Големина на текста:
Гражданското състояние на физическите лица е комплексно правно състояние,
което включва правни качества и последици на определени юридически събития и
правни действия, като раждане, брак, смърт, осиновяване и т.н. Гражданското
състояние на лицата се отразява в гражданската регистрация. Гражданското състояние
и гражданската регистрация се регламентират от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) и Закона за българските документи за самоличност. Чл. 1, ал. 2 от ЗГР гласи :
„Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в
регистрите за гражданско състояние ...” Гражданската регистрация включва
съвкупността от всички тези индивидуализиращи признаци на физическите лица, които
ги отличават едни от други, в обществото и семейството в качеството им на носители
на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен
адрес и други. Юридическите факти, които обуславят, изменят или прекратяват
елементите от гражданското състояние или го заличават заедно с отпадането на
правните субекти, интересуват не само отделните граждани, но и обществото и
държавата. Раждането, встъпването в брак, смъртта са факти, от живота на всеки един
човек, които пораждат важни и съществени правни последици. Това са правните
последици, свързани с възникването или изчезването на правни субекти или с
промяната на тяхното гражданско състояние (статут). Това е обусловило създаването на
правни режими за документирането на тези обстоятелства. Твърде често един
гражданин има оправдан обществен интерес да знае и да установи точно елементите на
личното си състояние, на гражданския си статут. Демократичната държава също така
има интересда знае и да установява във всеки момент гражданското състояние на
своите граждани, физически лица. Съставянето на актове за гражданско състояние и
тяхното вписване в специалните регистри за ражданията, браковете и смъртта отговаря
на личните и обществените интереси от точно и сигурно установяване на личния
статут.
Първоначално тази дейност е била предадена в компетентност на църквата.
Постепенно с отделянето на църквата от държавата дейността по съставяне на писмени
документи във връзка с гражданското състояние на физическите лица преминава към
държавата или местната администрация.
Едни от първите регистри за населението са въведени в гр. Русе по времето на
Османската империя. Те са съдържали информация за броя на лицата във всяко
домакинство. Данните в регистъра са били много точни и пълни, поради факта, че чрез
тях турската администрация е осъществявала контрол на данъчните задължения за
всяко лице от мъжки пол в едно домакинство. Първите писмени доказателства за
вписването на лицата в регистри, където всяко от тях се е показвало с име, занятие,
място на живеене, датира от 1850г.
Унас се въвеждат актове и регистри по гражданско състояние за пръв път със Закона за
забелязване ражданията, женитбите и умиранията (ЗЗРЖУ) от 1.01.1893г., като
духовните лица на църковните общности са документирали най важните
обстоятелства от живота на хората. ЗЗРЖУ е основният нормативен акт, даващ начало
на всички бъдещи нормативи касаещи гражданското състояние на лицата. Закона е
регламентирал съставянето на регистри за регистрация на населението. Регистъра се е
състоял от актове по гражданско състояние, които се въвеждат законово от 01.01.1893г.
1
Според чл. 1. От ЗЗРЖУ „Отъ 1 януарий 1893 г. за всеко раждане, за всеко
бракосъчетание и за всеко умирание ще се съставляватъ актове, които ще се
записватъ въ специално приготвени за тая цель регистри въ тази община, гдето тези
събития станатъ.” Регистрите по гражданско състояние се водят след влизане в сила
на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893г.
Така за първи път се въвежда официална документна форма за доказване на случило се
събитие по гражданско състояние (раждане, женитба, смърт). ЗЗРЖУ е отменен със
Закона за лицата от 1.01.1908г. След 1944г. Въз основа на Наредбата – закон за брака от
28.05.1945г. и Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за
гражданско състояние от 20.03.1946г., местната държавна администрация поема
функциите по удостоверяване гражданското състояние на физическите лица.
Терминът „акт за гражданско състояние” е правно – технически и е добил
широка популярност не само у нас, но и в редица други страни. Той възниква като
правен акт в резултат от властническото волеизявление на орган на местното
самоуправление, който се нарича „длъжностно лице по гражданско състояние” (ДЛГС).
При действащото законодателство тази функция се изпълнява от кмета или от друго
длъжностно лице от общинската администрация, на което той със заповед е възложил
това. Юридическите факти, за които се съставя акт за гражданско състояние или които
обуславят промяна във вече съставен такъв акт, са ограничително установени. Не за
всеки факт, който едно лице пожелае да бъде отразен в акт за гражданско състояние и
да бъде вписан в надлежния регистър, може да бъде съставен акт за гражданското
състояние или да бъде направено отбелязване върху вече съставен такъв. Само за
юридически факт, предвиден от изричен законов текст, може да се извърши съставяне
на акт или отбелязване върху вече съставен такъв. В този смисъл може да се говори за
затворен, ограничен брой юридически факти, за които се съставят актове за гражданско
състояние или отбелязвания в такива актове. актовете за гражданско състояние се
съставят само за такива юридически факти, които са настъпили във връзка със
физически лица, граждани. При юридическите личности определени категории факти
се вписват в съответните регистри, различни за различните видове лица.
Трябва да уточним, че актовете за гражданско състояние не са сами по себе си
юридически факти, които обуславят възникването, изменението или прекратяването на
гражданското състояние или на отделни негови елементи. Правните последици на
юридическите факти, които обуславят гражданското състояние или въздействат върху
него, настъпват поначало и без да са съставени съответните актове за гражданско
състояние, и без тези актове да бъдат вписани в надлежните регистри. Това проличава
още по- ясно, като се обърне внимание на обстоятелството, че актовете за гражданското
състояние се съставят не само за правомерни волеви действия, но и за юридически
събития, каквито са раждането и смъртта. Само при брака подписването на акта за брак
е условие за самото сключване на брака. Тук терминът актове означава не волеви
актове, сделки, а особени официални писмени документи.
В обобщение на изложеното, актове за гражданско състояние може да се
определят като официални писмени документи, които се съставят от компетентен орган
на местната администрация, по ред определен от закона, които констатират
2
юридическите факти, правомерните действия и юридическите събития, по силата на
които се поражда, изменя или прекратява гражданското състояние на физическите лица
или отделни негови елементи. Те удостоверяват определени факти от гражданското
състояние на физическите лица и служат като доказателство за фактите, до които се
отнася тяхното съдържание както в областта на различните по вид правоотношения,
така и при осъществяване на всякаква друга политическа и социална дейност.
Актът за раждане е официален писмен документ, с който по законов ред ДЛГС
регистрира събитието раждане и обстоятелствата, свързани с него. Актът за раждане се
съставя въз основа на писмено съобщение в срок от седем дни, като денят на раждането
не се брои гласи чл. 42 от ЗГР. Според чл. 43, ал. 1 от ЗГР всяко раждане трябва да се
съобщи писмено и да се обяви устно в срок от пет дни без да се брои денят на
раждането. Съобщаването на раждането е задължение на: ръководителя на лечебното
заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е
станало в лечебно заведение; компетентно медицинско лице, когато раждането не е
станало в лечебно заведение; ДЛГС, когато в населеното място няма компетентно
медицинско лице.
Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично от него или чрез
нотариално упълномощено лице според чл. 43, ал. 3 от ЗГР. Съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗГР обявител при съставяне на акт за раждане може да бъде само дееспособно лице
(пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение). Обявител може да бъде и
непълнолетно лице, ако е родител на новороденото. Обявителите, страните и
свидетелите при съставяне на актове за гражданско състояние удостоверяват своята
самоличност с документ за самоличност според чл. 36, ал. 4 от ЗГР. Чл. 43, ал. 4 от
ЗГР гласи че в случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е
невъзможно да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода или други
причини, обявяването се извършва от лице, което е присъствало на раждането. Ако
раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението за
обявяване на раждането е на лицето, в чийто дом е станало раждането. Майката също
може да обяви раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.
В случай че бащата, майката или друго лице не обявят раждането, ДЛГС съставя акта за
раждане само въз основа на съобщението по чл. 43, ал. 5 от ЗГР. Актът за раждане се
съставя от ДЛГС след като станалото събитие се удостовери писмено и се обяви устно
според чл. 43, ал. 6 от ЗГР. Когато календарната година или срокът за обявяване на
раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на съдебно решение,
постановено по искане на родителите, лицето или прокурора гласи чл. 44, ал. 2 от ЗГР.
В случаите когато раждането не е обявено в определения срок, но съобщението е
направено, или ДЛГС узнае за раждането в течение на същата календарна година, то
съставя акта в текущия регистър за годината, без да е необходимо решение на съда за
това.
Актът за раждане се съставя от ДЛГС в общината или кметството, на чиято
територия е настъпило събитието. В случаите, когато няма данни на територията на коя
община или кметство е настъпило раждането, актът се съставя в общината или
кметството, където е установен фактът. ДЛГС на територията на общината е нейният
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гражданско състояние

Гражданското състояние на физическите лица е комплексно правно състояние, което включва правни качества и последици на определени юридически събития и правни действия, като раждане, брак, смърт, осиновяване и т.н...
Изпратен от:
temptationkiss
на 2010-04-25
Добавен в:
Курсови работи
по Гражданско и семейно право
Статистика:
79 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Видове конфликти, работа с клиенти и приложения за ефективна работа в екип

30 ное 2018
·
2
·
18
·
1,096

В управленската теория и практика съществуват различни мнения относно мястото и ролята на конфликта в организацията. Конфликтът се разглежда като отсъствие на съгласие между две или повече страни...
 

Гражданско състояние

Материал № 496511, от 25 апр 2010
Свален: 79 пъти
Прегледан: 81 пъти
Качен от:
Предмет: Гражданско и семейно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 22
Брой думи: 9,134
Брой символи: 54,076

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гражданско състояние"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала