Големина на текста:
И най-малкото същество може да промени хода на историята.
Дж. Р. Толкин
Какво е историята в наши дни? Дали тя е в нас? Или ние сме в нея? Тя живот
ли е? Или просто илюзия? Въпросите са много, а всеки по своему си има отговори
– милиони и безумни, истини и илюзии. Всъщност историята – това са хората. Те
са сърцевината на нещо вечно, ако ни нямаше нас човешките същества, историята
щеше да се изгуби. Но доколко е важно да си голям за да бъдеш „запаметен” в
историята? Доколко ще може човек да успее да промени хода й? Отговорите са
противоречиви.
За мен историята е живот. В нея аз дишам и намирам себе си, покорявам
върховете, покорени от дедите ни. В нея намирам смисъла, губя себе си и пак се
намирам. Тя е верига, която следвам. Тя е въздуха, който вдишвам, който ме
упоява и ме отнася в онзи свят. Но къде съм аз в историята? Къде сте вие? Къде е
той? А тя? Нима историята е само за велики хора, нима е създадена да
възхвалявам само „големите”? Според мен, това не е така,историята е съставена от
хората, от тези, които не са знаели какво ще допринесат за света. Историята е
противоречива, но вманиачава. Става мания, понякога е пристрастяваща.
Историята е тясно свързана и с литературата и с мечтания свят. Ако я нямаше как
бихме живели? Ако всичко се затриваше и спомените бяха изгаряни и не
запомняхме всичко или поне малко от всичко? Нямаше ли да се загубим в
бъдещето? За мен точно историята ни съхранява и като нация, и като хора. Тя ни
кара да се гордеем и да плачем, да се наричаме хора дори. Историята е като наша
майка, като наш прародител, който ни напомня откъде идваме и какъв е моралния
порядък, който следваме.
Толкин е казал „И най-малкото същество може да промени хода на
историята”, но това в днешно време е оспорвано. За мен наистина най-малкия
детайл и същество могат да променят историята. Примерите са много. Няма втори
български писател като Иван Вазов. Неговото творчество е величествено и
вдъхновяващо. Толкова много млади, и не чак толкова, писатели, поети са
черпили енергия и сила, които той е предавал и ще предава чрез творбите си.
Всяко малко дете, юноша и младеж са се докоснали до него и са прочели поне „Де е
България?”, „Панагюрските въстаници” или „Радецки”, едни от най-известните
нему произведения. И всякъш бабите ни не продължават да ни учат от малки на
Вазовите стихове написани за деца:
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Или на стихчета като „Овчар”, „Коледа” и „Молитва”, защото още от малки
ние трябва да познаваме нашата история и да я предаваме на поколенията. Така
через поезията и писанията историята на един народ се запазва, защото народ без
история е като дърво без корен, като човек, който не познава родителите си, няма
кръщелно име и семейни традиции.
Но историята има и друга страна. Предположения. Истини. Измами. Тя е
смесица. И като всичко човешко, историята не е безгрешна. И при нея има
грешните моментни състояния.
Ако сега аз мога да променя историята, бих поискала да го направя. Ще
поема отговорността да променя живота на всеки един човек на тази Земя към по-
добро. Ще имам силата да мога да смъкна тежестта на лошите и грешни неща. Ще
се помъча да съхраня историята подхранена от хорските приказки и легенди. Така
тя се разпространява най-лесно и се променя толкова бързо. Бих искала наистина
да бъда „най-малкото същество”, което може да промени историята и
същевременно да си остана просто човек, който да обича историята. И да живея в
нея и с нея.
Човек трябва да остави следи след себе си, следи от добри постъпки.
Неискам да съм сред множеството безлични и незаинтересовани хора. Искам да
остана в историята дори с едно малко, но добро дело. Да зарадвам хората и дя видя
усмивките по лицата им. Защото посрещайки живота труден с усмивка на лице, ти
преминаваш по-лесно през него и всички препятствия, които ти поставя той.
Искам да бъда един съвременен Левски, който по хуманен начин да помага
за разрешаването на проблемите на нашата държава, а и ако се наложи и на света.
Защото човек нетрябва да остава безучастен. Него трябва да го инетесува какво ще
се случи през предстоящият ден, месец, година. Просто се чудя защо народът ни е
станал толкова безучастен, егоистичен и корумпиран.
Аз съм оптимист човек и мисля, че всичко може да се промени към по-
добро, че всеки човек може да се включи в дадена акция, която е с
благотворителна цел, без да очаква някаква материална изгода. Защото в този
забързан и изпълнен с вълнения свят, ние трябва да бъдем толерантни към
„различните”, да извършваме повече добрини и да сме щастливи, когато някой
друг е щастлив. И когато някой те обиди вместо да му отвърнеш по един или друг
груб начин, просто да му се усмихнеш, да му предадеш малко от твоя позитивизъм
и да му покажеш, че си над тези нещата, че можеш да преодолееш и най-голямата
скръб.
И за да може дори „най-малкото същество” да промени историята ни, трябва
някой да повярва в него. А аз искам някой да повярва в мен, защото имам какво да
предложа на околните. Искам света да е едно по-добро място за живеене. И това го
казва едно чисто, съдържащо още в себе си детското, сърце и съзнание. Защото
тези думи сме ги чували много пъти от различни представители на властта, но
никой не се е постарал да изпълни казаното от него. А и да е имало, той е бил
„малкото същество”, в което никой не е повярвал, което е било подиграно заради
личните му идеи.
Макар повечето хора да са с песимистично мислене или по-точно да за
завистници, които се страхуват, че някой е по-добър от тях и че може да постигне
нещо по-добро, аз все още искам да съм онова „най-малкото същество”, което може
да промени хода на историята. Защото знам какво искам да постигна в този живот,
и ще се боря за него. Ще се боря заедно с дадените ми човешки права, споменати в
„Обща Декларацияна човешките права”, и ще постигна това към което се стремя, а
именно по-малко лоши чувства и повече добри постъпки и усмивки.
За мен историята е всичко. И въздух. И огън. И вода. И земя. Ако можех
само, щях да я изживея такава каквато е. Каквато е описана в учебниците, бих я
изживяла дума по дума, но с някои корекции. Защото истинската красота и
доброта винаги е представена с недостатъците. А аз – човека, грешния – имам
правото да променя живота, както моя, таа и на другите, стига да е за мое и тяхно
добро. Аз просто желая да намеря мястото ви в историята. И тя да ме „запише” в
страниците си. За да оцелея. За да се запази дори частица от мен, която да обедини
следващите поколения към по-добро.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

И най-малкото същество може да промени хода на историята. Дж. Р. Толкин

И най-малкото същество може да промени хода на историята. Дж. Р. Толкин...
Изпратен от:
Чорапчето
на 2010-06-02
Добавен в:
Есета
по Литература
Статистика:
9 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
1
1
9 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

И най-малкото същество може да промени хода на историята. Дж. Р. Толкин

Материал № 520970, от 02 юни 2010
Свален: 9 пъти
Прегледан: 9 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 875
Брой символи: 4,886

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "И най-малкото същество може да промени хода на  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
48

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
20

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения