Големина на текста:
ЕЗИКЪТ КАТО ТЕРАПИЯ
Езикът е универсален инструмент. В ежедневието езикът задоволява нуждата от обмяна
на информацията между хората. На едно друго ниво езикът може да бъде и средство за
изразяване (изговаряне, споделяне) на емоции. Езикът е и изразно средство в поетичното
изкуство. Може ли обаче езикът да лекува и как става това?
Тук ще се спрем само на един от възможните отговори на този въпрос, който касае една
само терапевтична област - психоанализата. Причината за това е следната: като че ли
само в психоанализата (ако говорим за наука и научен подход) терапевтичният
инструмент се доближава и почти се слива със самата терапия. (Тук бихме могли да
говорим за молитвата или за терапевтичните методи при маговете. При тях обаче, от една
страна, обяснението излиза извън сферата на рефлексивното познание и, от друга, езикът
е наистина само средство, инструмент, който е посредник между индивида и желаното
лечние - в първия случай представлява измолване на благодатно (по благодат)
изцеление, във втория - призоваването на неясни по своя произход сили, които
упражняват самото терапевтично въздействие.) Ако психоаналитичната терапия има за
цел да извика стари, потиснати емоции, то тя не може да се проведе без езика -
терапевтичното движение назад в личното време е ефективно и психоаналитически
автентично и коректно единствено посредством езика. Как става това?
При нормални обстоятелства всеки индивид грижливо отделя своето минало (събития,
емоции, мисли) от своето настояще, своето "тогава" от своето "сега". Такъв тип минало
обаче не представлява интерес за психоанализата, поради факта, че то е "известно" на
съзнанието на пациента. Това минало някога е било действително "сега", а
психоаналитикът търси най-вече онова "тогава", което е имало възможност да се
превърне в "сега", но така и не е станало; напрежението, което създава несбъдналото се
"сега", е същинският проблем на психоанализата. Решението, което психоаналитичната
наука предлага, е следното - пациентът да извика изтласканите емоции (да си спомни
миналото "сега", което е останало само във възможност), да ги преживее отново (за пръв
път съзнателно), да ги осмисли и по този начин да преодолее напрежението, което те
създават. Пътят, който пациентът трябва да извърви, следователно, се простира назад във
времето.
Връщането назад в спомените на пациента се осъществява само с помощта на
психоаналитика, който се предполага (в идеалния случай), че има необходимата
теоретична подготовка и (най-вече) сам някога е бил подложен на психоанализа.
Необходимо е и двете условия да са налице, защото само така психоаналитикът е
способен да удържи личното време на пациента и непрекъснатата смяна на "тогава" и
"сега".
По време на сеанс, посредством езика, пациентът и психоаналитикът попадат в една
особена ситуация на общуване. (Разбира се, психоаналитикът е задължен да следи и
мимиките, и жестовете, и положението на тялото на пациента. Те обаче имат смисъл само
за първия и се интерпретират само от него - в повечето случаи пациентът осъзнава само
това, което казва). На пръв поглед, подобна ситуация по нищо не се различава от,
например, приятелското споделяне - някой споделя на друг своите страхове, желания и
пр. Голямата разлика обаче е, че споделянето засяга само осъзнати проблеми и, в по-
голямата част от случаите, търси само съчувствие. Изговарянето на същинския проблем
пред психоаналитика е всъщност целта на психоанализата. Защо това е така? Каква е
терапевтичната ценност на изговарянето на проблема?
Съществува още една подобна ситуация, при която една от основните цели също е
изговарянето на проблема пред друг. Това е изповедта. В този случай, терапията (ако
можем да използваме този термин тук) цели моралното и духовно оздравяване на
индивида. Разликата с психоанализата идва от начина, по който това оздравяване се
постига - чрез благодатна, външна намеса. Осъзнаването на греха, далеч не е достатъчно
за, така да се каже, пълното изцеление. (А за повоторното изживяване на греха въобще и
не става въпрос.) Съзнанието за грях е само предпоставката за получаване на прошка и
изцеление. Съзнанието за същинския проблем в психоанализата вече е самото
изцеление.
Осъзнаването на потиснатите емоции, твърди психоанализата, не може да се осъществи
без повторното им преживяване. Към това и пациентът, и психоаналитикът се стремят.
Посредством езика, пациентът споделя своето минало и върви към областта на
несъзнаваното; посредством езика, психоаналитикът непрестанно напътства пациента и
удържа интегритета на неговото лично време. Това обаче е само пътят към осъзнаването
и преживяването на потиснатите емоции, които са последната цел и при постигането на
които се счита, че психоанализата е проведена успешно. За да разберем този последен
стадий от психоаналитичната терапия и огромната роля на езика в него, е необходим
един онтологичен анализ - онтологичен, защото ще говорим за личното време на
пациента и как протичането на това време по особен начин оказва въздействие върху
личността му.
Цялата психоанализа, която се провежда върху един пациент, е всъщност подготовка за
онзи последен психоаналитичен сеанс, по време на който онова минало и несбъднало се
"сега" се проявява като действително "сега" в настоящето на пациента и психоаналитика.
Езикът, разбран като общуване, дотогава е нещо, в което и двамата участват, инструмент,
който и двамата използват за да подготват средата, в която да се проявят потиснатите
емоции. В този смисъл, езикът тук има насочваща и "хигиенизираща" роля - от една
страна, посредством езика, психоаналитикът и пациентът "вървят" към миналото и
областта на несъзнаваното на последния, и, от друга - езикът "изчиства" ненужните или
изяснява по-скритите детайли.
При правилно проведена психоанализа, когато пациентът е достатъчно подготвен,
настъпва моментът, в който "миналото" на пациента (в смисъл на потиснати емоции в
минал период от живота му) се преживява изцяло като настояще. Точно в този момент
започва същинското излекуване на пациента. (Това е един странен, кратък период на
объркване на личното време и възприятие. Описани са случаи на краен пренос, при
наличието на потиснати силни агресивни емоции спрямо бащата, които се насочват към
психоаналитика, който се възприема за кратко от пациента именно като баща). Точно на
този етап на преживяването на същинския проблем започва и неговото изговаряне, а с
това - и неговото осмисляне. Това, нека го повторим още веднъж, е възловият момент в
психоанализата - моментът, в който преживяването съвпадне с осъзнаването и
артикулирането. Тази терапевтична триада е налице за кратко, предтсавлява еднократен
импулс на изместване на личното време, на прескачане на миналото в настоящето. Това
изместване е единствено възможно само при наличието на трите - преживяването,
осъзнаването и изговарянето на проблема пред психоаналитика.
Именно краткият момент на сътресение в нормалното протичане на личното време
разкрива терапевтичната роля на езика. Езикът, артикулирането довежда терапията до
край като реинтегрира нарушената цялост на личното време на пациента. В идеалния
случай след психоаналитичната терапия пациентът би трябвало да разполага с всички
свои минали "сега" - действителни, преживени и осъзнати. Артикулирането пред
психоаналитика, от една страна, укрепява осъзнатото минало и, от друга, съвпада с
преживяването, сбъдването и осъзнаването на несъзнаваното, несбъднало се до преди,
"сега".

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
skorpions55 написа на 06 май 2009 ОТГОВОРИ
ученик от Шумен , ПГХП "Проф. д-р Асен Златаров"
 
Подобни материали
 

Страхът (есе)

07 дек 2007
·
440
·
1
·
205
·
454
·

Дали страхът ни погубва, или ни помага да оцелеем?
 

Емоции и чувства и техните разстройства

17 апр 2006
·
1,067
·
6
·
1,064
·
147
·
1

Човекът е социално животно, което преживява света посредством своята психика. Тя е явление, което възниква при срещата на две “тела” – едното е околната среда, а другото е нервната.
 

Познание. Сетивно и рационално

02 май 2007
·
673
·
1
·
179
·
295
·
1

Ключови термини: познание, знание, обект, субект истина, значимост...
 

Човекът е безпокойство

18 окт 2010
·
45
·
2
·
407
·
72

Търсещият човек е онзи, който изкушен от ябълката на познанието, се намира състояние на тревожност и незадоволеност. Въпросите, вълнуващи търсещият човек не му позволяват той да бъде в различно положение...
 

Човекът е безпокойство

19 мар 2008
·
223
·
2
·
573
·
140
·
1

Човекът е най-великото творение на природата.Той е смъртен като биологично същество,но духът му се стреми към безсмъртие. Човешкият живот е в непрекъснато безпокойство...
 
Онлайн тестове по Философия
Философски цикъл
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа 25 въпроса с цел подготовка за матура по философия. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
25
196
1
08.12.2014
Тест по философия за 11-ти клас
изходен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Изходен (обобщаващ) тест по философия за 11-ти клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
38
158
1
16.10.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Езикът като терапия

Материал № 4938, от 09 юни 2006
Свален: 455 пъти
Прегледан: 99 пъти
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 707
Брой символи: 5,924

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Езикът като терапия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
151

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
392

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения