Големина на текста:
Тема 15 – Мъжка полова система. Женска полова система.
Размножаването или способността да се самовъзпроизвеждат е едно от основните свойства на
всички живи организми – от бактериите до бозайниците и човека. То осигурява съществуването на
всеки вид, като създава приемственост между родителите и потомството им. В процеса на
еволюция е възникнало по-сложното полово размножаване. За бозайниците, в това число и за
човека, е характерно половото размножаване. То се осъществява от специализирани полови клетки
– яйцеклетки, образуващи се в женските полови жлези, и сперматозоиди, образуващи се в
мъжките полови жлези.
След сливането на яйцеклетка със сперматозоид, т.е. след оплождането, от образуваната зигота
започва индивидуалното развитие на новия организъм. То преминава през точно определени,
взаимносвързани и необратими етапи (стадии) и завършва с неговата смърт.
Още в момента на оплождането се определя полът на бъдещия зародиш. След раждането, в
процеса на израстване и съзряване човекът се развива като мъж или жена. Тази полова
характеристика засяга не само външния вид и биологичните му особености, но и начина на
мислене и приспособяване, отношенията с другите хора, цялостното поведение и жизнената съдба.
Комплексът от биологични и психични особености, характеризиращи женския и мъжкия пол, се
нарича сексуалност.
Биологичната основа на човешката сексуалност е половата система на мъжа и жената. Тя
включва органите и системите в организма, свързани с възпроизводството, както и с
осъществяване на цялостното полово поведение.
Мъжките полови органи са разположени в малкия таз и извън тялото. Според
местонахождението си те са вътрешни (семенник, надсеменник, семеотводен канал, семенно
мехурче и простатна жлеза) и външни (полов член и скротум). Те формират първичните полови
белези у мъжа.
Семенниците (тестиси) са мъжките полови жлези. Те са чифтен орган с овална форма и маса 10-
20 g.
В повечето случаи левият семенник е малко по-голям от десния и лежи по-ниско в скротума.
Дължи се на различната дължина на излизащите от семенниците кръвоносни съдове.
Отвън са покрити с плътни обвивки и са богато кръвоснабдени. По време на зародишното
развитие се намират в коремната кухина. Още при раждането на детето те се спускат в кожна
торбичка, наречена скротум.
Скротумът обвива не само семенника, но и надсеменника и малка част от семеотводния канал.
Кожата му е по-тъмна в сръвнение с другите участъци на тялото и е богата на нервни окончания,
кръвоносни и лимфни съдове. Температурата в него е с 2?С по-ниска от тази в коримната кухина.
Това е необходимо условие за нормалното образуване и узряване на сперматозоидите.
Семенникът има 250-300 делчета. Всяко делче е образувано от 1-3 тънки, дълги и силно
нагънати каналчета. Дължината на едно каналче е 30 см, общата им дължина в един семенник е
около 300 м.
Стените на каналчетата се състоят от клетки, които непрекъснато се делят и умножават. Една
част от тях се превръщат в полови клетки – сперматозоиди. Зараждането и узряването на
сперматозоидите се извършва непрекъснато – от пубертета до дълбока старост. Сперматозоидът се
състои от главичка, шийка, междинна част и опашка. В овалната главичка са намира клетъчното
ядро. То носи цялата наследствена информация, вложена в зиготата като „мъжки” наследствен
дял. Шийката е много къса. Опашката е многократно по-дълга от главичката и осъществява
активни движения. В началната си част притежава голям брой митохондрии и играе ролята на
двигател на сперматозоида. Така клетката се придвижва бързо в подходяща среда.
Освен производството на полови клетки, семенниците взимат участие и в образуването и
отделянето в кръвта на мъжкия полов хормон тестостерон. Той се секретира от специални клетки,
разположени в съединителната тъкан между семенните каналчета.
Надсеменникът, както показва името му, представлява силно нагънат канал, дълъг около 6 м,
чийто край преминава в семеотводния канал. Той прилепва плътно до семенника и има формата на
качулка, поставена върху него. В надсеменника сперматозоидите узряват окончателно и стават
годни за оплождане. Тук те придобиват нужната енергия за дългия път, който им предстои да
изминат.
Семеотводният канал започва от края на канала на надсеменника, преминава в коремната
кухина и се спуска по задната повърхност на пикочния мехур. Има дължина 40-50 см. Там се
съединява с отвеждащия канал на семенното мехурче и преминава през простатната жлеза, като се
влива в пикочния канал. Последният върви по долната страна на пениса и е едновременно път за
урината и за семенната течност.
Пикочният канал има 2 сфинктера (мускулни пръстени). Те служат за задържането на урината в
пикочния мехур и не позволяват проникването на микроорганизми в него. Пикочният канал е
покрит с лигавица, богата на множество малки жлези. Те отделят слузест секрет, изпълняващ
защитна функция.
Семенните мехурчета са 2 овална образувания, разположени над простатната жлеза, между
пикочния мехур и дебелото черво. Отводящите им каналчета се вливат в семеотводния канал. В
тях не навлизат сперматозоиди. Секретът, който отделят, увеличава подвижността на
сперматозоидите и тяхната жизненост. Той представлява по-голямата част то семенната течност
(спермата). Белезникавият секрет, който семенните мехурчета отделят, съдържа простата захар
фруктоза. Тя осигурява сперматозоиди с допълнителна енергия, необходима им за придвижване в
женските полови пътища да срещата им с яйцеклетката.
Простатната жлеза (простата) се намира под пикочния мехур и има формата на кестен. Тя
обхваща началото на пикочния канал. Простатният секрет създава благоприятна среда за
сперматозоидите, улесняваща изпълнението на основната им функция. Той представлява съставна
част от семенната течност (спермата).
Семенната течност съдържа сперматозоиди, секретите на половите пътища, на допълнителните
полови жлези (семенните мехурчета и простатната жлеза) и други по-малки жлези.
При еднократно отделяне на семенна течност се изхвърлят около 300-600 млн. Сперматозоиди.
Мъжкият полов член (пенис) се състои от корен, тяло и главичка. Дължината, твърдостта и
обемът му се увеличават значително при полова възбуда. Това се дължи на кръвонапълването на
две пещеристи тела, разположени по неговата дължина, както и на гъбесто тяло под тях. През
последното преминава пикочния канал. Предната част на гъбестото тяло се разраства и образува
главичката на пениса. На върха й се отваря пикочния канал. Отвън е покрита с кожа, богато
снабдена с нервни окончания. При тяхното дразнене се получава полова възбуда.
Тялото на пениса е покрито с тънка, подвижна кожа, която отчасти покрива и главичката, като
образува кожна гънка, наречена препуциум. Той се прикрепва към долната повърхност на
главичката чрез юздичка.
Под действието на половия хормон се развиват вторичните полови белези на мъжа:
характерната структура на скелета, по-голяма мускулна маса, по-нисък глас, окосмяване на
определени области от лицето, гърдите, половата област и крайниците.
Половите органи при жената, както и при мъжа, лежат в малкия таз или са прикрепени към него
чрез съединителна тъкан, сухожилия, мускулни и кожни гънки. Според разположението им те са
вътрешни и външни. Половите органи представляват първичните полови белези на жената.
Вътрешните полови органи са яйчници, маточни тръби, матка и влагалище, а външните са големи
срамни устни, малки срамни устни, клитор и лонно възвишение.
Яйчниците са женските полови жлези. Те са чифтни овални тела с големината на бадем – 3-5 см.
Разположени са от двете страни на матката, в долната част на коремната кухина. В яйчниците са
наблюдават два основни вида клетки. Едните образуват и отделят женските полови хормони
(естрогени), главно естрадиол. Вторият вид клетки са яйцеклетките. Всяко новородено момиче
носи в яйчниците си около 400 000 първични яйцеклетки. От тях през периода на половата зрялост
на жената – между 10 и 50 години – узряват около 400.
Нормално двата яйчника се редуват при отделянето на яйцеклетки.
През първите десет години от живота яйцеклетките са в покой. Полови хормони в тази възраст
не се отделят. Едва през пубертета яйчниците се уголемяват и отделянето на яйцеклетки и
хормони започва. На всеки 28 дни те отделят обикновено по една зряла яйцеклетка. В яйчника тя е
заобиколена от голям брой придружаващи клетки. Една част от тях се разполагат около
яйцеклетката, а други образуват мехурче, което нараства и се изпълва с течност. Тази структура се
нарича Граафов фоликул. Той постепенно се придвижва към повърхността на яйчника и силно я
издува. Когато яйцеклетката узрее, мехурчето се пука и тя заедно с клетките, които я обгръщат,
попада в маточната тръба.
Пукването на мехурчето и отделянето на яйцеклетката от яйчника се наричат овулация.
На мястото на пукналото се мехурче се получава образувание с големина на череша и с жълт
цвят, наречено жълто тяло. То отделя женския полов хормон прогестерон. Ако яйцеклетката не
бъде оплодена, жълтото тяло постепенно изчезва и в яйчника започва да узрява нова яйцеклетка.
Ако тя бъде оплодена, жълтото тяло се разраства и достига максимално развитие към края на
третия месец от бременността. Неговият хормон предизвиква промени в лигавицата на матката и я
подготвя за приемане на оплодената яйцеклетка. По тази причина го наричат хормон на
бременността. Недостатъчното му количество може да доведе до неспособността да се износи
плода (спонтанен аборт).
Маточните тръби имат дължина 10-12 см и свързват яйчниците с матката. В единият край всяка
тръба има фуниевидно разширение, завършващо с множество ресни. Те обхващат яйчника така, че
яйцеклетката да попадне в тръбата, а не извън нея. Отвътре маточните тръби са покрити с
ресничест епител. Неговите реснички трептят в посока към матката и улесняват движението на
яйцеклетката в тръбата.
Маточните тръби имат добре развита мускулатура. При съкращението и отпускането й те се
скъсяват и удължават, стесняват и разширяват. Тази перисталтика и движенията на ресничките на
епитела подпомагат придвижването на яйцеклетката към матката.
Матката е кух мускулест орган с формата на круша, състоящ се от тяло и шийка. Има дължина
7-8 см, но в края на бременността може да увеличи размерите си многократно. Намира се между
пикочния мехур и дебелото черво. Кухината й в разрез има триъгълна форма. В горните върхове
на триъгълника са отворите на маточните тръби, а в долния връх – отворът на шийката на матката.
Матката има силно развита мускулатура, която създава благоприятни условия за нормалното
износване на плода и за изтласкването му по време на раждането.
Вътрешната повърхност на матката е покрита с добре кръвоснабдена лигавица. Под действие на
яйчниковите хормони тя периодично се разраства, набъбва и кръвонапълва – подготвя се да поеме
оплодената яйцеклетка. Този подготвителен процес достига връхната си точка в момента на
овулация. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, тя не е в състояние да се вгнезди в лигавицата.
След няколко дни тя загива, а набъбналата лигавица става ненужна и започва да се отделя на
части. При това се разкъсват много кръвоносни съдове, матката леко се свива, а шийката й се
отваря. Остатъците от лигавицата заедно с кръвта се изхвърлят навън. В продължение на 3-5 дни
се появява кръвотечение, наречено манструация (мензес). През този период жената губи малко
количество кръв (80-100ml). Тъй като яйцеклетките узряват и се отделят на равномерни
интервали, то кървенето също се появява на определени интервали, най-често от 28 дни. В края на
този период маточната лигавица се възстановява и започва отново да нараства до следващата
менструация.
Периодът между две менструации се нарича менструален цикъл. Менструацията зависи от
овулацията, която настъпва обикновено около 14 дни преди първия ден на следващата
менструация, т.е. по средата на периода между две менструации.
Първата менструация настъпва на 10-12-годишна възраст.
Влагалището е мускулеста тръба, свързваща матката с външните полови органи. Вътрешността
му е посрита с лигавица, върху която се развиват защитни микроорганизми. Те създават кисела
среда, която предпазва от развитието на болестотворни микроорганизми.
Биологичното предназначение на влагалището е да задържи семенната течност, така че
сперматозоидите да проникнат през матката до маточните тръби, където става оплождането на
яйцеклетката. Влагалището е част от пътя, по който преминава детето, преди да се роди. За то
спомагат мускулните му стени, които могат да се разтегнат да големината на детска главичка.
При момичета, които не са имали полов контакт, на входа на влагалището се намира тънка
еластична ципа – химен (девствена ципа). В центъра й има един или повече отвори, през които
изтича менструалната кръв.
При първия полов контакт хименът се разкъсва (дефлорация), което може да е придружено с
известна болка и слабо кървене. Възможно е тази ципа при някои момичета да е с по-голям отвор
или да е по-еластична и да не се разкъса при първото сношение (съответно да не се получи
кървене).
Малките срамни устни закриват входа на влагалището и отвора на пикочния канал. В предната
им част, където се съединяват, е разположен клиторът. По своето анатомично устройство той е
сходен с мъжкия полов член, но е много по-малък.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Мъжка полова система

Тема от учебника за 10 клас, помагаща за подготовката за изпита по биология в Медицинските университети...
Изпратен от:
Станислава Кенова
на 2010-05-17
Добавен в:
Теми
по Биология
Статистика:
78 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
МОже ли дами помогнете
добавена от psp12 05.11.2013
0
13
Проект и макет по биология
добавена от ljoni99 15.03.2013
0
25
ПОМОГНЕТЕ за утре по Биология!
добавена от anonimen66 25.04.2013
1
3
Значение на бактериите
добавена от azwee_97 15.04.2013
2
11
Подобни материали
 

Технология на антибиотиците

28 фев 2008
·
424
·
40
·
20,561
·
560
·
2

Механизъм на биосинтез на антибиотичен комплекс. Методи за изследване механизма на биосинтез на антибиотиците...
 

Антропогенеза- реферат

30 май 2007
·
856
·
10
·
3,009
·
218
·
1

Най-древните хора населявали земите ни, расови различия и изменения в структурите до ден днешен.
 

Екосистема

14 яну 2008
·
307
·
5
·
1,220
·
194
·
2

Екосистемата е устойчива система, образувана от биотопа и биоценозата. Организмите, техните популации и съобщества, съществуват само и единствено във връзка със заобикалящата ги среда, тъй като...
 

Полова система. Индивидуално развитие на човека

23 яну 2007
·
983
·
6
·
150
·
1

Размножаването е една от основните характеристики на живота. То осигурява възпроизводството на поколенията и запазването на вида. Осъществява се по полов и безполов начин.
 

Пчелно млечице

06 мар 2008
·
157
·
17
·
3,322
·
161
·
1

Пчелите произвеждат различни видове продукти: пчелен мед; пчелен восък; цветен прашец ; пчелен клей (прополис) и пчелно млечице, с което ще се запознаем по-подробно. Още преди повече от 300 години природоизследовател Свамердам е спрял вниманието......
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Биология
Тест по биология
матура тест по Биология за Ученици от 12 клас
Тестът е предназначен за кандидат-студенти и ученици, подготвящи се за матура по биология. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
10
1
3 мин
07.01.2022
Сетивни системи
тематичен тест по Биология за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 12 въпроса с избираем отговор като само един от тях е верен.
Тестът е изготвен от:
Ваня Хазаросова преподавател
(Лесен)
12
2
1
5 мин
30.07.2020
» виж всички онлайн тестове по биология

Мъжка полова система

Материал № 509230, от 17 май 2010
Свален: 78 пъти
Прегледан: 101 пъти
Качен от:
Предмет: Биология
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 1,934
Брой символи: 11,887

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мъжка полова система"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Ивелина Георгиева
преподава по Английски език
в град Пловдив
61 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала