Големина на текста:
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
НА ТЕМА :
„Османската експанзия и Балканите”
В периода на зрялото Средновековие Балканският полуостров впечатлявал с
множеството разнообразни конфликти, в които постоянно били вплетени старите
или постоянно възникващите тук нови държави. Въпреки това на полуострова
съществували зони на геопопитическа стабилност. Така например Византия векове
наред защитавала своите балкански съседи от малоазийския ислямски свят.
България играела същата роля по отношение на прииждащите откъм Централна
Азия номади, поели по пътя към северните черноморски степи. Обикновено
залисани в конфликтите помежду си , управляващите в тези зони на
геополитическа стабилност не осъзнавали, че унищожаването на всяко едно от тези
звена крие потенциална опасност за целия регион. Така станало например, когато
Византия унищожила българската държава в началото на 11. век. Тогава цялата
северна част иа Балканския полуостров изпитала опустошителните нашествия на
народите от т.нар. "Второ велико преселение".
През 14. век най-слабото звено на неосъзнатата, но реално действаща балканска
"колективна отбрана" се оказала Византия. Кризата в империята, задълбочавана
от продължаващите конфликти със сърби и българи, позволила в Северозападна
Мала Азия да се роди една нова държава-завосвател. Тя, държавата на османските
турци, в средата на 14. век ще се закрепи на балканска земя и ще осъществи на нея
експанзия, която по своите мащаби и последици може да се сравнява само със
славянските нашествия през 7. век.
Ранната история на османската държава е забулена в легенди и догадки. Това е
така не само поради традиционната липса на сигурни съвременни извори, но и
поради по-късните опити на османските историографи да превърнат всичко
османско в елемент от династическата и имперската митология на Османската
империя. Така дори и в ранните години от съществуването на държавата на емира
Осман в Мала Азия в края на 13. и началото на 14. век официалната османска
историография търсела кълновете на бъдещото имперско величие. Нещата
всъщност изглеждали доста по-прости. Османската държава, която се появила на
картата иа Мала Азия вероятно в самия край на 13. век, в началото не
биланииюдруго, освен "сревнаостатистичеко мюсюлманско княжество” . Все пак
тя притежавала няколко съществени преимущества над останалите се малоазийски
мюсюлманска 6ейлици. Първо, тя имала обширна обща граница с християнския
свят, олицетворяван от Византия. Това в бъдеще щяло да й позволява да представя
своята експанзия като "Свещена война" срещу християните и да печели престиж и
подкрепа в ислямския свят. Второ, поради разположението на своята територия
османската държава можела да се разширява само към района на Дарданелите, а от
там - на Балканския полуостров. Трето, в нейните земи завършвали участъците от
пътищата, които прекосявали малоазийския полуостров и водели от неговите
дълбини към Балканите, респективно към Европа. Това било причина за струпване
на значителни маси тюркско-мюсюлмански пришълци на нейна територия. Създа-
деното по този" начин демографско напрежение можело да бъде регулирано само
чрез експанзия. В случая това означавало овладяване на двата бряга на
Дарданелите и насочване на прииждащите маси към Балканския полуостров.
Четвърто, в средата на 14. век това се оказало възможно, защото от старата
Византия, която била свикнала да се бори на живот и смърт с малоазийския
ислямски свят, нямало и следа. Някогашната империя агонизирала и за пръв път не
била в състояние да защитава успешно района, който винаги е бил най-лесната
връзка между Азия и Европа. Що се отнася до стимулите за османското
завоевание., в тях нямало нищо неизвестно до този момент. Ранната османска
държава била творение на тюрки-номади и нейният номадски характер определял
завоевателния устрем на нейните владетели и на нейните войски. По-късно този
иманентно присъщ на номадите завоевателен инстинкт бил инкорпориран в
учението на развития ислям за "джихада": "свещената война' на мюсюлманите
срещу неверниците. По същия начин ислямът канализирал и оправдавал
завоеванията на арабите-бедуини в ранните арабски халифати. Както е видно,
преимуществата на ранната османска държава пред другите подобни бейлици в
Мала Азия нямали нищо общо нито с "по-благородния'” произход на османските
турци, нито с гениалността на първите османски емири. Османската държава имала
историческия шанс да се появи в точното време на точното място.
През първите четири десетилетия на 14. век османският бейлик заедно с другите
подобни мюсюлмански държави в Мала Азия унищожили византийската
администрация на полуострова. Започнала последната фаза от упадъка на
малоазийския елинизъм. Под византийска власт останали незначителни владения,
чиято съдба била предварително решена. Османският емир Осман ( 1299-1326 г.) и
неговият наследник Орхан (1326-1359 г.) разширили държавата си от нейното
първоначално ядро в областта Сьогют и около течението на река Сангария до
Бурса, Никея и до бреговете на Галиополския полуостров. Това разширение било
вече факт към времето, когато във Византия избухнала гражданската война от
1341-1347 г.
През първите три-четири години от нея нито един от враждуващите лагери не
смеел да привлича като наемници турци от османския бейлик. Те осъзнавали, че
това криело голяма опасност, тъй като между владенията на емира Орхан и
византийска Тракия се простирала само тясна ивица море, която лесно можела да
бъде преодоляна дори без наличието на флот. Враждуващите групировки
предпочитали да рекрутират наемници от по-далечните бейлици. Така например
групата на императрицата Ана Савойска разчитала на помощта на саруханските
турци, а Йоан Кантакузин — на айдънските турци. Саруханските и айдънските
наемни отряди били първите, стъпили на балканска земя. Те опустошавали не само
византийска Тракия, но и навлезли дълбоко в българска и в сръбска територия.
Нещата се променили рязко след 1344 г. Тогава флотът на айдънския бейлик
претърпял тежко поражение от венецианците при остров Хиос. Скоро тази
мюсюлманска държава излязла от играта и това изправило Йоан Кантакузин пред
разгром. Тогава, без да си дава сметка за последиците, той се обърнал за помощ
към османските турци. Те веднага се отзовали с големи наемни отряди и бързо
решили изхода на гражданската война в негова полза. Османските съюзници на
Кантакузин се разпореждали самоволно в Тракия и още през 40-те години на 14.
век осъществили първите големи нападения в българските предели.
Тъкмо тогава някои от балканските владетели започнали да кроят планове за
премахване на османската опасност. Първата инициатива дошла от Йоан
Кантакузин в качеството му вече на византийски император. През 1350-1351 г. той
се обърнал към българския и към сръбския владетел с предложение те да помогнат
с пари за изграждане на византийски флот. Този флот трябвало да патрулира в
Проливите и да не позволява османски отряди да се прехвърлят на балканска земя.
Този план се провалил поради решителното противодействие на сръбския цар
Стефан Душан. По-дълбоката причина за липсата на християнско единодействие
обаче се криела в атмосферата на подозрителност; установявана между Византия,
България и Сърбия в продължение на векове.
През 1352 г. сърби и българи взели инициативата в свои ръце и решили да
детронират от византийския престол Йоан Кшггакузин. Той бил смятан за
основния виновник за идването на османците на балканска земя. Българският и
сръбският цар смятали, че ако на негово място се постави законният император
Йоан V Палеолог, това ще укрепи общия аптиосманскп фронт. На обединените
сили на тази коалиция Кантакузнн противопоставил един голям наемен османски
отряд, който нанесъл на християните унизително поражение край тракийската
крепост Димотика.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Османската експанзия и Балканите

В периода на зрялото Средновековие Балканският полуостров впечатлявал с множеството разнообразни конфликти, в които постоянно били вплетени старите или постоянно възникващите тук нови държави....
Изпратен от:
moon_aylinchitu
на 2010-05-20
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
149 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Общи черти и различия на града между Първо и Второ царство
добавена от smail.yusein.3 27.11.2015
0
7
Първи период на османската експанзия на Балканите (1352-1402)
добавена от nagi922 14.05.2012
1
20
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
272
·
15
·
3,439
·
395

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
860
·
8
·
1,403
·
1,916

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Моята представа за Васил Левски

01 дек 2007
·
312
·
5
·
1,109
·
402
·
1

Наречен от църквата дякон Игнатий, от своите съратници револзюционери Левски, а от народа Апостола на свободата, години наред кръстосва земите ни и подготвя народа за всеобщо въстание срещу петвековното османско владичество като създава тайни...
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
189
·
60
·
27,404
·
442
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българска историография

15 апр 2009
·
563
·
26
·
6,983
·
648

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
17
2
6 мин
13.08.2019
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
20
1
4 мин
02.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Османската експанзия и Балканите

Материал № 512818, от 20 май 2010
Свален: 149 пъти
Прегледан: 197 пъти
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 19
Брой думи: 7,868
Брой символи: 47,852

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Османската експанзия и Балканите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
99

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
135 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения