Големина на текста:
Как тенденциите на новото време се отразяват върху самоукия
зограф и художник Захари Зограф? Подкрепете тезите си с
подходящи примери и доводи.
През българското Възраждане завършва средновековната и започва т.нар
възрожденска епоха. На тази основа и средновековното изкуство е заменено с ново -
светското, като преход е съжителството на традиционните със съвременните, модерни,
реалистични и жизнени мотиви и похвати. Ранно-възрожденското изкуство е едно
фолклорно, народно изкуство. Понятието народност е отъждествявано със селският
бит. Съчетават се назидателни сюжети с битови моменти. Това явление е свързано с
преходния характер на епохата и възраждащата се българска култура и нация и
същевременно общата изостаналост на българите от света.
Най-големия прелом на възрожденското изкуство настъпва средата на 19в. след
успешното разрешаване на църковния въпрос.Именно тогава
националноосвободителното движение обединява всички прогресивни народни
среди.Тогава наблюдаваме и победата на светското начало в изкуството -живописта се
развива отделно от църковното изкуство. Като главен жанр се налага портретът.
Именно във възрожденската живопис можем да проследим как постепенно се
променя представата за човешката личност. Постепенно се появяват човешка топлина
и гама от чувства, както и портретните изображения. Забележително явление за
епохата е развитието на дарителския портрет, с който започва и развитието на светския
портрет. Челно място заемат дарителските портрети на Захарий Зограф - Бачковски,
Рилски, Троянски и Преображенски. Появява се и ново отношение и възприятия на
пространството. Докато средновековния художник затваря пространството между
църковните стени, възрожденският “пробива”стенната плоскост. Появява се
перспективата. Поставя се декоративно начало, което се засилва от изписването на
различни скулптурни архитектурни елементи.
Един от основоположниците на новите тенденции в българското изкуство и
културно развитие изобщо, е именно самоукия самоковски зограф Захарий.
Захарий Христович Димитров (1810-14 юни 1853) е син на зографа Христо
Димитров и брат на Димитър Зограф. Родом е от Самоков, където учи в килийно
училище и при Неофит Рилски, с когото води постоянна преписка в продължение на18
години (1835-1853г.). Учи иконопис при баща си и брат си, като работи с последния в
Рилския манастир. Известно време – седем години - от 25 годишен творчески живот,
Захарий прекарва в Пловдив (от 1835 до 41 г.).Там се отдава на плодотворна дейност.
През1841г. напуска града, който изиграва решителна роля в живота и творчеството му-
сближава се с местните първенци, получава средства и патриотично вдъхновение от
тях. Установява контакти с почти цялата интелигенция от втората половина на 30-те
години. Така той възприема идеите на възрожденската епоха, духа на търсене и
преоткриване на света. Долавя модерните тенденции на европейската живопис, идеите
и постиженията на 19 в. Там изографисва църквите “Св.св. Константин и Елена” и “Св.
Неделя”. От този период е и автопортрета му. От 1839-41 изографисва църквата
“Св.Георги” в Станимака. Запазени са негови икони в църквата “Св.Богородица”, както
и портрета на Неофит Рилски от Копривщица. През 1840 – 41 г. Захарий изписва
църквата “Св.Никола”и “Св. Архангел Михаил” в Бачковския манастир (портрет на
Алексий I Комнин), където е и композицията “Страшния съд”, съдържаща негов
автопортрет. Прави и портрет на Христина Самоковлиева - Димитрова Зографска,
“Портрет на момиче”, както и много други стенописи, портрети и ктиторски портрети,
икони, евангелски сюжети, апокалиптични сцени, портрети на български светци и
герои. Захарий работи 17 месеца в Атон, в Църквата “Преображение господне” при
българския конак в Карея -1852-53 г. Последните си стенописи рисува във Великата
лавра ”Св.Атанасий“ 1852г.
Началото на декоративната живопис се поставя след утвърждаването на
самоковската школа от 1793 г.и освещаването на митрополитската църква. Иконите й
са изписани от Христо Димитров - Христоте Даскало. При декорациите личи
познаването и интерпретирането на европейските рококо и бароков стил. Орнаментът
обаче добива пълното си богатство при Захарий Зограф. Доказателство за това е
украсата от 1840г.на църквата “Св. Николай”. Изучил подробно иконописта, през 30те
г.на19в. той започва да се изгражда като художник. Пръв започва да рисува портрети
на платно, но е слаб иконописец - (доказателство за това са работите му в
пловдивската църква “Св.Петка”, Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски
манастир). Набързо нарисувана, шаблонна живопис. С времето става все по-лош
иконописец.
Но въпреки това и в този жанр се проявява новаторският му дух (пловдивската
църква “Константин и Елена”). Библейските сцени са представени като битови
композиции - български битови елементи, трудови моменти - Адам копае земята , Ева
преде с хурка…,национални облекла, български възрожденски къщи.
Захарий Зограф е изразител на упадъка на религиозната живопис през
Възраждането. Погледа му е насочен към действителността. Той се явява като един
истински човек на Ренесанса в западноевропейския смисъл на думата. В писмо до
Неофит Рилски от 20 юни 1838г. заявява открито, че нито един зограф от Турция,
Цариград и Йерусалим не би могъл да се мери с него по своите способности, но
признава предимството на западноевропейските художници. По тази причина е искал
да постъпи в художествената академия в Петербург и да учи реалистична живопис, но
неизвестно защо това негово желание не могло да се осъществи. Благодарение на
рисунките виждаме колко е повлиян от западноевропейското изкуство, макар да не е
имал възможността да учи в чужбина. Искал е да рисува действителността – вкарва
нови елементи в панорамата на Бачковския манастир като за първообраз му е служела
щампата на манастира нарисувана от баща му 1807г. Опитва да постигне прилика във
всичко - дрехи, лица, архитектурата на манастира, сенките. Предава характера им.
Рисува със свобода на четката. Разкрива поезията на пейзажа (прилича на пейзажите
по старите китайски щампи). Големият му интерес към пейзажното изкуство през
първата половина на 19в. засвидетелства национално-български мотиви.
В зографисването на Рилския и Троянския манастир за пореден път се откриват
битовите елементи - сцените Рождество богородично, “Богаташът и бедният Лазар”и
др. Богатите селски хора изразяват битовата характеристика на библейските сцени в
Преображенската църква. Иконографски сцени с фолклорни мотиви се откриват и в
“Страшния съд”, “При врачката”, а цикълът Адам и Ева разгръща особеностите на
народния бит.
Захарий е вмъкнал и чисто нова по съдържание и сюжетен замисъл тема
-истинска битова сцена. Композицията “При врачката за лекуване”в долната част на
“Страшния съд” се отделя като самостоятелно изображение – всичко има битова
характеристика - врачката поднасяща лекарство на болния, селянката и болният са
облечени в търновска носия….
Самоковският майстор не спира да учудва със своята напредничавост. Поредна
новост са образите на нови на светии: на български царе патриарси, мъченици за
българската вяра: Иван Рилски, Св. Кирил и Методий български патриарси мъченици -
Йоан, Теофилакт и Евтимий, архиепископ Охридски. Той изписва и чисто български
светци - цар Давид, Цар Йоан, цар Владимир, цар Михаил и цар Тривелий и други.
Движещи при него са идеите на прогреса, на нацията. Получените знания по пътя
на домашното обучение и придобитият опит от видяното за него са недостатъчни. Той
чувства необходимостта от задълбочени познания по анатомия, перспектива и
композиция. През 1841 г. в Пловдивско, в Бачковския манастир се запознава с гравюри
и художествени албуми на двама “майсторе французки зографе”, по които изучава
модерна живопис. Под тяхно ръководство копира антични актове, рисува по натура
фигури, прави портрети, пейзажи, натюрморти, овладява човешката анатомия,
раздвижените ракурси на човешкото тяло, портретната характеристика на лицата.
Копира барокови интериори, но се стреми и към нови изкази. Прави редица
разработки, в които променя мащаба на европейските първомодели като ги
приспособява към вида и размерите на местните сгради. Запазва основните
композиционни схеми като към тях прибавя пресъздадена от натурата растителна
украса. По това време се появява и преломната промяна в знаменития самоковец- той
се обръща към природата, натурата. Започва да използва нови методи – запазена е
скица от изгледа на близкия до манастира водопад-по късно разработена с темпера ,
което е и първия опит на българската гражданска живопис. Захарий се запознава с
модерната живопис и от няколко “юрнеци” издадени от френската академия
Ктиторът на църквата“Св.Николай” в Бачковския манастир, Вълко Чалъков,
възлага на Захарий да я зографиса. Характерното при работата му тук, е опита му за
създаване на декоративно решение без никакви иконографски моменти в него. Той
остава и първи декоратор измежду майсторите на своята школа. Като използва
познанията си за съществуващия дотогава орнамент и новото си разбиране за
значението и възможностите на декоративната стенопис, той създава свой модел за
външна украса на сграда. Изчиства заетите от европейското декоративно изкуство
готови модели на монументални композиции от тяхната претрупаност. Използва
основните им раздвижени схеми и отделни характерни елементи като към тях прибавя
нови форми постигнати от стилизирането на цветя и растителни стръкове.
Друга новост открита в зографисването на църквата “Св.Николай” е тълкуването в
жанров дух на религиозни по сюжет сцени. Творбата му ”Страшния съд” например,
свидетелства за проявите на морално падение и пороци за тогавашното българско
общество. Вероятно и чрез градски български облекла, в които са представени
персонажите му говорят за социална критика.Битово решена е и сцената с “Богаташът
и бедният Лазар”, за което отново свидетелстват градските дрехи.
В предверието на църквата Св.Никола в Бачковския манастир, която изписва, до
портрета на игумена, Захарий поставя и своя собствен портрет. Това е било смело
нововъведение за онова време. До тогава не съществува друг нагледен пример за
подобно нещо в цялата балканска живопис. Действието му може да се сравни с
постъпките на големите италиански майстори от времето на Ренесанса, като Ботичели

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Захари Зограф

През българското Възраждане завършва средновековната и започва т.нар възрожденска епоха. На тази основа и средновековното изкуство е заменено с ново - светското, като преход е съжителството на традиционните със съвременните, модерни, реалистични ....
Изпратен от:
bilqnska
на 2010-05-20
Добавен в:
Анализи
по Нова и най-нова обща история
Статистика:
42 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Идеология на фашизма


Същност на фашизма. Организация на фашистката държава. Политика на фашистката държава...
 

Изходен тест по история и цивилизация за 10 клас


Теста е обобщаващ за завършване на 10 клас. Обхваща периода преди Втора световна война, Втора световна война, Студена война и света след нея....
 

Велики географски открития до Испания при Фелипе ІІ

20 юли 2012
·
43
·
9
·
2,736
·
61

Материалът обхваща проблематиката от Великите географски открития до управлението на Фелипе ІІ в Испания....
 

Формиране на източния и западния блок

07 яну 2013
·
12
·
5
·
2,307
·
36

План "Маршал" и идеите за участие на Източна Европа – на 05.06.1947г. в реч в Харвард държавният секретар генерал маршал предлага на европейците колективна помощ за срок от 4 години...
 

Балкански страни 20-21 век


Представя историята и развитието на някои балкански страни...
1 2 3 »
 

Захари Зограф

Материал № 512495, от 20 май 2010
Свален: 42 пъти
Прегледан: 54 пъти
Предмет: Нова и най-нова обща история, История
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,774
Брой символи: 11,445

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Захари Зограф"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Катерина Пумпалова
преподава по Нова и най-нова обща история
в град София
с опит от  18 години
43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала