Големина на текста:
ПРАВО НА ПРИЗНАНИЕ ,
ПРАВО НА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Зигмунт Бауман в работата си “Право на признание,право на преразпределение” ,
акцентира върху развитието на две основни дейности на обществото –
“признание” и “преразпределение”.Авторът разглежда техния смисъл в развитие-
изследва и допълва тяхното значение следвайки хронологията на бурно
развиващото се модерно общество. А това модерно общество изоставя идеята за
постигане на някакъв краен , завършен обществен модел , изоставя идеята за краен
етап на развитие. Тази идея е заменена от един нов модел , при който силите на
промяна са освободени да търсят непрекъснато нови и нови предизвикателства ,
без да се предполага някаква степен на “крайност”. Това търсене включва и
отказване от достигането на някакъв вид “социална справедливост” и въвеждането
на правилото на “човешките права” . Те се превръщат в една нова мярка , която
трябва да установи някакви удовлетворителни или поне приемливи форми на
съжителство. Авторът посочва , че тази нова мярка не е изпълнена със съдържание
и строги критерии за достигане , а е по скоро формална и непрекъснато развиваща
се.Целите и методите за тяхното достигане се подменят от поредица въпроси и
отговори , като се смята , че неопределения брой права и неопределения брой
групи и категории хора , борещи се за признание , не могат да бъдат изчерпани
или определени предварително. По този начин се разкриват безкрайни перспективи
за развитие , но в същото време и безкрайно поле за очертаване и преначертаване
на стари и нови конфликти. В крайна сметка целите се размиват , а движението към
тези цели се превръща в движение не към а в движение заради самото движение.
Настъпило е време на промени , но тези промени обхващат и отказа на елита да се
обвързва с ангажименти и задължения , с изоставянето на идеите за “нов и по- добър
ред”.От тази гледна точка на стремежа към “висока цивилизованост , култура и наука” се
гледа вече като на лъскава стока , притежаваща висока развлекателна
стойност.Единствено границите не се размиват и не изчезват а се появяват непрекъснато
и на места , където преди е нямало и следа от тях.
Темата за “правата на човека “ парадоксално влиза в спор със самата себе си , защото
изисква на правата да се наслаждаваме поотделно , но те трябва да бъдат достигани
колективно.Следователно това “право” е контролирано не от отделния човек , а от по-
голяма група , която определя неговите параметри.За да стане “право” разликата на
индивида трябва да бъде споделена от група или категория индивиди , достатъчно голяма
на брой и достатъчно определена , за да се съобразяват с нея.Споделената разлика на
индивида се трансформира в разменна монета , чрез която групата предявява своите
претенции.По този начин борбата за индивидуални права и придобиването им , имат за
резултат строежа и защитата на общности , очертаването на границите на тези права и
строг контрол над тези граници. От тук произтича и заключението ,че всяка една разлика
, която е ценна сама по себе си , не може да бъде такава реализирана само от индивида , а
трябва да бъде намерена и конструирана и да бъде призната в рамките на обществото.Та
ка принципът на “човешките права” действа като катализатор , който произвежда и
самоподдържа разликата и усилията да се изгради някаква общност около нея.
Бауман подкрепя тезата , че отделянето на културната политика от социалната политика
на равенството е грешка и справедливостта изисква ново преразпределяне и
признание.Поставени на тази плоскост борещите се за признание абсолютизират и
издигат в култ своята различност.А когато се издигат култове се стига и до
фундаментализъм , които може да доведе до физическо или социално изолиране,
прекъсване на общуването и взаимно предизвикване на враждебност.Претенциите за
признание , основани единствено на културното различие подпомагат разделението и
изолацията и поставят бариера пред всякакъв диалог.
И обратното – ако исканията за осъзнаване на различността , претенциите за
преразпределение са предявени в името на равенството , то те се превръщат в средства
подпомагащи интеграцията и диалога.
Паралелно с това обединяването на „борбата за признание „ с искането за равенство също
може да спре признаването на ръба на релативизма.Ако признаването е определено като
равно участие в социалната интеграция и ако това право се приеме като искане за
социална справедливост то се стига до извода , че „ всеки има равно право да търси
социална оценка при честните условия на равната възможност”. Когато , обаче , бъдат
вкарани в рамката на самоутвърждаване и самореализация и си останат там , войните за
признание показват своята най-отблъскваща същност-а именно непрекъсваща
конфронтация , водеща до страдание и дори геноцид.
Изводът на Зигмунт Бауман е , че мястото на борбата за признание е при проблематиката
за социална справедливост , където те биха станали плодотворна почва за взаимно
ангажиране и значим диалог , които да доведат до ново единство , разширявайки
пространството на „етическата общност”.
Реалната реализация на тези идеи ,обаче , трябва да се осъществи с мисълта , че надеждите
не е желателно , дори не е възможно да бъдат подхранвани от представи за вечно и
радикално унищожаване на човешкото нещастие и страдание , последвани от освободената
от противоричия човешка участ.Идеята за „добро общество” придобива смисъл в
модерността единствено ако е синоним на общество , което дава на всеки възможност за
реализация , ако то премахва препиятствията за изравняване на тази възможност. Но днес
реалността показва ,че тези препиятствия не могат да бъдат премахнати с един замах чрез
налагането на нов ред , съграден по предварително определен модел.Така единственият път
за реализация на „справедливо общество” остава елиминирането на пречките за равно
разпределение на шансовете на всеки , като тези шансове станат обект на обществено
внимание . Не всяка разлика , обаче , има една и съща стойност и затова тя трябва да
докаже правота си на признание .Но за да бъде справедлив и обективен този процес на
всяка разлика трябва да бъде даден на равна възможност за себедоказване , еднакъв
потенциал , заедно с другите за утвърждаване на собствената си ценност.Коя от тях в края
на този процес ще докаже своята жизнеспособност и стойност , коя ще бъде утвърдена в
края на разбирането и утвърждаването не може , а и не трябва да бъде решавано
предварително.Свободата на избор и предявяване на претенции за признание е главно
условие за самоусъвършенстване на общесвото , шанс да не се отминава , прикрива или
пренебрегва всяка една несправедливост или обезправяване . Решението на тези праблеми
е по- скоро в подредбата им , посочването на сътветното им място в редицата за
разрешаване .
Уважаването на разликите на другите , само заради факта , че те са различни , без оглед на
това какви ценности носят и какво правят също не е правилно.Признаването на „човешкото
право” не трябва да означава предварително приемане на всички искания , които
претендират за признание. И обратното – признаването на такова право е покана за диалог ,
в хода , на който достойнствата и недостатъците на различията могат да бъдат обсъждани и
евентуално зачетени.Неализацията на този принцип води до ангажирането в предварително
идеологически натоварени „кръстоносни походи” и задължителна хомогенизация на
общессвените порядки , от една страна , а от друга до надменна и незряла неангажираност.
Възникването на проблема за „признанието”се свързва с някаква група или категория
хора , която смята себе си за относително обезправена и разглежда тази лишеност от права
за безпочвена.В миналото мизерните и окаяни условия на живот , от гледна точка на
външния наблюдател , не са били причина за възникване на недоволство или открит бунт ,
защото са били приемани от групата като „естествени” и утвърдени. Обезправените и
лишените от собственост са се бунтували не толкова срещу несгодите на собственото си
съществуване , а срещу промяната и увеличаването на изискванията към тях.Основният
двигател на недоволството е неочакваната промяна на условията , в които хората са
свикнали да оцеляват./ Типичен пример потвърждаващ тази теза са процесите , протичащи
в България последните 16-17 години.Съизмерването и сравнението с условията на живот
преди и сега , водят до носталгичен копнеж към миналото у голяма група хора , неуспели
да се приспособят към новите условия. Този въпрос се разглежда подробно и в
художествената литература- Виктор Пелевин „Генерацията „П”./
С настъпването на Модерността това правило започва да губи своята сила и в развитите
общества напълно е изчерпало своята регулаторна функция.Според Бауман два са
аспектите , които са отговорни за това.
Първият е прокламирането на удоволствието или щастието като висша цел на живота , а от
там и обещанието на обществото с негова помощ да се осигурят непрестанно и несекващо
нарастване на това удоволствие и щастие.По този начин „търсенето на удоволствия „ се
превръща в главен смисъл на живота и път към успеха , премахвайки авторитета на
миналото. Терминът „несправедливост” измества своето значение и започва да означава
изоставане вназад в движението към живота носещ удоволствия.Модерното общество
обявява правото на щастие като върховна цел , оправдаването или осъждането на
обществото зависи от степента на покачване или спадане на това щастие.На индивида е
отредена ролята да приеме търсенето на щастие като задължителен и висш етически
принцип.Тогава препиятствията , възпрепиятстващи този принцип се превръщат в
лигитимна причина за недоволство и бунт.
Вторият аспект е само очакван- той засяга значението на „относителната лишеност” като
променя нейното измерване от темпорално зависимо/сравнение с миналото/ към синхронно
– съизмерване с настоящите условия на другите категории хора.Сравнението с миналото и
влошаването на условията на живот са смятани за накърняване на справедливостта.С
настъпванета на Модерността самият застой в жизнените стандарти започва да се
възприема като знак за „лишеност”.По този начин се променя и отншението към
стандартите на живот. Акопреди бързото нарастване на тези стандарти на едни спрямо тези
на други се е приемало с мълчание , то днес изставането на едната група се приема като
накърняване на справедливостта.Неравенството по богатсво и доходи , разширяването на
пропастта между собствените доходи и тези над мен , както и разликата между мен и тези
под мен , вече нарушават чувството за справедливост и предизвикват претенции за
преразпределение.Решаващ фактор в измерването на социалната справедливост е
социалната близост или дистанция между различните категории хора , както и
интензивността на взаимодействието между тях.Тук авторът се позовава на Макс Вебер ,
който посочва ,че сходството в статуса на една група не води до автоматично съвместно

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Курсова работа

Кратка презентация на идеите на Зигмунт Бауман за процесите произтичащи в съвременното общество...
Изпратен от:
nikiadi
на 2010-05-07
Добавен в:
Курсови работи
по Социология
Статистика:
41 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,167
·
11
·
4,623
·
1,287
·
5
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Социология и медицинска социология

11 мар 2007
·
1,334
·
8
·
680
·
624
·
1

Диференциацията на медицинската наука се извършва както по отношение на предмета за изучаване на отделните дисциплини, така и по отношение на методическите възможности – били те класически и рутинни, или нови и специфични.
 

Социология на културата

21 дек 2007
·
1,263
·
142
·
33,096
·
972
·
1

Целта на това пособие, както и на учебния курс по “Социология на културата”, не е да разработи съдържанието на някаква жанрово затворена социологическа дисциплина, а напротив, да предложи концепции и емпирични методи, които да бъдат релевантни и полезни
 

Интерпретации на теориите за властта на Вебер

13 апр 2008
·
387
·
5
·
921
·
145
·
1

Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска социология и политология. Завършил право, икономика, истори, философия и теология в Хайделберг Берлин и Гьотинген, Вебер успява да види света около себе си представен в различни светлини..
 

Икономическа социология

07 юни 2008
·
102
·
2
·
479
·
16

Различните учени имат различни схващания за предмета на социологията и все още съществуват много спорове относно точното определение за „предмет на социологията”...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Курсова работа

Материал № 502579, от 07 май 2010
Свален: 41 пъти
Прегледан: 71 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,861
Брой символи: 11,524

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Курсова работа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения