Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
Големина на текста:
ПРИМЕРНИ АНАЛИЗИ НА ПЕСНИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ НА
СПЕЦИАЛНОСТ „ПЕДАГОГИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО МУЗИКА”
1. Парашкев Хаджиев – „Лека нощ”
Парашкев Хаджиев е роден на 14.04.1912г. в гр. София. Баща му Тодор Хаджиев
е първият български оперен диригент, а майка му – оперната певица Дойчинка Коларова.
На нея е кръстен преподавателят по хармония в ДМА – Дойчин Ушанов.
1932г. П. Хаджиев завършва прогимназия в София. Същата година постъпва в
ДМА в Теоретичния отдел със специалност композиция, в класа на проф. Панчо
Владигеров, и специалност пиано в класа на академик Андрей Стоянов (по – гелемият брат
на Веселин Стоянов).
1937г. П. Хаджиев специализира композиция във Виена при проф. Маркс.
1938г. Учи във Висшето училище за музика в Берлин при Хенрих Тисен. След
завръщането си в България става преподавател по хармония в ДМА.
От 1942г. е доцент, а от 1947г. професор по хармония и композиция. Парашкев
Хаджиев е композиторът в българската музикална култура с най-богато оперно творчество.
Пише 21 опери, сред които: „Луд гидия”, ”Имало едно време”, ”Албена”, ”Юлска нощ”,
”Милионерът”, ”Мария-Десислава”, ”Майстори”, ”Лето 893”, ”Йоанис Рекс” и пр.
Създава:
6 оперети, сред които „Деляна”, ”Айка”
1 балет – „Сребърните пантофки”
3 мюзикъла – най – популярен „Службогонци”
Музика към филмите – „Калин орелът”(първият български игрален филм),
„Следите остават”, „Малката” и др.
Песента заема особено място в творчеството му. Създава над 1000 детски и
училищни песни над 500 обработки на народни песни („Перунико”). Автор е на учебници
по хармония („Учебник по хармония”, 1947г.) и елементарна теория на музиката.
През 1968г. създава първият многогласен хор в България.
Всеки процес в развитието на индивида повтаря цялостното развитие на човешкия
индивид. Същото е и с музикалната култура. В Европа всичко е протичало без прегради. У
нас, въпреки че България тръгва с Европа, турското робство спъва развитието й. След
турското робство Първите композитори повтарят това, което се е случило в Европа през
Ренесанса и Средновековието. Второ поколение български композитори, в това число и
Парашкев Хаджиев, повтарят епохата на Класицизма.
Парашкев Хаджиев се доближава до епохата на Класицизма – блестяща хармония,
изящна структура са едни от качествата на творбите му, които са изчистени като
класически пиеси. С неговото творчество ние осъществяваме периода на Класицизма в
нашата музикална култура.
Умира на 28.04.1992г. в София.
Песента „Лека нощ” е в размер 2/4. Указаното темпо е Andantino – бавничко
(умерено темпо). Формата на песента е проста двуделна (има двуделен строеж, но може да
се тълкува и като куплетна). Песента започва с четири такта клавирно встъпление. Първи
дял е период от осем такта, втори дял контрастира на първи. Второто полуизречение на
втори дял е идентично с клавирното всъпление – клавирният съпровод повтаря буквално
всъплението октава по ниско. Песента е тригласна. Фактурата е хомофонна. В първи дял
основната мелодия е поверена на първи глас, а втори и трети глас са сведени до съпровод
и имат подчинено значение. Във второто полуизречение мелодията се движи
секвенционно, защото в първото полуизречение започва от тона „ла”, а във второто от „фа
диез”. Във втория дял мелодията преминава в трети глас (първото полуизречение).
Основната тоналност е Ре мажор. Интересен хармоничен похват представлява
началото на клавирното встъпление, започващо със SII7.
Тоновият обем на песента е от „ла” на малка октава до „фа диез” на втора октава.
Особено внимание при работата върху песента диригентът трябва да отдели на
втория и читвъртия такт от първото полуизречение на втори дял, където основната
мелодия е поверена на трети глас, а първи и втори имат съпровождаща функция,
представляваща своеобразен отговор на мелодията. Неслучайно в посочените два такта
вместо вокали авторът е поставил в първи и втори глас сонорната съгласна „м”. По този
начин целенасочено се провокират главовите резонатори у изпълнителите, а ефекта, който
трябва да се постигне в звуковата тъкан е прозрачност и изтънченост. Още в
предварителната работа върху песента трябва да се изравни звука в двете партии, както
поотделно, така и заедно, защото ако вземем впредвид тихата динамика, която изисква
автора, несериозният подход към този момент може да доведе до нечист интонационен
строй.
2. Волфганг Амадеус Моцарт – „Ноктюрно № 1”
Волфганг Амадеус Моцарт
1756г. – роден в Залцбург
1762г. – започва музикалната си кариера като „дете-чудо”
1763г. – Манхайм, Париж
1764г. – Лондон, Холандия, Виена, Париж
1769г. – назначен е за капел – майстр на придворната капела на Залцбургския
архиепископ, пътува в Италия
1777 – 1778г. – пребивава в Манхайм, после в париж
1781г. – Установява се във Виена
1787г. – к омпозитор на императорската камера
1791г. Умира във Виена
Волфганг Амадеус Моцарт е отвъд историята: той съществува тук, днес, музиката
му звучи за повечето от нас безспорно много по – жива от музиката на много наши
съвременници. Всеки един от уникалните паметници, които той е създал, предизвиква
благоговението и възхищението на поколения интерпретатори...
В известна степен пренебрегван от критиката и предпочитанията на публиката,
особено след „Сватбата на Фигаро”, предприетото през 1777г. турне из големите
европейски центрове: Мюнхен, Аугсбург, Манхайм, Париж – с надеждата да получи
съответстващ на таланта му пост, бележи началото на социалния му провал.
Волфганг Амадеус Моцарт долавя всички художествени търсения на своето време.
Всяко от неговите многобройни пътувания му дава възможност да се срещне с големи
творци и с най-разнообразни музикални тенденции.
Без съмнение Моцарт е най-универсално надареният музикант на своето време. Той
великолепно познава и владее изразните средства както на епохата си, така и на миналото.
И оперното му творчество е най-доброто свидетелство за това. Моцарт се докосва до
всички съвременни форми на операта – singspiel, opera seria, opera buffa, drama giocoso – с
изключение само на типично френските жанрове, макар че „Идоменей” има аналогии с
лирическата трагедия, а „Бастиен и Бастиена” произлиза пряко от „Селският магьосник” на
Русо.
През 1781г., когато композира „Отвличане от Сарая”, той твърди: „Поезията трябва
да е послушна дъщеря на музиката” – позицията му за отношението между музиканта и
поета.
Моцарт се стреми да слуша изпълнителите си: „Обичам когато ролята е по мярка
на изпълнителя, също като добре ушита дреха”.
Една от отличителните черти на музикалното мислене на Моцарт е способността
му да се приспособява и да използва противоречащи си стилове и техники.
Според Мари – Клер Патие творчеството му можем да разделим на три периода:
Първи период: 1766 – 1772г.
Семейство Моцарт пристига във Виена през 1767г.
1768г. – създава зингшпила „Бастиен и Бастиена”
1770г. – оп. „Митридат цар Понтийски”
1772г. – оп. „Луций Сула”
1771г. – оп. „Аксиний в Алба”, „Сънят на Сципион”
Този първи период в творчеството на Моцарт, изразява изцяло стремежа на
композитора да сътворява най – различни театрални форми, без да се специализира само в
една. Всеки етап от пътя на Моцарт е белязан едновременно от opera seiria, opera buffa и
singspiel.
Втори период: 1773 – 1780г.
Вторият театрален период на Моцарт е жалониран от зъвръщането му от Италия в
Залцбург (1773).
1773г. – оп. „Тамос, цар на Египет”
1775г. – оп. „Кралят овчар”
1780г. – оп. „Идоменей” – последната Моцартова опера, написана по наложен му
текст.
През годините от този период създава шест квартета (1773г.), в които Моцарт
използва структура, много подобна на Хайдновите квартети op.20, като включва фуга във
финала. По – голямата част от дванайсетте му меси или части от меси, са създадени в този
период.
1779г. – „Коронационна меса”
1780г. – „Меса в До мажор”
Трети период: 1781 – 1791г.
Началото на третия период в творческия път на Моцарт съвпада точно с
представянета на операта „Идоменей” през 1781г.
1782г. – оп. „Сватбата на Фигаро” – посрещната твърде зле от публиката във
Виена. Операта е приета много добре в Прага, на диригентския пулт е самият Моцарт.
1787г. – оп. „Дон Жуан”
1790г. – оп. „Милостта на Тит”
1791г. – оп. „Вълшебната флейта”
1782 – 1783г. – „Голяма меса в до минор” – написана като резултат от един „обет”
за брак с Констанце Вебер.
1782 – 1785г. – Моцарт композира шест квартета посветени на Хайдн. Тези
квартети се опират на същите контрапунктични принципи, характерни за Хайдновите
квартети op. 33
1789г. – „Берлински квартети” – посветени на крал Фридрих. В тях виолончелото -
любимият инструмент на монарха получава привилегировано място.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
geri.as.82 написа на 13 сеп 2011 ОТГОВОРИ
студент
ok, ama towa sa starite materiali......nabutahte me
 
Домашни по темата на материала
историята на музикалното изкуство като наука и културна памет
добавена от dani.petrov 28.09.2013
0
15
Методически анализ на детска музикална песен - " Карамфилке " 2 клас.
добавена от diyana.zheleva 03.11.2017
3
93
анализ на музикално произведение от 20-ти век
добавена от ekaterina.asparuhova 21.05.2013
2
33
Подобни материали
 

Композиторите на романтизма

26 окт 2009
·
156
·
6
·
1,194
·
214

За Европа 19 век идва с разбити идеали за свобода и равенство между хората, с рухнали илюзии и мечти за по добър живот...
 

План - конспект на урок по музика

14 дек 2008
·
1,206
·
11
·
1,157
·
2,010
·
5

Задачи: 1.Приобщаване към българския фолклор 2.Разширяване представите за неравноделен тривременен метрум 3.Двигателно отразяване на ръченица 4.Емоционална удовлетвореност от ситуацията 5.Синхрон между движение и мелодия ...
 

Игор Стравински

14 апр 2011
·
90
·
11
·
434
·
152

Игор Фьодорович Стравински (на руски игорь фёдорович стравинский) е знаменит руски композитор и диригент. Творчеството му се отличава със смели ритмомелодични и хармонически средства, с блясък и оригиналност. ранен живот...
 

Любомир Пипков

09 май 2011
·
118
·
10
·
4,208
·
313

„Янините девет братя” в творчеството на Любомир Пипков – проблемът на българската музикална култура – критики и дискусии...
 

История на музиката - 1 част

04 дек 2006
·
830
·
8
·
2,289
·
624
·
1
·
2

Произход и социални функции на музикалното изкуство. Сведения за праисторическата музикална култура.
 
Онлайн тестове по Музика
Тест по музика за 7-ми клас
изпитен тест по Музика за Ученици от 7 клас
Тест по музика, предназначен за ученици от 7 клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
249
1
25.02.2013
Тест по музикално теоретична подготовка
изходен тест по Музика за Студенти от 1 курс
Тест по музикално теоретична подготовка за студенти от първи курс в музикалните специалности. Има въпроси, на които може да отбележите повече от един верен отговор.
(Лесен)
34
95
1
1 мин
02.08.2013
» виж всички онлайн тестове по музика

Примерни анализи на песни за държавен изпит на специалност "Педагогика на обучението по музика"

Материал № 50093, от 03 дек 2007
Свален: 1,444 пъти
Прегледан: 2,152 пъти
Качен от:
Предмет: Музика
Тип: Анализ
Брой страници: 25
Брой думи: 7,173
Брой символи: 59,853

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Примерни анализи на песни за държавен изпит на  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Борислав Борисов
преподава по Музика
в град Пловдив
с опит от  6 години
1 244 11

Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
с опит от  30 години
86 11

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения