Големина на текста:
6
Организационни
комуникации
1.Същност и видове
комуникации
Комуникацията-
трансфер /предаване/ на
инфор-мация от един
човек на друг. Тя е
начин да се свържем с
другия чрез предаване на
идеи, факти, мисли,
чувства и ценности.
Всяка комуникация
съществува в две ос-
новни форми –
вербална /речева/ и
невербална. Основната
цел на всяка
комуникация е
получателят да разбере
съобщението ни, т.е. до
него да стигне смисъла,
вло-жен от нас в него.
Определение:
комуникацията е процес
на създаване, пре-даване,
приемане и използуване
на съобщения, които са
от взаимен интерес за
участниците в
комуникацията.
Отделните елементти:
Комуникатор е лицето,
което има идея или
послание, което иска да
предаде на друг индивид
или група;
Получател е лицето за
когото е предназначена
информацията,
изпратена от
комуникатора.От
особено значение е
комуникатора не само да
достави ин-формацията
на точния адресат или
получател, но и
предвиди способността
на получателя за
декодиране, респ.
адекватно разбиране на
съобщението;
Идеята е съдържанието
на комуникационния
процес-чувство, знание,
емо-ция. Изходен пункт
в процесът на
комуникация е
замисълът на
комуникатора, идеята
/информацията, която
той иска да предаде на
получателя/;
Кодирането е процесът
при който информацията
/идеята/ придобива
подходяща за
получателя форма. Това
означава, че за да бъде
предадена идеята трябва
да се кодира
посредством символи
– /вербални/ речта, или
невербални/ - мимиката,
жеста, позата;
Каналът е носителят на
посланието или
съобщението – чрез
телефон, интернет
/имейл, чат и др./,
планирани и
непланирани срещи,
лице в лице, чрез
интериора в офиса,
средствата на
невербална комуникация
/усмивка, поза, жест,
мимика/ и пр. При избор
на подходящ канал и при
съчетаването на
различни канали, ние
трябва да имаме предвид
такива негови качества
като: капацитет,
приспособимост,
бързина, дублиране,
селективност,
възможности за
мултиплициране,
шумове при различните
канали и др.;
Предаване на
съобщението – извършва
се посредством каналите
за комуникация – лични
или обществени, които
изпълняват ролята на
способи за кодиране,
предаване, приемане и
декодиране на
информацията;
Приемане на
съобщението – това е
процесът на декодиране
на съобщението от
страна на получателя.
Елементарно условие за
успешно декодиране е
двамата да използуват
един и същи език или
символи, т.е. взаимно да
се разбират. Само тогава
можем да твърдим, че е
налице комуникация.
Колкото декодираното
съобщение е по-близо до
смисъла, влаган в него
от комуникатора,
толкова по-ефективна е
самата
комуникация/думата
мама/.Има редица
професии в които е
недопустимо
нееднозначното
декодиране и
интерпретиране на
съобщенията – авиация,
корабоплаване, армия,
полиция, медицина и др.
За тази цел там са
създадени нееднозначни
професионални езици.;
Използуване на
съобщението
ефективна комуникация
има тогава, когато
съобщението стига до
получателя, за когото е
предназначено, с
минимални загуба на
информация и поражда
въздействието /ефекта/,
който изпращача е
закодирал в
информацията;
Шум – при
комуникацията шум е
всеки, намесващ се
фактор, под въздейст-
вието на който
посланието може да бъде
изкривено.
Обратна връзка –Же-
лателно е при всяка
комуникация да се
създават условия за
обратна връзка. Тя
намалява потенциалната
възможност за
изкривяване на
полученото спрямо
изпратеното съобщение.
Обратната връзка
предоставя възможност
за отговор от страна на
получателя, с което
комуникатора може да
разбере дали посланието
е прието, разбрано и
дали е предизвикало
очакваната реакция.
Предав. на инфо-става
дума за предаване на
определен обем данни, а
при комуникацията не
само за предаване на
информация, а и за
нейното набиране,
обработване и предаване
в резултат на което се
достига до определено
взаимодействие и в
поведението на
получаващият
информацията настъпват
определени промени.
Особености на
комуникацията:
А/ при комуникацията
съществува отношение
между предавателя и
получателя на
информацията-тази
информация не просто
се предава, но и се
създава, уточнява,
променя. Налице
взаимно влияние между
страните – изпращачът
на съобщението влияе
върху получателят,
който от своя страна
също проявява
активност, превръщайки
се в из-пращач.
Комуникацията е процес
на постоянна смяна на
ролите комуникатор –
рецепиент. Те. имаме не
само движение на
информация, а и обмен
на информация.
Б/ при комуникацията се
променя поведението на
хората, участващи в
комуникационния
процес. Критерий за
успешна комуникация е
промяната в поведението
да бъде в желаната от
комуникатора посока;
В/ ефективността на
комуникацията зависи от
това дали участниците в
комуникационния
процес използват
еднаква система за
кодиране и декодиране
на ин-формацията,
говорят един език,
използват еднакви
символи и пр. В
комуникационния
процес те постоянно
сменят местата си.
Обменът на информация
е възможен само при
условие, че знаците и
тяхното значение са
известни на
участниците;
Г/ В хода на
комуникацията хората не
само обменят
информация, но и я
разбират и осмислят,
/разбиране на
информацията по един и
същи начин/.
Д/ при осъществяване на
комуникацията могат да
възникнат различни
бариери, които да
намалят нейната
ефективност. Те могат да
се групират в три
категории: 1/ личностни
коренят се в расовите,
половите,
образователните,
културните и со-циално-
икономическите
различия между хората;
2/ физически – обхващат
всички пречки пред
комуникирането, които
идват от околната
среда /физическо
разстоя-ние, шум и др./ и
3/ семантични -
изразяват както в
употребата на
неразбираеми за другия
символи, така и във
влагане на друго
съдържание на
познатите символи.
2.Вербалната
комуникация
Означава говорна,
речева комуникация/.
Речта е най-универсално
средство за общуване,
доколкото при него
информационните
шумове /загубата на
информация/ са най-
ниски. При нея
функцията на
комуникатора се
определя като говорене,
а тази на приемника –
слушане. Тя е процес на
предаване и възприемане
на смисъла на
съобщението чрез
схемата: Комуникатор
Съобщение Рецепиент.
Най-важната
характеристика-тази на
взаимното разбиране.
Ефективната
комуникация предполага
точност на взаимното
разбиране –
комуникатора трябва да
е сигурен, че рецепиента
го разбира
Устната реч
притежава две групи
свойства:
Първата-правилното
произношение на
думите, богатството на
изказа, отсъствието на
паразитни думи .
Втората се отнася до
свойствата на речта
последством които
влияем на
другитехора/съдържател
ността на речта –
определя се от
количеството изказани
мисли/Може да се
произнесат много думи,
но да се каже много
малко. Един
ръководител винаги
трябва да умее да излага
главното, а не
второстепенното.
В своята работа
ръководителя винаги
трябва да има предвид
индивидуалните
различия на
служителите- за едни е
непонятно за друг-
понятно.
Изразителността на
речта се определя от
нейната яснота,
енергичност, спо-
собност да внуши
определени чувства и
мисли. Експресивната
реч е много силно
убеждаващо събеседника
средство.
Модела на Ласуел на
комуникативния процес,
който използуват
средствата за масова
информация, който
включва следните пет
елемента:
Кой ? /предава
съобщението/ -
Комуникатора
Какво /се предава/ -
съобщение /текст
Как /се осъществява
предаването/ - Канала
За кого /е предназначено
съобщението/ -
Аудиторията
С какъв ефект /каква е
ефективността на
въздействието/ -
ефективност
Като резултат от тези
изследвания за
повишаване на
ефективността на
комуникатора се
извеждат три основни
позиции на
комуникатора: открита
той открито се обябява в
полза на определена
гледна точка, неутрална
той излага
противоположните
гледни точки без да
подкрепя нито една от
тях и приприка –
комуникатора не
декларира своята гледна
точка, даже взема
специални мерки да я
прикрие. Като правило с
най-висока ефективност
е неутралната позиция, а
с най-ниска – откритата.
3. Невербалната
комуникация
Невербалната
комуникация /мимиката,
жестовете, тембъра,
интонацията и др./
изпълнява функцията да
допълва, довършва,
потвърждава и замества
вербалната
комуникация, създава
възможности за по-
пълно разкриване на
вложения в нея смисъл.
Обикновено се
подразделя на следните
видове:
А/ Оптико-
кинетическа /зрително
възприемано движение/ -
мимика, жестове,
пантомимика /движение
на тялото/ и поза
/определени състояние
на трупа и крайниците/.
Използува се за
придаване на нюанси в
речта, които обаче са
различни в разл..култури
– напр. клатенето на
глава като знак на
съгласие у нас е обратно
на западното.
Б/Паралингвистическа-
тембър на гласа,
интонация, паузи, смях,
сълзи, по-кашляне,
въздишки, бързината на
говора има функцията
да увеличава и
подчертава ефекта от
казаното
В/ Пространствено-
времева организация на
общуването.
Американския психолог
Хол въвежда понятието
лично пространство –
въображаема елипса,
която заобикаля, при
проникването в която
човек усеща
дискомфорт. Според
него използването на
пространството от
човека е показател за
близостта между хората.
Независимо от това
колко е ограничено
пространството около
нас, всеки притежава
лична зона или
територия, т.е. област,
която се стреми да
запази от външни
намеси.Четири зони:
А/Интимна дистанция
тих шепот, съвършено
секретен характер на
разговора/
конфиденциален
характер на разговора;
Б/Личностна дистанция-
тих глас /в помещение/
или нор-мално силен
глас /извън дома/,
конфиденциален
характер на
разговора;беседа на
лични теми;
В/Социалнадистанция
не се обменя
информация за лични
теми;
Г/Публична дистанция-
силен глас, беседа с
група;много силен глас,
който е в състояние да
преодолее разстоянието,
поздрав, сбогуване.
Г/ Визуален контакт –
контакт чрез очите –
поглед /честотата при
обмена на по-гледа,
продължителността на
неговото задържане,
избягването му, ъгъла на
гледане
Д/ Тактилен контакт –
контакт осъществяван
чрез допир
ръкостискане,
потупване, целувка,
прегръдка, шамар и др.
Е/ Контакт чрез мирис
естествен и изкуствен.
Психолозите
са разработили
класификация на
невербалните знаци по
отношение на
тълкуването им:
А/ Отворена поза на
очаквания за тях.
Б/ Затворена поза –
ръцете и краката са
кръстосани -При
преговори тази поза
говори за разминаване
между разговора и
предварителните
очаквания.
В/ Междинна поза – поза
при която краката са
скръстени, а ръцете са
отпуснати. напрежение
при общуването, но не
изпитва неприятни
чувства към
събеседника,психично
напрежение от
общуването.
Г/ Поставяне на ръце на
хълбоците – израз на
агресия.
Д/ Размахването на
юмрук или махането с
външната част на ръката
към някого е израз на
агресивност. Е/ Когато
човек говори и се
разтрива с ръка около
устата и носа-
несигурност или
стремеж да прикрие, че е
излъгал. Същото
значение носи и
почесването там, където
не ни сърби.
Ж/ Погалване по
бедрата, по чашата,
поставена на масата или
по облегалката на стола
говори за задоволство и
възприемане на
общуването като
приятно прежи-вяване.
З/ Кръстосването на
пръстите в повечето
случаи говори за
недоверие и нехарес-
ване.
И/ Поставянето на ръка
пред устата и
покашлянето без нужда,
докосване на носа и
брадичката, оправяне на
яката без нужда, гризане
на ноктите и др. са израз
на неспокойствие.
Й/ Контактът с очите се
активизира, когато: се
обсъждат не лични,
аобщитеми
К/ Пространственото
разположение на
общуващите говори
много за техните
взаимоотношения-
служебни,приятелски
Л/Параречта-не толкова
до това какво се казва, а
как се казва. Голямо
значение тук има
поставянето на
ударението в
изречението,
интонацията, изпол-
зването на паузи, смях.
М/ Движение на главата
–служи като индикация
за одобрение или
неодобрение.
Н/ Движенията на ръцете
са изключително
разнообразни – жестове
с длани /отказ
вдигнати две ръце/,
ръкуване , сключване на
ръцете ,движение на
палците -Движения с
тялото – показват
психологическия тип
към който спада
събеседника – напр.
енергичен, настъпателен.
О/ Външен вид– стил на
живот и потребление,
социален статус,
вероятни потребности и
мотиви, материално
положение и пр.
4. Комуникационни
мрежи
Комуникационните
мрежи са системи от
официални и
неофициални
взаимодействия, които
се използват за
предаване на
информация в и между
ор-ганизациите.
Изследванията на тези
мрежи имат за цел да
установят насочеността
на информационния
поток и различията в
ефективността им в
зависимост от тяхната
конфигурация.
2 основни групи –
централизирани и
децентрализирани.
Главното различие
между двете групи е
“комуникативното
равенство” или доколко
всеки един от членовете,
участващ в дадената ко-
муникационни мрежа
притежава едни и същи
възможности да приема,
обработва и предава
информация, встъпвайки
в открито и
неограничавано
общуване с останалите
членове на мрежата.
Към централизираните
се отнася фронталните,
радиалните и
йерархични мрежи, а
към децентрализираните
– верижните, кръговите
и пълните мрежи.
А/ Фронталната
структура на
комуникациите се
характеризира с това, че
участниците в
общуването се намират
заедно и въпреки, че не
встъпват в контакт един
с друг могат да се
виждат.
Б/ Радиалната структура
се отличава от
фронталната по това, че
участниците не могат
непосредствено да се
възприемат зрително и
слухово, а си обменят
информация чрез трето
лице-може да се
отстоява
собств.индивидуална
позиция.
В/Йерархичните
комуникации-две
равнища на
съподчиненост на
участниците. При това
една част от тях могат
не-посредствено да се
виждат в процеса на
дейността, а друга –
не.Например индивид
1 /стоящ най-високо в
йерархията/
взаимодейства
непосредствено с
индивид 2 /стоящ на по-
ниско равнище/, а той от
своя страна с останалите,
намиращи се на най-нис-
кото равнище в
йерархията.
Г/ При верижната
организация на
комуникацията всеки от
участниците с
изключение на първия и
последния има
възможност за
непосредствено
взаимодействие с още
двама.
Д/ При кръговата
структура всички
членове - имат еднакви
възможности,
информацията може да
се движи между
членовете на групата, да
се допълва и уточ-нява, а
също така участниците
да наблюдават взаимно
своите реакции и да ги
отчитат в своята работа;
Е/ Единствено при
пълната структура се
преодоляват
ограниченията-няма
препятствия за
участниците и всеки от
членовете на групата
може спокойно да
взаимодейства с
останалите.
5. Комуникационни
проблеми
Пред всеки
мениджер ежедневно
стои задачата да
поддържа ефективни
комуникации.Най-често
срещаните пречки за
ефективната
комуникация са:
А/ Различия в
компетентността
Разл.хора интерпретират
едно и също съобщение
по различен начин
Колкото по-го-леми
саразличията ,толкова
по-трудно е да се
постигне ефективна
комуникация между
тях.Различия в
образователното ниво
човек с висше обр.и без
образование/, разл.в
професионалните
знания.
Б/ Избирателно
възприемане-възниква,
когато новата
информация бива
блокирана, тъй като
влиза в противоречие
със създадените вече
възгледи.
В/ Неумение да се
изслушва
Хората не слушат
ефективно, защото:
-не могат да се
концентрират върху
темата;
-са прекалено заети със
себе си;
-занимават се с това да
слушат какво казват те
самите, а не какво казва
събе-седника;
-не са сигурни какво и
защо слушат
-не са в състояние да
проследят тезата и
аргументите на
събеседника;
-просто не се
интересуват от темата.
Г/ Достоверност на
източниците-се отнася
до това, доколко
получателят има доверие
в комуникатора и
преценява съобщението
като обективно и
истинно. Д/Семантични
проблеми
/напр. съобщението SOS,
изпратено от потъващия
Титаник не е било
изтълкувано като молба
за помощ, тъй като
капитана си е по-мислил
“Не е възможно Титаник
да потъва”/.
Професионалните групи
често създават свои
собствени езици..
Е/ Филтриране-свързано
с избирателно изменение
на информация,
подавана от
комуникатора, така че да
се възприеме от
получателя като
положителна/от
подчинения към неговия
началник/, прикриване
на неблагоприятната
част от информацията, за
да се избегнат санкции.
Ж/ Недостиг на време
З/ Информационно
пресищане-в
съвременните условия
явление, породено от
възможностите на
електронните канали 6.
Усъвършенстване на
комуникацията
6.1. Следене-дали
съобщенията са приети и
дали са интерпретирани
правилно.
6.2. Регулиране на
информационния поток
– осигурява оптимален
приток на информация
до ръководителя-
синтезирана инфо.
6.3. Използване на
обратна връзка –
Обратната връзка най-
често се затруднява при
общуването между
ръководители и
подчинени.
6.4. Емпатия, т.е.
способността на
личността да се постави
на мястото на другия, на
събеседника.
6.5. Опростяване на
езика –сложен език
пречка за ефект.
комуникация.
6.6. Ефективно слушане:
съсредоточаване върху
оратора, следят се не
само думите, но и
жестовете, мимиките,
погледа ,
реагиране на казаното
задаване на въпроси
казаното от оратора
може да се коментира,
но без той да се
прекъсва;въздържаностэ
от реакции, които биха
смутили говорещият.
7. Ефективност на
комуникацията
Специалистите
изтъкват следните
характеристики на
комуникатора като най-
съществени за
ефективната
комуникация:
7.1. Компетентност и
достоверност.
За мениджерите е важно
да знаят, че в качеството
на личностни
характеристики на
източниците на
информация, влияещи
върху възприемането на
съобщението ка-то
достоверно се посочват:
-експертност
възприема ли се
личността от
аудиторията като
експерт в определена
област;
-искреност – вярва ли
източника на това, което
говори;
-чар – дали говорителя е
самоуверена, говораше
разбираемо и излъчваща
компе-тентност личност.
7.2. Физически
привлекателните,
популярните и
дружелюбните

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 май 2019 в 11:55 студент на 28 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по хуманитарни науки, специалност - Психология, випуск 2019
01 май 2019 в 10:19 родител
19 ное 2018 в 23:18 студент на 23 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
07 фев 2018 в 17:51 ученик на 23 години от Добрич - СОУ "П. Р. Славейков", випуск 2015
09 сеп 2017 в 16:26 студент на 28 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2015
10 яну 2017 в 23:15 студентка на 27 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултете, специалност - Психология, випуск 2017
09 яну 2017 в 14:55 ученичка на 23 години от Пловдив - ЕГ "Пловдив", випуск 2015
09 дек 2016 в 03:39 студент на 31 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - педагигически факултет, специалност - Психология, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Стрес

13 апр 2010
·
255
·
28
·
5,630
·
292
·
1

Нагледен модел на стреса. Онова, което става в нас при стрес. Съвременни модели на стреса...
 

Стресът и неговите проявления

05 мар 2008
·
487
·
10
·
1,607
·
256

Стресът е физиологичен и психологичен отговор на различни събития, които разстройват личния ни баланс по някакъв начин. Тези събития са известни като стресови фактори и общоприетото мнение е, че те са само негативни, например натоварване...
 

Психологичните типове по Карл Юнг и стресът

05 май 2006
·
2,523
·
94
·
18,324
·
911
·
3
·
1

Що е стрес? Теорията на Лазарус за стреса и справянето с него Теория за емоциите и структура на стресовия процес
 

Eмоционален стрес

08 май 2007
·
1,074
·
12
·
3,315
·
180
·
2
·
2

В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от различен характер ...
 

Професионалният стрес и семействата на полицаи

23 юли 2008
·
99
·
5
·
650
·
30

Професионалният стрес може да се дефинира като емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
370
1
14.02.2013
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,185
2
20.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Организационна психология

Материал № 507378, от 13 май 2010
Свален: 72 пъти
Прегледан: 95 пъти
Предмет: Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 2,485
Брой символи: 15,943

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Организационна психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
445 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения