Големина на текста:
СУ „Климент Охридски”
Социално-педагогическа
характеристика – портрет
Дисциплина……………….Увод в социалната педагогика
Специалност…………………...........Социална педагогика
Образователно-квалификационна степен…….. бакалавър
Форма на обучение…………………….....………редовно
Курс на обучение………………………....…….1-ви курс
Изготвил: Десислава Емилова Петрова
Факултетен номер: 620 939
2009 год.
Социалната педагогика е клон от педагогическата наука, изучаваща
теорията и практиката на обучението, възпитанието и образованието на
лица (деца, младежи, възрастни), които имат проблеми със своя живот и не
могат да ги разрешат сами. Да помагаш на хората не е просто наука, това е
изкуство – изкуството да вникнеш в проблемите на хората, да се поставиш
на тяхно място и да съумееш да откриеш правилния път, по който да ги
насочиш и да се надяваш те да продължат.
Проблемите на хората от малцинствата нашумяха изключително през
последните години, за това реших , че е редно да ви запозная с историята
на едно бедно ромско момиче с гореща кръв, която узнах чрез поредица от
интервюта.
Силвия Йорданова е родена на 21 август 1988г в град Враца. От 1995г
до 2004г. учи в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, град Криводол, като
живее в покрайнините на града. Силвия е на 21 год. Няма братя или сестри.
Сключила е брак на 16 год., от който има две момченца- на 5 год. и 4
год.Съпругът й Станимир е на 25 год.
Силвия е красиво ромско момиче, с дълга кестенява коса, сини очи и
нетипично светла кожа. По привлекателното и бяло лице личат бръчките,
резултат от тежкото, изпълнено с насилие и експлоатация детство. Още от
ранна детска възраст родителите експлоатират труда й без да се
съобразяват с крехкостта и слабостта й. Може да се каже, че нейното
детство окончателно е приключило на 8 год. А когато предпочитала да
поиграе с приятелите си вместо да свърши поредната задача, дадена й от
нейните родители е изтърпявала тежки физически наказания. Тя не е
почувствала досега нежна бащина ласка, а само грубо пиянско ругаене. За
разлика от бащата, майката на Силвия умее да показва любовта си към
своята рожба, но докато ромското момиче било все още невръстно дете,
жената рядко имала тази възможност. Тя работела в Сърбия, за да осигури
приличен живот на любимите си хора. Вече е в България, защото е ставала
жертва на насилие твърде дълго и не желае това да се случи отново.
Силвия живее със съпруга си, двете си деца, майка си и баща си в пълна
мизерия и едва „свързващи двата края”, както тя сама твърди. Къщата, в
която живеят и плащат символичен наем от 70 лева, им е предоставена от
доброжелателен съсед-вдовец. Тя е двуетажна с четири стаи, но без баня.
В нея се поддържа елементарна култура, но проблема с банята затруднява
грижата за здравето, както на Силвия, така и на нейните роднини, особено
децата. Къпането на членовете на семейството се извършват в кухнята като
за целта в стаята се внася голямо желязно корито, кофи с вода и кана за
обливане. Кухненските мебели са печка на дърва, стара маса с два
полусчупени стола и дървен шкаф с олющена белезникава боя и със
счупени вратички както и малко скринче, на което е поставен телевизор. В
кухнята се намират и две легла, на които Силвия, съпруга й и двете й деца
спят през по-студените периоди от годината, за да се спестят разходите за
отопление. Родителите на Силвия спят в отделна стая, в която има едно
легло и една маса с поставено на нея огледало, служещи за тоалетка.
Стаята не се отоплява. В останалите две стаи има по едно легло, в едната
има гардероб, а в другата един стар полупразен хладилник. В дома им няма
нито един килим или мокет, нищо което да покрие издрасканите, захабени
дъски на пода. Стените не са освежавани с години, а за пердета служат
стари раздърпани чаршафи. Къщата има обширен двор с голяма
зеленчукова градина, оставена изцяло на грижите на ромската девойка и
малка кошарка с една бяла слабичка козичка в нея. Силвия всеки ден
прекарва часове наред в градината като сади и прекопава подарените й от
някой съсед семена и стръкчета на зеленчуци и в грижи за болнавото
животното, което почти не дава мляко. Но въпреки, че тя успява да отгледа
реколта от градината си, това съвсем не е достатъчно за да изхрани
семейството си. Необходими са допълнителни приходи, които да покрият
нуждата от дрехи и консумативи в къщата.
Никой от членовете на семейството няма постоянна работа. Разчитат на
милостта на съседите и на временна работа като помощници в градините и
дворовете на възрастни хора. Често ходят „за дърва или сено” като ги
продават след това или ги заменят за храна и продукти, цепят дърва,
прекопават градини или помагат в различни строежи. В замяна получават
пари, дрехи и играчки за децата на Силвия.
Нито Силвия, нито членовете плащат редовно здравните си осигуровки,
рядко посещават лекар или зъболекар заради финансовите си затруднения,
но се шегуват в тази връзка, че „Циганин болест не го лови!”. Но това не е
така – дали заради лошите условия на живот, или заради неефективното
лечение с евтини лекарства и билки, по-малкото й дете боледува вече
месец и няма никакви изгледи за подобрение. В този труден момент няма
кой да подаде ръка на притеснената майка.
Силвия е имала много приятели преди и то не само от ромски произход,
но след раждането на първото й дете грижите и отговорността са я
отдалечили от тях. Сега се виждат рядко, не се чуват по телефона, поради
простата причина, че тя не може да си позволи да има нито стационарен,
нито мобилен. Тя често си спомня за тях с тъга и с носталгия към
отминалите детски и ученически години.
Силвия винаги е била добра ученичка. Още в ранен ученически период
от детството си е получавала отлични оценки и множество похвали за
старание и успех. Пее вълшебно и учителите често са и казвали, че с този
ангелски глас разтопява всяко сърце. И наистина е така – когато запее
сякаш всичко става по-красиво, по-светло, за миг проблемите вече не
съществуват – тя има всичко за което мечтае, близките и са щастливи и
здрави, имат собствено жилище и автомобил. Но после песента свършва, а
заедно с нея и мечтата, и отново се сблъсква с грубата действителност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Силвиа- портрет

Социалната педагогика е клон от педагогическата наука, изучаваща теорията и практиката на обучението, възпитанието и образованието на лица (деца, младежи, възрастни), които имат проблеми със своя живот и не могат да ги разрешат сами....
Изпратен от:
Desislava Petrova
на 2010-05-24
Добавен в:
Общи материали
по Социална психология
Статистика:
120 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социално педагогическа работа със семейство

10 фев 2014
·
18
·
5
·
1,238

Съвместното съжителство без брак - предимство и проблеми...
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Силвиа- портрет

Материал № 514292, от 24 май 2010
Свален: 120 пъти
Прегледан: 153 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Общ материал
Брой страници: 5
Брой думи: 1,589
Брой символи: 8,647

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Силвиа- портрет"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала