Какво е това, тази институция, наречена общество? Естествено следствие ли е
нейното образувване от човешкия процес на развитие? Би ли могло да се
отъждестви обществото с човешката история и като цяло с историята на времето?
Изключително интригуващо е как една вечна константа, като времето е събрала в
себе си едновременно и промяната, и основата. А може би единството на
противоположностите, като универсални закони ражда развитието и прогреса.
Интересна диалектика бих казал. Историята е време, изпълнено със събития.
Същността на времето се отъждествява със същността на историята. Същността на
единичното преминава, като същност на общото. Но от друга страна няма нищо,
което да не се изменя в потока на "panta rei", освен самото време, като константа на
самото себе си. Този поток следва единственият си ход - от миналото през
настоящето към бъдещето. Неизбежна част от този поток на универсалното е
човекът - едновременно създаващ и измерващ себе си през този поток. Защото
времето-историята, текат през самите нас и ние течем с тях. Човешката история -
това е историята на човечеството, на неговите култури, на нациите, общностите,
групите. Това е историята на формите, в които се изразява човек - науката,
изкуството, философията. Историята е низ от събития, които са плод на свободните
човешки действия. По този начин е възможно едно отъждествяване между свбодата
и историята. Историческото формиране на целия свят е напълно свободно, напълно
лишено от природни закони и определен детерминизъм. Защото имали закони,
които да могат да определят абсолютно земния ход. По този начин, приемайки тази
условна свобода, човекът излиза от земния поток, за да гради сам собствена
човешка история. В своята история хората избират, решават и действат. Те градят
култура, която се развива. Хората намират и придават на нещата свой смисъл.
Хората имат възможността на осмисляне на случайния ред. Създаденото случайно
се оказва полезно и придобива духовен, културен и исторически смисъл. Не е ли
именно този случаен ред в основата на човешкото развитие и цивилизация. А
благодарение на историята, ходът на този креатив може да бъде проследен. Затова с
категоричност мога да заключа, че връзката между обществото и историята е
неизбежно необходима и ковалентно тъждествена. Защото именно, връщайки се в
историята може да проследи формирането, зараждането и развитието на човешкото
общество, пречупено през морално - философската призма.
В търсене на истината на концепцията за човешкото общество Жан-Жак Русо се
връща назад в миналото. За Русо в основата на човешкото общество стои
"естественото състояние". В своето изложение Русо тръгва от самите корени на
човечеството. Той проследява как отделния индивид "дивак", социално не
детерминиран, поставен в еднакви витални обстоятелства със себеподобните си е
бил подтикнат към социално сближение. Този първобитен човек е изпитвал
инстинкта за съчувствие и състрадание, осъзнавайки възможността, да го сполети
бедата на другия. Русо категорично набляга, че след първите инстинкти са се
появили и първите сърдечни чувства - поривът на сърцето, любовта, нуждата от
социално множество. Като акцентира на положителната човешка нравственост Русо
строи основата на социалното общество - издигнато на базата на свободата.
За "стожерът "на Просвещението Дени Дидро отговорът нужен за формирането на
човешкото общество е в търсенето на човешкото минало. Дидро продължава
1
развитието на човека в "естественото му състояние". Според него човекът в своето
естествено състояние е подложен на много опасности. Затова той е принуден да
търси сигурността в социалното множество и по-щастливо състояние от
естественото. Лишавайки се от свободата и равенството на естественото си
състояние хората избират сигурността и защитата на социалното общество.
В морално - философския компендиум на Пол Холбах "естественият човек" -
отстъпва пред човека като личност. За Холбах връзката между индивида и
социалното общество е неразривна, естествена и строго обусловена. Според него
индивидът се развива и реализира в обществото. Извън обществото не е възможно
съществуването на отделната човешка личност. Човекът има нужда да се намира в
някаква общност, в някакви връзки на взаимна полза със себеподобните. За него в
основата на обществените отношения е залегнат "разумният егоизъм". Човекът
непрекъснато търси съдействието на другите за постигането на собственото си
щастие. Разумният човек търси начини за себереализиране и осъществяване на
целите си в рамките на това общество. Всеки един индивид е една отделна уникална
личност в границите на общността, един градивен елемент в социалната схема.
Дори и разумът да осъзнава, че всеки търпи известни ограничения в името на
обществото, всеки черпи от общите социални блага, за да реализира щастието си.
До тук изложеното ясно се вижда, че хората подтиквани от една или друга причина,
в рамките на своята свобода, действат по законите на историята. Подтиквани от
динамиката техните креативни възможности по диалектически начин ги тласкат към
естественото формиране и развитие на обществото. Наистина няма как да не се
допусне, че следвайки историческия ход обществото ще остане най-висшата
нравствено - социална естествена институция в полза на хората.
2
147
12
