Данъчно-осигурителен контрол
Тема 1: Организация на данъчно-осигурителния
контрол
Организацията на данъчно-осиг.контрол представлява определена степен на
функционална подреденост. Така се осигурява точното изпълнение на предварително
поставените цели и задачи на контрола. Трябва да има единство м-у компонентите на
контрола – средствата, способите и информационните източници, а също така и
непосредствено влагания контролен труд. Правната регламентация на данъчно-осиг.
процес и контрол са определени в Данъчно-осиг. процесуален кодекс и Закона за НАП.
В тях е посочено определянето , обезпечаването и събирането на данъчните и други
държавни вземания. Посочен е редът за обжалване на издадените актове, изяснена е
структурата и правомощията на органите по приходите. Към Министерството на
финансите е изградена и функционира Администрация по приходите. Министърът на
финансите е оторизиран да осъществява общото ръководство и контрол в-у нейната
дейност. Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Централното
управление е обособено на главни дирекции, дирекции, отдели и сектори.
Териториалните дирекции установяват, събират и обезпечават публичните вземания.
Преките функции и правомощия на агенцията обхващат:
-обслужване на данъкоплатците;
-установяване публичните вземания;
-обезпечава публичните вземания;
-организира събирането на доброволните плащания;
-установява административни нарушения;
-и др.
НАП може да извършва и други дейности, които и се възлагат със закон.
Органите по приходите в агенцията са:
-изпълнителен директор;
-териториални директори и техните заместници;
-директори на дирекции;
-началници на отделите и секторите;
-главен експерт по приходите;
-старши експерт по приходите;
-експерт по приходите;
-главен инспектор по приходите;
-старши инспектор по приходите;
-инспектор по приходите;
Служителите в агенцията не могат да заемат друга платена длъжност, трябва да
декларират имуществото си след като настъпят на работа. Изпълнителният директор се
назначава и освобождава от Министерски съвет по предложение на Министъра на
финансите. Изпълнителният директор и неговите заместници трябва да притежават
необходимата квалификационна степен.
1
Тема 2 : Права и задължения на органите по
приходите
Органът по приходите е страна в административния процес, на когото са
предоставени определени правомощия. При спазването на разпоредбите на Данъчно-
осигурителния кодекс органът по приходите:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения;
3. налага административни наказания;
4. има право на достъп и подлежащите на контрол обекти;
5. проверява отчетността на контролираните обекти;
6. установява дали имат задължения и отговорности за данъци и задължителни
осигурителни вноски;
7. изисква и събира оригинални документи,данни,сведения и информация;
8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки;
9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални
ценности, вземания и книжа;
10. извършва действия за обезпечаване на доказателствата;
11. изисква от всички данни, сведения, документи, информация и др., необходими
за осъществяване на контролна дейност;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред,
предвиден в закон;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е
предвидено със закон.
Задълженията на органите и служителите на агенцията са следните:
1. да спазват организацията на работа в агенцията;
2. да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна
информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. да спазват установените изисквания относно създаването, обработването,
съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща
служебна тайна.
Във връзка със задълженията си органите и служителите в агенцията
подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която
изрично се отразява и отговорността им.
2
Тема 3 : Цели, принципи, задачи и обхват на
данъчно-осигурителния контрол
Съдържанието на основните цели, трябва да съответства на характера и
съдържанието на данъчно-осигурителния контрол. Една от главните цели, е
непосредственото съдействие за осигуряване на необходимите фин и други средства за
републиканския и местни бюджети. Друга цел е проверяващите бързо да се адаптират
към конкретните икономически дадености, без да се влиза в противоречие с основните
изисквания на действащият пазарен механизъм. Важна за националната ни икономика
цел, е премахването или ограничаване развитието на нелегалната/сивата икономика.
Основните принципи могат да се изложат в следната последователност :
1. Единство и неутралност на оказваното контролно въздействие
2. Законност
3. Простота, яснота и откритост
4. Самостоятелност и оперативност
5. Служебно начало – свежда се до изпълнението на задълженията
6. Добросъвестност и отговорност
7. Опазване на служебната тайна.
Задачите, стоящи за изпълнение пред органите за контрол могат да се
конкретизират в следните направления:
-проверка на взаимоотношенията с държавния бюджет в контролираните обекти;
-проверка на формирането и разпределението на печалбата;
-проверка на цените и ценообразуването – необходимо е да се фиксира точно
размера на слаганите суровини и материали;
-проверка на разходите, свързани с основната и допълнителна дейност,
подлежащи на облагане;
-проверка на реализираните обороти;
-рационализиране на процесите в данъчно-осигурителния контрол – стремеж към
самоусъвършенстване и саморегулиране.
Сравнително големия обхват на данъчно-осигурителния контрол, налага
въздействието да се конкретизира в следните направления:
•ДДС;
•Акцизи;
•Корпоративни данъци:
•Местни данъци и такси;
•Подоходно облагане;
•Задължителни осигурителни вноски.
3
