Марияна Митева
преподава по Икономика
в град София
Големина на текста:
Вьзникване и развитие на сьвременните индустриални отношения
Понятието „индустриални отношения” за пръв път възниква в Англия, а в началото на 20 в. - и
в САЩ. Тогава се употребявало за означаване на трудовите конфликти между собствениците
или техните представители и наемните работници в индустриалните предприятия. В
последствие се превръща в синоним на трудовите конфликти изобщо. Чувствайки се по-
слаби, за да умножат своята сила в отношенията си с работодателите, работниците започват
да се сдружават в организации за ефективна защита на техните основни трудови права и
интереси. Тези организазии в отделните предприятия постепенно се асоцират в териториални,
отраслови и национални съюзи, федерации или конфедерации.Работодателите започват
също да създават териториални, отраслови и национални сдужения за защита на своите
икономически интереси за да потиводействат по-ефективно на умножените сили на
организираните работници.
На определен етап възникват и се развиват и международните организации на
работниците и на работодателите със същите цели – да защитават техните основни
икономически интереси.
Първоначално индустриалните отношения са обикновен сблъсък на основните
икономически интереси на отделния работодател с основните икономически интереси на
работниците и служителите.
Основните икономически интереси на работодателя са свързани с реализирането на
такава печалба, която да направи възможни развитието производството и получаването на
предприемачески доход, отговарящ на риска, който той поема. В съответствие с това той се
стреми да минимизира всички разходи, включително и разходите за работна сила, така че да
постигне желания финансов резултат.
Работниците пък се стремят към такива условия на труд и заплащане, които да запазят
тяхното здраве и работоспособност и да позволят нормалното им съществуване при условията,
които доминират в страната. Това се счита за свое „естествено” право, което не зависи от
сметките, които си прави работодателят.
Ако обаче работодателят удовлетвори исканията на работниците и служителите за по-
добри условия на труд и заплащане, той може да го направи само за сметка на печалбата, за
сметка на намаляването на доходите му от дейността на предприятието или организацията. От
тук идва и неговото негативно отношение към исканията на работниците и служителите за по-
добри условия на труд и заплащане. Това е и основната причина за възникването на трудови
конфликти между тях.
С течение на времето обаче дсе повече работодатели достигат до извода, че трудовите
конфликти в предприятието и актовете на насилие спрямо работниците и служителите
провокират тяхното негативно отношение към производството и към производителността на
труда. Все повече се налага схващането , че от работници и служители, които водят полугладно
съществуване, които работят при лоши условия на производителната среда и поради това са
недоволни, не може да се очаква ефективна работа, а още по-малко да се ангажират с целите
на предприятието. Разбирането , че най-доброто качество на печалбата е нейното количество,
че един от основните фактори за увеличаване на конкурентната способност е минимизирането
на всички разходи, в т.ч. и разходите за работна сила, постепенно отстъпва място на
схващането за тяхното оптимизиране. Това може да се разглежда като едно от признанията , че
чисто икономическите мотиви за определянето на разходите за работна сила не са
достатъчно , за да може работодателят да разполага с такива наемни работнизи и служители,
които да работят зо предпиятието така, както той иска. Все по-очевидна става необходимостта
в стемежа да се постигнат целите на предприятието да се отчитат не само икономическите, но
и човешките фактори в производството.
За да се направи обаче този социален коректив на икономическите фактори, които
определят разходите за работна сила, за да се определи оптималния им размер, трябва да се
останови контакт с наемните работници и служители или с техните представители, да се
изяснят техните искания и да се определят реалните възможности за тяхното задоволяване.
Настъпват промени и в схващанията на наемните работници и служители. Все по-
голяма част разбират че техните искания трябва да отчитат икономическите възможности на
предприятието, както и необходимостта от провеждане на една или друга инвестиционна
политика.
За да направат съответния икономически коректив на своите социални искания,
работниците и служителите или техните представители трябва да се срещнат и да преговарят
за това със собственика на предприятието или с неговите представители, да изяснат реалните
иковомически възможности на предприятието или организацията, както и да защитят своите
социални искания.
Много от работодателите все повече се обеждават че не могат да осъществят своите
намерения без помоща на работниците и служителите. В същото време работниците и
служителите със своите икономически искания не се стремят да унищожат икономиката на
предприятието, защото по този начин биха загубили своите работни места.
По такъв начин в зоната на основните икономически интереси на работодателите и на
основните икономически интереси на работниците и служителите се появава един сектор, който
характеризира общността на тези интереси.
Именно с тази зона стават възможни взаимодействието и воденето на преговори между
работодателя и работници и служители или между техните представители с цел да се постигне
такова решение на техните проблеми, което да бъде приемливо и за двете страни.Това обаче
дълго време става извън закона. Първите закони за колективните договори се приемат след
Първата свотовна война. В Германия е приет този закон през 1918, в Франция – 1919, в
Австрия – 1919, в САЩ – 1935, в България – 1936 г.
Правителтвата на много страни обаче се превръщат в страна по тях. Това обикновенно
става , когато правителството търси подкрепата на собствениците и на работниците и
служителите за разработването и изпълнението на определена икономическа или социална
политика. По такъв начин до интересите на събсвениците и на работниците и служителите се
нареждат и интересите на държавните институции. Именно с появяването на тази зона се
създава възможност за взаимодействие и за сътрудничество между представители на
държавата и предтавители на работодателите и на работниците и служителите с цел да се
разрешат по възможно най-приемлив начин въпросите, които засягат техните икономически
интереси.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Вьзникване и развитие на сьвременните индустриални отношения

Понятието „индустриални отношения” за пръв път възниква в Англия, а в началото на 20 в. - и в САЩ...
Изпратен от:
Stela Kamenova
на 2010-04-20
Добавен в:
Лекции
по Икономика
Статистика:
63 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Икономика
Тест по Икономика на обществения сектор за 4-ти курс
изпитен тест по Икономика за Студенти от 4 курс
Тестът е изпитен и съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс по Икономика.
(Труден)
24
4
1
9 мин
28.08.2018
Магистърски тест по Икономика за УНСС
кандидат-студентски тест по Икономика за Студенти от 5 курс
Примерен магистърски тест за икономисти - Университет за национално и световно стопанство, 25 въпроса, само един верен отговор.
(Лесен)
20
62
1
5 мин
31.08.2018
» виж всички онлайн тестове по икономика

Вьзникване и развитие на сьвременните индустриални отношения

Материал № 493148, от 20 апр 2010
Свален: 63 пъти
Прегледан: 31 пъти
Предмет: Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 2
Брой думи: 732
Брой символи: 4,760

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вьзникване и развитие на сьвременните индустриа ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Георги Георгиев
преподава по Икономика
в град Лом
с опит от  12 години
39

Марияна Митева
преподава по Икономика
в град София
с опит от  17 години
1 270 66

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения