Големина на текста:
Варненски Свободен университет
„Черноризец Храбър”
ДИСЦИПЛИНА:
„ТЕОРИЯ НА РИСКА И БЕЗОПАСНОСТТА”
тема:
„Историческо развитие на
теориите на риска”
Изготвил:Проверил:
Диана Иванова Цоневадоц. П. Христов
спец.: ЗНС
фак. № 08091095
Варна
2009
Терминът риск се използва във всички сфери на човешкото
съществуване. Още в древността прачовекът се е осмелявал да влиза в
пещерите на зверовете за да се спаси от студа като по този начин е рискувал
да стане тяхна храна в стремежа си да запази съществуването си.
Думата риск, произхожда от старолатинската дума, означаваща
дръзвам, осмелявам се, решавам.
Древните гърци са обозначавали рискът като подмол пълен с
неизвестности, арабите пък са го обозначавали като израз, който звучи като:
„Издръжка за живот, дарена от Бог”. През ХVІ в. думата „риск” се среща и в
основните европейски езици и навлиза във всички сфери на живота. В
миналото се е смятало, че съдбата на човек е предопределена от Бог. Tова
разбиране се свързва с т. нар. теологична парадигма за сигурността. Думата
парадигма произлиза от гръцката дума (paradeigma), която означава „модел”
или „пример”. В българския език, думата риск е възприета от френското
значение, което означава възможно, нежелано явление. Самата дума риск е
открита в писмени източници от ХІV в. в Италия (Венеция, Генуа) била е
използвана в морското застраховане. През ХVІ в. в Германия в Кодекса на
морското застраховане се прави уговорка, която има важно значение и
очертава границите на феномена риск. Там е написано, че не всяка опасност е
риск, а само тази, която се явява опасност от решение или действие на
човека. В научното познание рискът става негов обект в края на ХVІІ и нач.
на ХVІІІ в. във връзка с хазартните игри. Учени като Паскал, Бернули и
Лаплас се опитват да разкрият алгоритъма на печалбата.
Паскал по поръчка на един аристократ опитва да изчисли
математически как да се раздели сумата от касата на играта ако по някаква
причина играта бъде прекъсната. В крайна сметка вместо да се открие ключа
към успеха се поставя началото на Теорията на вероятностите.
Лаплас въвежда термина „морална надежда, която определя като
принцип на приемане на риска, чието прилагане изисква очакваната печалба
или загуба да се измерва с нейната относителна стойност спрямо общата
стойност на чакащия печалба или загуба.
През втората половина на ХХ в. Франк Найт достига до прозрение –
според него рискът е свързан с калкулация или измерване и е вероятност,
която може да бъде оценена по някакъв начин, а неопределеността – това е
това, което не се поддава на вероятностна оценка. Според Найт рискът
подлежи на калкулация.
Според Ерро неопределеността е характеристика на обективната
действителност, а рискът е характеристика на същата тази обективна
действителност, но в контекста на целенасочената дейност на субекта на
приемане и реализиране на решения.
Блез Паскал пръв обръща внимание и на друга важна черта на риска, а
тя е, че решението, което поражда опасност заедно с опасността поражда и
отговорност за последиците. Той обръща внимание на моралната надежда за
успех, която хазартният играч трябва да отчита.
Във втората половина според представителите на екзистенциалната
философия Хайдегер, Жан Пол Сартр, Камил и др. осмеляването да се
рискува е резултат от нерационалността на човека. С развиването на
технологиите в съвременния свят изследванията относно надеждността и
сигурността са важен приоритет свързан с рисковете от експлоатацията им и
е доказано, че новите технологии имат все по-голям риск, защото водят до
нови непознати рискове. Всичко ново има рискове, които не се знаят и се
проявяват впоследствие.
Рискът като феномен, който е изследван и описван през вековете
притежава 4 задължителни белега:
1) Рискът винаги е свързан с някаква опасност, с това да се случи нещо
лошо дори фатално;
2) Не всяка опасност е риск, а само тази която се появява в резултат
вземане на решения.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 яну 2019 в 12:47 студентка на 20 години
 
 

Историческо развитие на теориите за риска

Материал № 507849, от 14 май 2010
Свален: 151 пъти
Прегледан: 141 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанско право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 750
Брой символи: 4,522

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Историческо развитие на теориите за риска"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала