Големина на текста:
Поезията на Ана Ахматова не се изчерпва с малкото характерни чертина които искаме да се спремАхматова е не 
само най­яркият представител на младото поколение поетив нейното творчество има вечни и индивидуални 
чертикоито не се побират изцяло в моментните и историческите особености на днешната поезияв творчеството 
на Ахматова има чертикоито го сближават с произведенията на символиститеНай­ясно тази наклонност на 
нейното дарование личи в поемата "При самото море"
1
 и в някои неотдавнашни стиховеСега нас обаче ни 
интересуват не вечното и дълбоко индивидуалното в лириката на авторката на "Броеницаи не отделни черти на 
близост до символиститеа конкретно особеностите на времетокоито ситуират стиховете на Ахматова в етапа 
на други художествени стремежи и други душевни настроенияоставяйки настрана онезикоито господстват в 
литературата през последната четвърт на векаТези черти ­ принципно новипринципно различни от лириката на 
руските символисти ­ ни карат да видим в Ахматова най­добрата и най­типичната представителка на младата 
поезия.И естествено лириката на поетите символисти се ражда от духа на музикататя е напевнамелодична
нейната действеност се корени в музикалната изразителностДумите убеждават не като понятияне със своето 
логическо съдържаниеа създават настроениекоето отговаря на тяхната музикална стойностСякаш преди думите 
във въображението на поета звучи напевмелодияот която се раждат думитеЗа разлика от това стиховете на 
Ахматова не са мелодичнине са напевнипри четене те не звучат песенно и трудно по тях би била композирана 
музикаРазбира сетова не означаваче в тях липсва музикален елементно той не преобладаване предопределя 
словесния строеж на стихотворението и носи друг характер в сравнение с лириката на Блок и на младия Балмонт
Там има звучност на песенмелодичносткоято понякога напомня романстук е налице нещо сходно по впечатление 
с прозрачните и живописни хармонии на Дебюсис онези неразрешени дисонанси и чести промени на ритъмас които 
в съвременната музика се заменя мелодичносттавече престанала да бъде действенаЗатова у Ахматова са толкова 
редки алитерациите и вътрешните римидори обичайните рими в края на думата не са натрапчивине са 
преувеличено богатиа туширани по възможностАхматова обича да използва непълни рими или римоиди
учтивость ­ лениволучи ­ приручитьвстретить ­ светегуб ­ берегуплат ­ памятьВ строгия и хармоничен акорд 
по този начин се внася елемент на дисонанснаред с това в римата стават възможни съчетания на думимакар и не 
преувеличено звучнино все пак нови и неочакваниАхматова обича също enjambement, т.енесъвпадение на 
смисловата единица (изречениетос метричната единица (реда), преминаване на изреченията от един стих в други 
чрез този похват също се тушира твърде натрапчивата точност на метричнатамузикалната структура на 
стихотворението и римата става по­малко забележима:
Нежността се не сбъркванасъщната
макар че е тиха тя.
Ритмичното богатство и своеобразие на Ахматовакоето характеризира нейното музикално дарованиесъщо не 
усилва мелодичността на стиховете йТя обича прекъслечнитезабавенитесинкопираните ритмикато обвързва с 
различно редуване двуделните и триделните стъпки в една строфа или стих и при това се ръководи не толкова от 
някаква свободна напевностколкото от това поетическите редове да отговарят на психологическото съдържание
тя приближава стихотворната реч до разговорнатаНейните стихове приличат не толкова на песена повече на 
изящна и остроумна беседана интимен разговор:
От едната проста учтивост 
приближи ме усмивка позната
полуласкавополулениво 
след това ми целуна ръката.
Или да вземем друг пример от интимната разговорна речпретворена в поетича форма:
Нежността се не сбъркванасъщната,
макар че е тиха тя.
И напразно с кожи загръщаш ти
плещите ми и гръдта.
И напразно ми шепнеш покорно
за първа любовЗамълчи!
Как познавам аз притворните,
изгладнели твои очи...
Както винаги у Ахматоватова стихотворение има за основа тънко и точно наблюдение върху едва забележими 
външни признаци на душевното състояние и ясноепиграмно строгонаподобяващо формула предаване с думи на 
мисълтав която е намерило израз настроение в отговор на възприетотоСтихотворението започва с общо съждение
твърде лично като чувствоно изказано във форма на сентенциявзето целокупнов някогашния смисъл на думата
то може да бъде наречено епиграмаНе е възможно обаче епиграмата да бъде напевнана нея е присъща логично 
съобразна и преднамерено проста разговорна реч.И речникът на Ахматова разкрива съзнателен стремеж към 
простота на разговорната речкъм всекидневни и обикновено делнични от затворения кръг на лирическата поезия 
думив строежа на фразите личи тежнение към синтактична свобода на животонеписаното словоАхматова 
говори най­обикновено: "...Може туй да ме опитоми", или: "Аз мислехнарочно ­/ искаш да бъдеш ти възмъжал", или
"Ти писмото мимилине мачкай,/ а до края го прочети", или пък: "Аз самата не станах нова,/ а дохожда при мен 
човек". Такива думи изглеждат кристализирали в стихове откъси от жив разговорНо този разговорен стил не изпада 
никъде в прозаизъмнавсякъде си остава художествено действентой разкрива голямо художествено майсторство у 
Ахматовастремеж към целомъдрена простота на думатабоязън от неоправдани с нищо поетически преувеличения
пресилени метафори и банални тропияснота и съзнателна точност на изказаЕдна от най­важните особености в 
поезията на Ахматова съставлява епиграмността на словесната формаВ това е нейната прилика с френските 
поети от XVIII векизобщо с поетиката на френския класицизъми дълбоко различие от музикалната и 
емоционалната лирика на романтиците и символиститеТънкост на наблюдението и точност на погледаумение да 
обобщава и да синтезира обобщението в кратка словесна формулазавършеност на словесния изказ ­ всичко това са 
чертирязко противоположни на музикалната лирика на старите и новите романтици и необходими условия за 
епиграмен стилПри това обаче съществува дълбока разлика между Ахматова и французитетамкъдето у тях има 
само съждениеантитетично заострено и изразено във форма на афоризъмприложим винаги и по всякакъв повод
независимо от породилите го условияу Ахматова ­ дори в най­обобщените сентенции ­ се долавят личният глас и 
личното поетово настроениеЕто примери на характерни епиграмни стихове:
У любимата ­ много молби
Нелюбимата ­ искане няма.
Това е общо съждениеепиграмна формулано нейната художествена действеност е свързана с лично преживяванев 
зависимост от трагичното развитие на цялото стихотворение тя се обагря с някакви интимни и лични обертонове
Същото се отнася и за други подобни примери:
Да не знаешче в слава и щастие 
грохват обезверено сърца.
Още по­редовно в основата на епиграмната формула на Ахматова стои не общо съждениеа точно и фино 
възприятие на явление от външния святпонякога дори с изключителна острота и тънкост предадено 
непосредствено усещане като израз на стоящ зад него психически фактТези редове в стиховете на Ахматова се 
запомнят отделно от другото и представляват истинскилично нейни постижения:
Той коленете ми пак докосна 
с нетрепнала почти ръка.
Особено характерна за Ахматова е употребата на такива епиграмни редове като финали на стихотворенияЧесто 
подобен финал е ироничен завършек на лирическото настроениеот което е проникнато стихотворението ­ както у 
късните романтици и у Хайне:
И извиках задъхана: "Смешно
Пошегувах се само в яда!".
Тойусмихнат спокойнозловещо
ми отвърна: "Не стой на студа".
Понякога вместо с такъв контраст имаме работа с епиграмакоято завършва и изразява чрез формула духа на 
стихотворението:
А в живота ми като нетленен
лъч скръб легнане звъни гласът ми.
На липсата на напевностна мелодичен елемент във формалния строеж на стиховете на Ахматоваразглеждани в 
психологически планотговаря туширане на емоционалния елементПо­точно казаноемоционалните колебания на 
душевния животпромените в настроението тя предава не с непосредствено лирически средстваа ги изразява най­
напред в явленията от външния святИ тук отново имаме работа с главната черта в поетическия облик на 
Ахматоватя не говори за себе си направотя разказва за външното обстоятелство на душевното явлениеза 
събитията от външния живот и за предметите от външния свят и само в своеобразния избор на тези предмети и 
променящото се тяхно възприемане се чувства истинското настроениеособеното душевно съдържаниекоето е 
вложено в думитеТова прави стиховете на Ахматова душевно строги и целомъдренитя не говори повече от онова
което говорят самите нещане натрапва нищоне обяснява от свое име:
Бе сетната ни среща на брега
където често сенките ни бдяха
Набъбваше Нева и във града 
да не залее всичко се бояха.
Той беше много сигурен в едно
жената поетеса е нелепост
Окак запомних онзи царски дом 
и Петропавловската крепост
и въздухано не обикновен
а като дар от Богатъй чудесен
Във този час бе пратена за мен 
последната минай­безумна песен.
Думите звучат преднамерено външносдържано и безразличноПрипомнят се подробности от обстановката и 
ненужни детайли от разговоракоито засядат така отчетливо в паметта в момент на изключително душевно 
вълнениеПряко за душевното настроение говори само думата "последен" ["сетен"], употребена два пътив началото и 
в края на стихотворениетои развълнуванотонатъртено повишаване на гласа в стиховете:
Окак запомних онзи царски дом 
и Петропавловската крепост!
И все пак в разказа за явленията от външния свят е показано голямо душевно събитиепри това не само 
повествователното му съдържаниено и емоционалните обертоновеспецифичния дух на стихотворението.
Всяко душевно състояниевсяко настроение в стиховете на Ахматова е означено със съответстващото му явление от 
външния святСпомените за детството значат:
Със вързопче със пенал и книги 
от училище се връщах вкъщи.
(ПревНиколай Бояджиев)
Или:
И отново момиченце босо 
край морето бих станала аз
пак корона от плитки да нося
и да пея с вълнуващ глас.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Поезията на Ана Ахматова

Поезията на Ана Ахматова не се изчерпва с малкото характерни черти, на които искаме да се спрем: Ахматова е не само най-яркият представител на младото поколение поети; в нейното творчество има вечни и индивидуални черти, които не се побират изцяло ...
Изпратен от:
galina
на 2010-05-25
Добавен в:
Анализи
по Руска литература
Статистика:
174 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Руски модернизъм

09 апр 2010
·
132
·
4
·
917
·
186

Разкрива основни факти около създаването на литературното течение модернизъм в Русия.Интерпретира мненията и вижданията на ключови фигури в руския модернизъм за естетическата и идейната платформа на течението както и връзките и взаимодействията между руск
 

Лекции по Руска литература

06 юни 2010
·
1,935
·
39
·
18,000
·
2,199
·
1
·

Роден е през 1799г. В Москва, в семейството на потомствени дворяни. Като дете Пушкин получава традиционното за дворянско дете възпитание, говори на френски език и до 7-мата си година не владее майчиния си език...
 

Руска литература на 20 век

06 юни 2010
·
291
·
2
·
655
·
463

Развой и течения, представители в руската литература на 20 век...
 

Руски модернизъм. Акмеизъм (Адамизъм)

27 ное 2017
·
19
·
3
·
1,817
·
41

Руски модернизъм. Акмеизъм (Адамизъм) – Н.Гумильов, О.Манделщам, А.Ахматова, С.Городецки, В.Зенкевич, В.Нарбут...
 

Поезията на Ана Ахматова

Материал № 515348, от 25 май 2010
Свален: 174 пъти
Прегледан: 126 пъти
Предмет: Руска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 2,455
Брой символи: 14,860

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Поезията на Ана Ахматова"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала