Големина на текста:
В настоящето изложение ще спрем внимание на един от основните романи на
руската романова традиция от началото на 20 век в Русия. Руската литература на 19
век учи как да останеш човек в непоносими условия, руският реалистичен роман
изразява странстванията на руската душа. Писателите социалисти си мечтаят да
създадат цялостен, завършен и единен текст, техните съвременници модернисти
пародират тяхната мечта. От друга страна, още със зараждането си нонконформистката
литература от романа на Замятин "Ние" през сатиричните повести на Булгаков и
"Майстора и Маргарита", романа на Пастернак "Доктор Живаго" и тъй нататък, до
творбите на Солженицин, говори за достойната съпротива срещу тиранията, за
поруганите човешки ценности. Съветската и антисъветската литература се състезаваха
в хуманистичните скокове. А същевременно тъкмо при съветската власт човекът, сиреч
субектът на хуманизма, показва на какво е способен.[Ерофеев 2001]
Написан в годините, през които в Съветска Русия свободното творчество е
заменено със сталински догми, идеологически ограничения и пропаганда, романът
‘’Доктор Живаго’’ се откроява като едно от емблематичните постижения на руската
литература от периода.
Чувстваме темите и най-вече ценностите в него - любов, изкуство, а защо не и
християнство. Ако погледнем по-реално в днешния XXI век това не е ли разгръщане на
любовна картина представяща един четириъгълник. Ще си позволя да цитирам жената
(небезизвестната поетеса), която е била до Пастернак – Анна Ахматова : - ‘’Ти не си
романист, виж как всичките ти персонажи говорят по един и същ начин.’’[статия на
Елена Дойчинова]. Романът може да бъде определен като шедьовър, без капка
съмнение. Несъмнено Пастернак е положил усилие, за да създаде това описание на
човешката личност, със своя драматизъм и сложнота на ситуациите. Показана е
Октомврийската революция .
Пред нас се издига образ като Юрий Живаго, за да ни покаже живота на човека в
това време. Не е ли това семейната идилия - за щастието на семейния живот. Това е
разказ за един свят на стремежи, мечти и постижения, непознат в Русия за това време.
Въплъщение на суровост и изпитания, които революцията налага над човешката
личност, гордост, чест, усърдие и издръжливост.
Не случайно Димитрий Лихачов споделя с читателите, че това е ‘’своеобразната
автобиография’’ на Борис Пастернак. Тук отново ще си позволя да цитирам, че
детството, което изживява той – ‘’ в имение, горещ летен въздух и човешка пъстрота на
малките железопътни гари’’ се пренася и в уводните страници на романа. По-малкият
брат на Пастернак -Александър, е прототипа Йевграф, доведеният брат на Юрий,
1
енигматичен герой, чието предназначение е като, че ли единствено да спомогне
талантът на брат му да оцелее след размириците на революционните години.
Димитрий Лихачов споделя : ‘’Чета тази книга и не спирам да се учудвам. Да беше
написан в някаква свръх нова форма, би бил по- приятен. Но романът на Пастернак,
неговата форма, неговият език ни изглеждат традиционни, утвърдени, верни на руската
класическа проза от XIX век.’’[ Лихачов 1988]. Според него пред нас е своеобразната
автобиография на Пастернак. Страниците в романа, посветени на поетичното
творчество са строго автобиографични. Между поетичната образност на авторовия език
и поетичната образност на думите и мислите на главния герой в романа няма различия -
автор и герой- това е един и същи човек, с еднакви разсъждения, с еднакво отношение
към света. Издаването на романа в Съветския съюз става невъзможно поради позицията
заемана от ръководството на съюза на писателите. Редно е да споменем, че
идеологическата нишка се прокарва не само в романа, (това се случва и с драмата),
тоест става задължителна, критерий за успех в този период е моделът на изграждане на
художеството, съобразен с метода на социалистическия реализъм. През това време в
Италия преводът вече е направен. В края на 1958 година романът е издаден на всички
европейски езици. На руски език романът излиза след около тридесет години.
Има книги, които трябва да бъдат четени бавно, колкото се може по-бавно, защото
те ни остават да размишляваме над всяка фраза и да се любуваме на цели страници, с
такъв дух е и книгата на Пастернак.
Историята на Русия през XX век, значимостта и противоречията й, руският дух са
представени както чрез разказ изпълнен с детайли, обхващаш доста събития така и чрез
символизирането на Русия от Лариса- героинята на романа, въплътила силата и
болката.
Образът на Юрий Живаго, който е сякаш пронизан от цялата околна природа,
който дълбоко и благородно реагира на всичко, е извънредно важен ,защото чрез него,
чрез отношението му към всичко наоколо, е предадено в романа отношението на
самия автор към действителността. Събитията на Октомврийската революция също
нахлуват в него като самата природа. За Пастернак природата е чудо, отношението му
към нея е мерило за отношението му към Русия, на него и на героя.
Революцията е в центъра на романа - тя няма спирачки и няма кой да я спре.
Живаго също взема участие, той е само част от нея ‘’участва само като песъчинка,
подета от бурята, вихрушката, виелицата. ‘’
Пълната противоположност на Юра е жестокият Антипов - Стрелников, той
участва в революцията на страната на червените. Двамата герои обаче не са само
2
противопоставени, но и съпоставени, те са вписани редом в страницата черна на
съдбата. Това, че и двамата са свързани с Лара също не е случайно. Лара обаче ги
свързва и межди тях. Образът на Лара е класически за Русия. В руския класически
роман има няколко женски образа, символизиращо Русия, някои по-пълнокръвни,
други недотам, но връзката пак я има- Татяна, Ларина при Пушкин, бабата в
‘’Пропаст’’ на Гончаров. Лара също е метонимичен образ на Русия, самият живот. Тя
временно изчезва от съдбата на Живаго и се появява след смъртта му, за да благослови
тялото му.
Главните герои в романа- Лара, Юрий, Тоня и Паша са свързани помежду си.
Това са реални истории за две семейства. Трудно би могло да се опише целият сюжет
на романа, но той е фино съчетание на поезия и реалност. Стихотворната част на
романа има свой сюжет- човешкият бунт през житейските превратности до
примирението в предверието на вечността, тя предава дълбочина, плътност на разказа
за ‘’страшните години в Русия’’, но и за човешката участ през поредния век на войни и
революции, във века на възмездия, надежди и отчаяния. Стихотворната книга започва с
темата за предстоящи страдания и съзнанието за тяхната неизбежност, а завършва с
темата за тяхното доброволно приемане и изкупителна жертва. Стихотворението
„Гециманската градина” с думите на Исус Христос отправени към апостол Петър:
„спорът не може да се реши с оръжие... пребери своя меч, човеко”, Юрий говори, че не
може да се намери истината и да се разреши исторически спор с помощта на оръжието.
Такива хора като Пастернак са пример за мъжество, попаднал в немилост, гонен,
„непечатан”, той остава човек с голяма буква.
Ние чувстваме как се събужда природата. Даже през зимата се усеща близката
пролет. Стиховете на Пастернак ни трогват толкова силно може би за това, защото
изразяват най-съкровеното в човека: „Господи, господи! Готов да шепне той и всичко
това на мен. Защо толкова много, как си ме допуснал до себе си и си ми дал
възможност да живея на безценната твоя земя, под тези твои звезди?”. Образът на
родината се слива с образа на любимата жена и любовта към тях при героя на
Пастернак се описва с близки думи, които разкриват дълбочината на тази любов.
Природата в романа е много важна за Юрий. Дали той не вижда природата в Лара? Той
се връща към нея повторно , за да изживеят любовта си.
С такива пронизителни редове, говорещи за любовта към живота са пълни
страниците на романа „Доктор Живаго”. Особено страниците посветени на пролетта.
Пролетта при Пастернак пее и бушува. Създава се впечатление, че в романа са
изобразини само две годишни времена: пролетта и зимата. Образът на зимата при
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 май 2021 в 21:28 студентка на 33 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Славянска филология, випуск 2012
 
Подобни материали
 

Лекции по Руска литература

06 юни 2010
·
1,935
·
39
·
18,000
·
2,199
·
1
·

Роден е през 1799г. В Москва, в семейството на потомствени дворяни. Като дете Пушкин получава традиционното за дворянско дете възпитание, говори на френски език и до 7-мата си година не владее майчиния си език...
 

Доктор Живаго

10 мар 2012
·
63
·
7
·
1,462
·
103

Тук ще обърнем внимание на един от основните романи на руската романова традиция от началото на 20 век в Русия. Руската литература на 19 век учи как да останеш човек в непоносими условия. Писателите социалисти си мечтаят да създадат цялостен, завършен...
 

Анализ на "Доктор Живаго" от Борис Пастернак

28 май 2014
·
81
·
4
·
642

Издаването на романа в Русия става невъзможно. В края на 1958 година романът е издаден на всички европейски езици. На руски език романът излиза след 30 год. Той претърпява много редакции и има няколко заглавия: ”Свещта гореше”, „Момичето и момчето”...
 

Доктор Живаго

Материал № 494174, от 21 апр 2010
Свален: 307 пъти
Прегледан: 250 пъти
Качен от:
Предмет: Руска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 2,131
Брой символи: 12,076

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Доктор Живаго"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала