Големина на текста:
АДАПТАЦИЯТА НА ДЕЦАТА ПРИ ПОСТЪПВАНЕТО ИМ В ДЕТСКО
ЗАВЕДЕНИЕ
Милена Паскова
ОДЗ № 65 „Слънчево детство" - София
Детето е за пръв път в детска ясла, но... влиза вьв фоайето и ... поведението му се
изменя; то е тревожно, мълчаливо или рязко възбудено... Защо? Очевидно новата
обстановка и непознатите лица предизвикват чувство на неувереност, което се прикрива
или с излишна плахост, или с бурно поведение. Детето изпитва безпокойство, тревога,
защото то попада в нова социална общност, където установява разнообразни
взаимоотношения, овладява нови умения за общуване, разширява своя социален опит.
Процесът на адаптация за всяко дете е различен и индивидуален. Динамичната
съвременна действителност, настъпващите промени в нея налагат необходимостта от
адаптивни механизми у децата от най-ранна възраст. Те улесняват приспособяването им към
различни житейски промени и ситуации.
Социалната среда в детските заведения се различава от семейната, към която детето е
силно привързано. Отделянето му от близките хора и приспособяването му към новите
условия винаги представляват труден преход. Новите изисквания често са непосилни за
малкото и то трябва да бъде подпомогнато от родителите си и от персонала на детската ясла,
за да се адаптира бързо и сравнително безболезнено към новите условия. В това отношение
задачата на персонала в детското заведение е сложна и много отговорна, защото от първото
адаптиране зависи реакцията му към всичко непознато по-нататък в съзнателния му живот.
Всички усилия на педагога, медицинските специалисти помощник-възпитателите са
насочени към предотвратяване на „срив" в механизмите на адаптация и създаване на
равновесие, от което зависи спокойствието и хармоничното развитие на детската личност,
способността на детето да се ориентира в света и възможността да се реализира като
пълноценна личност.
Терминът „адаптация" от латински произход „adapt” (приспособявам) се използва
от психологията, педагогиката, биологията и други науки, но неизменно се свързва със
състоянието на равновесие между личността и социалната среда. Процесът на
приспособяването е строго индивидуален за всяко дете и за пълна адаптация може да се
говори тогава, когато липсва всякакво напрежение и човекът се чувства спокоен
неограничено време в новата обстановка. Според В. Манова-Томова за адаптирано се смята
дете, което може да отговори на изискванията на средата и да реагира адекватно на
всичките й въздействия. Приспособяването изисква, от една страна, откъсване и отказ от
досегашното, което е привично овладяно, а от друга, научаване на нови и допълнителни
неща във връзка с новите изисквания.
При чести промени в човешкия живот се формира способността адаптивност. Това е
индивидуална възможност за приспособяване към определени задачи, изисквания, ситуации
и за бързо безконфликтно приспособяване на собственото поведение към новите условия. В
следствие на адаптацията се формира адаптивна компетентност Тя е знак за успешно
протичане и приключване на приспособителния процес. В научната литература, когато става
дума за „адаптация”, се споменават „адаптационните възможности” на функционалните
системи на висшата нервна дейност по отношение на биологичните или психичните
стресори.
Всеки процес на адаптация е насочен към поддържане и възстановяване на
вътрешната среда на организма. Това се осъществява от адаптационните механизми, които
се разделят на специфични и неспецифични:
Неспецифични механизми - те имат общ характер и се повтарят, независимо от
спецификата на действащите фактори; действието им е стереотипно.
Специфични механизми - те имат определено насочване, което се определя от
действащите фактори, които променят устойчивостта на организма и постоянството на
вътрешната му среда.
Известно е, че когато човек има определен начин на живот, който протича при
определени условия, той показва адаптираност към тях. Промяната на тези условия, още
повече ако е внезапна, води до преустройство в начина на живот и стереотипа и предизвиква
голямо нервно напрежение. При децата изградените навици и установеният режим създават
относителна сигурност при преминаването в новата среда, ако те са адекватни и близки до
нейните изисквания.
Семейството е една благоприятна среда за децата от ранна възраст. То осигурява
емоционален комфорт; привързаност, създава спокойствие и формира първите им
впечатления. Всичко извън тази позната среда предизвиква негативни реакции, дискомфорт
и отрицателни емоции. Постъпването в детска ясла е стресиращо за малкото дете, защото
организацията е различна от домашната - едновременен и продължителен престой на голям
брой деца, формиране на определен подход към тях, непознати хора, определени правила на
поведение, изисквания за дневен режим, които се спазват задължително. Най-травмираща е
раздялата с майката, особено за дете, което е единствено в семейството, което рядко е имало
контакт с връстници и други деца и детската общност поражда у него страх и неувереност.
В процеса на социалното адаптиране детето усвоява опит и се приобщава към
определена среда и затова го подпомагат механизмите за социално приспособяване, които на
този етап са доминиращи. Освен тях от значение е познавателната и емоционалната страна
на адаптацията. Емоциите са в основата за малкото дете. По този начин то бързо и лесно
се ориентира в средата, но при промяна или външно въздействие емоционалното равновесие
се нарушава и възниква напрежение. Познавателната страна се изразява в придобиването на
достатъчно информация за непознатото място. След като то се ориентира и опознае средата,
липсата на знания се компенсира, формира се модел на поведение и напрежението изчезва.
Доказано е, че в зависимост от индивидуалните особености и характера се обособяват
три групи деца:
- Самостоятелни деца - адаптацията протича леко
- Афективно боязливи и нерешителни
- Силно зависими от майките си, за които периодът на адаптация е сложен и труден
В зависимост от продължителността на периода на адаптация децата се
класифицират, както следва:
- Деца с лека степен на адаптация -10-15 дни, това са по-самоуверени деца, които
имат създадени навици и умения за самообслужване, създаващи им самочувствие.
- Деца със средна степен на адаптация - отрицателните емоции при тях стихват до 30
дни. Характерни са нарушения на съня и апетита, отказ от игри, бурно изразяване на протест
и неутешим плач.
- Деца с тежка степен на адаптация - продължава до 2 месеца, характеризира се с
емоционално разстройство, плач, кризи, които се отразяват на общото състояние на децата,
намаляване на теглото, неадекватно поведение и чести заболявания, които затрудняват
приспособителния процес.
Съществува и още една група - „неадаптивни деца”. Приема се, че деца с тежки и
чести заболявания не успяват да си изградят адаптационни рефлекси, но това може да бъдат
и деца, при които адаптационните механизми са претоварени или изтощени. Според Lorousse
неадаптивността е недостатък, който не позволява на личността да се приобщи и да приеме
съответната социална роля в обществото. Причините, които водят до тази социална
неадаптираност, са различни - социални, психологически, педагогически и др. Важно е
значението на семейната среда, индивидуалността на детето и неговата психика.
Постепенното социализиране на детето е ключът към успешното приспособяване
към новата устойчива среда, а която попада. То изгражда навици и всяка тяхна промяна,
съобразно с новите изисквания, води до промяна в поведението. В този смисъл е
препоръчително постепенното привикване към детската ясла, което да става с целенасочена
професионална помощ и нужното внимание. Като важна социализираща предпоставка се
смята, че детето в ранна възраст формира желание за контакт първо с възрастните и по-късно
с децата. Затова в процеса на адаптация е необходим по-тесен контакт с възрастните -
педагог, медицински специалист от детското заведение, на тях то по-лесно се доверява и това
е отлична възможност социалният му кръг да бъде разширен.
Външният израз на промяната в процеса на приспособяването на детето към новите
условия обикновено включва плач, несигурност, страх от непознатата среда, прояви на
грубост и агресия спрямо останалите деца, пасивност при игрови и обучаващи ситуации
или отказ от общуване. В първите дни след постъпването в детската ясла то отказва да се
храни. При зададен въпрос мълчи или отговаря едносрично, случва се и да отказва да говори
(с напускане на непознатото място речта се възстановява и детето започва да споделя).
Доказано е, че в процеса на адаптация податливостта към различни заболявания се увеличава
поради неустойчивостта на психичното, в частност на емоционалното състояние на децата и
адаптационните механизми, които отслабват имунната защита. В периода на адаптация у
децата доминират респираторните заболявания.
Сложността на процеса обуславя нуждата от различни начини за улесняване на
приспособяването на децата към условията в детското заведение. За по-бързо и безболезнено
адаптиране ма детето към условията в детската ясла е необходима предварителна
подготовка непосредствено преди постъпването му там. Най-важният момент е свързан с
уеднаквяването на дневния режим. Това означава преди всичко детето да се научи да се
храни и спи в точно определено време. Препоръчително е родителите да създадат навик у
него за заспиване без уговорки, четене на приказки и да не подценяват значението на
фиксираното време за сън.
Друг съществен момент е психологическата подготовка. Родителите целенасочено да
създават положителна нагласа към новото място в разговор с детето, като се предизвиква
интерес и любопитство. Внимателно да се изтъкне положителното, а именно присъствието
на много деца, играчки, люлки и др. То не бива да се чувства изоставено в детската ясла и да
мисли, че е нежелано у дома. Желателно е предварително посещение в детското заведение с
цел запознаване с новата обстановка, дневния режим и персонала. Присъствието на близък
човек смекчава тревогата му и прави прехода плавен и безболезнен. Ако детето има познат в
новата среда или се привърже към някого от персонала, адаптацията придобива по-лек и
безпроблемен характер. От едно лице тези чувства се пренасочват към останалите хора от
персонала или към самото място.
Добре е няколко дни преди официалното постъпване в детската ясла то да се запознае
на място с новите условия на средата за ограничен период от време. Препоръчва се то да е
придружено от родител или друг близък възрастен. Специалното отношение на
медицинските специалисти и педагога към новопостъпилите е задължително. Необходимо
им е повече внимание, индивидуални игри, осигуряване на емоционален момент - внасяне на
играчка.
В периода на адаптацията контактът с родителите е от голямо значение.
Сътрудничеството с персонала започва преди постъпването на детето, обмислят се различни
варианти за посрещането му в детската ясла, непринуденото запознаване с хората, които ще
се грижат за него в новата обстановка. Педагогът получава сведения за характера, за
навиците и предпочитанията на детето. Отношенията между родителите и медицинските
специалисти се регламентират от родителски срещи и разговори.
Моментът на откъсване от близките е особено тежък, затова е желателно сутрин
детето да бъде приемано от един човек. Една от най-добрите възможности за въвеждането на
детето в социалната среда е игровата дейност. Инфилтрирането в средата става неусетно с
помощта на възрастен, който го насочва към приятни емоции и разговори. На основата на
игрите новопостъпилите създават взаимоотношения и се учат безболезнено да спазват

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 апр 2019 в 12:00 студентка на 31 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - ПУП, випуск 2020
20 апр 2019 в 14:57 учител на 40 години
17 апр 2019 в 13:32 студент на 41 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2019
10 апр 2019 в 23:56 в момента не учи на 43 години
08 апр 2019 в 21:46 студент на 38 години от София - Медицински университет, факулетет - Обществено здраве, специалност - Обществено здраве и здравен мениджмънт, випуск 2015
27 мар 2019 в 17:00 студент на 41 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2018
22 мар 2019 в 15:43 студентка на 34 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Педагогка, випуск 2016
18 мар 2019 в 21:05 студент на 27 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - ПНУП, випуск 2014
11 мар 2019 в 14:48 студент на 30 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
26 яну 2019 в 22:46 учител на 39 години
 
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

АДАПТАЦИЯТА НА ДЕЦАТА

Материал № 503731, от 09 май 2010
Свален: 397 пъти
Прегледан: 513 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 5,249
Брой символи: 33,725

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "АДАПТАЦИЯТА НА ДЕЦАТА"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения