Големина на текста:
Публичните блага представляват специфичен тип стоки и услуги, чието предлагане от
частния сектор е затруднено. Типични примери за публични блага са отбрана, сигурност, улично
осветление, сфетофари, образование, здравеопазване, държавно управление, магистрали,
паркове, детски площадки. От примерите личи, че публичните блага могат да имат материален
израз, но по-често са нематериални. В условията на пазарна икономика държавата следва да се
ангажира с предлагането на тези блага, защото ако те се осигуряват от частния сектор ще е
налице недопредлагане.
3.Характеристика и видове публични блага.
Базисно условие за функциониране на пазарите е наличието на права на собственост върху
ресурсите и създаваните с тях блага. Правото на собственост позволява на собственика на
ресурсите да разполага с тях и да изключва другите от ползите, които ресурсите носят при
потреблението им. С извършването на пазарната сделка се прехвърлят и правата на собственост.
Може да се заключи, че за благото е характерен принципът на изключването: субектите,
които не платят цената за благото не могат да го ползват.
Може да се заключи, че за благото е характерен принципът на конкурентност:
потребителите се конкурират за да придобият правото на собственост върху потреблението.
Двата принципа (на изключването и на конкурентност) пораждат ефективен механизъм за
предлагането и потреблението на чистите частни блага. Това са блага, чиито цени се формират
от търсенето и предлагането, производството се финансира с приходите от продажбите,
производството се извършва предимно от частни фирми. Чистите частни блага са делими.
По различен начин стои въпросът с производството и потреблението на благото улично
осветление. Това благо се ползва от Х, от Y и от всички други лица (минувачи), като доставчикът
на благото няма възможност да ограничи потреблението само до тези, които са готови да платят.
Същевременно, лицата Х, Y и всички други минувачи не са в конкурентни отношения помежду
си – това, че Х консумира благото не намалява полезността за Y. Абсолютно по същият начин
стои въпросът с благото национална отбрана то се ползва от всички и принципът на
изключването е неприложим. Неприложим е и принципът на конкурентност – това, че жителите
на Смолян са защитени не означава, че количеството и качеството на отбраната за жителите на
Варна е по-малко.
Уличното осветление и националната отбрана са примери за публични блага. Публичните
блага (ПБ) са материални и нематериални блага, които задоволяват определени колективни
потребности на хората и за чието производство са използвани определени ресурси. Те се
характеризират с 2 своиства:
1. неконкурентност в потреблението - означава, че увеличението на броя на
потребителите на дадено ПБ не намалява полезността, която получава всеки потребител от него.
Неконкурентността е форма на положителен външен ефект. Когато ПБ е създадено,
включването на всеки допълнителен потребител в неговото ползване не изисква допопълнителни
разходи. Т.к. включването на допълнителни потребители не намалява полезността за другите
потребители и не изисква допълнителни ср-ва, то колкото повече потребители се включат в
потреблението на благото, то толкова повече се увеличава общото благосъстояние.
Следователно, след като включването на повече потребители подобрява общото благосъстояние,
значи ако има граждани, които искат да ползват ПБ, но не са готови да платят за тях,
оптималното ползване на услугите позволява ПБ да им се предоставят даром.
2. неизключаемост - означава, че не съществува практическа възможност да се ограничи
достъпа на отделни потребители до ползване на благото. Неизключаемостта означава, че ПБ
са неделими. Понякога публичното благо е една голяма съвкупност (отбрана) и е абсолютно
невъзможно благото да се раздели и да се ползва на части. Други пъти изключването е възможно,
но е много скъпо и съответно е нецелесъобразно (например община Варна може да осигури
изключване от ползването на морската градина). Това свойство на ПБ определя и възможностите
за определяне на цена за ПБ и каква да бъде тя – колкото по-лесно е изключването, толкова по-
лесно е да се определи цена за ползването (градски транспорт). Най-важното следствие от това
свойствво на ПБ е, че то поражда стремеж на потребителите да ползват тези блага даром
(защтото тези блага са достъпни за всички). В тази връзка се дефинира и т.н проблем за пътника
без билет или проблема за свободния ездач – проблемът намира израз в логичното нежелание на
хората да заплащат за публични блага. Друго следствие от неизключването е, че производителя
не може да установи отношения с потребителя ( да избира само тези, които плащат).
В зависимост от развитието на свойствата на ПБ те се разделят на чисти ПБ и смесени.
Характерно за чистите публични блага е, че при тях има пълна проява на неконкурентност и
изключаемост. Те се ползват само общо, съвместно от всички индивиди и при тях включването
на всеки следващ потребител е свързано с нулеви пределни разходи. Този тип блага се
произвеждат от публичния сектор на държавата и се финансират от събраните данъци. Типични
примери за чисти публични блага са отбрана, държавно управление, полицейска защита, пожарна
охрана, улично осветление.
Смесените блага притежават някои, но не всички характеристики на чистите публични
блага. Обикновено това са стоки и услуги, които са персонифицирани, т.е. предназначени са за
конкретна група лица. По принцип смесените блага се осигуряват от три източника – чрез
държавни разходи, чрез заплащане на такси за ползване, от частния сектор. Съществуват две
подгрупи смесени блага:
А) налице е изключване, но до капацитета на производство и предлагане благата са
неконкурентни. В този случай, неконкурентността е относителна - до определен брой
потребители съществува несъперничество при ползване на благото и включването на други
потребители не намалява полезността за останалите. От даден момент (“момент на препълване”)
започват да нарастват разходите за доставка на тези блага за всеки нов потребител и ползата
започва да намалява. Проблемите, които възникват по отношение на това се разглеждат в т.н.
Теория на клубните блага.
Примери за такива блага са всички клубни стоки, частни училища, железопътен и градски
транспорт. Производството на тези стоки и услуги може да се финансира чрез пазара, чрез
продажби на пазарни цени. Ако се произвеждат от публичния сектор задължително се плаща
някъква цена. По своя характер тази подгрупа смесени блага клони към частните блага.
Б) липсва изключване, но е налице конкурентност при потреблението. Пример за такива
блага са използването на общи ресурси като селски ливади, минерални извори, планински
местности.
В зависимост от териториалния обхват на ползите от потреблението на публичните
блага, същите са класифицират като: международни (опазване на околната среда, международна
стабилност, унифицирани мерки и теглилки), национални (общодържавни отбрана,
правораздаване) и местни (противопожарна охрана, улично осветление, поддържане чистотата
на териториите, паркове, паркинги).
Обикновено се приема, че публичният сектор (ПС) трябва да се заеме с чистите публични
блага и близките до тях обществени блага. Много икономисти считат, обаче, че дейността на
държавате не може да се ограничава само в тези рамки. Като следствие от подобно разбиране е
създадена теорията за мериторичните блага. Обществото високо цени някои блага и счита, че
задоволяването на някои потребности е особено важно например начално образование.
Съответно отделните индивиди са принудени да потребяват някои достойни блага дори против
волята си. Тези блага се предлагат от ПС и се финансират от бюджета, но мериторичните блага
могат да се предоставят и от частния сектор. Демериторични блага, от своя страна, са стоки като
наркотици, алкохол и т.н. – по волята на обществото потреблението им се ограничава или
забранява.
Необходимо е ПС да участва в производството на чисти ПБ. Освен това по редица причини
ПС се ангажира и с доставката на смесени и чисти частни блага. Във всички тези случаи ролята
на ПС не е изолирана. Той си сътрудничи и разделя функциите си по осигуряване на тези блага с
частния сектор. В зависимост от това как се разпределят функциите по възлагането,
финансирането и доставката на икономически блага м/у частния и публичния сектор се
различават няколко алтернативни схеми за участие на ПС в доставката на блага. Първо да
посочим 3-те функции:
? функцията на възложител - включва поръчката и закупуването на благото. При
частните пазари по принци възложителя е и финансиращ. Публичната власт, обаче, може да
възлага със закон или договор производството и доставката на някакви блага без да ги
финансира.
? функцията на финансиращ – финансиращ е този, който заплаща доставката. При
публичните блага, финансиращи са данъкоплатците. Публичният сектор се счита за финансиращ,
в случай, че разходите се заплащат с бюджетни средства.
? функцията на доставчик - това е функцията по производството и предлагането на
благата. Доставчик на едно поръчано от ПС благо може да бъде държавна, частна компания или
неправителствена организация.
В зависимост от разпределението на тези функции се различават специфични схеми за
осигуряване на икономически блага:
1.схема - отнася се за чистите ПБ - и 3-те функции се изпълняват от ПС
2.схема - възложителната и финансиращата функции се изпълняват от ПС, а доставчик е
частният сектор - това са главно смесени блага и комунални услуги.
3.схема - възложителството и доставката ги изпълнява ПС, а финансирането става от
частния сектор
4.схема - възложител е ПС, а финансиращ и доставчик е частният сектор - когато държавата
задължава да се извършат някои услуги, но те се финансират и доставят от частния сектор.
5.схема - възложител и финансиращ е частният сектор, а доставчик е ПС- това са всички
стоки, които се произвеждат от държавните компании.
6.схема - ако и 3-те функции се изпълняват от частния сектор - става дума за чистите частни
блага.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 окт 2019 в 08:51 потребител
08 фев 2019 в 04:23 студент на 23 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Мениджмънт и маркетинг, специалност - Публична администрация, випуск 2020
27 яну 2019 в 21:31 потребител на 24 години
 
Подобни материали
 

Социално осигуряване

27 дек 2010
·
172
·
33
·
1,960

Лекция по социално осигуряване за 2 курс специалност ИБ...
 

Социално осигуряване

11 яну 2012
·
106
·
5
·
1,326
·
277

пищови за държавен изпит по специалността финанси - социално осигуряване...
 

лекции по управление на местните финанси

26 мар 2009
·
130
·
13
·
1,914
·
114

теми по управление на местните финанси за великотърновският университет...
 

Финанси

15 дек 2007
·
1,610
·
1
·
1,184
·
347
·
1
·
1

Същност на парите (вид стока): -Сметна единица за измерване цените на благата. -Всеобщо средство за обръщение. -Платежно средство. -Средство за натрупване. Изучават се от паричната теория.Възникнали са независимо от развитието на държавата...
 

Управление на местните финанси

03 дек 2008
·
156
·
10
·
3,101
·
89

Консолидирания държавен бюджет се подразделя на: държавен бюджет, бюджет на социалното осигуряване и местен бюджет...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Финанси
Тест по Финанси за 2-ри курс относно Договорно-спестовните институции
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Междинен тест по Финанси за студенти от 2-ри курс, съдържа 15 въпроса, само един верен отговор на всеки въпрос.
(Труден)
15
4
1
8 мин
07.08.2018
Финанси - данъци и данъчна политика
изпитен тест по Финанси за Студенти
Примерен тест по финанси - данъци и данъчна политика. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
50
14.08.2019
» виж всички онлайн тестове по финанси

Публични блага

Материал № 510190, от 18 май 2010
Свален: 220 пъти
Прегледан: 324 пъти
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 1,275
Брой символи: 7,869

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Публични блага"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения