистично-хуманистичната трактовка на
човешката проблематика.Пенчо Славейков утвърждава
силната воля, с която неговата героиня отстоява истински
стойностното в живота и правото си на личен избор в
любовта.
Физическата и нравствената характеристика на героинята
градят хармоничност. Външната красота /”Като оназ
вечерница в небето,/ една бе в село Ралица девойка”/ е в
съответствие с нравствения облик. Фолклорните
сравнения, образност и естетика /”Той беше строен явор
столоват,/тя тънка, вита, кършена лоза”/ са следствие от
интереса на автора към народното творчество, който се
засилва след престоя му в Лайпциг през 1892г, когато се
запознава с творчеството и идеите на немските
романтици /Гьоте, Хайне/. Но етноцентричния патос в тази
фолклорна поема е надхвърлен и психологизмът в нея
утвърждава индивидуални, а не родови ценности. Не
ценностите на “родното”, а на “личното”, “на своята воля”
са висшите ценности в поемата. Отстояването на правото
на личен избор в любовта / “Сърцето силом се не зема./ Не
е то пита, то се не ломи”/ не е обвързано с материални
блага /”сиромах е Иво”/.Богатият и охолен живот е
отхвърлен от героинята в името на нравствеността,
любовта и духовната чистота.С поставянето на
нравствеността над материалните блага и със силната
воля, проявена при отстояването на тази позиция Ралица
напомня за Гергана от “Изворът на белоногата”/Петко
Славейков/, която също изтъква наличието на “своя воля”
като най-силен аргумент в диалога между “робиня” и
“господар” .В това отношение Гергана надхвърля
характерните за бащата Славейков, а и за българското
Възраждане ценности на “рода”, “народното”,
“традиционното” и се доближава до ценностната система
на Ралица, до “модерната” епоха на сина Славейков.
Трагизмът в поемата е породен от условията, от
обстоятелствата, а не от вътрешна конфликтност в
характера на литературния образ. Драмата, която Ралица
носи в сърцето си е последица от фатално събитие /
Стоичко Влаха убива Иво/, пред което тя е безпомощна. Но
вниманието на поета е насочено не върху събитието, а
върху неговите последствия. Не убийството на Иво е
идейно-емоционалният център на творбата, а реакцията на
Ралица. Със силна воля и несломен човешки дух тя успява
да преодолее трагизма. В случая трагизмът е породен не от
смъртта, а от погубената младост и несправедливостта,
жестокостта на съдбата.Героинята отстоява правото си на
личен избор в любовта, но това не я дарява с трайно
щастие:”Живей сиротно със своето сираче/ живот неволен
тя сега”. Ралица търси погледа на Иво във “ваклите очи на
свойта рожба”. Това ни напомня, че отвъд ценностите на
духа има още нещо, което е непредвидимо, защото драмата
на индивидуалното човешко съществуване се определя и
от онова, което древните гърци наричат Мойра – богиня на
съдбата,дядо Славейков го обвива в загадъчния образ на
“черната веда”, а Славейков го е обобщил в образа на
слънцето, което “за едни тъй драголюбно грей,/ на други
мрак сгъстява на душата”/.
Посланието, което Славейков отправя чрез нейния образ е,
че човек може само физически да бъде сломен: “ и пак оная
хубава усмивка/ на устните й цъфва, от живота/
ненадломена – с несломено сърце”. В нравствен план
идеалът побеждава. Морално грозното не е окончателен
финал, то е временно явление. Но силната воля и
несломеният дух на Ралица , разгледани широко, извън
2
тесните рамки на отделната личност, говорят и за
нравственността на един народ, който е изваял героинята.
Може би затова в личната библиотека на Славейков
откриваме мисълта:”величието на народите зависи от
тяхната нравственост” на Гюстав Лебон /”Психология на
народите и масите”/ двойно подчертана.В несломения дух
на Ралица се проектира несломения дух на един народ,
отстоял на вековен робски мрак.
Ралица е изградена от своя автор с проявен вкус към
трагизма на човешкото битие, утвърждава един горд
духовен идеал, в чиято основа е вградена силната човешка
воля. Нейният несломен човешки дух ни отвежда към
пределните тайни на човешкото съществуване.
3
9
13
