Големина на текста:
1.Предмет на конституционното право .
Конституционното право е един от основните правни отрасли на правната система
.Нормите на конституционното право регулират устройството на държавата и
обществото ,а от тук и КП се определя като водещ правен отрасъл .Конституцията , която
се отличава с най-висша юридическа сила , играе ролята на основополагащ закон –“закон
на законите”.КП в строгия смисъл на думата – това е позитивно право, което регулира
организацията и функционирането на публичната власт вР.България.На основата на
правния отрасъл се изгражда и КП като наука.
Най-простото и най-често срещано определение дефинира КП като система от правни
норми . Неговата главна обща характеристика е , че тези норми съставляват текста на
конституцията.Ако пък става за КП като научна област или учебна дисциплина , то
неговият предмет е изследването и изучаването на тези норми . КП представлява
гранично право с политиката , то съдържа норми относими към политиката на страната.КП
е правото , в което участват граждани , определяйки начина на управление ..Въпреки
големите различия в конституционните модели на отделните държави съществуват
редица общи принципи .Това са : Принципът на народния суверенитет, Принципът за
разделението на властите , принципът на политическия плурализъм.
2.Основни начала на КонституциятаТе са основополагащи идеи и механизми за
организиране на държавата и обществото. Конституциите определят модела на
обществото и на държавното управление чрез норми-принципи. Те са основополагащи за
цялата държавна и обществена система и намират конкретизация в последващите
конституционни норми и в обикновеното законодателство. В голямата си част тези
принципи са типизирани в съвременните конституции. Конституцията на Република
България от 1991 г. регламентира следните три основни групи:Принципи за политически
отношения.Принципи за икономическите отношения.Принципи за гражданско
общество.Принципи за политически са:народен суверенитет – народът е източник на
държавната власт.Той пряко осъществява властта чрез решаващи референдоми.Народът
косвено участва в упражняването на вържавната власт чрез форми на допитвания, общи
събрания на населението.,.Отговорност на държавата за вреди причинени от държавни и
длъжностни лица.Разделение на властите- законодателна , изпълнителна и
съдебнаИзборност на държавните органи и длъжностни лица.Политически плурализъм-
многопартиина политическа системаЗаконност – като принцип и метод на държавно и
друго социално управление. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани,
от нейни органи и длъжностни лица.Равенство на гражданите пред закона.Втората група
начала се отнасят за икономическите .Икономическите отношения се организират в Б-я в/у
следните принципи:свободна стопанска инициатива;закрила на инвестициите еднакви
правни условия за стопанската дейност;правни условия за стопанско здружаване;защита
на потребителя;предотвратяване на монополизма и нелоялната конкуренция.Третата група
принципи се отнася до гражданското общество:
неполитическо сдружаване на гражданите;свободни вероизповедания;закрила на
семейството
;опазване и възпроизводство на околната среда;правна защита на труда.
3.Конституционен статус на гражданите.Елементите на конституционния статут на
гражданите обхващат-института на гражданството,принципите на правното положение на
гражданите и основните начала на гражданската свобода,основните права,свободи и
задължения на гражданите,конституционни гаранции на основните права.Традиционно
гражданството се дефинира като трайно политико-правна връзка или принадлежност на
ф.лица към определена държава.по този начин гражданството заедно със суверенитета ,
територията и институциите е една от задължителните характеристики на националната
държава .Неговата природа не зависи от политическия режим на републиките,който в
голяма степен преопределя състоянието на гражданската свобода и реализация на
основните права.Принципите на конституционния статус на граждани те са : Всеобщността
на основните права на човека –предполага международноправното и вътрешно-правното
признаване и скрепяване с юридическите гаранции на основните човешки права на всеки
индивид , независимо от гражданството,което той притежава или ако е апартид.К на РБ
провъзгласява този принцип в чл.26.Гражданите на Р.България ,където и да се намират
,имат всички права и задължения по тази Конституция.Чужденците,които пребивават в
Р.България , имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на
правата и задълженията,за които Конституцията и законите изискват българско
гражданство..Юридическото равенство не следва да се отъждествява със социалното
равенство чл.6 от К.забранени са и ограниченията на правата или създаването на
привилегии,основани на раса,народност ,етническа принадлежност,лично и обществено
положение или имуществено състояние. Принципът на пропорционалността позволява да
бъдат допуснати относителни ограничения на основните права на индивид или група лица ,
когато това изисква оправдан публичен интерес.Конституционна основа на статуса на
чужденците и лицата без гражданство .Чужденец е всяко лице, което не е български
гражданин.Лицата , които притежават двойно-гражданство се наричат бипартиди, а лицата
без гражданство –апартиди..Поначало различава правния статус на гражданите и
чужденците е еднакъв,доколкото за определени права и задължения не се изисква
българско гражданство.РБ предоставя убежища на чужденци,които по политически
причини не са желани в страната си.
4.Основни права и задължения на гражданите
Най-общо терминът “права” се използва за да се разкрие един тип конституционализирано
предписание, в което интересите на гражданите са гарантирани чрез форми на законна
защита.
За класификацията на правата има различни гледища. Конституцията на Република
България дава основание те да бъдат подразделени на: лични, политически,
икономически, соци-ални и културни. Лични са естестве-ните права на човека, които
произтичат от факта на раждането му и го съпътстват през целия му жизнен път
(например, право на живот, на лична неприкосновеност, на достойнство). Лични са и
правата, които са свързани с човешкото общуване и съдружие – право на дом, семейство,
личен живот, кореспондиращи връзки и др. Политическите права осигуряват участието на
личността в политическия живот и в осъществяване на държавната власт – например,
право на поли-тическо сдружаване, избирателно право, право на свободно слово и пр.
Икономическите права се проявяват в сферата на труда и собствеността и са свързани с
материалния просперитет на гражданите (например, право на частна собственост, право
на труд, на синдикално сдружаване, на стачки). Социалните (обезпечителни) права са тези,
които създават условия за непрекъсваемо материално осигу-ряване на всички граждани,
поддър-жане на тяхно жиSзнено равнище. Културните права приобщават граж-даните към
постиженията на световната и национална култура и осигуряват техните свободни
материални и духовни изяви.
Към тези основни права може да се добави и правото на гражданство, което реализира
правната връзка на физическите лица с държавата. То се придобива по произход, по
месторож-дение и по натурализация.
Съвкупността от основните права на гражданите формират техния правен статус, правното
им положение в обществото.
Основните права на гражданите могат да се подразделят на лични , политически ,
социални , културни и право на гражданство.
Голяма част от конституционните задължения на гражданите в Република България са
класически. Те намират регламентация във всички български конституции. Задълженията
за съблюдаване и изпълняване на Конституцията и законите не могат да бъдат игнорирани
поради религиозни и други убеждения. Гражданите са длъжни да зачитат правата и
законните интереси на другите лица. Те трябва да защитават Отечеството. Това е не само
тяхно правно задължение, но и нравствен дълг и въпрос на чест. Измяната и
предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата
строгост на закона.
Наред с посочените задължения, има и такива, които съответстват на съвременните
проблеми на цивилизацията: съдействие на държавата и обществото по ред, определен
със закон, в случай на природни и други бедствия; опазване на околната среда.
5.Избирателно право и системи
чл.10 от Конституцията - Изборите, националните и местните референдуми се
произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване .
Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и
местни органи и да участват в допитвания до народа. Организацията и редът за
произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския
съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.
За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго
гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява
наказание лишаване от свобода. Кандидатите за народни представители, които заемат
държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.
Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със
закон. За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил
40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял
последните пет години в страната.Избран е кандидатът, получил повече от половината
действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в
който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът,
получил повече гласове. Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три
месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на
действащия президент.
.Народът чрез избирателния корпус предоставя на определени лица – политически
представители, да осъществяват държавната власт от негово име и негов
интерес.Изборите са онзи демократичен фундамент , върху който се изгражда държавното
управление .Основната част от политическите институции на всяка конституционна
система се формират чрез избори .Те легитимират държавните институции , дават им
първично основание да осъществяват своята компетентност, но това върви с власт ,
която по презумпция се осъществява от името на избирателите в публично осъществен
интерес. Мажоритарна избирателна система – се основава на правилото , че
мнозинството взима политически решения, а малцинството се подчинява.Мажоритарната
избирателна система могат да се изпълняват от колективни и еднолични органи , в едно
и многомандатни райони .Мажоритарната избирателна система е проста за прилагане
.Правилата , които се използват при тях са понятни и разбираеми за кандидатите и
избирателите .В основата са математически действия събиране и сравняване на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 май 2021 в 04:22 студент на 31 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
 
 

Лекции по конституционно право

Материал № 496430, от 25 апр 2010
Свален: 100 пъти
Прегледан: 110 пъти
Качен от:
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 17
Брой думи: 8,370
Брой символи: 54,680

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по конституционно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала