Големина на текста:
ТЕМИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
1.РАЖДАНЕ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНОСТ
Въпросът за произхода на прабългарите в поставен отдавна и за разрешаването му са създадени множество
хипотези. Голяма част от тях- за славянската, татарската и фину-чудската принадлежност на прабългарите,
както и схващането, че те са били автохтонни жители на Балканския полуостров, вече не се поддържат от
учените. Сериозни възражения срещат отстояваните до сега хипотези за хунската и огурската принадлежност на
прабългарите. Проучванията утвърждават схващането, че прабългарите са принадлежали към тюрксо-
алтайската езиково -племенна общност. Прабългарския език е основния белег за етническата им
принадлежност, който ги числи към западнохунската езикова група. От съвременните езици негов наследник е
чувашкия. Придвижването на прабългарите от изток на запад- от Вътрешна Азия към Източна Европа- е част от
Великото преселение на народите, в което особено активна роля играя хуните. С това придвижване започва
първото разселване на прабългарските племена. Най-ранното писмено сведение за прабългарите, в което те са
отбелязани със собственото им народностно име е Анонимния римски хронограф от 354г. Тук те са споменати
между племената и народите, обитаващи земите на север от Кавказ. Хунския натиск към Европейския югоизток
през втората половина на 4 век открил пътя на увлечените от него прабългарски племена. Основната маса от тях
окончателно се изселила от местоживелищата си в Източен Казахстан и се настанила в степните области на
Предкавказието. Миграцията от Вътрешна Азия към Източна Европа става повратен момент в цялостното
историческо развитие на прабългарските племена. Още от края на 4 век прабългарските племена били
разделени на две групи: основната част от тях останала да обитава териториите на Източен Казахстан, а другата
била увлечена от движението на хуните на запад. Тези прабългари се заселили в Панония и в северозападните
карпатски котловини. Ранната политическа история на прабългарите от средата на 5 век до средата на 6 се
характеризира с чести взаимоотношения с Византийската империя, славянските племена, номадските племена
от тюркски произход, готи и лангобарди. През 480г остготите започват военни действия срещу Византия.
Поставен в тежко положение император Зенон се обърнал за помощ към прабългарите. Тогава прабългарите за
пръв път се намесили активно в историята на Балканския полуостров. През 486г отново в качеството си на
византийски съюзници прабългарите воювали в Тракия с остготите, но били разбити. Оттеглянето на остготите
в Италия открило пътят на прабългарите към Балканския полуостров. През 493г те нахлули в Тракия и
разгромили византийската войска. През 499г многобройна прабългарска войска предприела нападение на
Балканския полуостров и подложила на опустошение Тракия. Прабългарските нападения в Тракия стават
обичайно явление, те се стремят да достигнат до Цариград и околностите му. През 513г прабългарите участвали
като наемници в борбите за византийския престол. Това поставя началото на военното сътрудничество на
прабългари и славяни в борбата им срещу Византия. В края на 6 и началото на 7 век в причерноморските
области настъпват промени с появата на аварите. Между 562 и 565г аварите се заселили трайно в Панония,
където бил създаден Аварския хаганат. През първите три десетилетия на 7 век в нападенията на аварите срещу
Солун и Цариград участвали и прабългари. Прабългарите които обитават приазовските степи от втората
половина на 6 век до средата на 7 имат друга историческа съдба. В средата на 6 век като политически фактор се
издига Тюркския хаганат, който покорява прабългарските племена от тези области. През 581г в Тюркския
хаганат започват междуособни борби, които водят до разпадането му. Тежкото владичество на тюрките довело
до сплотяването на разпокъсаните прабългарски племена, които започват борба за освобождението си. При
създалата се обстановка прабългарските племена от областите край Азовско и Каспийско море се обединили
около вожда на уногондурите Кубрат от рода Дуло и през 632г се освободили от владичеството на тюрките.
Създаден бил обширен по територия военно-племенен съюз, наречен от византийските автори Стара Велика
България. Прабългарския съюз за кратко време укрепил своите позиции и получил международно признание.
През 635г Кубрат изпратил пратеници при византийския император Ираклий и сключил мир с него. За да
предразположи прабългарския владетел към себе си Ираклий го дарил богато и го почел с титлата патриций.
Военно-племенния съюз Велика България представлявал връхна точка в политическата организация на
прабългарите в периода, който предхождал образуването на българската държава. Археологическите
проучвания дават възможност да се определят границите на прабългарския военно-племенен съюз Велика
България по следния начин: на изток – Кубан, на запад- Днепър, на север- Донец, на юг- Азовско и Черно море.
В пределите на съюза, както съобщават изворите живели различни племена – българи, уногондури и котраги. Те
били обозначавани събирателно с името българи. Пак от данните на археологическите разкопки може да се
предполага, че столицата на Велика България била Фанагория на Таманския полуостров. След смъртта на
Кубрат върховната власт в прабългарския военно-племенен съюз минала в ръцете на най-големия му син, чието
име според сведенията на Теофан е Батбаян. Неговото управление продължило само три години. След това
прабългарските племена се разделили на три части, поради започналият прабългаро-хазарски конфликт от 651г.
Хазарите започнали най-напред военни действия срещу първият Кубратов син – Батбаян. Той и подвластните
му племена били покорени от хазарите и станали техни данъкоплатци, като запазили своята самостоятелсност.
Докато Батбаян заедно с подвластните си племена спазил завета на Кубрат да не напуска територията на стара
Велика България, вторият кубратов син – Котраг под натиска на хазарите напуснал земите на по долината на
Днепър. Предвожданите от него прабългари преминали река Дон и се заселили точно срещу земите на Батбаян.
През 10 век в средното поволжие се образувала самостоятелна държава, известна като Волжко-Камска
България. При нейното създаване най-активно участие взели прабългарите. Най-голямо значение има
движението на прабългарските племена, които се намирали под управлението на третия Кубратов син- Аспарух.
След разгрома на прабългарите на Батбаян, в Източното Приазовие прабългарите уногондури поели върху себе
си борбата срещу хазарите. Те били принудени да се оттеглят на запад към Дунав. Теофан и Никифор разкриват
пътя на тяхното движение и местоположението на новите им поселища. Те преминали Днепър и Днестър и се
заселили в местност наречена Онгъла, в днешна Южна Бесарабия. Събитието е отнесено към 60-те години на 7
век. Движението на прабългарите на запад към Дунав и на североизток към Волга ги поставили при различни
условия: котрагите (волжките прабългари) попаднали в тюркско обкръжение, а Аспаруховите прабългари се
установили в съседство със славянски племена. Византийските хронисти са категорични, че от новите си
местоживелища Аспаруховите прабългари са предприемали системни набези в пределите на империята. Поради
липса на по-конкретни данни в изворите точното време на тези нападения не е известно. Предполага се, че те са
обхващали почти цялото десетилетие на 70-те години на 7 век. Нападенията на прабългарите над
византийските територии на юг от Дунава сериозно застрашавали империята. За това говорят няколко факта:
бързината с която е бил организиран поход срещу българите през 680г и едновременното му предприемане по
суша и по море. Българо-византийската война е описана най-пълно от Теофан. Според него, когато
прабългарите видели многобройната византийска армия, те не се решили да влязат в сражение и се оттеглили в
укрепленията си. В продължение на няколко дни и двете войски не предприемали действия. По същото време
императорът, който страдал от силни болки в крака, напуснал византийския лагер и заминал за Месемврия да се
лекува. След заминаването на императора сред войската се пръснал слух, че той бяга. Слухът предизвикал
уплаха и без да влезе в сражение византийската армия се разбягала. Прабългарите излезли от укрепленията и
започнали да преследват византийците, които претърпели поражение. Войната с византийците продължила и
през 681г. Българите завладели византийските укрепления на север от Стара планина и сраженията се пренесли
в Тракия. На империята не и оставало нищо друго освен да се примири със загубата на териториите. През
лятото на 681г е сключено примирие, което урежда прабългарските отношения с Византия и има силата на
международно признание на българската държава. Изказани са различни мнения по въпроса за характера на
държавното обединение, създадено в резултат от победата и заселването на прабългарите на Балканския
полуостров. Едни автори смятат, че новата държава е дело само на прабългарите, други я разглеждат като съюз
на прабългари и славяни, а трети изтъкват, че Дунавска България е продължение на Кубратовата Велика
България и на държавното обединение, което Аспарух създава в Онгъла. Прогонването на византийците и
заселването на прабългарите в Добруджа изменило политическата обстановка в земите на север от Стара
планина. Трябвало да бъдат уредени и отношенията със славяните. Славянските племена в Мизия и Дакия също
имали интерес от съюза с прабългарите, които били желан съюзник във войните с Византия. При такива
политически взаимоотношения е създаден съюзът между славяни и прабългари. В историческата литература е
изказано мнението, че славянобългарския съюз води началото си още от времето когато прабългарите се
намирали в Онгъла. През първата половина на 7 век славяни и прабългари били съседи и няма сведения за
враждебни отношения помежду им. Особено много се засилили връзките през втората половина на 7 век, когато
прабългарите начело с хан Аспарух се заселили в Онгъла и попаднали в славянска среда, от когато датират и
отношенията на съюз и взаимопомощ. Изграждането на славянобългарския съюз става при пълно зачитане на
териториалната особеност и племенното самоуправление на двете основни етнически групи. Прабългарите се
заселили във владяната от византийците територия. Като заимствали някои от заварените форми както в
областта на обществената организация, така и в областта на материалната и духовната култура те наложили
своя начин на живот и форми на управление. Така е създадено прабългарското държавно обединение, начело на
което стоял хан, и което се дели на три части: център, ляво и дясно крило. Върховното управление
принадлежало на хана, лявото и дясното крило се управлявали от най-близките помощници на хана – кавхан и
ичиргу боила. По този начин изграждането на държавата на прабългарите става самостоятелно и независимо от
славянските племена. Славянските племена също запазили своето самоуправление и етническата си
обособеност. Начело на отделните племена стояли князе. Общата държава представлявала съюз между българи
и славяни, поради което в историческата литература тя е известна като славянобългарска държава за периода от
края на 7 до началото на 9 век. Начело на държавата застанал хан Аспарух, за столица бил определен
укрепеният лагер Плиска, намиращ се на територията на прабългарите. На изток против хазарите защитата
поели прабългарите. Границата с аварите на северозапад пазели славяните. Против Византия трябвало да се
действа със задружни усилия. Прабългарите дали своето име на държавата. Българи започнали да се наричат с
течение на времето всички нейни поданици. Славяните обаче били основната маса от населението на
държавата, което довело до постепенното налагане на техния език, бит и култура. Византийските хронисти
дават сведения предимно за онази територия, която империята загубила. Затова границите на българската
държава могат да бъдат определени най-точно на югоизток: Черно море на изток, на юг- билото на Стара
планина до Тимок. Северозападната граница стигала до аварите, минавала по Карпатите и се запазила
непокътната до 7 век. Най-неопределена е източната граница на север от Дунав, предполага се, че стига до
някоя от реките Днепър или Днестър. Със създаването на обща държава славяни и прабългари получават
възможност да изградят свои държавни институции, да запазят и развият своя бит и култура. В общата държава
постепенно се заличили етническите различия, и се ускорил процесът на формиране на единна българска
народност.
2. БЪЛГАРСКОТО ХАНСТВО НА ДУНАВ ПРЕЗ VIII ВЕК
Застаналият през 700г начело на българската държава хан Тервел произхожда също от рода Дуло- предполага
се, че е бил син на Аспарух. По това време във връзка с несполуките във войната с арабите Византия преживява
криза, която намира израз във вътрешни междуособици и нестабилност на императорската власт.
Неблагоприятните за ромеите обстоятелства са умело използвани от новия български владетел. През 695г чрез
заговор е свален от престола Юстиниян ІІ. С този преврат положението във Византия не е заздравено. Повод за
намеса на хан Тервел във византийската криза дава бившия император Юстиниян ІІ, който не се е отказал от
мисълта да си върне престола. Сваления император бяга при хазарите във Фанагория, а в края на 704г идва в
България и влиза във връзка с българския хан. Юстиниян ІІ моли Тервел за помощ. Българския владетел приема
с почести бившия император и обещава да му окаже подкрепа. На следващата 705г Тервел начело на голяма
войска от прабългари и славяни заедно с Юстиниян ІІ и неговите придружители се отправя към византийската
столица. След тридневни усилия Юстиниян успява да се промъкне в Цариград. Той предизвиква смут, овладява
положението и влиза като император във Влахернския дворец. Юстинияновия успех се дължи безспорно на
българската войска. След като закрепва властта си и се разправя жестоко с противниците си византийския
император кани в столицата хан Тервел. На българския владетел били оказани големи почести, а Юстиниян ІІ
го удостоил с титлата кесар. На България била отстъпена областта Загора. Титлата кесар, която Тервел получил
до тогава не била давана на чужд владетел. С тази титла във Византия се титулува втория човек след
императора. Предоставяйки я на българския владетел византийския император го утвърждава за законен
владетел на една независима държава. Три години по-късно през 708г мирните отношения между България и
Византия са нарушени и двете страни се изправят пред конфликт. Главната задача на византийските войски
била да изгонят българите от наскоро отстъпената им област Загора. В Тракия нахлула многобройна конна
войска. Теофан и Никифор, които дават сведения за тази война обвиняват Юстиниян ІІ и неговите пълководци в
непредпазливост. След като навлезли в Тракия, византийците се пръснали из околностите да търсят фураж за
конете си. Като видели пръснатата византийска войска българите неочаквано нападнали и разбили армията на
Юстиниятн. Краткотрайната война е прекъсната, липсват сведения за следващи военни действия. През 715г във
Византия става нова промяна: наследникът на Юстиниян ІІ Анастасий ІІ е изпратен на заточение в един
манастир край Солун, а неговото място заема Теодосий ІІІ. Новия император решава да уреди българо-
византийските отношения , предлага преговори, които през 716г водят до сключване на нов мирен договор
между двете страни. Договорът определял границата в Тракия, уреден е въпросът с данъка, който Византия
трябва да плаща на България още от времето на създаването на българската държава. Договорът съдържа също
споразумение между двете държави да си предават взаимно политическите бегалци. През 717г Византия и цяла
Източна Европа са изправени пред опасност идваща от арабите. През 668г и 674г арабите достигат азиатския
бряг на Босфора и два пъти обсаждат Цариград. Връхна точка на арабската заплаха настъпва през 717г, когато
арабите предприемат по суша и по море обсада на Цариград. Начело на империята по това време стои
император Лъв ІІІ. Той прави всичко възможно, за да стабилизира силите на империята, но разбира, че ще му е
нужна чужда помощ за да отблъсне нашествениците. Императорът изпраща до Тервел дипломатическа мисия с
искане за помощ. Българския владетел обещава исканата помощ и се заема да я подготви. При започването на
обсадата на Цариград арабите срещат съпротивата на българите. Многобройни извори от първата половина на 8
до втората половина на 14 век разказват за военните действия срещу арабите край Цариград. От тях научаваме,
че само три европейски държави участват в отклоняването на арабската заплаха от 717-718г: на запад
франкската държава начело с Карл Мартел, на изток Византийската империя и българската държава при хан
Тервел. Те успешно спират арабската експанзия към Балканите и Европа. За наследник на Тервел се приема хан
Кормисош, въпреки че според Именника на българските ханове, той идва на власт по-късно и е представител на
нов род – Вокил. Съществуват обаче сериозни основания да се приеме, че Кормисош идва на власт
непосредствено след Тервел. Не са точно определени и годините на неговото управление. Като най-вероятно
може да се приеме, че той заема властта от 721г до 738г. Наследник на Кормисош е Севар, който заема ханския
престол около 16 години между 738 и 753г. След него българския престол заема хан Винех, за когото се знае, че
е първият представител на нова династия, сменила Дуло. Винех бил от рода Вокил и вероятно управлявал от
753 до 760г. Теофан и Никифор съобщават, че по негово време българите искат от Византия данък за
построените крепости. За Византия обаче, дошъл моментът, когато императорът решил, че не трябва да плаща
данъци на България. Българските управители преценили отказът като достатъчен повод за нарушаване на
мирните отношения и започнали военни действия срещу империята. Византия оказала решителна съпротива и
предприела поход срещу България. Византийските войски стигнали до крепостта Маркели, там започнало
сражение спечелено от византийците. Двата похода – български и византийски от 755-756г бележат края на
мирните българо-византийски отношения и началото на дълъг период от войни. След тези събития
византийската войска начело с императора се отправила срещу България и навлязла в клисурата Верегава,
насочвайки се към центъра на българската държава. Този път византийския император Константин V претърпял
пълен неуспех. Хан Винех обаче не се възползва от постигнатата победа и не предприема настъпление на юг в
Тракия. Недоволни българските боили се разбунтуват и възкачват на българския престол хан Телец. След

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Раждане на Средновековна Българска държавност

През 803г българския престол е зает от хан Крум (803-814). Вероятно той поставя началото на нова династия. Запазвайки мирни отношения с Византия Крум насочва вниманието си към аварите...
Изпратен от:
Петя Ячовска
на 2010-06-09
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
308 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Прилики в устройството на Дунавсака България и Франкското кралство
добавена от vasilena_kolibarska94 21.01.2018
0
1
Реферат: Византия и Запада
добавена от i.tenev 16.04.2017
0
10
Методическа разработка на урок на тема Античният полис и неговите граждани
добавена от sisi_miloto 08.04.2016
0
9
Предизвикателствата в съвременното българско образование
добавена от nelsi1968 04.02.2018
2
9
Животновъдтвото през ранното средновековие
добавена от hristo.avramov 25.01.2017
2
11
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
374

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
329

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
183
·
60
·
27,404
·
426
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
544
·
8
·
3,650
·
496
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
554
·
26
·
6,983
·
629

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Егейските цивилизации
тематичен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е тематичен и въпросите са свързани с проверка на знанията на учениците след урока. Включени са само въпроси с един верен отговор.
(Труден)
15
2
1
1 мин
18.07.2019
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
22
1
1
3 мин
28.06.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Раждане на Средновековна Българска държавност

Материал № 527130, от 09 юни 2010
Свален: 308 пъти
Прегледан: 602 пъти
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 66
Брой думи: 50,733
Брой символи: 322,470

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Раждане на Средновековна Българска държавност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
183

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения