Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
1.Периодизация и
извори за
средновековната
българска история:
Периодизацията на
Средните векове е
относителна и
съществуват
различни
хронологически
рамки. Кристов Килер
например определя
края на античността
до управлението на
Константин Велики и
края на
средновековието в
1453 г. За начало на
средновековието се
приемат от различни
учени Маркоманските
войни (2-3 век), 476 г.,
Великото преселение
на народите, а за
край- 1453 г.,
Великите географски
открития 15-16 век,
епохата на
революциите,
отмяната на
робството в Америка.
За българското
средновековие също
съществуват
различни
периодизации. То
може да се раздели
на езичество(681-
864), и
християнство( след
864 г.), както и на
Първо българско
царство (681-1018),
византийско
владичество (1018-
1185), Второ
българско царство
(1185-1396). Според е
въпросът къде трябва
да се отнесат 15-17
век, които са тъмни
векове в историята на
българския народ.
Извор е всяко нещо,
което дава
информация.
Домашните извори са
непредубедени, но
малобройни. Голяма
част от наследството
ни е разграбено по
време на турското
робство, руско-
турската
освободителна война
и пр. Голяма част от
библиотеката на
Евтимий е изнесена
от четирима монаси.
Но нашите деди са
обичали да пишат с
меч, а не с перо. За
реконструиране на
историческата
действителност от
онова време,
историците черпят
сведения и от другите
науки като
археологията,
етнологията,
лингвистика,
антропология,
нумизматика,
фолклор и други.
Чуждите извори биха
могли да се разделят
по произход (език).
Византийските извори
за българската
история са най-много,
но имат своите
недостатъци. Те са
расистки, споменават
България най-вече
при военни
конфликти и
търговия. Пример за
това е периода 718-
751 г., когато
България не е
споменавана в тях.
Освен това
написаното се базира
най-вече върху
личното отношение
на хрониста към
византийския
император. Всички
европейски (на
латински език) извори
са по-непредобедени,
но не познават
достатъчно добре
района. Същото се
отнася и за другите
извори като
грузински, арабски,
копски, еврейски и др.
3. Югоизточни
славяни- произход и
прародина.
Отношения с
варварския свят и
Византия.
Колонизация на
Балканския
полуостров през 6-7
век:
Славяните са от
индоевропейски
произход. Древната
прародина на
индоевропейците се
намира в Централна
и Северна Европа.
Общата
терминология за
домашния добитък е
указание, че старите
индоевропейци са се
занимавали
предимно със
скотовъдство. Наред
с него основни
поминъци били ловът
и пчеларството.
Земеделието
оставало непознато.
Разпадането на
индоевропейската
общност станало към
4 хил. пр. н.е.
Славянската общност
се обособила по-
късно, към края на 2
хил.пр.н.е., когато от
нея се отцепили
т.нар. балтославяни-
предците на
днешните естони,
литовци и латвийци.
Славянската
прародина се
локализира в
Централна Европа- в
басейна на река Одер
и Висла,
междуречието на
Днепър и Буг и южна
Белорусия. На
югоизток съседи на
славяните били
кимерийците, скитите
и сарматите, на
изток-финските
племена, на
северозапад-
литовските племена,
на запад-германските
племена, на юг
славяните се
простирали до
Карпатите и техните
непосредствени
съседи били даките.
Върху тази
територия славяните
усвоили
земеделието, поради
което
селскостопанската
терминология е обща
за всички славянски
езици. Херодот ги
споменава с имената
нерви и будими. По-
определени данни за
живота и бита на
славяните през 1
хил.пр.н.е. дават
резултатите от
археологическите
проучвания.
Основата на всички
изследвани досега
култури е една и
съща- земеделието и
скотовъдството.
Разграничават се 3
групи славяни:
венети- западни,
анти- източни и
славини- южни.
Славяните били
многобожни.
Почитали на първо
място богът на
гръмотевицата,
известен като
Перун.Други техни
богове били
Дажбог(на
плодородието), Волос
(на стадата),
Морана(на смъртта),
Лада (на хубостта),
Чернобог( на злото),
Добрия бог(на
доброто) и други.
Богатият пантеон на
славяните
съответствал на
господстващите
обществени
отношения сред тях,
на родовообщинния
строй. През 4 век
славяните започнали
да се придвижват на
запад, юг и изток. На
юг те прекосили
Карпатите и
започнали да
проникват в земите
северно от Дунав.
Причините за
разселването били
преди всичко
вътрешни-
разложението на
родовообщинния
строй, увеличаване
на населението,
нуждата от повече и
по-плодородни земи.
Към външните
причини се отнасят
големите промени в
югоизточна Европа,
свързани с Великото
преселение на
народите и с
оттеглянето на
границите на
Римската империя на
Дунава- събития,
които засегнали
значително и
славяните. Първите
сведения за
движението на
славяните извън
тяхната родина са от
4 век. Около средата
на века според
Йорданес, в степните
и лесостепните
райони на
Югоизточна Европа
остготите и
вестготите създали
голям племенен
съюз, начело с
Херманарих. В него
освен другите
малобройни племена
влизали и антите.
През 375 г. хунски
отряди разгромили
готския племенен
съюз, от който
отпаднали и
славянските племена.
Най-голяма мощ
достигнали хуните по
времето на Атила
(434-453). Тогава
именно някои
славянски племена
трябвало да своите
местоживелища, за
да съпътстват хуните
в тяхното
придвижване на юг и
запад. От същото
време са и първите
сведения за
заселване на славяни
в Панония и Дакия.
След смъртта на
Атила и след
разпадането на
хунския племенен
съюз славяните
започнали масово да
се заселват в земите
на юг от Карпатите. В
края на 5 век те вече
заемали плътно
цялата територия до
Дунав. През втората
половина на 5 век
славяните опрели
плътно до дунавската
граница на
Византийската
империя. Южните
славяни,, разделени
от Карпатите на две,
са известни в науката
като дакийски и
панонски славяни.
Панонските славини
предприемали своите
набези в
северозападната част
на полуострова. През
управлението на
император Анастасий
1 (491-518), в
изворите все повече
започва да се говори
за нападения на
„гети”, които
преминавали Дунав,
разбивали
византийските
гарнизони и се
връщали обратно с
богата плячка. По
всичко изглежда, че
става дума за
нападения на
славяни. Едни от
първите точно
датирани славянски
нападения се отнасят
към началото на 6 век
и са свързани с
изграждането на
прочутата
Анастасиева стена
през 512г.За
изграждането и и
невъзможността да
бъдат спрени
нападенията на
прабългари и славяни
подробно разказва
Прокопий Кесарийски,
които признава, че
въпросната стена не
успяла да спре
чуждите нашествия.
По всичко изглежда,
че славяните са
взели участие и в
бунта на Виталиан,
вдигнат през 513 г. в
Добруджа против
Анастасий 1. Пак по
негово време през
517г. славяни и
прабългари
извършили още едно
нападение като
проникнали до Епир,
Тесалия и
Термопилите.
Решителният двубой
между славяни и
Византия стенал по
времето на
император Юстиниан
1 (527-565), който си
поставил за цел с
всички средства да
защити балканските
граници на
империята. Той
назначил за стратег
на Тракия славянина
Хилвуд като му
възложил да пази
Дунавската граница,
но след неговата
смърт нападенията
продължили.
Юстиниан решил, че
е възможно да
защити балканските
владения на
империята чрез
построяването на
голям брой крепости
и крепостни
съоръжения. За да
спре славянските
нападения, Византия
прибягнала и до
помощта на
дипломацията. Около
540г. успяла да
предизвика война
между анти и
славини. Славянските
нападения обаче
продължили през
548, 549, 550, 551 г.
Дори през 550г.
имали намерението
да превземат Солун,
а през 551г. се
насочили към
Константинопол. Все
по-честите нападения
създавали големи
грижи на
византийците. За
втората половина на
6 век Прокопий и
Йорданес твърде
често описват
нападенията на
славини и анти
едновременно с
нападенията на
прабългари- явен
признак за известна
съгласуваност между
тях. Имало и общи
нападения.
Хронистите Йоан
Малала и Теофан
Изповедник изрично
отбелязват, че
нахлулите на
полуострова отряди
се състояли от
прабългари и
славяни. По време на
заселването си около
устията на Сава и
Драва, аварите
покорили голяма част
от панонските
славяни и ги увлекли
във военните си
действия срещу
Византия. Аварите се
опитали да наложат
своето влияние и
върху дакийските
славини, но
безуспешно. През
578г. навият
император Тиберий 2
направил
предложение на
аварския хаган Баян
да воюва против
славяните.
Изненадани, те не
могли да окажат
организиран опор.
През 581г. като се
съвзели започнали
отново да нападат
Балканския
полуостров. Според
Йоан Ефески става
въпрос за нападение
продължило няколко
години като „те
уседнаха на нея
(земята) като
господари. През 591г.
Византия завършила
войната си с персите
и през 592г.
император Маврикий
(582-602) прехвърлил
войските си на
Балканския
полуостров, за да
започне дълга, почти
10-годишна война със
славяните. През 594г.
и 602г. византийските
войски нападали
славянските селища.
А през 597г.
славяните обсадили
Солун с големи сили.
На третия ден от
обсадата те
започнали да
обстрелват града със
стенобойни машини
като хвърляли
огромни камъни. Все
пак не успели да
превземат града и се
оттеглили. Бунтът на
византийската
дунавска армия през
602г. сложил край на
усилията на
империята да спре
славянските
нападения на
Балканския
полуостров.
Оголването на
дунавската граница,
започналата
междуособица и
многобройните
въстания още повече
отслабили
съпротивителните
възможности на
империята. Тя била
заета и във война с
персите до 627г.
Незащитените
балкански територии
ставали лесна плячка
за нападенията на
славяни и авари.
Славините се
възползвали и след
602г. започнали
масово да се
заселват на
Балканския
полуостров.
Настъпил нов етап в
отношенията им с
империята. За
десетина години те
завзели почти всички
нейни владения, а
през 609, 620, 622 и
645г. обсаждали
Солун. През втората
половина на 7 век
Византия успяла да
установи контрол над
по-голяма част от
Балканите с
изключение на
териториите между
Дунав и Стара
планина, където
северите и другите
седем славянски
племена
продължавали да и
оказват сериозен
отпор. Основната
маса от заселилите
се ужни славяни се
деляла в етническо
отношение на две
главни групи-
българска и сърбо-
хърватска. Славяните
от българската група
се заселили в Мизия,
Тракия и Македония,
в част от днешна
Албания, в отделни
райони на северна,
средна и южна
Гърция. Славяните от
сърбо-хърватската
група се установили в
северозападната част
на полуострова.
Заселването на
славяните на
Балканския
полуостров е
изключително важно
събитие както в
техния, така и в
живота на
Византийската
империя. В резултат
на нападенията и
заселването на
полуострова
славините развили с
ускорени темпове
своите
производителни сили.
Ускорено било
класовото
разслоение,
укрепнали
политическата и
военната
организация. Тези
процеси съдействали
за по-бързото
прерастване на
родово-племенните
институции в органи
на държавната власт.
4. Прабългари.
Произход и ранна
история. Отношения
с хуни,авари, тюрки и
Византия. Великата
България- степното
начало на
българската
държавност. Поява,
развитие,
политическа роля.
Племето
българи не е познато
на античните
хронисти до 4 век. За
първи път то се
среща в Анонимния
римски хронограф от
354г., но някои
съвременни историци
допускат, че името на
българите е било
добавено по-късно,
но за това липсват
категорични
доказателства.
Според писмото на
хазарския хаган
Йосиф от 961г. те
произхождат от
Булгар- един от
десетте синове на
Тогарма, син на Яфет
и внук на Ной. От 5
век насетне името
българи става
широко известно в
хроники и документи.
Етимологията на
името не е
установена със
сигурност. Най-
популярно е
мнението за
изваждането му от
древнотюрския език и
свързването му с
глагола булга
(смесвам,
размествам) и
съществителното
булгамак (смесен
народ). Допуска се и
тюрко-угорски състав
на думата със
значение „смесени
угри”. Според друга
теза името е
образувано от река
Волга (Болга) и
татаро-турското
съществително ер
(мъж, юнак). За
произхода на
прабългарите са
предлагани различни
теории, повечето от
които отдавна нямат
научна стойност.
Общото между тях е
признанието, че те
стават известни в
Европа като резултат
от нашествието на
хуните. Днес най-
много привърженици
има схващането, че
били част от
семейството на
древнотюркските
народи. Тази теза се
основава
изключително на
езикови данни от
времето на Първото
българско царство.
Езиковият материал е
важен, но не е
достатъчно сигурен
като доказателство за
произхода на
прабългарите.
Въпросните думи и
изрази произхождат
главно от
представителни
паметници и могат да
отразяват със
сигурност само
произхода на
ръководния слой на
прабългарското
общество или дори
само да отразяват
културната традиция,
към която той се е
придържал.
Основната маса,
изглежда, е
съставена от
население с
индоевропейски
произход.
Наследство от него
могат да бъдат
думите синоними на
славянски думи в
съвременния
български език. Тази
теза тепърва
предстои да се
проверява от
езиковедите, но ако
се окаже вярна, би
потвърдила
ираноезичния
произход на
прабългарите.
Според
съвременните
историко-
археологически
проучвания
прабългарите се
появили в Източна
Европа преди или
заедно с хуните,
изтласкани или
увлечени от тях от
първоначалните си
земи източно от
Волга. Хунското
движение към Европа
се извършило по два
пътя: южен от
степите на Средна
Азия и северен от
Барабинската степ,
като преминали през
територията на
няколко
археологически
култури, за които се
предполага, че били
създадени от
племена от фино-
угорската езикова
група. След
преминаването на
Волга двата лъча се
обединили и около
370г. хуните
разгромили аланския
племенен съюз
между Волга и Дон.
Така прабългарите се
оказват съпричастни
от гледна точка на
произхода си към три
етнически групи-
хуни, степни
ираноезични племена
(скити, сармати,
алани) и фино-
угорски племена.
Връзката с хуните се
потвърждава от
факта, че често името
българи или имената
на племената от
българската група се
изписват заедно с
това на хуните.
Връзката със
степните
ираноезични племена
се изявява в
присъствието на
предполагаеми
езикови останки в
съвременния
български език и
някои особености на
прабългарския
погребален обред от
8-9 век.Връзката с
фино-угрите се
доказва от
племенните и родови
названия, в които
присъства
характерната
наставка „гур”, „гир”.
Това обяснение за
произхода и
етническия състав на
прабългарите
отразява най-
обективно сложната
история на Великото
преселение на
народите. Хуните са
най-старото
засвидетелствано от
изворите
тюркоезично племе.
Началото на своята
история
прабългарите
свързвали с хуните.
Те се смятали за
техен законен
политически
приемник и открито
заявявали
претенциите си за
хунско политическо
наследство. Това
съзнание е ясно
изразено в Именника
на българските
ханове. Първите
двама владетели се
отъждествяват с
Атила и сина му
Ернах. Царуването на
Атила е увеличено
многократно,
включвайки един
продължителен
период, в рамките на
който станало
обособяването на
западните хуни в
самостоятелен
племенен съюз. Сред
разгрома на готите в
375г. хуните започват
да разширяват
владенията си на
запад и към 420г.
установяват центъра
на своята империя в
Панония. Те увлекли
част от прабългарите.
През 453г. умира
Атила. За
управлението на
Ернах съществуват
само оскъдни косвени
сведения. Изглежда
той е запазил
мирните отношения с
Византия. Точната
дата на неговата
смърт не е известна.
За нея може да се
съди от промяната в
отношенията между
хуните и империята.
През 493г. те нахлули
на юг от Дунав, което
било в противоречие
с неговата политика.
След оттеглянето на
хуните от Панония
там изглежда са
останали част от
прабългарите, които
някои съвременни
учени наричат
панонски българи.
През първата
половина на 6 век
прабългарските групи
се обособяват около
две водещи племена-
утигури и кутригури.
Често хронистите ги
наричат само хуни
или добавят това име
към племенното.
Тяхната история е
позната предимно от
данни на
византийския историк
Прокопий Кесарийски.
Според предадената
от него легенда
предците на двата
рода се наричали
някога кимерийци, по-
късно приели името
хуни, които живеели
под общо
управление. На един
от техните царе се
родили двама
синове- Утигур и
Кутригур. Те си
разделили властта и
дали на своите
подвластни имената
си. Двете племена
имали общ език,
облекло, обичаи.
Утигурите заемали
бившата територия
на оногурския съюз и
се намирали в мирни
отношения с
Византия, макар
понякога да не
липсвали конфликти.
Кутригурите живеели
в степите между
Дунав и Дон, където
някога се намирали
владенията на Ернах.
След 493г.
кутригурите
започнали да
нахлуват на уг от
река Дунав за плячка.
Понякога действали
заедно със славини и
анти. До 558г.
хронистите
регистрират 12
нападения, без да е
сигурно, че това е
пълният им брой.
Нахлуванията
заплашвали
сигурността на
самата столица
Константинопол. По
този повод император
Анастасий построил
т.нар. Дълга стена. Тя
представлявала
каменен зид с малки
кастели и кули и
преграждала изцяло
Източна Тракия от
Черно море до
Мраморно море на
около 50км. преди
столицата. През 513г.
кутригурите се
намесили във
вътрешните
междуособици на
империята.
Началникът на
федератите
Виталиан вдигнал
бунт и организирал
три похода срещу
Константинопол с
намерение да
овладее трона. В
неговата войска били
включени
прабългарски отряди.
Мащабното
нападение било
организирано през
540г., когато
Балканския
полуостров бил
атакуван по целия
фронт от
Адриатическо до
Черно море. По
време на това
нападение
прабългарите
превзели 32
крепости. Кутригурите
фактически за
известно време
контролирали за
известно време
значителни
територии от
империята, но не си
поставили сериозни
политически цели.
Големият конфликт
между Византия и
кутригурите избухнал
през 551г. във връзка
с отношенията между
германските племена
гепиди и лангобарди,
обитаващи тогава
Средна Европа. В
неизбежната война
между двете сродни
племена гепидите си
осигурили за
съюзници кутригурите
и ги склонили да
нападнат Илирик и
Тракия. Нападението
принудило император
Юстиниан 1 да вземе
мерки за
окончателното
ликвидиране на
кутригурската
опасност. Той
изпратил пратеници
при утигурите. Срещу
голяма сума пари и
вероятно срещу
уверението, че в
бъдеще данъкът на
кутригурите ще бъде
изплащан на тях,
утигурите нападнали
своите родственици.
Предвождани от своя
вожд Сандилх и
подкрепени от
съседните готи-
тетраксити те
нахлули изненадващо
в земите на
кутригурите.
Решителното
сражение спечелили
утигурите, които се
завърнали в земята
си с много плячка и
пленници. След това
кутригурския вожд
Хиниалон бил
известен за
събитията и срещу
много пари му било
предложено да се
оттегли от земите на
империята и да стане
неин приятел като би
могъл да получи земя
за заселване. От това
предложение се
възползвали 2000
кутригури заедно с
жените и децата си,
които били заселени
в Тракия. Постъпката
на Юстиниан
предизвиква гнева на
утигурски вожд
Сандилх. Той
изпратил в
Константинопол свои
пратеници, които
трябвало да изразят
възмущението му. В
крайна сметка
утигурските
пратеници били
успокоени и
изпратени в родината
си с много дарове.
Основната маса от
кутригурите останала
да живее в старите си
земи.
Антиромейските
настроения сред тях
били много силни.
През зимата на 558-
559г. кутригурите
нахлули в Тракия в
две колони. Първата
се насочила към
Солун, а втората- към
Константинопол,
преминавайки през
дългата стена.
Опасността за
столицата била
реална, но в крайна
сметка нападението
било отблъснато.
Това била първата
военна акция на
кутригурите, зад
която могат да се
съзрат политически
цели.
Междувременно в
Източна Европа се
появили две нови
азиатски племена-
авари и тюрки.
Аварите са преки
наследници на
азиатските хуни. При
придвижването им
първоначално се
насочили срещу
утигурите, опитвайки
се да ги подчинят.
Това предизвикало
недоволството на
Византия, която ги
смятала за свой
традиционен
съюзник.Вероятно
поради това
аварското
пратеничество в
Константинопол за
установяване на
приятелски
отношения не
постигнало успех.
Като контрамярка
аварите сключили
съюз с кутригурите с
ясна антивизантийска
насоченост.
Преселвайки се в
Панония, аварите
увлекли значителен
брой кутригури, които
се присъединили към
останали там
българи, обявени за
поданици на
Аварския хаганат. В
края на 6 и началото
на 7 век отношенията
между Аварския
хаганат и Византия
били крайно
враждебни. Аварите
нападали
балканските
провинции. Връх на
тяхното военно
надмощие е обсадата
на Константинопол от
626г., в която взели
участие множество
славяни и перси.
След нейния неуспех
хаганатът бавно
започнал да запада.
Прабългарите
участвали активно
във военните
кампании на хагана и
вероятно успешно,
защото тяхното
влияние значително
нараснало. Според
легендата тюрките
произлезли от момче,
отгледано от
вълчица, което по-
късно станало неин
съпруг.
Първоначално те
живеели в днешен
Източен Туркестан, а
по-късно се оттеглили
на север в
подножието на
планината Алтай,
където станали
васали на аварите.
През 551г. обявили
въстание и създали
Тюркския хаганат. Те
разширявали
империята си на
запад. Към 570 г.
достигнали до брега
на Черно море,
завладявайки Боспор.
Вероятно тогава са
завладели земите на
утигурите, които в
рамките на хагана
запазили известна
самостоятелност и
съхранили старото си
устройство. Приема
се, че именно от
контакта между
прабългари и тюрки
бил възприет
употребяваният през
Първото българско
царство 12-годишен
циклов календар,
тюркската военно-
административна
титулатура и
подреждането на
войската с ляво и
дясно крило. През
619г. „господарят на
хунския народ”
пристига при
византийския
император Ираклий
(610-641) с молба да
го настави в
християнството.
Освен дарове хунския
вожд получил и
византийската титла
патриций, която
обикновено се давала
на варварски
владетели само ако
са приели
християнството.
Съвременните
историци спорят кой е
бил този хунски
господар, чието име
не се съобщава-
Кубрат, неговия вуйчо
Органа или някой
неизвестен по име.
От провала на аваро-
персийската обсада
през 626г. и
започналия упадък на
Аварския хаганат се
възползвали
българите и
племената от
българската група,
които били поставени
във васална
зависимост от
аварите. Този статут
предизвикал
недоволство, което
вероятно е било
поощрявано от
Византия. В крайна
сметка избухнало
въстание, начело с
Кубрат. Патриарх
Никифор е
единствения източник
за това събитие от
632 или 634-635г.
Кубрат е наречен
господар на
уногундурите. С тази
титла византийците
определяли
владетелите, считани
от тях за варварски. В
Именника на
българските ханове
Кубрат е означен като
Курт, който управлява
60г. и принадлежи
към рода Дуло.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Средновековна Българска история

Много полезни пищови по Средновековна Българска история...
Изпратен от:
Радослав Васков Недялков
на 2010-06-15
Добавен в:
Пищови
по История
Статистика:
471 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Прилики в устройството на Дунавсака България и Франкското кралство
добавена от vasilena_kolibarska94 21.01.2018
0
1
основни тенденции във външната политика на модерната българска държава
добавена от seriozna_ligla 23.10.2012
0
14
Помощ за порфолио по история
добавена от melitu_love 02.04.2016
1
14
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
274
·
15
·
3,439
·
406
·
2

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
349

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
191
·
60
·
27,404
·
447
·
1
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
548
·
8
·
3,650
·
508
·
2
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
564
·
26
·
6,983
·
652
·
1

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
41
1
1 мин
18.09.2019
Изходно ниво по история за 8-ми клас
изходен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изходно ниво, изработен е по новата учебна програма за 8-ми клас по "История и цивилизации". Всеки въпрос в него има само един верен отговор.
(Лесен)
17
33
1
3 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Средновековна Българска история

Материал № 531113, от 15 юни 2010
Свален: 471 пъти
Прегледан: 575 пъти
Предмет: История
Тип: Пищов
Брой страници: 10
Брой думи: 9,181
Брой символи: 56,181

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Средновековна Българска история"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
111

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
217 23

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения