Съдържание:
Сръбското Средновековие
Сърбия от автономия към самостоятелност
Възходът на Сърбия в края на XIII и през първата част на XIVв.
Разпадането на сръбската държавата
Походите срещу Сърбия и завладяването й
Борба за Освобождение
Автономно княжество (1830 – 1878)
Независимо кралство (1878 – 1918)
Сръбско-българската война
Втора световна война
Към кралство Югославия
Сърбия в края на XX и началото на XXI в.
Сръбското средновековие
Спецификата в появата и развитието на средновековната държавност в
сръбските земи се състояла в това, че в тях възникнали повече ядра на държавен
живот, които в различно време се активизирали и се изявили като политически субекти.
Сръбската държавност се развила най – успешно в земите, източно от Динарската
верига (Рашка). Първият княз на сърбите в Рашка бил Серб, който управлявал по
времето на импеатор Ираклий. Властта му преминала по наследство у неговите
потомци. След него управлявали последователно князете Воисеслав, Радослав,
Просигоис и Властимир. От ранните князе на Рашка единствено името на княз
Властимир може да се свърже с реални исторически събития. Управлява през 30-60те
години на IXв. Събитието, което за първи път изкарва Рашка на сцената на
историческите събития е неуспешната военна кампания на българският хан Пресиан
срещу рашкия владетел. Княз Властимир бил наследен от тримата си синове –
Мутимир, Строимир и Гойник, които разделили помежду си бащиното наследство.
Мутимир управлявал Рашка до 891 -892г. След неговото управление последвали
вътрешни борби за властта, след които властта била повтоа трайно от Петър
Гойникович. Към 60те години на Xв. при нападения на унгарците, тогавашния владетел
на Рашка Чеслав бил убит, след смъртта му изворите вече не споменават Рашка. При
държавнообразувателните процеси в Рашка виждаме как славинията се превръща в
кнажество, но то не успява да се впише трайно в балканската политическа
действителност. Единственият резултат от тази незавършена държавна консолидация се
състои в това, че областта Рашка в историческа перспектива затвърждава позициите си
на едно то основните сръбски държавно-политически ядра през Средновековието.
Останалите сръбски славвинии имали различна съдба. Най – интензивно се
развили държавнообразувателните процеси в Зхълмието. Единственият известен архонт
от областта бил Михаил Вишевич. В Захълмието се развиват същите процеси, както и
в Рашка, то също не успяло да просъществува след X в.
Събитията в Травуния се развили по различен начин. Там съществувала жупа,
чийто жупан Белай управлявалвъв времето на княза на Рашка Властимир.
Славинията в Пагания се развила в самостоятелно княжество, а славинията
Диоклея, се намирала в непосредствена близост до византийските владения, което
вероятно забавило развитието й.
Особеностите в развитието на ранносредновековните сръбски протодържави или
държавни структури дали траен отпечатък върху сръбската държавност през
Средновековието. В сръбските земи преобладавали политическата разпокъсаност и
регионализмът. Държавнообразувателните процеси не били придружени от
обединяване на сръбските земи около един владетел или около един политико-
държавен център на власт. Бавно вървяла и християнизацията. Като този процес също
не бил съпътстван от изграждане на стройна и обединяваща сърбите организация.
Наченките на сръбско народностно съзнание били едва забележими и имали
подчертано изявен регионален характер. Най – ярката еманация на идея за сръбска
държавност в този период се ограничавала с възникването на местни княжески
традиции, които често се противопоставяли една на друга. Регионализмът се
преодолявал бавно и намирал различни форми на проява през целия период на
Средновековието.
Сърбия от автономия към самостоятелност
През втората половина на XI в. сръбските земи в Рашка отново се появяват на
историческата сцена, този път под егидата на владетелите на Зета.Поставеният от тях за
жупан на областта Вукан положил началото на династия от влики жупани, които с
променлив успех се опитвали да извоюват независимостта си от Византия. След
смъртта на Вукан негов наследник станал неговият племенник Урош I. Сръбските земи
придобили важна роля като буферна зона между Византия и Унгария. За сръбските
жупани се открила възможността, осланяйки се на унгарската монархия, да продължат
борбата за независимост срещу Византийската империя. Тази политическа линия била
следвана от Урош I и от всички жупани, които държали властта в Рашка до 60-те
години на XII в. : Урош II и Деса.
В края на 60-те години на XII в. автономното управление на Рашка било
поверено на авторитетна местна фамилия, която била готова да провежда византийска
политика, такава била фамилията Неманичи. Най – младият от братята Неманичи се
казвал Стефан Неманя. При подялбата на властта в Рашка, той получил източните й
дялове около течението на реките Топлица и Ибър. За тези важни промени, изворите
споменават, че именно тогава на власт в сръбските земи в Рашка дошла династията на
2,143
108
