Големина на текста:
С О Ф И Й С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
„Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
К У Р С О В А Р А Б О Т А :
„Гомор”- между литературата и
журналистиката
Изготвил: Ива Енгьозова, I курс
Специалност: Журналистика
гр. София 2008 год.
През ноември в италианския гражданско-консервативен
вестник „Corriere della serra” се появява статия със заглавие „Il
romanzo delle stragi”, на български- „Романът за клането”. Нейн
автор е Пиер Паоло Пазолини. Темата, с която се занимавал,е
активната подкрепа и ръководството на италианските неофашисти
през онези години, занимаващи се с атентати и кланета в Милано,
Брешиа и всеизвестния атентан на бърз влак от Флоренция за
Болоня.
„Знам имената на отговорните за това, което се нарича пуч” ,
заявява Пазолини в своята статия. Това „знам” той повтаря в
различни вариации: „знам имената на властните”, „знам имената на
значимите личности” и т.н. Това обвинение е изложено в повече от 2
страници, в които писателят и филмов режисьор предизвиква
италианската общественост и политическата опозиция. И в края
казва: „Знам,но нямам доказателства. Нямам дори улики”.
Минават повече от 30 години, докато репликата „знам” се
завърне в италианската литература, но този път като „знам и ще го
докажа”. Неаполитанецът Роберто Савиано, роден през 1979 год.,
четири години след убийството на Пазолини, формулира на гроба
му репкиката „Аз познавам своето време. Знам и ще го докажа.
Познавам основата, върху която икономиката се гради и познавам
нейната миризма. Миризмата на победа и успех. Знам откъде идват
парите. Знам.”
Роберто Савиано е италиански журналист и писател. В своите
литературни творби и репортажи се занимава основно с
организираната престъпност. За появилия се през 2006 год. роман
„Гомор”, Савиано е отличен с много награди, сред които е “Premio
Viareggio”. Книгата е смес между роман и журналистически
репортаж и в детайли описва практиките на Камората и нейното
заплитане в легалната структура и политика.
В книгата от 302страници, разделена на 11 глави, Савиано
споделя своите знания, обрисува ужасни престъпления, докладва от
всяка северна част на Неапол, където властта отдавна не е в
ръцете на държавата, а е станала собственост на клановете, цитира
от протоколи на държавната антимафиотска адвокатура,пресъздава
контрабандитските маршрути за дрога и оръжия,документира от
пристанището в Неапол, информира за икономическата система на
Камората, за пропаганда, нелегална търговия с дрога и оръжия и
преди всичко книгата посочва имена. За това в Италия „Гомор”
бързо попада в списъка на бестселърите.
Различно от статията на Пиер Паоло Пазолини, в роман-
репортажа „Гомор” – заглавие, целящо подобно на библейските
Содом и Гомор разгрома на неаполитанската мафия Камора -
Савиано изрича имена. Тези на жертвите и преди всичко- тези на
извършителите. Азбука на властта и насилието. От Апреа и Челесте
през Ди Лауро и Ликиарди до Мисо и Сорентино.Повече от тридесет
фамилии са си поделили наброяващите 1млн. жители на Неапол.
Системата, която служи за безцеремонната максимална печалба на
легални и нелегални стопански отрасли. Системата, която от години
работи съвсем гладко и безпрепятствено,превърнала се в основен
рабодател.
Ако това не беше свидетелското показание на един добре
запознат с неаполитанския клан човек като Савиано-роден,отрасъл
и следвал в Неапол,обхватът, многообразието и безскрупулността
на Камората и нейните членове щяха да ни се сторят доста
невероятни. За жалост Савиано казва истината. Иначе нямаше да
получава безброй заплахи за убийства и да живее под полицейска
закрила.
След публикуването на книгата, Савиано заплаща за
направените разкрития – Камората го слага в своя „черен списък”.
Благодарение на апела на писателя Умберто Еко, Савиано
получава полицейски ескорт и е под закрилата на Министерството
на Вътрешните Работи, а неговото местонахождение е неизвестно.
Това досега се е случвало за свещеници, политици и съдии, но
никога за журналисти или писатели.
„Ако човек се замисли за възможното убийство на Салман
Рушди, няма да е сигурен дали извършителите са от Мала Азия,
Пакистан или от Египет”, казва Умберто Еко. Но в случая на
Савиано се знае с точност откъде идват заплахите. „Дори точните
имена са известни. Намират се в книгата”, казва писателят. При
едно мероприятие в Казал ди Принчипе през 2006 год., Савиано е
принуден от трима влиятелни Камора-босове да напусне селището.
Последиците са следните: не му се продава хляб в магазините, в
ресторанти му се отказва обслужване, заплашен е с убийство.
В книгата си Роберто Савиано прави следната сметка:преброява
смъртните случаи от рождената си година 1979 до 2005год. И стига
до числото 3600, което означава по 141 убити на година. „В
системата на Камората”- пише Савиано – „убийството е просто
необходимост, подобно на една банкова вноска, на печалба от
концесия, на края на едно приятелство.” Убийствата в Неапол и
околността са ежедневие и нямат нищо общо с южняшкия
темперамент. Дори името Камора не е нищо повече от фолклор:
„Само адвокати,журналисти и сценаристи” говорят за Камората,
казва Савиано, за всички останали това е просто „системата”. А как
тази „система” функционира във всички свои области и разклонения

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"Гомор" - между литературата и журналистиката

Много добре изготвена курсова работа...
Изпратен от:
wee_wo
на 2010-05-06
Добавен в:
Курсови работи
по Журналистика
Статистика:
39 сваляния
виж още
 
 

"Гомор" - между литературата и журналистиката

Материал № 502141, от 06 май 2010
Свален: 39 пъти
Прегледан: 41 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,527
Брой символи: 9,435

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Гомор" - между литературата и журналистиката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала