MORE IFNORMATION
Present continuous:
Сегашно продължително време използваме, когато говорим:
1)за действие, което се извършва в момента на говоренето- I’m reading a
book now .
2)She is from Paris, but she study in Los Angelis this year. – за действие
или състояние, свързано със сравнително кратък период от време, в
който се включва момента на говорене.
Adjectives are words that describe the noun. Adverbs are words
that describe the manner something’s done.
I/myself
You/yourself
He/himself
She/herself
It/itself
We/ourselves
You/yourselves
They/themselves
Echo questions:
Използваме при диолози.При превод еко въпросът означава
„така ли”. Пример: Do you? , Are you? , Is he? Am I (много рядко
се случва да се използва “Am I “)
Past continuous Tense (минало продължително време)
1. Употреба – Use
Минало продължително време използваме, когато говорим за
действие, което се е извършило в определен момент в
миналото: at 9 o’clock … last night – действието е започнало
преди този момент и е продължило след него. Използваме това
време, за да изразим действие или състояние, продължило
дълго време: all morning … all day …
2. Образуване:
Минало време на BE – was/were + сегашно причастие на
смисловия глагол – I n g
+ I was working.
I wasn’t working.
? Was I working?
Past simple or past continuous
Често използваме :
When – пред минало просто време: It was sleeping when the bell
rang.
While–пред минало продължително време: The bell rang while I
was sleeping.
Със съюза “while” свързваме 2 изречения, когато действията в
тях се извършват едновременно: Mum was cooking, while dad
watching TV.
Present and Past obligation
Must, mustn’t have to, don’t have to
Must–използваме, когато говорещият смята, че е необходимо
нещо да се направи: I must clean my room.
Have to – използваме, когато друс смята, че е необходимо нещо
да се направи, или такива са правилата: I have to wear a uniform
at school.
Mustn’t–означава, че нещо е забранено: You mustn’t eat in class.
Don’t have to – означава, че ене е нужно нещо да се направи:
We don’t have to wear a uniform at school.
Be allowed to – разрешено е да се направи нещо.
Dynamic and Stativе verbs
Dynamic verbs: Повечето глаголи описват действие или процес.
Те могат да образуват продължителни времена (например:
present continuous, past continuous) .
Stative verbs: Има някои глаголи, които описват състояние
(неща, които не се променят). Те не образуват продължителни
времена. Някои от тях са:
verbs of sense: see, hear, feel, taste, smell…
verbs of understanding: know, understand, think, remember…
verbs of like/dislike: like, hate, prefer, love…
other verbs: want, need, believe, belong, have… (possess)
I know the answer. – true I knowing the answer. –false
What does mean? true What does meaning? false
Think може да бъде и двете:
Stative: I think you are right.
Dynamic: I’m thinking about my exam.
76
