Големина на текста:
Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен - човекът или
природата. Сякаш човекът винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи. Но
тук откриваме противоречие. Та нима човекът не е част от природата? Вървейки срещу нея, ние вървим
срещу себе си. А това не е ли безсмислено? Безспорно е, че човекът е най-развитият представител на живата
природа. Странно е обаче,колко безразсъдно постъпва той спрямо света наоколо. А убивайки природата, не
убиваме ли себе си? Или може би е по-добре, ако живеем сред пластмаса, стъкло и метал? Не ми се вярва!
Човекът е част от природата и това трябва да остане така, защото тя е нашето минало, настояще и бъдеще. Кое
е лицето на природата? Чрез разказа "Нежната спирала" от Йордан Радичков разбираме, че
природата е във всяко същество и дори храст. Шипковият храст в произведението е оприличен на човек:
"Почти като човек... почти като човек!" - човекът - символът на живота, на съзнанието, на разума.
Но това не е истинският разум, защото човекът не е разумен относно света около себе си, той е нарушител на
приридната хармония, а това не го прави по-силен. Така той губи и то не само света около себе си, но и своето
собствено Аз. Опитва да се да избяга от реалността, а тя е, че той самият е лицето на природата. Някой би
казал, че технологичният и научен погрес на човека го прави победител, но аз не смятам така, защото този
начин на развитие е вид насилие върху дивото начало, което ни прави такива, каквито сме. А екологичните
катастрофи? Те не са ли знак за нашата слабост, че не можем да възстановим разрушеното от нас? Защото да
рушиш е по-лесно от това да създаваш. А най-лесното решение е да спрем да се опитваме да поправим нещата.
Авторът на разказа сам доказва, че природата е във всеки от нас и че ако искаме а намерим нещо, трябва
"пак в себе си" да се поровим, защото всички отговори са в нас самите. Като се замисля... разбирам,
че човекът и природата винаги ще бъдат равни опоненти. Всеки от тях има своите оръжия и ги използва с
пълна сила. Но човекът винаги остава завидим от природата и тя от него. И този кръговрат, тази спирала на
на живота може би никога няма да се промени. Може би защото природата на човека е такава. А дали тя ще се
промени някога? Не знам. Но знам, че битката продължава и човекът и природата стават все по-
силни.Радичковия свят е странен,необича ен,изпълнен със знаци,които внимателният читател трябва да
разчете,за да вникне в една разнолика действителност и да разбере правилно авторовите послания.Писате лят
се вълнува трайно от проблемите за отношението на човека и заобикалящия го свят,за естествената сира на
природата и насилието на човека над нея,за хармонията в света.Като любител на природата и ловец,Радичков
познава в детайли полята,равнинит е и планините,и с опитното око на голям художник забелязва промените,
които все по-често и по-трайно се виждат в околния свят и които събуждат основателната му тревога за
оцеляването му.Човекът ,откъснал се от корените на вековната земя,заживял сред техниката и отчуждението
на големите градове,все по-рядко се замисля за ценността на природата с нейните живителни сили и все по-
неразумно и безотговорно унищожава нейните ресурси.С метафоризма на разказите си Радичков събужда
размисъл за високомерието на човека към околната среда и за скритата заплаха,която таи природата-
спокойна,изчакв аща,но вечно будна. Разказът "Нежната спирала" е представителен за Радичковото
творчество.Той поставя въпросите за отношението между човека и природата и за съхраняването на вечните
духовни стойности.В повествованието отношението към шипковия храст и простреляната птица се превръща
в мярка за човешка нравственост. На пръв поглед в този разказ е една обикновена ловна история.Групата се
връща от лов в Лудогорието.Път уването е тягостно и неприятно,защот о ги заобикаля една негостоприемна,
дори враждебна природа.Това е първият сигнал за нарушена хармония между човека и заобикалящия го
свят.Преобладав ащия свят създава мрачно тягостно предчувствие:" Небето над нас бе сиво,вляво от
шейната сивееше гора"...В същото време околността е жива и одухотворена по особен начин. Радичков
има необичаен поглед за видимия свят.Нетрадицио нно е движението наоколо:"Бялата равнина леко се
изтегляше и завърташе край нас,смълчаната гора се измъкваше на пръсти назад,най- близките дървета
подтичваха бързо,по- далечните се движеха по-бавно и се създаваше илюзията,че гората бяга назад с хиляди
крака..." Създава се едно особено,тайнств ено,приказно усещане у читателя.Природ ата наоколо е във
вечно движение.Така "внезапно" пред хората изниква шипковият храст.Необичаен с
многобройните си червени плодове на фона на бялата равнина,този храст поразява ловците,събужда
недоумение,упла ха,странни усещания,размис ъл,вглъбяване в собствената душа.Шипковия храст е
едновременно обикновен,тради ционен,заплашит елен, тайнствен.Безми слено и безотговорно конярят го удря
с камшика си.В този момент шипковият храст като че придобива друга ,свъхестествена сила и особено
значение.Той трябва да се защити-оживява и излъчва скрита заплаха.Храстът оживява ,за да се запази от
ненужното насилие.Човекът изведнъж разбира ,че природата може да бъде гостоприемна,та ка и
недружелюбна,ко гато я обидиш и нараниш..Храстъ т таи скрита неподозирана сила.Той гледа хората с хиляди
червени очи,а човекът изтръпва под този проницателен поглед."Туй ще е някой вампир"- това си
мисли един от ловците.Обвинит елния поглед на шипката като че събужда чувство за вина у хората.Те не
могат да се скрият ,не могат да забравят тази вина,защото храстът отново и отново се явява ,непрекъснато е
пред погледа на хората,независи мо от разстоянието.До края на разказа шипковият храст ще стои сред бялата
пустош и ще гледа хората обвинително,ще дразни тяхната съвест и ще напомня за тяхното лекомислие и
безотговорност. Този тайнствен храст "почти като човек",събужда "натрапчив спомен"
за друг подобен шипков храст"загледан също тъй втренчено със стотиците си червени лъскави
очи"."Срещата" на Методи Андонов,известн а творческа личност,с този обикновен,
традиционен за нашата природа храст,който се превръща в неговото въображение в тайнствен обект,криещ
необикновени,тр удно уловими послания,е въведена в ретроспекция.Ка кво точно търси нетрадиционното му
1
творческо въображение- силата и неразгадаемостт а на природата или господството на човека над
нея;особените знаци,които дават обикновените неща,или заплахата,която крие обидената,наран
ена,разгневена природа? Като чме ли шипковия храст кара човека да се вгледа навътре в себе си,да търси
своите истини за нещата от живота."В съдбовния поглед" на Методи Андонов се открива желанието
на човека да вникне в тайните на природата ,да усети нейния пулс,да разгадае неразгаданите истини,да избяга
от отчуждението иградската суматоха,да стане част от тази природа,да разбере живота. В характерния си стил
Радичков не дава готови отговори на големите въпроси, а само ги поставя по един ненатрапчив
начин;читателят сам трябва да достигне да интересуващите го истини.Всеки човек има своя шипков
храст,който го гледа,преценява ,осъжда,одобряв а,играе ралята на коректив на съзнанието и поведението му.
Човекът и природата се дебнат и изучават,дават си взаимно уроци,държат съзнаните си будно и нащрек:"
Втренчени един в друг".. Остава тревожният въпрос за хармонията и нейното съхраняване,за
съжителството на човека и заобикалящиа го сват."Ако поисках да намеря нещо,трябваше пак в себе си
да се рове"-тези думи на автора отвеждат към стремежа за себепознание,ко ето е най-ценния човешки
опит.Трябва да се опази нравствеността ,да се съхранят моралните ценности в съвремието.Това е идеята ,която
носи и третата среща ,разказана от Радичков- срещата с ятото диви гълъби,които "се зараждат"
в "сивото небе" .Лекомислено ,без никакъв смисъл ,без нужда човекът убива една от
птиците.Неволно ставаме свидетели на последния полет на гълъба .Полета към смъртта.Нарушен а е
хармонията в природата,но човекът откъснал се от своите естествени корени,не разбира и не усеща
това.Хората са свикнали да се изживяват като господари на природата и да вземат от нея това,което
пожелаят.Капкит е аленееща се кръв ,които описват спирали в снега ,изведнъж се превръщат в символи-
знаци,които природата дава на човешкото съзнание.Те са безсловестно обвинение при което разказвачът и
другите ловци остават безмълвни.Хорат а усещат,че стават свидетели на нещо необичайно-на
предупрежденият а ,които природата отправя чрез смъртта на птицата.Дали ще разчетат правилно
знаците,дали ще се всушат в тревожния глас на земята-това зависи от запазването на хармонията и света като
цяло: "Всеки случай никой не посмя да пристъпи напред,за да разкъса или да понатъпче аленеещите
нежни спирали на птицата" Хората са изправени пред нещо необикновено ,но съдбоносно,коет о не
разбират напълно.Гората като че ли е още по-недружелюбно сива,изчезналия шипков хаст застава на своя
пост,червените капки кръв ярка се открояват върху девствено белия сняг,всички знаци-символи на
предупреждаваща та природа се събират заедно. Тревога будят нежните спирали на убитата птица,която е
оставила"своето последно четмо и писмо върху бялата равнина" .Авторът задава първия и последен
директен въпрос в разказа:"Може би тази фраза съдържа проклятие;може би съдържа някакво
завещание към другите птици;а може би е само отпечатък на един внезапен финал?" Човечеството
трябва да се научи да чете знаците на природата,ако иска земята да бъде негова майка и в бъдеще.Авторът ни
кара да отправим поглед навътре в себе си,да търсим истината,като отстояваме значимото и стойностното.Бе
зразличието и лекомислието са събудили неговата тревога:" постепенно започнах да чувам,че освен
звърчетата звъни и откънтява тихо и нещо друга в душата ми,подобие някакво на небесна червена сълза,на
шепот от стреснат шипков храст, и че душата ми започва да чертае и да усуква неясни,но нежни кръгове и
спирали..." Дали природата ни проклина или предупреждава; дали ни поучава или ни кара да учим
нейния език,за да се върнем към корените си,които са дълбоко в нейната същност,и да се чувстваме не като
владетели, а като частица от нея-струва си да се замислим върху това.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
borislava18 написа на 03 фев 2010 ОТГОВОРИ
потребител на 40 години
яко тъп си брат
emiliamilcheva написа на 16 мар 2009 ОТГОВОРИ
ученичка
НЗ КАК ДА ГО ИЗТЕГЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИ ПЛС
viviki3 написа на 12 фев 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 16 години от София , ТОТ "Алеко Константинов", Банкя
тупи4ко е малко
ELENA205 написа на 11 май 2008 ОТГОВОРИ
ученичка
СУПЕР Е
otekchenaotjivo написа на 08 май 2008 ОТГОВОРИ
ученичка от Русе , ОУ "Отец Паисий", с.Мартен
мерси 6те стане мн благодаря
elementcho написа на 23 апр 2008 ОТГОВОРИ
ученик на 17 години от Монтана , ПМГ
ами нз как е днес като го занесеме ще разберем
binibon написа на 14 апр 2008 ОТГОВОРИ
ученичка от Козлодуй , ОУ "Христо Ботев", Гложене
абе тфа за ни6ту не стафа ..
aacceerr написа на 31 май 2007 ОТГОВОРИ
ученик
_!_ за ништо не става
aspirina1992 написа на 31 май 2007 ОТГОВОРИ
ученик от Пловдив , СОУ "Св. Константин - Кирил Философ"
и малко някой неща има излишнин според мен но е много добро.От мен 6
aspirina1992 написа на 31 май 2007 ОТГОВОРИ
ученик от Пловдив , СОУ "Св. Константин - Кирил Философ"
Така всичко е много добре ама малко пунктуацията не6то куца.
1 2 3 4 5 » 11
 
Домашни по темата на материала
Природата - израз на душевното състояние на човека в три стихотворения на Лилиев
добавена от taniaa.ardeva 15.10.2013
0
42
как е показана вечната борба между доброто и злото във приспивните песни
добавена от nadya_zheleva 05.06.2012
0
3
кое да ценим повече-щедросттта или пестеливодтта
добавена от nadito12911 14.08.2014
1
12
помощ за утре еееееееее !!!!!!!!
добавена от vladimircuc 02.06.2013
5
85
Подобни материали
 

Човекът и природата в "Нежната спирала"

07 юни 2008
·
666
·
1
·
266
·
1,174
·
8

Вечната война - човекът срещу природата или как човекът се изправя срещу насилието, което е причинил.
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
195
·
2
·
492
·
324
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
 

Какви мисли и чувства вълнуват А.К. пред чудната гледка на Ниагара

02 май 2008
·
288
·
2
·
377
·
702
·
4
·

Алеко има едно съкровено желание.Той иска да види “неземния рай”.Преди срещата той подготвя читателя с възклицателното изречение:”Ниагара!”. Писателят пожелава на всеки да усети тези чувства,които той изпитва преди срешата...
 

Смъртта в творчеството на Дебелянов

28 фев 2006
·
542
·
2
·
856
·
217

ЛИС за ролята на смъртта в творчеството на Дебелянов.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
22
1
1
12 мин
19.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Вечната борба между човека и природата

Материал № 4991, от 09 юни 2006
Свален: 3,766 пъти
Прегледан: 277 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 1,051
Брой символи: 8,341

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вечната борба между човека и природата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
33

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения