Големина на текста:
Въпрос.1. Водата е един от
основните компоненти на природната
среда (п.с.) от чието качествено и
количествено състояние зависи
равновесието в природата и
съществуване на живота като цяло.
Водата участва в структурата на
човешкия организъм и съставлява
около65% от телесната маса. Тя е
абсолютно необходима за човека.
Водата има значение за
промишлеността и селското
стопанство. Тя определя и равнището
на санитарната култура. Разходът на
вода в различните страни се измерва
с различни цифри, които се
определят от: наличните водни
запаси, от степента на техническото
равнище, от развитието на
промишлеността и селското
стопанство. Разходът на водата за
промишлени цели и за битови
разходи варират в зависимост от
санитарното състояние на
съответната страна. В п-са на
използването на природните води в
промишлеността и бита се формират
т.нар. отпадни води. В първата
половина на миналия век по голямо
внимание се е обръщало на тези
отпадъчни води които съдържат
силно токсични компоненти и само
те са подлагани на съответната
очистка. Опасността от замърсяване
на природните водоеми е била
осъзната след 50-те години на
миналия век когато замърсените
природни водоизточници се
превръщат в реална опасност за
здравето на хората. Във връзка с това
с много бързи темпове се развива
технологията за пречистването на
отпадъчни води. Водата е едно от най
разпространените и важни в-ва в
природата. Ето защо познанията за
свойствата на водата хората са
събирали в течения на хилядолетия.
Например гръцкия философ Талес е
направил извода, че водата е
първоизточник на всичко
съществуващо. Алхимиците
разглеждат водата като равностранен
триъгълник, т.е. че тя е нещо
съвършено. Платон и Аристотел
определят водата като един от
няколкото елемента които изграждат
вселената. Дюма предлага да се
използва формулата H2O за
изразяване на водата. Водата е
широко разпространена в природата
и е в тясна връзка с др компоненти на
ОС: въздух, почва, растителен и
животински сват. Водата се среща в
различни количества в трите си
агрегатни състояния в атмосферата в
организмите на животните,
растенията и в твърдата обвивка на
земята. Водната обвивка на Земята
(океани, морета, реки, езера,
подпочвени води и др.) формира
хидросфера. В атмосферата водата
най често се среща под формата на
капки, пари, мъгла, дъжд или в
твърда фаза(сняг,лед). В
хидросферата се намира в течно или
твърдо състояние. В литосферата
водата се намира в течни или твърдо,
в кристализационно състояние. В
биосферата се намира предимно в
течно състояние. Предполага се, че
хидросферата се е формирала
успоредно с общото геологично
развитие на земята. Предполага се,че
водите на хидросферата произлизат
от дълбоките слоеве на земното
кълбо. Водата е включена във
водните ресурси на самата земна кора
и скалообразуването. От общото
количество вода голям процент се
пада на солените води. Пресните
води са значително по малко. Една
част от тях се намират във вид на
ледници. Възобновяването на
водните ресурси се извършва
ежегодно. У нас средното количество
на атмосферните валежи е около
600 700мм. Най обилни са валежите в
планинските области, а най
засушливи райони се намират по
южното Черноморие, Добруджа и
част от тракийската низина. На
територията на нашата страна има
значителни запаси от речни
подпочвени и др води. При
нарастващата тенденция за
водоползване има вероятност от
дефицита от вода с определени
количества да нараства и да се
получи сериозен екологичен
проблем. Особено сериозен е
проблема с отпадъчните води. Към
настоящия момент у нас има
изградени около 55 градски
пречиствателни станции, които са
недостатъчни за обслужване
населението на страната. Това
поставя въпроса за вземане на
съответни мерки за изграждане на
пречиствателни станции. Познанията
за същността и свойствата на водите
човечеството е събирало в
продължения на хилядолетия.
Особено важен момент е откриването
на изотопите на кислорода и
водорода. Така водата като хим в-во
би трябвало да се разглежда не като
съставено от едно хим съединение а
като смес от съединения- тези на
стабилните изотопи на О и Н.
Съществуват 3 изотопа на водорода и
8 изотопа на кислорода от които са
относително стабилни само 3. От
тази комбинация на 8-те изотопа на
кислорода и 3-те на водорода могат
да се образуват 48 разновидности на
водата от които само 9 са стабилни.
Основния дял в природната вода се
заема от разновидността на
кислородния атом 16О2. Единичната
молекула на водата е полярна т.е. за
нея е характерно специфично
разпределение на положителните и
на отрицателните заряди, а именно
двата положителни заряда са в зоната
на двата водородни атома(2-та
протона на водната молекула), а 2-та
отрицателни заряда са в зоната на
двете неподелени електронни двойки
на кислородния атом. Водната
молекула има електричен диполен
момент. От това че във водата се
съдържат и др изотопни
разновидности налага в-вото вода да
се разглежда като дисперсна с-ма в
която с-ма молекулите на
водата(Н2^16О) се разглеждат като
дисперсна среда. Основното което
определя специфичните св-ва на
водата е това че в нея силно са
застъпени м/умолекулни
взаимодействия които се изразяват в
съществуването на т.нар. водородни
връзки. Тези връзки се осъществяват
най често м/у атомите на Н2 в дадена
молекула и електроотрицателните
атоми най често на О2 които
принадлежат на др молекула. Всяка
молекула вода има възможност да
образува 4 водородни връзки със
съседни водни молекули и по този
начин да създаде структурна група от
5 молекули. Тази група се разглежда
като основен елемент на кристалната
решетка на лед от тип I (това е
обикновения лед.). този лед има
много фина структура. Известни са
още и лед от тип II и тип III.
Установено е че при температура на
водата 4 градуса С основен е
структурен тип I а при температура
над 4 градуса С преобладават
другите структурни типове.
Специфичната структура на водата с
основание се счита като главна
причина за необичайните св-ва на
хим чистата вода. По важните
специфични св-ва са:1)при топенето
на леда обемът не се увеличава а се
намалява,2)плътността на водата при
нагряване в температурния интервал
от 0 до4 градуса С се увеличава и
едва след тази температура започва
да намалява,3)топлопроводимостта
на водата е твърде малка4)в
интервала от 0 до 30 градуса С при
повишаването на налягането
вискозитета се намалява,5)във водата
има най голямо повърхностно
напрежение с изключение на живака,
6)температурата на топене на леда
при обикновено налягане е
значително висока. Преминаването
на водата в хидросферата от течно в
газообразно състояние и обратно е
свързано с действието на 2
противоположни сили- земната
гравитация и слънчевата радиация. В
резултат на слънчевото греене от
водната повърхност се изпаряват
големи количества вода която вода се
издига в атмосферата в парообразно
състояние и след последващо
кондензиране и превръщане във
водни капки и под действие на
земната гравитация водата се връща в
земната повърхност. По този начин
се формира водния кръговрат. Най
голям дял за изпарението се пада на
водната повърхност на океаните и
моретата. Парата се издига в
атмосферата и една голяма част под
формата на валежи отново се връща
в/у водната повърхност. По този
начин над големите водни басейни се
формира вътрешен кръговрат
наречен малък (океански) воден
кръговрат. Една част обаче от
водните пари се отнася от
въздушните течения към
повърхността на сушата където се
смесва с изпарената от сушата вода,
кондензира и пада под формата на
валежи на сушата. Така се образува т.
нар. голям (планетарен) кръговрат.
Основните елементи на водния
кръговрат са:валежи, изпарение и
оток.
Въпрос.3. Природните води са
дисперсни системи в които хим
чистата вода образува дисперсна
среда в която са диспергирани
различни по вид, размери и състав
неводни компоненти наречени
примеси. Примесите могат да бъдат
разтворени във водата или
диспергирани, а техния вид свойства
и концентрация определят състава на
природните води. Примесите могат
да бъдат колоидни частици, орган.
или неорган. в-ва , биологични
формации-
микроорганизми,водорасли и др.
Голямото разнообразие на примеси
които се съдържат в природните води
определя и голямото разнообразие от
различния състав на тези води. Важна
характеристика на природните води е
концентрацията на примесите в нея,
която най често се изразява в
милиграм на кубичен дециметър.
Възможно е да се изразява спрямо
килограм вода. Хим. състав на
природните води зависи от техния
произход. Например съставът на
водите получен от валежите се
обуславя от колебанията във вида и
концентрацията на примесите в
съответния въздушен басейн. По
принцип дъждовната вода се счита за
една от най чистите природни води.
Хим. състав на повърхностните води-
реки, езера, морета и др., е твърде
непостоянен. Техните източници на
формиране, а и самите водни обекти
като такива са открити системи в
които непрекъснато протичат п-си на
разтваряне, утаяване, смесване,
разреждане, окисление и редукция.
Техния състав зависи освен от тези п-
си и от климатичните фактори-
температурните промени, от
валежите, от замръзването при зимни
условия и т.н. За моретата и океаните
е характерен сравнително сложен
хим състав на водите им. При тях за
13 от най често срещаните хим
елементи е характерна концентрация
над 1мг/кг вода(най често срещани
елементи са йоните на твърдостта-
калциеви,магнезиеви,хлорни
аниони,сулфати,стронциеви, калиеви,
въглеродни,азотни,силициеви,флорид
ни,борни и др. аниони.
Класификация на природни води .
Въз основа на натрупана информация
за състава на природните води са
предложени редица критерии с които
водите се систематизират в неголям
брой групи. При използване на
класификационен критерий
стойността на общата концентрация
на разтворените във водите
соли(минерализация)
класификацията е следната1) свръх
пресни води, 2)пресни води 3)мн.
слабо солени води 4)слабо солени
води 5)солени води 6)води с
повишена соленост. Друга
класификация на природни води е
предложена от Алекин. Той разделя
природните води в зависимост от
преобладаващия анион за 3 класа.
Първи клас с преобладаващ
хидрогенкарбонатен анион. Кум този
клас се отнасят водите от реките,
някои подземни води и някой слабо
минерализирани води на езерата.
Втори клас-с преобладаващи
хлоридни аниони. Кум този клас
принадлежат водите на океаните и
моретата. 3ти клас с преобладаващи
сулфатни аниони. Водите от този
клас са междинни м/у двата класа.
Всеки клас допълнително се разделя
на групи в зависимост от
преобладаващия катион. В първа
група се отнасят води в които
преобладават калциевите катиони, а
към втората- магнезиеви катиони,а в
третата преобладават натриеви и
калиеви катиони. Алекин разделя
водите на няколко типа, в зависимост
от това дали концентрацията на
хидрогенкарбонатите е по голяма, по
малка или равна на концентрацията
на калиеви или магнезиеви катиони.
Тази класификация включва 3 под
нива. Тази класификация има 2
недостатъка. Единия се състои в рова
,че понятието „тип” на водата е по-
широко от понятието клас докато
класификацията на Алекин това е
обратно. Втория недостатък е в
това ,че в тази систематика не могат
да се включват води в които
преобладават йоните на тежките
метали. Класификация на Кулский-
той разделя природните води в
зависимост от примесите на 4
групи,от които 2-те групи се
характеризират с това че примесите
образуват с водата макрохетерогенни
системи,а при другите 2 групи те
образуват макрохетерогенни
системи. При първата група тези
примеси най често обуславят
мътността и цветността на водите.
Към втората група се отнасят
водите,които съдържат колоидни
примеси. Това са предимно
високомолекулни орган. в-ва,а също
и хумусни в-ва. Към третата група се
отнасят води,които имат молекулно
разтворени примеси,най често орган.
или неорган. в-ва. Към четвъртата
група спадат водите с йонно
разтворени примеси. В зависимост от
начина на разпространение на водата
в природата тя се класифицира на
атмосферна,повърхностна или
подпочвена. Към атмосферната вода
се отнася- дъжда,снега и парата. Тя
съдържа фини твърди частици и
хим.компоненти от въздушния
басейн където е формирана,а също
съдържа и разтворени газове-
CO2,O2,амоняк,сероводород.
Повърхностни води-това са
речни,езерни,блатни,морски и
океански води.За тях е характерен
променлив състав и сезонен
характерна състава. Съдържат
замърсители характерни за дадената
област,съдържат сравнително висока
концентрация на орган. и неорган.
замърсители и сравнително висока
концентрация на газове-
О2,СО2,амоняк и др. За
подпочвените води е характерно
съдържание на минерални в-ва- това
са йони на обща твърдост,на
сулфата,на хидрогенкарбонати,в
редица случаи и на желязо. В
зависимост от състоянието на
водните маси водите биват:1)течащи
води –това са реки,ручеи;2)водоеми-
езера ,язовири,блата;
3)морета;4)ледници;5)подземни води.
В зависимост от своето стопанско
предназначение се разделят на:1)води
първа категория-води за битови и
питейни нужди, хранително-
вкусовата промишленост;2)те са
предназначени за водопой на
домашните животни, за воден спорт,
за рибовъдство и др. 3)води за
промишлени цели-към тях се отнасят
водите за напояване4) качествата на
водите са силно влошени. В
зависимост от хода на
самопречиствателните процеси и от
степента на замърсяване на водите
различаваме:1)хиперсапровна зона-
това са води които са силно
замърсени и които почти не се
поддават на самопречистване 2)
полисапровна зона-наблюдават се
във водоприемници на известно
разстояние от мястото на заустване
на водите. Природната вода в тази
зона са характеризира с почти пълно
отсъствие на разтворен кислород и
силно затруднени процеси на
самопречистване ;
3)алфамезосапровна зона- кум тази
зона се отнасят участъци на водните
басейни със замърсени води със
сравнително високо съдържание на
въглеродна киселина и серовъглерод.
При тази зона са характерни и
окислителните п-си и тук се появяват
синьозелени
водорасли;4)бетамезосапровна зона-
тук преобладават окислителните п-си
във водите. Може да има 100%-тно
насищане с кислород на водните
слоеве;5)олигосапровна зона-
характерна е за по чистите води.
Самопречиствателните п-си протичат
до край.6)катаробна зона- характерна
е за изворните и най чистите води.
Екологична класификация на
природните води. В нея са включени
стойностите на хидрохим и
хидрофизични показатели на водите,
а също са включени и биологични
показатели на водите. Тази
класификация характеризира водите
в 5 категории:1)пределно чисти води
2) чисти води 3)удовлетворително
чисти води 4)замърсени води
5)мръсни води.
Въпрос.4. Сред факторите
определящи формирането на състава
на водите се различават: главни и
второстепенни, преки и косвени
фактори. Преките фактори влияят в/у
състава на водите непосредствено,
пряко(почвите или скалите). Към
косвените се отнасят тези които
действат опосредствано, т.е. чрез
някакви др фактори. Към главните
фактори се отнасят тези, които
формират вода от точно определен
хидрохим тип- хлориден, сулфатен и
др. Второстепенните фактори
способстват за появяването във
водата на компоненти на примеси,
които и придават някои особености,
но конкретния тип на водата устава
непроменен, например анропогенен
фактор. По характера на своето
въздействие факторите се разделят на
следните групи 1) физикогеографски
фактори- релеф, климат, почвена
покривка 2)геологически фактори –
съставът на скалите, някой
хидрогеологични условия и др.
3)физикохим фактори- смесването на
водите, окислително редукционни
или киселинноалкални условия,
катионен обмен и др. 4) биологични
фактори- дейността на растенията и
организмите във водите 6)
антропогенни фактори всички
фактори които са свързани с
дейността на човека. Формирането на
състава на природните води зависи от
последователното и комплексно
действие на описаните по горе
фактори. Тяхната роля обаче за
повърхностните и за подземните води
е различна. Релефа е косвен фактор.
Оказва съществено влияние в/у
водообмена от които зависи
минерализацията и хим. състав на
водите. Степента на разчлененост на
релефа определя размерът
количеството на повърхностния оток
и степента на дрениране на
подземните води. На възвишенията и
по склоновете на планините отокът е
силно завишен, извършва се с по
голяма скорост, а захранването на
подпочвените води е влошено. Това
определя и по ниската минерализация
на водите в тези места. При
понижените форми (низините) на
релефа повърхностния отток се
забавя. Климат- определя
метеорологичните условия от които
зависи водния режим на
повърхностните и подпочвените
води. Основните метеоролог
елементи от които зависи състава на
водите са: атмосферните валежи,
температурата и изпарението. В
атмосферата се осъществява първия
стадий на формиране на природните
води. Установено е че от всички
природни води най бързо изменение
на минерализацията и състава се
наблюдава при атмосферните валежи.
Съставът на валежите се явява най
обща характеристика на дадената
местност. Падащите валежи
намаляват минерализацията на речни
и езерни води. Температурата оказва
влияние в/у състава на
повърхностните води. Например в
областите с горещ климат
изменението на състава на
природните води се дължи на
протичане на п-си на утаяване.
Изпарението е един от мощните
фактори за формиране на хим.състав.
Особено е голям неговото значение
за райони където отношението м/у
сумарното общо изпарение към
сумата от падналите валежи е най
голяма. В резултат на това протичат
п-си на минерало образуване. Това е
особено характерно за районите на
степите на пустините на полу-
пустините и др. Изветряне.
Съществено значение за формиране
състава на водите има механическо
(физическо) изветряне и
биологическо и химическо изветряне.
Хим. изветряне се дължи на
протичане на п-сина разтваряне,
хидролиза, хидратация, окисление а
също така и на хим. взаимодействие.
П-сите на разтваряне играят
съществена роля при наличие на
утаечни скали. П-сите на разтваряне
протичат лесно при съответните
условия, при което във водите се
появяват съответните йони.
Различават се два вида хим.
изветряне-1)въглекисело-под
действието на въгл. к-на във водата,
2)сярно кисело-под действието на
H2SO4 във водата. Биологичното
изветряне – при него се наблюдава
механично разрушаване и хим.
изменение на минералите в скалите.
Особено важен фактор тук се явява
растителността, особено в районите
където количеството на валежите
превишава изпарението и t-рата е
сравнително висока. При тези случаи
се отделя голямо количество
различни к-ни, които оказват влияние
в/у минералния състав на
съответните скали в даден район.
Почви- те обогатяват природните
води с йони орг. в-ва и газове. Те
могат да увеличат минерализацията
на водите или могат да изменят хим.
състав на водите в резултат на
протичане на йонообмен п-си. Ако
водата се просмуква през бедни на
соли почви-торфени, блатни – то тя
се обогатява предимно на орган. в-ва
и по малко на соли. Ако е в контакт с
почви с по високо съдържание на
хумус(чернозем) тогава
съдържанието на соли в нея е по
високо. Съдържанието на газове в
водите зависи от контакта им с
различните типове почви и дали те са
повърхностни или подземни води. За
повърхностните е характерно по
голямо наличие на О2 и СО2. някои
води съдържат и Н2S. геологически
фактори:1) водите- оказват голямо
влияние в/у мин.състав на скалите,
тяхното състояние, и състоянието на
самия водоносен пласт. При бавна
циркулация на водата, при
дребнозърнест водоносен пласт
степента на извличане на различните
компоненти е сравнително висока.
Най съществено значение имат
такива минерали като- гипс, калций и
т. нат. Физикохимични фактори:1)
хим свойства на елементите
обогатяване на природните води с
различни йони и елементи и
съединения се определят не само от
общото им съдържание в скалите и
почвите, но и от т. нар.
„миграционната способност” на
йоните. Тя зависи
от:физикохимичните с-ва на
елемента и условията на средата,
където се извършва движението им.
Основните фактори, от които зависи
миграцията са валентност на йоните,
йони радиуси, някои биогенни
условия, климат,t-ра и др. установено
е, че колкото е по висока
валентността на йоните, толкова по
малко разтворими съединения те
образуват и толкова е по малка
миграционната им способност.
Едновалентните йони Na,Ca,
образуват лесно разтворимо
съединение и тяхната миграционна
способност е по голяма.
Подвижността на хидратираните
йони е толкова по голяма колкото са
по малки йоните им радиуси и
валентността. В зависимост от
характера на средата подвижността
рязко се изменя. Влияние оказват и
окислително редукционните п-си.
Смесването на водите е един от
факторите при които най бързо се
променя техния състав. Обикновено
при протичането на този п-с се
образуват голям брой
промеждутъчни води с различен
състав който състав може да се
опише с уравнение на
права:y=ax+в,като в случая х и у са
съставните части на различните
видове води, а и в са постоянни-
константи. Но това уравнение не
винаги добре описва състава на
водите които се получават при
смесване. Получава се понякога и
утайка и за това се използва следното
уравнение то е по общо:
р1+р2=р3+Тв, където р1 и р2 са
компоненти на водите които се
смесват, р3-компонент на водите
които се получава, Тв- твърда
фаза(утайка). Биологични фактори-
към тях спадат дейността на
растенията и на живите организми. В
резултат на действието на тези
фактори водите могат да претърпят
биологична метаморфизация и много
често променят рН. Растителността
оказва предимно влияние на състава
на подпочвените води. Изсмуквайки
голямо количество вода, влага
растителността способства за
увеличаване на минерализацията на
тези води и с това изменя техния хим.
състав. Поради избирателното
поглъщане на съответни хим.
елементи от растенията се изменя и
хим състав на водите. Растителността
изменя и газовия състав на водите в
п-са на фотосинтеза водите се
обогатяват на О2 и намалява
концентрацията на СО2.
Микроорганизмите в резултат на
своята дейност могат да променят
хим. тип на водите- например може
да се развива аеробна или анаеробна
бактериална дейност,в резултат на
което се получава изменение в
хим.състав на водите. Антропогенни
фактори- това са всичките фактори
които оказват влияние в/у формиране
състава на водите в резултат на
стопанската дейност на човека.
Замърсяването на водите се дължи на
заустване в природните водоеми на
хим. замърсени води
(съдържащи:основи, киселини, с
висока t-ра, съдържащи йони на
тежки метали,ПАВ. Тук се отнасят и
водите които са замърсени с
изкуствени торове и пестициди.
Въпрос.5. Значителността на
различните показатели зависи от
конкретната употреба на водата и от
изискванията на потребителите. Към
физ. Показатели на водата спадат
цвят, вкус,мирис, прозрачност и t-ра.
Чистата вода е безцветна. При
наличие в нея на мин и органични
примеси или замърсяване тя
придобива различно оцветяване,
помътнява. Железните соли и
придават кафяв цвят, а размитата
глина и пясъка жълт цвят.
Оцветяването на водата е сигнал за
нейното замърсяване. Цветността на
вода се измерва в градуси като се
използват предварително подготвени
скали например:Платиново-
кобалтова скала, Рубльова скала.
Прозрачност( мътност) на водата.
Чистата вода е прозрачна-този
показател се използва за косвено
определяне на механичните примеси
в нея. Измерва се и се определя по т.
нар. Метод на шрифта и кръста. При
него се използват високо стъклени
тръби с височина 1,3 метра,
диаметъра на тази стъклена колонка е
22мм. Тръбата е градуирана в
сантиметри и в долния край е
затворена със запушалка, през к’ е
прекарана тръбичка.Над запушалката
е поставен порцеланов диск, в/у к’ е
начертан черен кръст и в секторите
са поставени точки.Височината на
водния стълб, при к’ може да се види
кръста и точките са мярка за
прозрачността на тази
вода.Мътността на водите може да се
опр. и с т.нар. нефалометър.В случая
тя се сравнява с мътността на
еталонен р-р.Вкус на водите-
обуславя се от съдържащите се неорг.
и орг. в/ва и някои микроорган.Счита
се, че водата е с нормален и приятен
вкус когато тя не показва горчив,
тръпчив, кисел вкус.Съдържанието
на неорг. соли NaCl и придава солен
вкус.Мирис на водата-обуславя се от
наличието на орган. и неорган. в-ва в
нея, от съдържанието на тиня,
водорасли, риба и др.При някои
прир. води е възможно да се
констатира мирис на H2S в резултат
на замърсяването й с битови ОВ, но
този мирис може да се дължи и на
факта, че прир. води са формирани в
дълбоки слоеве съдържащи сулфидни
руди, при к’ след реагиране в въгл. к-
на се отделя H2S.Мирисът се измерва
в петобална с-ма.При 0-няма
мирис;при 1 бал-мн. слаб мирис, 2
бала-слаб мирис, 3-забележим мирис,
4-силен, 5-мн. силен мирис.t?-по
принцип диапазона на t?-рите на
прир. води е доста широк-от 0 до
100?С.При t? от 0 до 20 градуса те се
смятат за хладни;от 20 до 50 те са
топли;от 50 до 100 са горещи.Води с
t? над 100?С са т.нар. прегрети води.t?
на прир. води се променя в
зависимост от климатичните зони,
пояси, сезони.По принцип по-
постоянна е t? на подземните води, а
на повърхн. води е с по-непостоянен
х-р.За питейни нужди най-подходяща
е t? от 6 до 12?С.Повишаване на t? с 3
градуса над характерната средно
месечна t? на даден район и сезон се
счита за топлинно замърсяване на
водите(наблюдава се в близост до
ТЕЦ, АЕЦ и др.).Бактериологични
показатели-водната среда е мн.
благоприятна за различни растителни
и живот. организми-водорасли,
бактерии, вируси и др.В
повърхностните води се срещат
повече бактерии отколкото в
подземните.Количеството на
бактериите в подземните води зависи
от тяхната дълбочина и от
филтруващата способност на горните
земни пластове.В повърхн. води се
срещат предимно аеробни
микроорганизми, докато в
замърсените води се развиват и
анаеробни.За количествена
характеристика на
бактериологичното състояние на
водите се използват показателите
колититър и коли
индекс.Колититърът се изразява чрез
обема на водата в кубически
сантиметри, в к’ е установено
наличие на един колибацил.Коли
индексът характеризира броя на
колибацилите в 1 литър вода.
Въпрос.6.Значителността на
различните показатели зависи от
конкретната употреба на водата и от
изискванията на потребителите.Хим.
показатели на
водите.Солесъдържание-дефинира се
като сума от концентрациите на
катионите и анионите на йонно
разтворимите в-ва във
водата.Определя се по различни
начини.1)Определяне на сухия
остатък останал след пълното
изпаряване на определен обем вода,
к’ предварително е освободена от
механ. примеси.Сухият остатък се
изсушава при t? 105?С до постоянно
тегло и резултата се получава в
mg/dm3;2)чрез хим. анализ на всички
съдържащи се във водата катиони и
аниони, ч’ конц. може да се изрази в
mg/dm3.Често солесъдържанието по
този начин се получава по-бързо,
като се сумира алкалност по
метилоранж + киселинност по
метилоранж.?Ам.о.+Км.о.;3)чрез
измерване на специфичната
електропроводимост.Връзката м/у
солесъдържанието на изследваната
вода и специф. ел.проводимост е
строго еднозначна, когато в р-ра се
съдържа едно хим. с-е.Зависимостта
специф. ел.проводимост-конц. е
линейна за силните електролити и е
нелинейна за СО2 и NH3.С
повишаване на температурата се
повишава и специф.
ел.проводимост.Измерването и се
осъществява с
кондуктометри.Твърдост-йоните на
алкалоземните метали-Ca, Mg, Sr, Ba
определя твърдостта на
водата.Общата твърдост на водата се
разглежда като сума от
хидрогенкарбонатната(временна)твър
дост и
некарбонатната(постоянна)твърдост.
Основание за това приемане е, че при
кипене на водата твърдостта и се
намалява в резултат на образуване на
накип.Тази част от твърдостта на
водата, к’ при нагряване образува
накип се нар. временна твърдост, а
тази к’ не образува-постоянна
твърдост.Твърдостта на водата почти
винаги се изразява в
mgeqv/dm3.Определяне на ОТ-
извършва се комплексонометрично
при използване на индикатор
ериохром черно T, като
предварително към р-ра е прибавен
амонячен буфер.При рН над 12 Mg
йони се утаяват под форма на
магнезиев хидроокис и тогава във
водата определяме калциевите йони,
но при индикатор мурексид.Тогава
конц. на Mg йони се определя като
разлика от ОТ-Ca йони.[Mg
2+
]=ОТ-
[Ca
2+
].Алкалност-обуславя се от
наличието на разтворени свободни
основи или соли на слаби к-
ни.Определянето на алкалността се
извършва при титруване с HCl, най-
често при индикатор м.о., при к’ се
определя Ам.о.Алкалността може да
се определи и при индикатор
фенолфталейн и се определя
алкалността, к’ се дължи на силни о-
ви(NaOH, KOH и др.).Киселинност-
обуславя се от наличието на силни и
слаби к-ни във водите.Определя се
при титруване с NaOH и при
индикатор
метилоранж(Км.о.).Съдържание на
орган. в-ва във водите-те са твърде
разнообразни.Основната част от тях
се състои от хумусни в-ва, к’ са
истински или колоидно
разтворени.Най-важни представители
са хуминови к-ни или фулво к-ни.Мн.
често обаче в прир. води се срещат и
орган. примеси, дължащи се на
попаднали в тях битови или
промишл. ОВ.Определяне на
индивидуалните орган. в-ва във
водата не се извършва. Използват се
т.нар. методи за определяне на
интегрална конц. на орган. в-ва.Те се
основават на способността на орган.
в-ва да се окисляват под действието
на специф. окислители. Разходът на
съответния окислител е приет за
мярка на органиката в изследваната
проба вода.Един от най-използваните
окислители е KMnO
4
него се
определя перманганатната
окисляемост на водите, като най-
често определянето се извършва в
сярнокисела среда.Друг силен
окислител, к’ се използва е калиев
бихромат.Той е по-силен от
перманганата и с него се определят
води с по-тежък орган. състав.БПК-
биохим. потребност от
кислород.Разтворения във водата
кислород се изразходва предимно за
окисляване на орган. в-ва в нея.С-я на
желязото във водата-в прир. води
най-често се среща като
ферохидрогенкарбонат.За определяне
на конц. на желязото се използват
най-често колориметрични методи,
най-често се използва
сулфосалицилатния
метод.Определяне на хлориди и
сулфати-съдържанието на хлориди се
дължи най-често на протичане на п-
си на разтваряне при формиране
състава на водите.Най-често се
определят аргентометрично при
титруване с AgNO
3
при индикатор
K
2
CrO
4
.Сулфатите се съдържат в
прир. води, а конц. им може да се
дължи от заустване на
ОВ.Определянето им по един от
вариантите може да се извърши след
пропускане на вода през катионит,
прибавяме индикатор дитизон и
титруваме с Pb(NO
3
)
2
.Има също и
тегловен метод.Определяне на
амоняк и амониеви йони-попадат в
подпочвените води в резултат на
жизнената дейност на
микроорган.Амоняка се образува в
анаеробни условия при разлагане на
орган. в-ва.В резултат на жизнената
дейност на нитрифициращи бактерии
съдържанието на амоняк във водата
намалява.Увеличаването на конц. на
амоняк в повърхн. води е признак за
заустване в тях на битови или
промишл. ОВ.Амоняка се определя
фотометрично при използване на
неслеров реактив.Строят се
стандартни прави и фотометрично се
определя конц. на амоняк.Нитрати-те
се срещат както в подземните така и
в повърхностните води.Високата
конц. на нитрати е знак за
замърсяване на водите с
ОВ.Определя се фотометрично с
натриев силицилат и се строят
стандартни прави.Нитрити-те са
междинни продукти от биохим.
окисляване на амоняк или от
редукцията на нитрати.Наличието на
по-висока конц. на нитрити е признак
за замърсяване с битови ОВ.Един от
начините за определяне на нитрити е
фотометричен със сулфанилова к-
на.Индикатора е алфанафтиламин.
Разтворени газове във водите-О
2
,
СО
2
, Н
2
S, SO
2
и др.Кислорода във
водата се съдържа в резултат на
разтварянето му от в/ха, к’ е в
контакт с водата.Разтворимостта му
зависи от t? и налягането(з-н на
Хенри-С=Кн.Р).СО
2
се съдържа във
водата в резултат на хим.
взаимодействие.
СО
2
+H
2
O?H
2
CO
3
.При рН основната
част от въглеродната к-на е под
формата на свободен СО
2
.При рН=12
цялото количество въглеродната к-на
е под форма на карбонати.
Въпрос.7.При своята жизнена
дейност човека оставя след себе си
мн. отпадъчни продукти, к’ са
резултат както на биологични п-си,
така и на неговия труд.В
праисторическо време
отстраняването на отпадъците не е
създавало проблеми.Едва при
възникването и създаването на
големи селища се е наложило да се
използват устройства и
приспособления за бързото и
цялостно отстраняване на
отпадъчните материали от
обитаваната зона.Тогава тези
отпадъчни продукти започват да се
отстраняват чрез канализация.В
миналото каналите за ОВ са били
изграждани от тухли и от дялън
камък.В Атина още в древността през
центъра на града е минавал канал за
ОВ, к’ е бил изграден в коритото на
стара река.Източници на замърсяване
на водите.-Под замърсяване на
водите се разбира такова влошаване
на състава, качествата и св-ва на
водите, протичащо предимно в
резултат на антропогенната дейност,
к’ ги прави негодни или опасни за
човека, животните и растенията,
както и за използването им за битови,
промишл. и мелиоративни
цели.Степента на замърсяване на
дадена вода се характеризира
съобразно отклоненията във състава,
св-вата, качествата на водата
характеризирани чрез съответни
показатели или чрез съответни
стандарти.В зависимост от произхода
на замърсяващите в-ва замърсяването
се обособява в следните групи:1)атм.
замърсяване- причинява се от
разтварянето на съдържащите се във
в/ха аерозоли, газове, пари и др.
замърсители;2)замърсяване в
резултат на аерозията на почвите, при
к’ във водата попадат предимно
механ. примеси, соли и
др.;3)антропогенно замърсяване-в
резултат на изпускане, заустване в
прир. водоприемници на битови или
промишл. ОВ;4)вторично биологично
замърсяване-най-често с продуктите
на анаеробно разлагане на
растителност, най-често в нетечащи
или бавно течащи реки.В тези случаи
водите се замърсяват с азот, фосфор,
орган. въглерод и т.н.;5)бактериално
замърсяване-обусловено е от
наличието на болестотворни
бактерии и вируси във водата, к’
могат да причинят поява на болести и
даже епидемии при хората;6)хим.
замърсяване-изразява се в появата на
хим. в-ва във водите, к’ са различни
от техния естествен фонов
състав.Това замърсяване е в резултат
на чов. дейност.Особено опасни са
замърсяванията от йоните на тежките
метали, от орган. и неорган. състав,
радиоактивното замърсяване и др.В
зависимост от природата си
съществуват следните типове
замърсяващи в/ва:1)минерални и
орган. нетоксични замърсяващи в-
ва.Тяхното действие се изразява във
влошаване на газовия режим на
водите предимно чрез изпаряване на
разтворения кислород за
разграждането им.Към тези
замърсяващи в/ва се отнасят тези, к’
се съдържат в ОВ на
дървопреработващи предприятия и
на предприятия от
хранителновкусовата
промишленост.2) минерални и орган.
токсични в-ва-при тяхното
разграждане се стига до „кислороден
дефицит във водата”, к’ води до
силно влошаване и забавяне на
самопречиствателните п-си във
водите(към тях се отнасят йоните на
тежките метали);3)смесен тип
замърсяващи в-ва-те са комбинация
от горните 2 типа;4)инертен тип
замърсители-те не влошават газовия
режим на водите, не изразходват
кислород за разграждането си, нямат
токсично действие, но повишават
съдържанието на неразтворимите в-
ва(механ. примеси, прах и
др.);5)според начина на въздействие
в/у водния обект замърсяванията
могат да бъдат:-постоянни-в течение
на цяла година във водоприемниците
постоянно се заустват непречистени
ОВ;-периодични-причинени са най-
често от сезонни производства;-
вторично замърсяване-то се обуславя
от продуктите на разграждане на
първоначално постъпилите
замърсяващи в-ва;6)в зависимост от
влиянието на замърсяващите в-ва в/у
кислородния режим те
биват:хим.неутрални
замърсители(остават дълго време
непроменени във водната среда и не
консумират кислород) и замърсяващи
в-ва, консумиращи кислород(за тях е
характерно, че за да започне п-с на
разлагане е необходимо във водите
да се съдържа достатъчно количество
кислород);7)в зависимост от начина
на заустване във водоприемниците
замърсителите биват:съсредоточени,
точкови замърсители, к’ попадат във
водоприемниците в точно определено
място на поречието на реката, и
разсредоточени или дифузни
замърсители, при к’ няма точно
определено място на заустване на
води и к’ не се поддават на
дефиниран контрол;8)в зависимост от
обобщаващите показатели, чрез к’ се
наблюдава и се констатира
замърсяването на водите
замърсителите се разделят на
следните групи:-замърсители, к’ се
наблюдават по ПДК на по-силно
токсични в-ва;-замърсители, к’ се
наблюдават и характеризират по
стойностите на БПК5;- замърсители,
к’ се наблюдават и констатират по
стойностите на перманганатната
окисляемост в mgO
2
/dm
3
;-
замърсители, к’ се наблюдават и
констатират по стойностите на ХПК
по окислител калиев бихромат;-
замърсители, к’ не трябва да се
заустват в никакъв случай във
водоприемниците и се следят по
конкретно замърсяващо в-
во.Топлинно замърсяване- то е
характерно за райони, к’ се намират в
близост до ТЕЦ, АЕЦ, където водата
се използва като топлоносител или
като охлаждащ агент.Тя се зауства в
прир. водоприемници, в някои случаи
с по-висока температура от тази на
нормалната със съответния сезон и
място, температура на
водите.Екологичните последствия от
топлинно замърсяване на водите са в
2 аспекта:в/у абиотичните фактори и
в/у биоценозите в екос-мите.Изразява
се най-често в повишаване на
температ. на прир. води в местата на
заустване и поради протичането на
конвекция и др.В тази връзка се
намалява количеството на
разтворения кислород във водите, к’
затруднява нормалното съществуване
на растителния и животинския
свят.Намалява се и конц. на азот и
въглер. диоксид във водите, к’ води
до масово загиване на
риби.Повишаването на температ. се
отразява също и на намаляването на
зоопланктона, намалява се техния
прираст и има опасност от т.нар.
„топлинен шок”.
Въпрос.8.В зависимост от характера
на замърсителите и от източниците
на получаване ОВ се разделят на 3
основни групи:БОВ(битови),
промишлени или производствени ОВ,
атмосферни или дъждовни води.БОВ
се получават в резултат на прякото
използване на прир. води за питейни
и битови хигиенни цели.Те се
замърсяват при миене, къпане,
почистване на
помещение.Промишлени(производст
вени)-те се получават от различни
промишл.
предприятия.Замърсителите в тях са
твърде разнообразни и понякога
трудно дефинирани.Най-често
срещани замърсители са орган. и
неорган. в-ва.Тези води се
характеризират с различни стойности
на рН.Съдържат замърсители, к’
трудно се разграждат в естествени
условия и затрудняват протичането
на самопречиствателни п-
си.Атмосферни или дъждовни води-
те се формират най-често при
проливни дъждове или при
снеготопене.Те са сравнително чисти
води и замърсителите в тях се
обуславят от х-ра на територията, от
дейността на населението в даден
район и т.н.Състав на ОВ и условия
на образуване.1)ОВ от
нефтопреработвателната и
нефтодобивната промишленост-тези
води са силно замърсени с неорган.
неразтворени в-ва най-често пясък и
глина.При нефтопреработвателната
пром. ОВ са замърсени с нефт, мин.
соли, феноли орган. с-я,серни с-я и
др.;2)ОВ от рудодобивни и
рудообогатителни предприятия-за
тях е характерно замърсяване с
неорган. мин. примеси,високо
съдържание на хлориди, сулфати,
йони на тежки метали, радиоактивно
замърсяване и др.;3)ОВ от
галванотехниката-кисело-алкални
води, цианидни води и др.;4)ОВ от
каменовъглената пром.-те съдържат
висока конц. на механ. примеси,
предимно въглищни или глинести
частици.Замърсяването на този тип
води се определя от съдържанието на
твърда фаза в тях.;5)ОВ от
производство на мин. торове-тези
води най-често съдържат
замърсители като нитрати, амоняк,
фосфати, азотна, сярна, фосфорна к-
на и др.;6)ОВ от кожарски
предприятия-характеризират се със
замърсяване с хлориди, белтъчини,
орган. к-ни, багрила и
др.;7)Радиоактивни ОВ-получават се
при получаване на уранова руда, при
преработка на използвани ядрени
елементи.Получават се в ОВ от
болници, от ОВ от перални за
обеззаразяване на облекло.За тези
води е характерно наличие на
хлориди, сулфати, фосфор и др.
Въпрос.10. Водните ресурси се
използват за различни цели-за
водоснабдяване,за промишлени
цели,за плуване,за напояване и т.н..За
всеки конкретен потребител водите
трябва да притежават определени
качества.Във връзка с това се
предявяват изисквания както за конц.
на замърсителите на заустените ОВ,
така и се прави комплексна оценка
имайки предвид санитарната
характеристика на водоема, к’ ще се
заустват водите.Непрекъснатото
повишаване на изискванията на
потребителите към качеството на
използваната вода и към
изискванията за ООС е наложило
установяването на единни критерии и
норми за опазване на водите от
замърсяване.При изготвяне на
нормативите се взема предвид
следното:1)изискванията на
съответните
консуматори;2)планиране на
водостопанските мероприятия за
водоползване;3)характеристика на
водите в съответните водни басейни
и на ОВ, к’ се заустват
там;4)планиране на мероприятията за
намаляване замърсяванията на водите
и за управление на тяхното
качество.В зависимост от целта на
употреба и изискванията на
водоползвателите водните течения и
басейни се разделят на 4
категории:1)води за питейни нужди и
хранителната промишленост;2)воден
спорт, водопой на добитък,
рибовъдство;3)за промишлени
нужди, за напояване;4)само след
съответна обработка и преценка на
техните качества се използват
водите.Показателите и нормите за
допустима степен на замърсяване на
повърх. води са уредени с наредба 7
публикувана в ДВ от 1986 г.
Подземните води се опазват от
замърсяване и увреждане
чрез:1)предотвратяване на
отвеждането на опасни в-ва;2)забрана
за създаване на предпоставки за
изкуствено смесване на подземна
вода с различни
качества;3)определяне на санитарно-
охранителни зони около
водоизточниците.Подземните води
също се категоризират в 4
категории:1)подземни води за
питейни нужди;2)подземни води, к’
могат да се използват за питейни
нужди, но след подходящо
третиране;3)подземни води, к’ не са
пригодни за ползване, но качеството
им би могло да бъде възстановено до
това на кат.2 след прилагане на
подходящо третиране;
4)подземни води, к’ не са пригодни
за ползване.Редът и начина на
отвеждане се регламентира чрез
съответни разрешителни за заустване
на ОВ в земните недра, к’ се издават
от МОСВ.Според предназначението
си мин. води се характеризират в 3
кат.:1)мин. води, к’ могат да бъдат
използвани за пиене и бутилиране с
т-ра над 30?С; 2)мин. води с т-ра от
25 до 30?С;3)мин. води с т-ра от 20 до
25?С.Състоянието на мин. води се
определя като:мин. води в добро
състояние, мин. води в лошо
състояние в зависимост от
стойностите на съответните
показатели, к’ се изискват от
тях.Крайбрежните морски води
включват райони на съществуващо и
перспективно ползване на водите при
курортни обекти, спортни бази,
обекти за лечение и др.Районите за
ползване на водите имат граници,
както по посока на открито море,
така и по протежение на бреговата
линия.Границите на поясите на
санитарна охрана по протежение на
бреговата линия се определят м/у
утвърдените райони на
съществуващо ползване на водите и
по посока на открито море до
границите на Б-я. В границите на
съществуващо водоползване и в
поясите на санитарна охрана се
забранява заустването на
непречистени ОВ.Стойностите на
допустимото съдържание на
замърсяващи в-ва в пречистените ОВ
се определя за всеки конкретен
случай.Опазване на вододайните
зони от замърсяване. Санитарно-
охранителните вододайни зони се
определят в 3 зони:1)пояс А-това е
пояс на строга охрана на водата и
водовземните съоръжения(помпи,
преч. съоръжения и др. );2)пояс Б-
пояс за охрана на водата от
замърсяване с биолог.,бързо
разпадащи се, лесно разградими в-ва
и др.; 3)пояс В-пояс за охрана на
водата от замърсяване с бавно
разпадащи се,трудно разградими в-
ва.В канализационните мрежи могат
да се заустват само такива ОВ,които
не пре4ат на експлоатацията на
канализационните мрежи, на
селищните пречиств. станции и на
здравето на хората.В
канализационните мрежи се
забранява изхвърлянето на:1)твърди
отпадъци и материали, к’ могат да
запушат тръбите и шахтите;2)в-ва, к’
оказват разрушаващо действие на
тръбите и канализационните
съоръжения;3)к-ни и о-ви;4)води с
темпрат. над 40?С;5)експлозивни
запалими канцерогенни в-ва и
отпадъци и радиоактивни в-
ва;6)необеззаразени инфекциозни
отпадъци и микробиолог.
препарати.Имуществени санкции при
замърсяване на водни
обекти.Съгласно наредби на МОСВ,
к’ замърсяват водните обекти се
налагат санкции.Размерът на тези
санкции се налага и се определя със
заповед на МОСВ или
упълномощени от него
лица.Санкциите се налагат след
извършване на процедури на вземане
на проби, измервания и анализи в
съответствие с БДС.Санкциите се
определят на основата на единичния
размер на всеки замърсяващ
показател, количеството на
замърсяващите в-ва над нормата,
дебита на ОВ и времето, през к’ тези
води са били изпускани.
Въпрос.12. след постъпване на
замърсяващите в-ва от ОВ в прир.
водоприемници те се разреждат т.е.
намалява се конц. им а също така
претърпяват биохимична
трансформация, окисляване,
утаяване, абсорбция и др. За отчитане
на изменението на конц. на
различните замърсяващи в-ва е
необходимо да се разполага с
информация за водното количество и
качеството на водите преди заустване
на ОВ. Съществуват 2 метода за
моделиране физичен и
математичен. Физ. моделиране има за
цел да възпроизведе в намален мащаб
изследваното явление като осигури
пълно подобие. С методите на
физическо моделиране могат да се
изследват процесите на
разпространение на замърсяващите в-
ва, зоните на замърсяване и др.
Предимството на лаб. метод в
сравнение с натуралните изследвания
се състои в това че твърде сложния
прир. п-с може да бъде разделен на
отделни прости елементи. При
съставянето на математ. моделиране
се започва с описание на обекта на
моделиране като математ. описание
се предшества от анализ на
отделните елементарни п-си
протичащи във водния обект.
Отделните изследвани елементарни
процеси се обединяват в единна
система от уравнения която включва:
1) у-я описващи баланса на масата и
на енергията; 2) уравнения описващи
елементарните п-си (хим., биохим,
масообменни п-си и т.н.); 3)
полуимперични или имперични
съотношения на параметрите на п-
сите; 4) областите на изменение на
параметрите п-са. При моделиране на
качествата на повърхностни речни
води се разглеждат следните
елементарни п-си: 1)
разпространението на различнита
замърсяващи в-ва във водните
течения; 2) трансформацията и
разграждането на замърсителите
които в значителна степен определя
самопречиствателната способност на
тези води.
Въпрос 13 самопречистването е
съвкупност от всички природни п-си,
насочени към възстановяване на
състава и първоначалните с-ва на
природните води. Процесът се
определя от придобитата способност
на орган. и неорган. свят да
възстановява структурата на
отделните биоценози след
замърсяване и възможността за
регулиране на различните п-си,
свързани с растителния и
животинския свят във водната среда.
Самопречистването се изразява в
намаляване на съдърж. на
постъпилите във водата зам. в-ва
след определен период от време или
на известно разстояние от мястото на
постъпването им. Или
самопречистването е сложен п-с от
взаимосвързани биолог., физикохим.
и хидроложки п-си. Самопречиств. п-
си се дефинират и оценят по следните
начини: 1) от гледна точка на
химията – разглежда се като конц.
или маса на постъпващите в-ва
( замърсяването) и намаляване на
конц. или масата
(самопречистването); 2) от гледна
точка на физиката – степен на
равнвесие на разтворените газове
като увеличаване или намаляване на
масовия пренос на твърди частици; 3)
от гледна точка на термодинамиката
– разглежда се като приток
( замърсяване) или разход
(самопречистване) на маса на
замърсяващи в-ва; 4) от гледна точка
на хигиената увеличаване на
бактериалното замърсяване и
намаляването му (самопречистване).
Факторите указващи влияние в/у
процесите на самопречистване са:
физични фактори – 1) вискозитет на
водата – съпротивление създадено
при триене на дадена подвижна
частица. То зависи от напречното
сечение на подвижната частица, от
температурата и от скоростта и на
движение. Колкото е по голямо
напречното сечение на частицата и
колкото е по малка нейната скорост,
толкова по бързо се утаява и извежда
от водната среда; 2) плътност –
зависи от минерализацията на водата
(колкото е по голяма, толкова
самопречистването е по малко).
Морската и океанската вода имат
ниска интензивност на
самопречистване. При висока
температура плътността намалява,
следователно самопречистването е по
интензивно; 3) характер на водното
течение – има 2 режима на движение
– турбулентен(в някои случаи водят
до ускоряване на самопречистването,
а други до забавяне) и ламинарен
(получават се при разликата в
плътностите и ускоряват
самопречистването); 4) слънчева
радиация и топлина – влияе в/у
разграждането на орг и неорг зам-ли.
Слънч. радиация ? фотосинтеза?
увеличаване на разтворен кислород.
Химични фактори 1) съдържание на
N
2
и фосфор – при гниене на
белтъчни с-я на дъното на водоемите
се получават амониеви йони. Те при
наличие на кислород и
нитрифициращи бактерии
преминават нитратни аниони. В
богата на хран в-ва среда
преобладават амониеви йони, иначе –
нитратни. Фосфорните съединения
постъпват с ОВ. Азотът и фосфорът
влияят в/у пречистването като
предизвикват еутрофикация на
водната среда; 2) съдърж на сяра –
при наличие на О
2
, тя е под формата
на сулфати, а при липса те се
редуцират от бактериите,
освобождава се кислород и по този
начин влияе в/у пречистването; 3)
съдърж. на разтворен кислород – ако
е по високо благоприятства
самопречистването. Кислородът
постъпва чрез естествена дифузияна
въздуха над водата, чрез
разпръскване на водни капки
(каскади и др.), изкуствено аериране
и т.н. 4) съдържание на желязо на
манган –в двувалентна форма се
намират в разтворено състояние. В
тривалентна форма са при висока
конц на кислород и алкална среда-
неразтворими съединения, отлагащи
се на дъното. 5) наличие на
въглеродна киселина – наи важния
фактор за изграждане на орг. в-во.
При асимилацията и или при
фотосинтеза се образуват
въглехидрати. В природните води се
получават от разтворения във водата
СО
2
или от хидрогенкарбонатите.
При отнемане на СО
2
на дъното се
утаява неразтворимия калциев
карбонат. Биологични фактори

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
spatraneskov написа на 30 юни 2010 ОТГОВОРИ
студент
Последно сваляне: на 30 юни 2010
 
Домашни по темата на материала
радионуклиди в морски и океански системи
добавена от gulay_yamur 22.05.2012
1
14
Подобни материали
 

Екологичното право в България

18 май 2006
·
998
·
4
·
666
·
125

В България развитието на екологичното право, както и на екозаконодателството не се различава от историческите основания за развитието им в други държави.
 

Проблеми с водите в България

28 ное 2007
·
529
·
1
·
180
·
207
·
6

Показатели на замърсеността на водите в България....
 

Глобални екологични проблеми - замърсяване на водите

08 фев 2011
·
546
·
14
·
296
·
1,178
·
1

Презентацията е на тема "Глобални екологични проблеми- замърсяване на водите". Има доста материал в нея и е подходяща като уводна за реферати на тази тема...
 

Замърсяване на водите

06 яну 2007
·
4,026
·
3
·
1,007
·
553
·
8

В редица държави замърсяването на водите взема застрашителни размери. Населението им ползва вода със съмнително качество.
 

Замърсяване от морския транспорт

11 фев 2008
·
244
·
5
·
576
·
135

Замърсяването на въздуха в последните години се превърна в сериозен глобален екологичен проблем. Транспортът се отчита като един от основните замърсители на атмосферния въздух, но основно се обръща внимание на автомобилния транспорт...
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Теста е изпитен по дисциплината екология. Оценката се формира на база брой верни отговори: 20 - верни отговора оценка "Среден 3" 30 – верни отговора оценка “Добър 4” 40 – верни отговора оценка “Много добър 5” 50 - верни отговора оценка “Отличен 6” Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
50
148
1
1 мин
28.02.2013
Тест по екология за 4-ти курс
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тестът включва 10 логически въпроса и 11 твърдения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
21
17
1
3 мин
20.02.2015
» виж всички онлайн тестове по екология

Замърсяване на водите

Материал № 508702, от 16 май 2010
Свален: 294 пъти
Прегледан: 675 пъти
Качен от:
Предмет: Екология
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 6,699
Брой символи: 40,694

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Замърсяване на водите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения