Големина на текста:
ТЕМА 9
СВЕТИ АВГУСТИН
Най-значителният мислител от бащите на църквата е
Блаженият Августин, който има огромно влияние през цялото
Средновековие, противоречиво оценяван или като основател на
римския католицизъм, или като вдъхновител на протестанството.
Възгледът на Августин за човешкия и обществения живот е
свързан с неговата концепция за първородния грях. Следствие от
първоначалната греховност е не само съдбата на индивида, но и
историята на човечеството, на неговите социални и държавни
институции. Августин създава своя история на философията, в
която плячкосването на Рим от Аларих през 410 г. Заема особено
важно място, не само като повод за написване на съчинението „ За
божия град”. Това съчинение е неговият отговор на обвиненията, че
християните са предали Рим като са проповядвали края на света и
са подронили светската власт. Хрисъияните не трябва да се
вълнуват от падението на Рим, тъй като биха могли да бъдат
граждани на един друг град, който не може да бъде ограбен и не е
направен от човешки ръце- Божия град.
Божият и Земният град зависят от две различни чувства на
любов. Обществото, в което хората живеят зависи от това накъде те
са насочили желанията си или дали волята им е корумпирана,
запазена за тях или е посветена на бога. Августин дълбоко
преживява и човешките страдания, влюжително мъките на
невинните. Злото съществува, защото човекът по някакъв начин го е
пожелал. Човек е злоупотребил със свободата на волята в рая и не
е живял по божествения начин, а по човешкия.
Идеята за божия град наследява стоическата представа за
космическия полис на боговете и хората. Приносът на Августин е в
концепцията за смесването, общуването, взоимодействието на
земния и божия град. Августин отрча идеята за незабавен Страшен
съд. Той често осъжда светския свят, но не го отхвърля, запазва
относителната му ценност. Рим може да свърши, но земният град ще
продължава, макар властта му да минава в други ръце. Това е част
от божиите намерения за човека.
Няма еднозначен отговор на въпроса: какво представляват
Августиновите два града? Във всички случаи те не са църквата и
държавата. Може би двата града са Адът и Раят, божият град и
дяволският. Но доколкото някои черти на земния град са
относително добри и той влючва някои светци не би могъл да се
отъждестви с „цивитал диаболи”. Теологията на Августин не
позволява позитивно съществуване на дявола. За него злото се
случва, когато бог го няма или когато хората се отрчат от него. Може
двата града са Небето и Земята, но това тълкувание е широко,
защото и двата града са организирани общества, а земята не е, в
нея живеят и животни, които са по-нисши божии създания. Земният
град е склонен да се покрива с божия по силата на това, че включва
души предопределени за спасението. Земният град не е напълно
непоправим, тъй като хората имат свободна воля и могат да се
обърнат към бога. Двата града могат да се обединят, ако цялото
общество направи това.
За Августин Земният град е също част от божествения порядък
като Божия. Той е входната врата, през която като „странници и
пилигрими” трябва да преминат праведниците. Всички ние
странници и пилигрими на този свят, който е необходим, въпреки
недостатъците си, за изгрждане на Божия град. Това служи на
божичта цел доколкото дава възможност на човека да оживее, да
научи и да изпълни божиите заповеди.
Държавата е резултат и следствие от грехопадението. Човекът
живее в граждански ред, но по груба принуда като форма на
наказание. Тази идея на Августин е отрицание на гръко-римската
концепция, според която хората живеят в държава, тъй като не може
да се намери нещо по-висше, за което да се живее.
Ключ за разбирането на Августиновото учение за обществото и
държавата е грехопадението. Хората са разбирали естествения
морален закон: „Не прави това на другите, което те не трябва да ти
правят”, преди греха хората са схващали инстинкта за
самосъхранение като общ закон на всички живи същества.
Падението идва чрез гордостта, с желанието да се подражава на
бога- това кара хората да отхвърлят естественото си равенство и да
търсят власт над другите.
Държавата се поражда от инстинкта за самосъхранение
комбиниран с жаждата за власт. Човекът за Августин винаги е бил
социален, но едва след грехопадението е станал политически.
Моралът и политиката са несъвместими. Човек се нуждае от
граждански добродетели, за да бъде политически. Патриотизмът
също включва елемент на съревнование и от морална гледна точка
също е порок. В Земния град всяко качество, което носи успех
винаги е основано на страстта за власт. Въпреки това земните
закони трябва да се спазват. Подчиняването на държавната власт е
форма на страдание, а страданието служи на божиите закони.
Земното страдание за грешника е част от нахазанието, а за добрия-
необходимо изкупление и проверка на вярата.
Собствеността, неравенството, съдилищата, даже войната са
възникнали от нуждата и са оправдани до някаква степен след
грехопадението. Августин не споделя пацифизма на ранните
християни. Войните могат да бъдат и справедливи, защото „всички
ние сме умиращи хора”, и злото не се състои в насилието,а ав
омразата, която то поражда. Войната е неизбежно следствие от
националното разделение, което също е част от божието наказание
за човека. Земният мир, дори когато е достижим, е относително
малко ценен- той е несигурен и несправедлив. Единственият
истинен мир идва само с хармонията на човека с бога.
Човешкото законодателство не може да осигури истинска
справедливост и не може да спаси душите. Според Августин
човешките закони не могат да въплатят законите на бога и дори тези
на природата. Опитите за това само увеличават греха.
Църквата се обвързва със земния ред и мир и признава
земните институции дотолкова доколкото земните блага имат
второстепенна стойност. Добрите християни трябва да бъдат
управници,а управниците- христяни и хора.
Августин не прима лидерския принцип, според който трябва да
се намерят най-добрите хора за водачи. Църквата избира лидерите
си демократично. Според Августин, епископ е „титла, давана за
отговорност, а не за ранг”. Те трябва да водят, надзирават, но не и да
управляват: „Този, който желае да управлява вместо да прави добро
не е епископ”. Църквата трябва да има авторитет, но не власт.
Всеки
човек решава към кой от двата града да принадлежи, бог го оставя
свободно да избере.Земният град

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 яну 2021 в 18:56 родител на 41 години
31 май 2018 в 22:22 ученичка на 22 години от Каварна - СОУ "Стефан Караджа", випуск 2017
11 фев 2018 в 21:01 студент на 27 години от София - Нов български университет, факулетет - Масови комуникации, специалност - Журналистика, випуск 2018
16 яну 2018 в 06:01 студент на 25 години от Банско - Колеж по туризъм, факулетет - фса, специалност - Бизнес администрация, випуск 2016
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Свети Августин

Материал № 511715, от 19 май 2010
Свален: 42 пъти
Прегледан: 43 пъти
Предмет: Политология
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 1,049
Брой символи: 5,965

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Свети Августин"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала