Опазване на природата на България
България е една от страните в Европа с уникална и съхранена дива природа и с най-
голямо биологично разнообразие. Като редки за флората и фауната са
категоризирани повече от 700 висши растения, например. България се
характеризира с голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и
съдържа образци за почти всички основни типове местообитания и биотопи,
известни в Европа. Биоразнообразието на България включва националните
колекции от генетични ресурси, с богато видово разнообразие.
Биологичното разнообразие в страната е подложено на голям брой заплахи с
различен характер, произход, място, време и интензивност на действие. Условията
на местообитанията както на водните, така и на сухоземните екосистеми могат да
се влошат поради някои основни причини. Такава причина е замърсяването на
компонентите на околната среда от различни източници. Или експлоатацията на
стопански ценни видове - преулов на риба, прекомерно събиране на растения и
животни (всички помнят случаите с масовото изкореняване на жълтия кантарион
преди години).
Непоправими последствия върху екосистемите в България могат да бъдат
предизвикани и от глобалните промени, свързани с изтъняването и изчерпването на
озновия слой около Земята, както и промените в климата.
Основните закони, регулиращи обществените отношения в областта на опазването
на околната среда, бяха разработени след 1998 г.
Това е Законът за защитените територии, приет през 1998 г., който въвежда нови
категории защитени територии в съответствие с международната класификация,
като се утвърждава плурализмът в собствеността върху горите, земите и водните
площи в защитените територии.
Законът за биологичното разнообразие регламентира механизмите за създаване и
управление на дивата природа и регулира търговията със застрашени водове от
дивата флора и фауна на Република България. Законът е уникален за Европа и с
неговото приемане на практика приключва процесът на хармонизиране на
българското законодателство в областта на опазването на природата с това на
Европейския съюз.
Изключителна държавана собственост са три национални парка - “Рила”,
“Централен Балкан” и “Пирин”, с площ около 200 хиляди хектара.
Резерватите са 55 на брой с обща площ 77 хиляди хектара.
Освен това се поддържат 35 резервата с обща площ над 4500 хектара.
За останалите три категории - природен парк, природна забележителност и
защитена местност - законът позволява и други видове собственост - общинска,
частна и пр.
Общо защитените територии в България са 492 310 хектара, което представлява 4,5
процента от територията на страната.
Приет беше и Законът за лечебните растения, чиято основна роля е да осигурява
условия за устойчиво развитие на един от основните възобновими природни
ресурси на страната - лечебните растения и получаваните от тях билки.
България е страна-участник в 9 глобални или общоевропейски и в 3 регионални
конвенции, свързани с опазването на биологичното разнообразие.
Още през 1998 г. от Министерския съвет на Република България бяха приети два
документа с изключително значение за опазването на екологичното равновесие.
Единият от документите е Националната стратегия за опзаване на биологичното
разнообразие, създадена още през 1994 г., съгласно препоръките на
международната конвенция.
Вторият документ е Националният план за опазване на биологичното разнообразие
и той включва 96 конкретни дейности, които трябва да бъдат изпълнени до края на
2003 г.
Основните партньори на централните и местните власти в опазването на
билогичното разнообразие са научни институти, университети и др. Например -
Лесотехническият университет, Софийският университет и други, в които има
разкрити факултети и катедри по екология.
Работи се съвместно с Българската академия на науките, която се състои от 68
самостоятелни изследователски института и лаборатории, като в повече от 30 от
тях се извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазването
на околната среда.
Основен партньор е и Селскостопанската академия, която включва в състава си 34
научноизследователски института и лаборатории, като в повече от 30 от тях се
извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазнатето на
околната среда.
В опазването на околната среда и биологичното разнообразие участват и много
неправителствени организации на регионално и местно равнище, които се
занимават с решаване на различни екологични проблеми.
Помощта на чуждестранните партньори също е голяма. Това са Глобалният фонд за
околна среда (GEF) - финансирал разработването на Нациноналния план за
опазване на биологичното разнообразие чрез UNDP; Българо-американската
програма за опазване на биологичното разнообразие; Българо-швейцарската
програма за опазване на биоразнообразието; правителството на Кралство Мароко;
Българо-френският проект за опазване и оценка на екосистемите в района на
приморска Добружа; ЮНЕСКО; Програмите ФАР и САПАРД, организациите
Birdlife International, IUCN, WWF и още много, много други.
198
40
