Големина на текста:
Сравнителен анализ на държавно устройство и конституционна
уредба на демокрациите от Централна и Източна Европа след
падането на комунистическите режими – Унгария, България,
Полша
Резюме
Конституционната уредба на всяка държава е от изключително значение за
нейното функциониране. Конституциите на Унгария, България и Полша приети след
демократичните промени споделят редица прилики:
- републиканска форма на държавно управление.
- многопартийна демократична политическа система.
- принципът на разделение между властите.
- силно местно самоуправление.
Същевременно в конституционната уредба на тези страни се забелязват и редица
различия:
- новата демократична полска конституция е приета ставнително късно (през
1997 г.), в Унгария тя датира от 1989 г., а в България – от 1991 г.
- Унгария и България са парламентарни републики, докато Полша е президентска.
- в Полша и България президентът се избира от народа чрез преки избори, докато в
Унгария той се гласува от парламента.
- в България, за разлика от Унгария и Полша, президентът няма право на
законодателна инициатива
- парламентите на Унгария и България са еднокамарни, докато полският е
съставен от 2 камари (сейм и сенат).
- в Унгария и България министър-председателят се гласува от парламента, а в
Полша той се назначава от президента.
Увод
Преходът от авторитаризъм към демокрация на страните от Централна и Източна
Европа след 1989 г. протича в 3 етапа. Първият е политическата революция
създаването на демократочна институционална система, вторият е икономическата
революция и преходът към пазарна икономика и третият – създаването и
утвърждаването на гражданското общество. Изключително важна част от първия етап
1
на прехода, а именно политическата революция, е изборът и утвърждаването на
определен „модел” демокрация в съответната държава. Една от основните
характеристики на всеки преход е наличието на несигурност. Тази несигурност бива
ограничена с приемането на конституциите от новите демокрации. Именно чрез
конституциите бива предопределено и бъдещото управление на страната, бива
утвърден техният политически модел и държавно устройство. За това те са с огромна
роля за протичането на прехода и съпътстващите го процеси в Централна и Източна
Европа.
Държавно устройство и конституционна уредба на Унгария
Първата приета демократична конституция в бившия Източен блок е тази на
Унгария от 1989 г. Въпреки че промените, които реално залягат в нея са дело на
депутати, които произхождат от стария режим, тя дава добра основа за протичането на
сравнително плавен преход към демократично управление и пазарна икономика. За
това допринася и фактът, че тя е договорена между управляващите и опозицията по
това време
1
.
Унгарската конституция гласи, че Унгария е парламентарна република, а върховен
орган на властта е Парламентът, който е съставен само от една камара. Той е органът,
който осъществява конституционния ред. В провамощият му влизат: промяната на
конституцията, определянето на социалната и икономическата политика, сключването
на международни договори. Парламентът има и широки правомощия свързани с
избирането хора за ключовите позиции в държавната власт: той избира министър-
председателя и президента, както и членовете на Конституционния съд,
парламентарните омбудсмани за човешките права, председателите на сметнатра палата
и Върховния съд и главния прокурор на страната. Всички тези избори се извършват с
мнозинство от 2/3 от гласовете в парламента.
Като цяло повечето важни решения в парламента се взимат на принципа на
квалифицираното мнозинство, или с 2/3 от гласовете. Освен назначаването на важните
държавни постове за такива са определени и законите свързани с гарантиране на
правата и свободите на гражданите, при определяне на депутатските възнаграждания,
както и при отстраняване на депутат от неговата длъжност.
На този фон унгарският президент е с ограничени правомощия. Негово съществено
правомощие е правото на законодателна инициатива, но все пак президентската
институция в Унгария има и редица ограничения. Президентът може да подписва
1
 ДрагановДрагомир „Демокрациятаминалонастоящебъдеще
2
международни договори, но за целта те трябва да са предварително ратифицирани от
парламента. Той подписва и редица назначения (на ректори на висши училища, на
армейски генерали и тн.), но те изискват изадължително приподписване и от министър-
председателя или ресорния министър, за да влязат в сила. Освен това президентът е
запашен и от импийчмънт – инициативата може да бъде стартирана едва от 1/5 от
народните представители, но за задействането и са нужни 2/3 от гласовете в
парламента.
Държавно устройство и конституционна уредба на България
Българската конституция е в сила от месец юли 1991 г. Тя гласи, че България е
унитарна парламентарна република и никоя политическа партия или отделна личност
не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет
2
.
Законодателната власт се упражнява от Народното Събрание, което е еднокамарно,
състои се от 240 депутати и се избира чрез преки избори с мандат от 4 години.
Народното Събрание избира и освобождава министър-председателя и по негово
предложение - министерски съвет. Министерският съвет (правителството) е основен
орган на изпълнителната власт в България. Българският парламент може да гласува вот
на недоверие на правителството – процедурата може да бъде стартирана по
предложение на минимум 1/5 от народните представители, а за да бъде успешна са
нужни гласовете на повече от половината от народните представители. Парламентът
избира и Сметната палата, както и омбудсмана на републиката.
Според българската конституция президентът на страната е държавен глава и
върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Съществува една известно
несъответствие между правомощията на президента и начина му на избиране – за
разлика от Унгария в България той се избира пряко от народа чрез избори с мандат от 5
години, въпреки това изпълнява по-скоро представителни функции
3
. Неговата власт е
силно ограничена. Той няма право на законодателна инициатива освен това повечето
укази, които издава, трябва задължително да бъдат приподписани от министър-
председателя или от съответния ресорен министър. Все пак президентът има право на
вето, което може да бъде преодоляно с абсолютно мнозинство. Процедурата по сваляне
на президента трябва д абъде инициирана от минимум 1/4 от народните представители, а
за да се поддържа от народното Събрание са нужни поне 2/3 от гласовете, след което по
въпроса трябва да се произнесе Конституционния съд.
2
 Конституция на Република Българиячлен 1 ал. 3
3
 http://www.president.bg/inst_history.php 
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 юли 2020 в 18:48 студент на 26 години от София - НБУ, факулетет - Магистърска програма, специалност - Национална и международна сигурност, випуск 2021
 
 

Сравнителен анализ на конституциите приети в Унгария, Полша и България след падането на комунистическите режими

Материал № 525798, от 07 юни 2010
Свален: 34 пъти
Прегледан: 57 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,334
Брой символи: 8,868

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сравнителен анализ на конституциите приети в Ун ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала