Големина на текста:
Слухове и масово поведение
1.Слуховете: определения,класификация и механизъм на
разпространение
Определения на слуховете
Слуховете с течение на времето са привлекли към себе си различни
мнения, факти и предположения, които изграждат образа на житейското
им разбиране.
Опитите за научно обяснение на слуховете започват в началото на
двадесети век. Експерименталните полеви изследвания, системните
социологически наблюдение и теоретични обобщения са обединени от
една обща цел: да се даде отговор на въпросите за природата, функциите
и разновидностите на слуховете, както и за механизмите на тяхното
разпространение.
В монографията "Психология на слуха" авторите Гордън Олпорт и Лио
Поустмън дефинират това явление като "специфично (или злободневно)
твърдение за нещо, предавано обикновено устно от човек на човек, без
наличието на някакви сигурни доказателства за него."
Р.Роснау и Г.Файн предлагат "по-широк спектър от параметри за
дефинирането на слуха:
oНа първо място посочват те, това е процес на разпространяване на
информация, както и продукт на този процес.
oВторо,това е процес,който по-лесно може да започне (а неговите
продукти разпространени), отколкто да бъде спрян.
oТрето,тове е комуникация, която е построена върху
неавтентична информация."
Разбирането на природата на слуховете е свързано с равнището на
потребностите, които те задоволяват.
Според този критерий изследователските подходи се разделят в две
относително самостоятелни ориентации:
1) психологическа и
2)социологическа.
Психолозите и социолозите, които изследват слуха, застъпват
различни възгледи относно неговата функция и форма:
?Психолозите наблягат на потребностите на индивида и на серийното
предаване на слуха
?Социолозите подчертават колективните действия и
сложните междуповеденчески мрежи при предаването им.
(Социологическият подход към слуховете също е свързан с
човешките потребности, но вече проявявани на надиндивидуалното
равнище)
При различни обстоятелства едни или други социални групи могат да
попаднат в ситуации на вътрешно напрежение, породено от преживявани
кризи или други сродни негативи.
В тези случаи появата и разпространението на слуховете задоволява
колективната потребност от редуциране на психичния дискомфорт и
търсене на изход от ситуацията на. познавателна неяснота, породена от
новите обстоятелства.
Слухът е колективен продукт,обща критична реакция на адаптация
към значимите социални промени.
Социологическият подход в обяснението на слуховете внася
значителен познавателен дял в разбирането на природата на този феномен.
2
Този подход дава на темата за слуха социални рамки и което е
изключитено важно - конкретно социално съдържание.
Слуховете нямат самостоятелен живот извън социалния контекст,
извън събитията и житейските епизоди, поставящи хората в ситуации на
неяснота, опасения и тревожни очаквания.
Социологическата перспектива в изследването на проблема за слуха не
противоречи на психологическия подход към този феномен. Тъкмо
обратното, предлаганите модели на теоретично обяснение на слуховете от
позицията на социологията и психологията са взаимодопълващи се и
отговарят на утвърждаващата се тенденция за междудисциплинно
изследване на психосоциалните явления.
Робърт Кнап разграничава слуховете на базата на признака
"емоционални потребности":
Установено е от практиката, посочва той, че емоционалните
потребности, най-често задоволявани от слухове, са желанието, страхът и
враждебността - слухът блян или желание; слухът страшилище и
клинообразните или агресивните слухове.
Първият тип слухове "изразяват желанията и надеждите на
онези, сред които те се разпространяват. При обстоятелства на
фрустрация и депресия критичната способност на много хора
естествено намалява и дори съзнателно е потискана. Няма съмнение, че
в такава социално-психична атмосфера "слухът - надежда" се "радва"
на широка аудитория и безпрепятствено разпространение.
Слухът страшилище се определя като противоположност на слуха
надежда. В ситуация на бедствия и други остри форми на социална
деоргнизация слуховете страшилища имат своята естествена среда.
Третият вид слухове Р.Кнап определя като клиновидни или
агресивни.-"Клиновидният слух,пише той,е наречен така поради
своята способност за разделяне на групите и за разбиване на
лоялностите; неговата основна мотивация е агресията и омразата."
Омразата и агресията, въплътени във формата на слух, стават прикрито
оръжие за нападение на противниковата страна. Агресивните слухове са
резултат на предишни конфликтни отношения между: личност - група;
група - група; група - социална институция и др.
Други изследователи (Питърсън и Джист) идентифицират следните
разновидности на слуховете:
?ретроспективни слухове — фокусирани върху изводите, направени
от минали събития;
?предсказващи слухове - съдържащи обяснения на бъдещи събития и
процеси;
?внедрени слухове - служещи на целите на определени групи;
?спонтанни слухове - пораждащи се в условията на обществени
вълнения;
?въображаеми слухове - представящи крайния полет на човешката
фантазия;
?слухове с рационално - информационни качества — вероятно
целящи да дадат обяснение на неясни проблемни ситуации.
Олпорт и Поустмън идентифицират следните критерии на
класификация:
2
3
?времевия аспект на слуха — обхващащ скоростта и периодичността
на неговото разпространение;
?тематичното съдържание на слуха - представящ историите,които
са включени в него;
?мотивацията на слуха — тук се включват главно мотивите от
психологическо естество;
?социалните ефекти на слуха - разбирани в техните позитивни и
негативни измерения;
?регионалния обхват на слуха - дали той има само локално
влияние,или е широко мащабен;
?актуалност на слуха - дали той е нещо ново,или интерпретира стари
и познати теми;
?степен на вероятност на слуха — житейски реална ли е,или е
фантазьорска история,която слухът предава;
?съдържателна мащабност на слуха - разпространява ли слухът
единичен факт,или заплетена и сложна история.
Механизъм на разпространение на слуховете - счита се, че един слух е
"успешен", ако привлича публика, която нараства за относително кратко
време.
2. Слуховете в полето на масовото поведение
Слуховете влизат в проблематиката на масовото поведение заедно с
темите за бедствията.социалните вълнения, предизвикващи драстични
промени в битието на човешкото всекидневие.
Слухът като форма на масовото поведение
Слухът сам по себе си представлява разновиност на масовото
поведение. В тази трактовка на Денисов и Варман се влага разбирането, че
при определени обстоятелства слуховете стават сърцевина на динамиката
на общуването между хората, било те в рамките на дадена група,
регионална общност или на широкия контекст на "голямото общество".
С други думи, слухът е колективно формирана познавателна стратегия,
необходима за адаптация към условията на дадена значима социална
програма.
Слухът като колективна интерпретация на неясна ситуация в
концепцията на Шибутани - няколко негови генерализирани обобщения:
1."Колкото по - неудовлетворен е стремежът за получаване на
информация,толкова по-вероятно е да се появят слухове.
2."На съдържанието на слуха не се гледа като на предмет за предаване,а
като нещо, което бива оформяно, преоформяно и подсилвано в поредицата
от комуникативни действия ..."
3."Скоростта на сътворяване на слуха зависи от интензитета на
колективната възбуда и от достъпността на каналите. Когато
напрежението е слабо, скоростта на развитието му е умерена, защото
обичайните бариери за социално общуване остават в сила."
4."Пуснат веднъж, слухът не може да бъде контролиран от никой от
участниците,така както линчуващата тълпа не може да бъде спряна,
когато някой нейни членове са променили своето решение."
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 апр 2021 в 11:52 родител
 
Домашни по темата на материала
Влияние на субкултурата в процеса на социализация; взаимовръзки между възпрятия и общуване; Вземане на решение и конформизъм при неформалните лидери
добавена от silviya.kostadinova 11.01.2016
2
30
 
Онлайн тестове по Социална психология
Увод в социалната психология
изпитен тест по Социална психология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест в НБУ, дистанционно обучение - курс "Увод в социалната психология". Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
1 мин
16.07.2019
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
125
1
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Слуховете и мерките за борбата с тях

Материал № 498879, от 29 апр 2010
Свален: 64 пъти
Прегледан: 57 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Автор: Христо Ботев
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,255
Брой символи: 8,395

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Слуховете и мерките за борбата с тях"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала