Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
Големина на текста:
Югозападен университет “Неофит
Рилски”
Философски факултет
Гр.Благоевград
Доклад по философия на новото време
– 19 век
На тема:
Към критика на Хегеловата
философия на правото
(Маркс)
1
Тук става въпрос за Германия или по точно за освобождението, което по
необходимост трябва да настъпи. Маркс говори за унищожение на робството,
което е възможно чрез унищожаване на цялото робство. Според него
революция може да бъде извършена ако се започне от самата основа, т.е.
еманципация на човека. “Философията не може да бъде въплътена в
действителността без премахване на пролетариата, пролетариатът не може да
премахне себе си без да въплъти философията в действителността”.
Основата на ирелигиозната критика е следната: човекът създава
религията, религията не създава човекът. Религията е самосъзнание и
самоусещане на човека, който или още не е намерил себе си, или вече отнове е
загубил себе си. Но човекът не е абстрактно намиращо се вън от света
същество. Човекът – това е светът на човека, държавата обществото. Именно
държавата, обществото пораждат религията. Тя е общата теория на този свят.
Религията претворява човешката същност, във “фантастична същност”, защото
човешката същност не притежава истинска действителност. И от тук “борбата
срещу религията е косвена борба против оня свят, духовната наслада на който е
религията”
Маркс казва, че ако религията бъде премахната, то народа ще бъде
“действително щастлив”. Според него критикувайки религията, човек може да
се освободи от илюзиите, от илюзорната действителност и би съумял да изгради
една реална действителност, да придобие разум. “Религията е само илюзорно
слънце, което се движи около човека, докато човекът започнве да се движи
около самия себе си”.
Маркс също така говори и за историята и какво трабва да бъде нейното
място, а именно: “след като правдата на оня свят изчезне задачата на историята
е да утвърди правдата на този свят”. Т.е. критикувайки религията, той казва, че
историята е единствената, която може да ни даде адекватно знание за
реалността. Също така според него обществото и историята не могат да бъдат
разбрани посредством абстракции (Хегел) и идеи (Платон).
Критиката на Маркс се явява не като самоцел, а като средство. Той
критикува всички порядки, а именно тези, които се намират под равнището на
историята. Критиката според него е оръжие и нейният обект, става неин враг,
когото тя иска да унищожи.
2
“Критиката на германската философия на държавата и правото, която
получи в произведението на Хегел своята най-последователна, най-богата и
завършена формулировка е едновременно и критическия анализ на
съвременната държава и на свързаната с нея действителност...”
Маркс е противник на филосфията. За него тя е нещо абстрактно и
далечно на действителноста, защото тя се занимава с обяснение на света, но не
и с неговата промяна. Според него промяната на света, решаването на различни
задачи става само и единствено с практиката. И точно тук той си задава въпроса
дали Германия може да достигне тази практика, т.е. до една революция,
способна да издигне Германия до официалното равнище на човешката висота,
която ще бъде най-близкото бъдеще на всички народи.
Маркс казва, че корен на човека е самият човек. И точно от тук, според
него, изхожда германската теория. Нейната практическа енергия е премахване
на религията и завършва с учението, че човекът е висше същество за човека, т.е.
човекът вече не може да бъде поробено, презряно, унищожено и безпомощно
същество.
В “Към критика на хелеговата философия на правото” се говори за
свобода, но която свобода зависи от тъждеството между държавата и
семейството и гражданското общество.
Според Хегел, от една страна, държвата по отношение на семейството и
гражданското общество е “външна необходимост”, защото тя е властта, на
която гражданите се подчиняват, и от друга страна, тя е “иманентна цел”, към
която се отнасят семейството и гражданското общество.
Под “външна необходимост” Хегел разбира единствено подчинение, т.е.
интересите и законите на семейството и гражданското общество трябва да
отстъпят пред тези на държавата. Те винаги трябва да се подчиняват и да
работят за държавата. Но съществува и “иманентна цел”, т.е. наред със своите
задължения гражданите имат и права, които дори самата държава не може да
наруши. Т.е. това тъждество трябва да бъде между права и задължения.
Маркс казва, че в рационален вид Хегеловите положения биха
означавали само следното: “семейството и гражданското общество
представляват части на държавата. Държавният материал е разпределен между
тях от обстоятелства, от произвола и от собствения избор на своето призвание”.
Гражданите на държавата са членове на семейството и членове на гражданското
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Към Хегеловата философия на правото

Тук става въпрос за Германия или по точно за освобождението, което по необходимост трябва да настъпи. Маркс говори за унищожение на робството, което е възможно чрез унищожаване на цялото робство.
Изпратен от:

на 2007-12-03
Добавен в:
Доклади
по Философия
Статистика:
131 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
522
·
5
·
1,008
·
491
·
1
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
692
·
2
·
357
·
885
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Човекът и свободата - философско есе

02 май 2006
·
4,860
·
3
·
929
·
1,244
·
6
·

Проблемът за същността на свободата е без съмнение философски, но едновременно с това е пряко свързан със световната литература. Той е стоял повече или по-малко извън полезрението на древния грък.
 

Онтологическото доказателство за божието битие, интерпретирано във философските сиситеми на Св.Анселм Кентърберийски, Св. Тома Аквински, Рене Декарт и Бенедикт Спиноза

03 май 2006
·
454
·
5
·
1,397
·
103

В настоящата тема се поставя въпроса как онтологическото доказателство за бога, една принципно непредоставяща съществени различия теория, придобива съвсем различен отблясък във философските системи на четири различни философски автори
 

Мисля, следователно съществувам - Декарт (философско есе)

08 ное 2006
·
3,672
·
1
·
310
·
1,045
·
5

Всеки човек мисли и съществува по свой собствен начин. Проблемът идва оттам, че много от потенциала на хората не бива използван от самите тях. Това пречи на тяхното мислене и съществуване и е фактор в промяната на мисленето и съществуването на човека.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 12-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за ученици от 12-ти клас. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
30
59
1
3 мин
05.07.2013
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
5 мин
19.08.2014
» виж всички онлайн тестове по философия

Към Хегеловата философия на правото

Материал № 50045, от 03 дек 2007
Свален: 131 пъти
Прегледан: 90 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 812
Брой символи: 6,901

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Към Хегеловата философия на правото"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
24

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения