Големина на текста:
Реферат
На тема:
Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура
Съдържание:
Въведение.
Класическото предположение на Макс Вебер.
Алтернативни възгледи на Вернер Зомбарт.
Многообразие на националните икономически култури.
Заключение.
1
Въведение
В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е
напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата
култура. Един от водещите социолози на нашето време - Даниел Бел, обаче твърди, че отношението
“между социално-икономическата култура на една цивилизация и нейната култура е може би най-сложният
от всички проблеми, с които се сблъсква социологът”. Най-специфичното измерение на съвременния свят
е именно интензивното взаимодействие и срастване между икономика и култура. Благодарение на
интегрирането между тези две сфери възниква и едно ново направление в науката - за икономическата
(стопанска) култура и етика.
Изследват се различни аспекти от взаимодействието между културата и икономиката - било на
национално и/или регионално равнище, по социални общности и предприемачески социални групи или в
отделно взети организации и фирми. Макар че сред изследователите на тази наука има философи,
социолози, икономисти, антрополози, етнолози и психолози, всички те със своите проучвания повече се
допълват, отколкото разграничават. Но различията изглеждат бледи на фона на общото, което ги
обединява - стремежа да се изяснят различните аспекти и фактори, които оказват влияние върху
формирането на икономическата култура.
Класическото предположение на Макс Вебер
В една по-широка социална ретроспектива историческите факти убедително доказват, че от 16 до
18в.предимно на “територията” на Западна Европа и Северна Америка възникват обстоятелства, в
резултат от които се заражда модерното капиталистическо общество. Сред тях се очертава ескалацията не
само на икономическите, но и на “цяла верига от културни явления”, които според Макс Вебер “ са от
универсално значение и валидност за света”. Но точно по какъв начин и в каква последователност са си
взаимодействали всички фактори и обстоятелства, чрез които модерният капитализъм се утвърждава, е
предмет на разгорещен спор, който продължава и до днес. За настоящия анализ е важно да се отговори
на един друг въпрос - защо “духът” на тази, както някой я наричат “Велика трансформация” така
сполучливо е променил цялостния начин на живот, мислене и поведение на индивидите и обществото
единствено на територията на Западна Европа и Северна Америка? В по-ранен или в по-късен етап и
много други страни тръгват по пътя на капитализма, но само единици от тях имат шанса да повторят “духа”
на мащабите и на уникалните постижения на страните от западния свят.
В труда си “Протестантската етика и духът на капитализма” (1905) Макс Вебер преди всичко прави
разлика между понятията капитализъм въобще и модерен капитализъм. Първият възниква по различно
време в отделни страни и континенти, като според него съществува даже в Китай, Индия, Вавилон, антична
Гърция и Средиземноморието. “Под това понятие попадат различни носещи случаен и ирационален
характер, възможности за обогатяване, свързани с дейности като лихварството, държавни доставки и
държавно кредитиране, откуп на данъци и служби, спекулации с ценни книжа и стоки, гарантирани от
политическа сила монополи и експлоатация колонии, печалба от финансиране на войни, революции,
партии и пр. Всички тези форми се отличават от специфично модерния капитализъм по непостоянния,
еднократен или прекъснат характер на дейността и по-общо от спекулативната си природа и използването
на случайни възможности за печалба.”
Специфичните особености с които се отличава модерния капитализъм според Вебер са:
стремеж към непрекъснато възобновяваща се печалба, към рентабилност;
постигане на печалба чрез “мирни шансове на размяната”, а не чрез насилие и агресия;
възникване предимно на “буржоазния производствен капитализъм” с неговата рационална организация на
свободния труд;
Съчетани в едно тези три особености не са съществували никъде и в нито една епоха освен през
Новото време на западния свят.
Вижданията на М. Вебер за “духа на модерния капитализъм” имат не само голям брой
последователи, но същевременно се превръщат в обект на непрекъснати дискусии. Много учени започват
да изследват много страни от взаимоотношението между култура и икономика. Цялото това многообразия
от мнения и становища дава основание на Бриджит Бъргър да предполага, че съществуват две
противоположни точки . едната е така наречената от нея “ортодоксални” икономисти, които с ясно
2
дефинирани модели разглеждат икономиката сама за себе си, откъснато и независимо от влиянието на
културата. Другата гледна точка се споделя от социолози, антрополози, историци и психолози. Според
техните разбирания печалбата, производителността на труда, модернизацията или икономическият растеж
не се влияят само и единствено от наличието на капитали, пазари, труд, суровини, материали и
технологии. Не по-малка е ролята на редица неикономически фактори от рода на обществените норми и
вярвания, на психологическата мотивация, властническите връзки и особено на културата. Именно поради
това Б. Бъргър справедливо отбелязва, че през последните десетилетия се забелязва един ренесанс на
изследванията, с които се доказва изключителното голямо влияние на културата върху икономическото
развитие. Според нея “учени от областта на социалните науки, а не икономисти, признават, че докато
индустриалната система се налага отгоре на неиндустриални култури, тя си остава чужда и не може да се
вкорени. Тя не може да процъфтява, докато не се осъществят съществени, ако не и базови промени в
институционалните структури на дадено общество, а също и в съзнанието на отделните хора”.
Това, че съответна социално-икономическа система предопределя степента на развитие на дадена
нация, отдавана е доказано в научната литература. Но през последните десетилетия все повече учени
стигат до предположението, че за развитието на една страна голямо значение има и нейният културен
етос. Ако вземем например периода до 1989г., пред нас възникват много въпроси. Въпреки грешния си
“генетичен код” Литва, Латвия и Естония постигат икономическо развитие и стандарт на живот значително
по-висок в сравнение с Русия. Тя пък от своя страна успява да направи много повече, отколкото бившите
южни републики на Съветския Съюз, в които биват запазени редица елементи на феодални отношения. В
страните от Източна Европа също има съществени различия. Полша, Унгария, Чехословакия и ГДР,
успяват да постигнат по-голям напредък в сравнение с Румъния, България и Албания. В бивша Югославия
също има значими различия - хърватите и словенците изпреварват сърбите; те пък от своя страна успяват
да постигнат по-висок стандарт в сравнение с македонците. Открояват се различия и в Западна Европа.
Португалия, Южна Италия и Гърция не успяват да достигнат онова икономическо съвършенство, което
правят другите европейски страни. САЩ и Канада със своя културен етос, правят това за което много
поколения от Мексико и латиноамериканските страни могат само да мечтаят. Оказва се, че и при двете
коренно противоположни социално-икономически системи - не само между тях, но и вътре в тях,
съществуват различия, които биват предопределени от степента на развитие и от достигнатото равнище
на тяхната икономическа култура.
В “Социология на религията” Вебер си поставя за задача да изясни социалните носители и
отговарящите им “елементи на жизнено поведение”, които се формират под влияние на културно-
етническите норми при различните религии. Според него будизмът като религия на странстващите монаси
е предимно съзерцателен; юдейството е религия на градското население, на париите, което през средните
векове претърпява известно подобрение благодарение на “литературно образовани хора, които са били
представители на дребнобуржоазната интелигенция”; индуизмът е религия на кастата на литературно
образованите жреци; конфуцианството е особена естетическа система на слоя от литературно образовани
и рационалистично настроени чиновници; ислямът е религия на “бойците, на завоевателите на света, на
дисциплинираните бойци на вярата”, а християнството, възникнало като учение на странстващите
земеделци, си остава предимно градска буржоазна религия с главна арена европейският град.
В своя труд “Протестантската етика и духът на капитализма” Вебер се обляга на проповедите на
Бенджамин Франклин (1706-1790) и го “цитира много по-често отколкото Лутер, Калвин, Бакстър, Бейли или
който и да е от протестантските теолози, за да очертае облика на неговата етика”. За него Б. Франклин е
олицетворение едновременно както на етиката на протестантството, така и на капиталистическият дух.
Протестантската етика и пуританският нрав са светогледът на третото съсловие, което е новата възходяща
класа на обществото.
Единствената творба на Бенджамин Франклин е “Автобиография”, която съдържа полезни
проповеди насочени предимно към бедните. В книгата се препоръчват тринайсет полезни добродетели:
умереност, мълчаливост, ред, решителност, пестеливост, трудолюбие, откровеност, справедливост,
въздържаност, чистоплътност, спокойствие на духа, целомъдрие и смирение!!!
Модерното общество, обосновано като постигната организация на рационално производство на
стоки, рационална организация на труд, рационална размяна и рационално потребление, дълги години не
се подлага на съмнение и оспорване. Защото не може да се очаква какъвто и да е икономически и
социален ефект, ако на общество с аграрен манталитет, бит и душевност насилствено се налага “отгоре”
индустриален тип култура. При всички случаи тя ще остане чужда и няма да е легитимна. За да се стигне
до базови промени в социалните и икономически институции на обществото, е необходимо да се променят
съзнанието, а оттук и икономическото поведение на хората. Без да се променят аграрното мислене и
аграрните нагласи на по-голям сегмент от населението, каквато и индустриализация да се провежда, тя
“ще върти на празни обороти” и в никакъв случай няма да доведе до очакваните резултати. В
съвременното ни развитие не липсват подобни примери. Ето защо пред нас възниква въпросът - дали
културата на протоиндустриалното стопанство възниква случайно и спонтанно, или тя постепенно е
трупала легитимност още в недрата на феодалното общество.
Ако се върнем назад по следите на социално-икономическия прогрес, ще забележим, че
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
Изпратен от:
jenny16
на 2006-03-01
Добавен в:
Реферати
по Политология
Статистика:
425 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Политология - лекция

13 окт 2008
·
268
·
3
·
507
·
312

Лекция по Политология в УНСС при М. Иванов.
 

Къде греши либерализмът?

15 дек 2007
·
63
·
7
·
1,782

Либерализмът се възприема като политически морал, предназначен да създава условия, в които хората да могат да изградят добър живот за себе си. ...
 

Бъртранд Ръсел

07 мар 2008
·
221
·
3
·
867
·
165

Биография и основни тези на Б.Ръсел. Индивидуалните и общесвени аспекти на властта....
 

Теория за разделение на властите

16 окт 2008
·
141
·
13
·
1,582
·
45

Три вида власт строго определени власти А)законодателна Б)съдебна В)изпълнителна ...
 

Политически скандали

12 апр 2009
·
155
·
31
·
6,193
·
111

Съвременният човек живее в един свят, доминиран от медиите. Те играят базисна роля при формирането на нашите нагласи и разбирания. Може спокойно да кажем, че в днешното „информационно общество”...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

Материал № 510, от 01 мар 2006
Свален: 425 пъти
Прегледан: 108 пъти
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 3,720
Брой символи: 33,327

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теоретични виждания за духа на капиталистическо ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения