Тема № 3
Предмет на науката социология . Изходни предпоставки
за дефиниране на Смелсъп и Шилз на предмет на социологията.
При възникването на една от първите задачи, които всяка наука трябва да реши това е да
формолира ясно своя предмет, за да докаже своята обществена значимост всяка наука трябва да
докаже необходимостта от изхранването й и да реши следните 3 задачи:
1.да обоснови предмета си в рамките на обекта
2.да ограничи предмета си от другите обществени науки
3.да докаже, че изучаването и е важно за населението и обществено значимо
Най-сигурният начин за обосноваване на предмета на дадена наука е по метода на научната
абстракция т.е. чрез абстрахиране от онези страни на обществения живот , който се считат за
непресъщи за дадена наука. От основаването на социологията голям брой европейски и
американски учени се опитват да формират предмета на социологията и при някои от тях има
общи неща , но има и доста различни. Например според Конт социологията трябва да се занимава
със социална статистика и динамика. Според Дюркем предмета на социология трябва да включва
социални факти / морфологични и духовни / а, Парето счита, че основният предмет на
социологията трябва да бъде изучаването на политическите и социалните елити.
Интересни са схващанията на американския учен Смелсъп. Според, който социологията
трябва да изследва предимно причините поради, които хората се обединяват в групи малки или
големи и какво се случва след като се обедeнят. Той е първият, който предлага изучаването на
обществото и обществото в 5 направления:
?демографско – изучаване на поведението и взаимоотношението между хората зависи
от социално демографските им характеристики.
?Психологическо – изследване на психологическите подбуди, които карат хората да
се обединяват в групи
?Социално – изследвания на взаимоотношения вътре в социологическите групи и
между отделните социални групи
?Релационно – изследване на обществото и обществените отношения взависимост от
социалните роли, които изпълняват хората
?Културологично – изследване на поведението на хората в зависимост от ценностната
система , традициите, бита, народна психология.
Преди около 30-те години се е стигнало до консенсос между изследователите относно предмета на
социологията. Социологията е наука за общите и специални закономерности на развитие и
функциониране на исторически определени социални системи, както и за проявление на тези
закономерности в дейностите на личностите, групите, класите, общностите и нациите.
Шилз – американски социолог,който е един от първите разглеждащи взаимоотношенията между
социологията и политика. В своята статия ,, Призванието на социологията '' през
70-те години в САЩ на базата на множество проучвания и наблюдения той идентифицира 3 вида
взимоотношения между социологията и политиката.
1)Манипулативен тип – при този тип взаимоотношението социолозите обслужват интересите
на управляващата класа като не показват действителното състояние на изследваните
явления. Такъв тип взаимоотношения съществуват във всички страни включително и в
България малко повече преди промените, но и след демократичните промени.
1
2)Критичен тип – при този тип взаимоотношения социална наука служи за корективност на
грешките на управляващите, но много често се отива до крайност и социологията се
използва за целите на опозицията. Такива взаимоотношения също съществуват в различни
типове управления. Такива примери има в България много малко преди 10 ноември. И
много повече примери в момента.
3)Съглашителски тип – практиката показва, че това е най-полезният тип взаимоотношения за
обществото тъй като при тези взаимоотношения обикновенно социологията добронамерено
критикува грешките на управляващите и недъзите на обществото. Като виждат своето
призвание и в посочване на мерки пътища програми за решаване на проблемите на
обществото. Ролята на този тип взимоотношения е много важно особено в кризисната
ситуация за нацията . За съжаление през последните 15 години в Бълагария социалните
науки и самите социолози се ориентира предимно към приложни-демоскопски проучвания
свързани предимство със ситуацията около избори местни или парламентарни: рейтинги на
лидери, партии, нагласи на населението преди гласуването. Много рядко се провеждат вече
задълбочени социологически изследвания на промените в социологическата структура на
българското общество, взаимоотношението между новите социални групи и гласове на
,който се появиха причини за икономическо поведение на социологическите групи и слоеве.
Държавата е длъжна да заделя сериозни ресурси за проучвания в национален мащаб.
2
