Големина на текста:
Адам Смит е британски политически икономист и философ. Един от най-
влиятелните социални философи и полит-икономисти в историята на света.
Автор е на прочутото съчинение Богатството на народите: Изследване на
неговата природа и причини (1776), което е един от първите опити за
проследяване на историческото развитие на индустрията и търговията в
Европа. Този труд е особено важен за научната дисциплина икономика и е
една от най-известните обосновки в подкрепа на свободната търговия,
капитализма и либертарианството.
Адам Смит е роден през 1723г. и умира през 1790г. Той е един от
създателите на английската класическа политикономия и основоположник
на икономикса. След завършването на образованието си и завръщането му
в Шотландия преподава последователно като професор по логика и
философия в университета в Глазгоу. След 1778г. до края на живота си е
специален помощник към митниците в Единбърг. Издава книгите “Теория
на нравствените чувства” и “Изследване на природата и причините на
богатствата на народите”. Основната икономическа теория на Адам Смит е
положението на “естествения ред”, т.е. “нормалния” обществен строй
съответстващ на човешката природа и подчиняващ се на обективните
икономически закони. Разработва и теорията за стойността и поземлената
рента и пръв доказва, че буржоазното общество се дели на три групи –
работници, капиталисти и земевладелци, още разкрива и същността на
капитала и получаването му. Идеите на икономическата теория на Смит
по-късно са доразвити от Дейвид Рикардо.В първите няколко глави на
своята книга “Изследване на природата и причините на богатствата на
народите” Адам Смит се спира подробно върху разделението на труда и
всичко свързано с него. Като основна отправна точка и предположение той
посочва факта, че увеличението на производителната сила на труда и по-
голямото умение, сръчност и съобразителност, с които той се направлява
или прилага, са вероятно резултата именно от разделението на труда. От
тук по обратният път Смит започва да разсъждава, като привежда
множество интересни примери от производствения живот на Англия и
други страни, такива каквито са били в неговото време. Разсъжденията му
започват от настоящия за него момент и това до което е довело
разделението на труда, като се насочват към търсенето на причините за
това разделение и факторите от които зависи то.Първият пример който
посочва Адам Смит описва производствения процес в манифактура за
топлийки. В нея операциите са разделени и всеки работник извършва
точно определена дейност за която е учил и в която се е специализирал.
Авторът сравнява тази ситуация с тази при която всеки един от тях би
произвеждал топлийки самостоятелно и би извършвал всички тези
дейности сам. Чрез това сравнение и съответните цифрови изражения на
количеството произведена продукция Смит доказва, че разделението на
труда, доколкото може да бъде въведено, води във всеки занаят до
пропорционално увеличение на производителната сила на труда. Това е
най-очевидното последствие от разделението на труда. Според него
обособяването на различните професии и занаяти би могло да бъде
резултат от това предимство. Това обособяване се изразява в по-голяма
степен в развитите страни. Адам Смит посочва, че това, което в
примитивно състояние на обществото е дело на един, то в развитото
общество е дело на няколко души. Той обръща внимание и на една друга
особеност на разделението на труда – то не се развива в еднаква степен в
различните отрасли. Разликата е най-очевидна между земеделието и
промишлеността. Докато в промишлеността дадена професия позволява
специализиране и извършване на определената дейност целогодишно и
често до животно, то при земеделието това е невъзможно, т.к. там
отделните дейности се обуславят от различните годишни времена. Тяхната
смяна не позволява на един работник да е зает, на пример, целогодишно
само с оран или жътва. Поради всичко това разликите в развитието на
отделните страни са предимно в сферата на промишлеността. Тези в
земеделието не са толкова ясно изразени, но от своя страна те също се
дължат на средствата с които се обработва земята, като машини например,
т.е. дължат се отново на разликите в промишлеността.
По-нататък Адам Смит посочва три различни обстоятелства на които,
според него, се дължи увеличението на количеството извършвана работа в
следствие на разделението на труда. Повишава се сръчността на всеки
отделен работник, икономисва се време и се изобретяват голям брой
машини, които улесняват и съкращават труда.
Повишената сръчност увеличава количеството работа което работникът
може да свърши, а тя, сръчността, благодарение на факта, че разделението
на труда води до максимално опростяване на извършваната дейност, лесно
може да бъде постигната. От своя страна фактът, че работника не смяна
своята дейност, спестява времето което привикването или физическото
преместване към една нова дейност би му отнело. В този момент Смит
засяга по много интересен начин една характерна черта на работника,
който често сменя работата си, а именно, че той не е много усърден и
енергичен относно новата работа и това го прави муден. Това от своя
страна не може да не намалява производителността. Колкото до
въвеждането на машините, според Адам Смит, тяхното полезно действие е
безспорно. Тук интересен е факта, че когато трудът на даден работник е
строго специализиран на него не му се налага да мисли за никаква друга
дейност която би трябвало да извършва. Това насочва вниманието му към
стремеж за опростяване на труда му, което често е водило до изобретяване
на подходяща машина или просто усъвършенстване на вече съществуваща.
Още по-голям е ефекта когато машиностроенето се обосява като отделен
отрасъл. В крайна сметка Смит стига до извода, че голямото увеличение на
производствата във всички различни занаяти в резултат на разделението на
труда води, в едно добре управлявано общество до всеобщо изобилие,
дори и за най-нисшите слоеве на обществото. Във връзка с това в края на
първата глава на книгата си Адам Смит се опитва да отвори очите на
читателя за един по-икономически поглед към света. Свят в който палтото
не е просто палто, а нещо включващо труда на огромно множество от хора
всеки от който е вложил част от своите способности в него. Без този
процес авторът посочва, че и на най-бедния обитател на една цивилизована
страна не биха се осигурили простите, според неговата представа, удобства
с които той е свикнал да разполага, а които всъщност често са повече от
това с което разполага един владетел на африканско племе. Всички тези
факти посочени до тук, представляват последствията от разделението на
труда, които Смит забелязва анализирайки своето време, но те са съвсем
същите и днес. Разбира се прави впечатление, че те имат изцяло
положителен характер, но дали наистина е така? При засилената
индустриализация човекът бива превърнат в част от машина, изпълняваща
еднообразна дейност и доведена на границата на своите възможности. И
все пак, като цяло, от икономическа гледна точка не може да се отрече
положителното влияние на разделението на труда.Следвайки своите
разсъждения, във втората глава на книгата си Адам Смит започва да търси
причините довели до разделението на труда. Той посочва, че макар на пръв
поглед да изглежда нормално това разделение да е предизвикано от
човешка мъдрост, поради факта, че то носи толкова много изгоди, като
общото изобилие, това не е така. По естествено е, разбира се, то да се е
развило постепенно. Според Смит то е следствие на определена черта на
човешката природа – склонността да се разменя, заменя или обменя един
предмет за друг. В обществото човек непрекъснато се нуждае от
съдействието и сътрудничеството на множество хора, но то не може да се
постигне само чрез тяхното благоволение. Единственият начин е да ги
убеждава, че това, което той иска е угодно и полезно и на тях. Тъкмо така
се стига и до размяната, при която, както казва Смит, се обръщаме не към
благоволението на другия, а към неговото ревниво отношение към
собствените му интереси. От размяната крачката към разделението на
труда не е особено сложна. Авторът отново посочва един от своите
интересни примери. Когато даден човек в едно ловджийско племе осъзнае,
че работейки като дърводелец и разменяйки продукцията си за улов, може
да получава достатъчно дивеч, за да задоволи нуждите си и то повече, и
вероятно за него самия по-лесно, отколкото ако сам ходи на лов, то той е
склонен да посвети всичкото си време на заниманието с дърводелство. По
същият начин биха се обособили и други занаяти. Но ако съплеменниците
му нямаха желание да разменят с него своя улов, то ефектът не би бил
същият , или както посочва и Смит, без склонността към замяна, обмяна и
размяна, присъща на човешката природа, всеки човек би бил принуден сам

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 окт 2021 в 14:40 студент на 20 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Икономика, випуск 2021
 
Подобни материали
 

Общото споразумение за митата и търговията


Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) е многостранно търговско споразумение, съдържащо принципи, правни норми и правила, от които участващите в него страни са длъжни да се ръководят.
 

Търговията на България със страните от Балканския полуостров


Търговията на България със страните от Балканския полуостров.
 

Мотивация и мотивационен процес във фирмата

30 ное 2008
·
896
·
13
·
1,703
·
495
·
1

Въпросът за мотивацията на персонала изцяло и особено вълнува мениджърите и управителите на всяка фирма. Но за да разберем какво е мотивация на персонала първо трябва да за знаем какво точно значи това. Най-често срещаното определение е че мотивацията...
 

Теория на МО


Във всички сфери на общественния живот се осъществяват различни видове отношения.Не по-малко еднообразни са участниците в тях., в състава на които влизат, както държавите така и недържавните обединения и отделни личности...
 
Онлайн тестове по Международни Отношения (МИО)
Тест по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 3 курс
Тест по международни икономически отношения. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
27
26
2
2 мин
01.10.2013
Тест по международен мениджмънт
изпитен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 3 курс
Изпитен вариант за тест по Международен мениджмънт. Сред въпросите има и такива с повече от един верен отговор.
(Лесен)
40
287
1
21.09.2012
» виж всички онлайн тестове по международни отношения (мио)

Икономическата теория на Адам Смит

Материал № 513740, от 22 май 2010
Свален: 92 пъти
Прегледан: 114 пъти
Предмет: Международни Отношения (МИО), Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,590
Брой символи: 9,450

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономическата теория на Адам Смит"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала