Големина на текста:
Радослав Георгиев Радев, ІІ курс, МО, група 6228, ф.№ 246221
Външна политика на България
(1878-1973)
1878 г. – Берлински мирен договор(Трета българска държава вкл. Северна България +
Софийски санджак; Южна България с наименованието Източна Румелия – автономна област в
ОИ; Македония и Одринско в ОИ с препоръка за реформи и адм. подобрения)
Временното руско управление поставят и основите на българската ВнП.
Първи ВнП проблеми:
1.Бежанският въпрос(Турция)
2.Железопътният въпрос(Според Б.м.д. по м/унар. път Виена - Цариград)
3.Задълженията към GB концесионер на линията Русе – Варна
4.Неопределеността на границите
5.Правилник за Дунавското корабоплаване
27.04.1881 г. княз Александър I Батенберг извършва държавен преврат и установява т.нар.
режим на пълномощията (1881-1883) – премахване на конституционния ред.
1882 г. приемане и 1883 г. подписване на „конвенцията на четирите” във Виена – за
свързване на австро-унгарските с турските линии(България трябва до 1886 г. да построи
съединителната линия Цариброд – Вакарел. Освободена е от задължението да строи своята част
от линията Ямбол Шейтанджик. Получава и с официална нота отказа на Източните
железници(барон Хирш-овата компания) всичките u права върху железниците на българска
територия, произтичащи от конвенцията от 1872 г.)
1881 г. е сключен съюз на „тримата императори” – той гарантира неутралитета на трите
държави Русия, Австро- Унгария и Германия, в случай че една от тях воюва с четвърта сила. Той
поставя всякакви промени на териториалното статукво на Европейска Турция в зависимост от
взаимното им съгласие и потвърждава принципа на затваряне на Проливите за военни кораби.
Съответен протокол, приложен към договора, засяга някои балкански проблеми. Според него А-
У си запазва правото в удобен момент да анексира Босна и Херцеговина а Русия си издейства
дипломатическа помощ срещу настаняване на турски войски в Източна Румелия. Специален
пункт установява съгласието на трите държави за евентуално съединение на България с
Източна Румелия и съвместно отклоняване на българите от действия към Македония.
Петербург се създава впечатление че А. I Батенберг и някои български дейци са
враждебни на руското влияние, всяка самостоятелност във ВнП се приема като поддаване на
чуждо влияние. Възстановяването на конституционния режим през септември 1883 г.
задълбочава недоверието на Ал. III(R) към Ал. I(BG).
1884 г. ВнП проблеми главно с GBконцесионер за откупуване на линията Р-В
Със Сърбия за границата - по р. Тимок(BG)/ по старото корито на р.Тимок (Ser)
1885 г. В началото на годината се основава в Пловдив Български таен централен
комитет(БТЦК), който се заема с подготовката за провъзгласяване на съединението.
Батенберг сондира мнението на Великите сили и разбира, че може да осъществи
съединението само на свой риск и по собствена инициатива.
По това време (август 1885г.) възниква конфликт на българо-румънската граница за
уреждането на границата в Добруджа(Румъния окупира Араб табия и околностите (край
Силистра))
06 септември 1885 г. в Пловдив е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с
Княжество България под скиптъра на княз Александър Батенберг!
?Князът е известен за събитието няколко дена преди събитието от БТЦРК
?Петко Каравелов(мин.-председател) известен в деня на събитието лично от князът си
дава съгласието, за да се спаси положението и да се избегне кризата.
1
?Издават се 2 указа:
Обща мобилизация
Свикване на IV ОНС(на 10.09.1885г.)
ВнП на България в защита на Съединението:
?Постъпки пред всички велики сили
?Опити за успокоение на духовете в съседните балкански страни
?Мерки за ограничаване на съединистката акция
?Признава се сюзеренната власт на султана и се уверява че съединението не е
извършено с враждебни намерения спрямо империята.
Отговорът:
?Петербург изобщо не отговаря на телеграмата на българския княз
?Първоначалната реакция на великите сили е единодушното осъждане на Съединението и
желание да се възстанови статуквото по дипломатически път
?Много остра реакция на Румъния и Сърбия
Позицията на Турция:
?Турция струпва войски на И.Румелийската граница и окупира Кърджали и т.нар.
непокорни села в Родопите. Изпраща и циркулярна нота до великите сили, че ще се
възползва от правата си по Б.м.д. и с оръжие ще възвърне статуквото.
Позицията на Сърбия:
?Възстановяване на статуквото или териториални компенсации за кралството, равни на
териториалното нарастване на България.
?Отрицателно отношение към Съединението.
?Официалния печат в Сърбия представя България за враг на държавното развитие на
Сърбия
Позицията на Гърция:
?Издава се декрет за частична мобилизация и подсилване на гарнизоните в Епир и Тесалия.
?Атина застава на страната на Белград – възстановяване на статуквото или териториални
компенсации за Гърция.
?Мотив за нарушаване на равновесието...
?Загриженост за гръцкото население в И. Румелия
Позицията на Румъния и Черна гора:
?Неутрална позиция
?Изразяване на съчувствие към Съединението и надежда, че то ще закрепи българския
престол(най-вече от страна на Румъния)
Великите сили предупреждават България по отношение на Македония, като българското
правителство взима спешни мерки за недопускане на размирици в М.
Променената позиция на Англия (в резултат на руската студена политика спрямо Б-я)
?Лична уния – т.е. българският княз Александър I да бъде назначен за главен управител на
Източна Румелия (привидно спазване на Б.м.д. и изпитание пред съюза на тримата
императори)
Необходимост от постигане на непосредствено споразумение с Турция
Променената позиция на А-У (в резултат на пропагандираната лична уния от GB)
?След като не може да се възвърне статуквото заради, английската подкрепа, не може все
още да се анексира и Босна и Херцеговина, то тогава уголемяването на България ще се
2
използва за разпалване на балкански конфликт, като удар с/у славянското единство и
руското влияние на Балканите.
?Пледира за компенсиране на Сърбия и заедно с това недвусмислено окуражава сръбските
претенции спрямо територията на Княжеството, докато същевременно Сърбия струпва
войски на границата с България.
ОУ стои зад Сърбия, GB е съгласна за териториални отстъпки в полза на Сърбия, Русия е против
териториални отстъпки, защото това променя Б.м.д., а от тука и статута на Княжеството и
позициите на княза.
Като цяло позицията на трите империи е възстановяване на статуквото, но Англия се
противопоставя на такова решение
Конференцията на великите сили в Топханенския дворец в Константинопол е неуспешна и
Сърбия предприема решителни действия, преди позициите на България да се затвърдят.
02.11.1885 г. Сърбия обявява война на България
16.11.1885 г. се преустановяват военните действия(след ултиматума на А-У)
Великите сили отново застават на страната на Сърбия
А-У предлага създаването на международна военна комисия от военните аташета на R, D, GB, F,
I във Виена и по един представител на A-Hun и Tr. Комисията се събира в Пирот на 06.12.1885 г.
и изработва договор за примирие между BG и Ser, без да се взимат предвид българските искания.
Според договора примирието ще трае до 17.02.1886 г. като първо сръбските, а след това и
българските войски трябва да се оттеглят на старите граници, като се образува временна
неутрална зона; незабавно назначаване на делегати за водене на мирни преговори и започване на
взаимна размяна на военнопленници. Актът на примирието е подписан на 09.12.1885 г.
Нова фаза в дипломатическото обсъждане на Съединението!
GB + F отхвърлят възможността за възстановяване на статуквото!
D привидно държи на съюза на тримата императори, но дефакто подкрепя GB
R се придържа към запазване на статуквото
-> Противоречията между великите сили обрича Цариградската конференция на провал!
R, A-Hun и D (I) подтикват Високата порта да предприеме „бързи мерки в Източна
Румелия” като „последна възможност за възстановяване на нейния авторитет в тази провинция”.
Назначени са двама делегати, които се провалят в мисията си под твърдата съпротива на
правителството и населението за възстановяване на статуквото.
GB и F се обявяват против позицията на Портата.
След парирането на турските опити, българското правителство прави нов опит за
подобряване на отношенията с Александър III. Резултатът е безуспешен.
По английска инициатива започват преговори за Източна Румелия като се стига до проект
за лична уния на А. Батенберг, годишен данък на Портата 200 хил. турски лири + взаимен
отбранителен договор. А-У и Германия подкрепят двустранните преговори, но Русия иска
административна уния!
На 20.01.1986 г. българският външен министър и великият везир подписват споразумение от 6
точки:
1.Управлението на областта се поверява на княз Александър I за срок от 5 г., след което той
може да бъде преназначаван от султана
2.в случай на вълнение турските войски могат да влизат в областта и Княжеството за
възстановяване на реда
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 юли 2021 в 10:12 студентка на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - архивистика, випуск 2015
05 юли 2021 в 18:04 ученик на 33 години от София - 030 СОУ "Братя Миладинови"
02 юли 2021 в 09:43 ученик на 21 години от Асеновград - ОУ "Пейо Крачолов Яворов", с.Червен, випуск 2018
19 юни 2021 в 11:37 студент на 32 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2017
07 юни 2021 в 14:37 родител на 45 години от Пловдив
17 май 2021 в 20:52 студент на 22 години от Велико Търново - св. св. кирил и методи, випуск 2022
16 май 2021 в 09:53 студент на 45 години от София - Военна академия "Г. С. Раковски", факулетет - Национална сигурност и отбрана, специалност - Национална сигурност и отбрана, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
рџрѕрјрѕс‰ р·р° сѓс‚сђрµ!!!!
добавена от denislav.arianator 27.02.2017
1
5
формиране на 1.2.3 правителство на кимон георгиев
добавена от alkatraz121 10.06.2012
1
6
Подобни материали
 

Теми по Средновековна Българска История pro

08 ное 2015
·
3
·
60
·
21,883
·
25.00 лв.

Периодизация на средновековната българска история; славянски нападения и заселвания на бп през 6-7 век; характерни особености в социално-икономическото развитие и политическа организация на южните славяни (4-7 век)...
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История за 11-ти клас на тема "Българско Възраждане"
тематичен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е тематичен и разглежда в 14 въпроса българското Възраждане. Всеки въпрос има само по един верен отговор. Предназначен е за ученици в 11-ти клас.
(Лесен)
14
79
1
10.11.2016
Тест по Културно-историческо наследство за ученици от 8-ми клас
входен тест по История на България за Ученици от 8 клас
Входно ниво тест по Националното културно-историческо наследство. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
10
11
1
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Външна политика

Материал № 493903, от 21 апр 2010
Свален: 207 пъти
Прегледан: 324 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Доклад
Брой страници: 26
Брой думи: 10,221
Брой символи: 63,105

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Външна политика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Цветозар Мръвков
преподава по История на България
в град София
с опит от  6 години
142 18

виж още преподаватели...
Последно видяха материала