Големина на текста:
Стопанството на Първата българска държава
Българската държава е създадена през 681 г. Основните етнически групи, които
участват в образуването u, са прабългарите и славяните. По-късно /през Х в./ завършва
формирането на българската народност.
Славяните започват заселването си на Балканския полуостров през втората половина на
VІ в. Към средата на VІІ в. в общи линии този процес приключва. След трайното си
установяване на полуострова славяните запазват за дълго време основните елементи на
стопанството и материалната си култура от предходните столетия. Основен отрасъл е
земеделието, за което плодородните земи на Балканския полуостров създават още по-
благоприятни условия за развитие.
Важна роля в стопанството на славяните играе и животновъдството. Отглеждат се главно
говеда, овце, коне, свине и кози. Постепенно започва да се развива и занаятчийското
производство, което е свързано с бита на населението, нуждите на стопанския живот,
жилищното строителство и военното дело.
Стопанския живот на прабългарите до заселването им на Балканския полуостров в края
на VІІ в. се характеризира с постепенно преминаване от номадски начин на живот, при
който основен отрасъл на стопанството е животновъдството, към уседнало стопанство с
преобладаващ отрасъл земеделието. От втората половина на VІ в. във връзка с
уседналия начин на живот и появата на постоянни поселения /в областите на север от
Кавказ/ при прабългарите започват да се появяват и някои занаяти – грънчарство,
обработване на кожи, ковачество, занаяти свързани със строителството и др. До
създаването на българската държава стопанството на славяните и прабългарите е
примитивно. Те си служат с най-обикновени оръдия на труда и инвентар – дървени рала,
сърпове, коси, хромели, груби глинени съдове и др.
Докъм средата на VІ в. основна социална и икономическа единица при славяните и
прабългарите е родовата община, в която господства колективната собственост върху
земята, стадата и пасищата. През VІІ в. социалното и имущественото разслоение и в
двете етнически групи са вече в доста напреднала фаза. Постепенно се оформят родово-
племенна аристокрация и групата на обикновените хора – земеделци, скотовъдци,
занаятчии.
Земеделието продължава да играе основна роля в стопанството на славяни и прабългари
след създаването на българската държава. То започва да се развива по-интензивно.
Затова съдействат благоприятните почвено-климатични условия в земите, където се
оформя новата държавна организация. Съществено се отразяват върху стопанството
включените в пределите на страната през VІІІ и ІХ в. територии на юг от Стара планина.
За увеличаване на земеделското производство съдейства и фактът, че в близост до
българската територия се намират големи за времето си градски центрове –
Константинопол, Адрианопол, Солун и други, които са големи консуматори на
селскостопанска продукция.
За развитието на земеделското производство през разглеждания период намираме
сведения в няколко писмени източника от това време. На първо място, това е
Земеделския закон, където на много места се споменава за ниви, лозя, сеитба,
земеделски сечива и др. Законът е издаден във Византия през VІІІ в. и е преведен на
български език, което означава, че неговите норми са прилагани в България.
Свидетелство за развито земеделие са и материалите от археологическите разкопки,
особено от Плиска и Преслав, сред които се намират и много земеделски сечива.
Най-много се произвеждат зърнени култури, особено пшеница, просо и ръж, тъй като за
тях природните условия са най-добри. Добро развитие има и лозарството, за което също
са налице благоприятни условия. То има и стари традиции по тези земи, заимствани от
новите поселници от местното тракийско население. В структурата на земеделското
производство място има и ленът, от който са изработвани тъкани за облекло. Според
византийския писмен източник от края на ІХ “Книга на епарха”, българите изнасят
ленени изделия на константинополския пазар.
През периода на Първата българска държава основна производствена единица са
свободните селски общини. Производителното население са свободните селяни, които
притежават собствена земя. Те я обработват индивидуално /като отделни семейства/ и в
рамките на големите родове /задруги/, където собствеността е колективна.
Концентрацията на поземлената собственост, увеличаването на едрото земевладение и
обезземляването на селяните довеждат до постепенното оформяне на един слой от
селяни арендатори /изполичари и мортити/, които обработват чужда земя срещу
заплащане на определена аренда.
Вторият важен отрасъл на селското стопанство е животновъдството. За него също са
налице благоприятни условия и то се развива добре. Отглеждат се различни животни –
крави, волове, коне, дребен рогат добитък, свине, птици. Разнообразието от животински
кости, намерени при археологически разкопки, дава сведения не само за количеството
на отглежданите животни, но и за разнообразието на техните видове и породи. В
“Отговорите на папа Николай І” се споменава, че българите имат обичай да дават зестра
на момичетата си, освен злато и сребро, и волове и коне. С отглеждането на домашни
животни се занимава предимно селското население, но скотовъдци и пастири
съществуват и в градовете, повечето от които са с аграрен облик и по стопанската си
структура не се отличават особено от селата. За определени категории от населението
скотовъдството е единствен източник за съществуване. Такива са например т.нар. власи,
за които споменава византийския писател Кекавмен в съчинението си “Стратегикон”,
писано през втората половина на ХІ в. Тук той съобщава, че от април до септември
всяка година стадата на власите се намират в “планините на България”. Те водят
номадски начин на живот, движейки се постоянно от едно място на друго, за да търсят
пасища.
Развитието на животновъдството се стимулира от няколко обстоятелства. Преди всичко
домашните животни са необходими на земеделците като работна сила и за транспорт.
Освен това те служат за храна. В това отношение трапезата на българите, особено на
по-заможните, се обогатява от улова на диви животни. От домашните животни се
доставят по-голямата част от суровините за изготвяне на облекло, обуща и други
необходими неща за бита на българина. С развитието и централизацията на държавата
през ІХ и Х в. продуктите на животновъдството стават особено необходими за
изхранването, облеклото, оборудването на армията, на болярските дружини, на т.нар.
хранени хора и за владетеля.
През Първата българска държава занаятчийското производство също започва да се
развива по-интензивно в сравнение с додържавния период в тези земи. Занаятите
постепенно се отделят като самостоятелен отрасъл и заемат все по-голямо място в
2
структурата на стопанството. За ръста на занаятчийското производство оказват влияние
изграждането и функционирането на държавната организация. Строителството но
дворци, крепости, обществени сгради, усъвършенстването на бойната техника и
поддържането на боеспособна армия поради честите войни с Византия през VІІІ-Х в.
довеждат до развитието на такива занаяти, като железарство, ковачество,
каменоделство, зидарство и др.
След приемането на християнството от втората половина на ІХ в. започва масово
строителство на църкви и манастири. Това довежда до увеличаване броя на занаятите.
Развиват се златарството, иконописта, резбарството, шивачеството и др. Освен църквата
тези занаяти обслужват и разширяващите се нужди на оформящата се феодална
аристокрация, която се опитва да подражава на византийската по начин на живот и
разкош.
Друго обстоятелство, подпомагащо развитието на занаятчийското производство, е общия
икономически подем в България през VІІІ-Х в. Той довежда до непрекъснато нарастване
на нуждите на селското стопанство и животновъдството от повече и по-съвършени
средства за производство – рала, коси, по-добри начини за обработка на животинска
вълна, кожи и т.н. Населението, особено в оформящите се градски центрове, се нуждае
от дрехи, предмети за бита и др. Всичко това заедно с нуждите на държавата, църквата
и феодалната аристокрация разширява съществено вътрешния пазар на занаятчийски
произведения.
Археологическите проучвания – главно в Плиска и Преслав, показват, че по вид
занаятите, които се развиват в Първата българска държава са най-разнообразни.
Развити са железарството, ковачеството, каменоделството, грънчарството, златарството,
производството на декоративни керамични плочки, на стъклени изделия,
дърводелството, тъкачеството, шивачеството, кожухарството и др. През ІХ и особено Х в.
във връзка с преработването на метали започва да се развива и рударството, особено
след включването в пределите на българската държава на редица области, богати на
рудни находища.
Трудно е да се установи до каква степен през разглеждания период занаятите са
отделени като самостоятелен отрасъл в стопанството на българите. По всяка вероятност
през VІІІ в. голяма част от занаятчиите в България са едновременно и селски стопани.
През ІХ и Х в.обаче, с развитието на държавната организация, налагането на
християнството като официална религия, оформянето на феодалната аристокрация и
появата на по-големи градски центрове се оформя един значителен стопански слой,
който осигурява прехраната си само със занаятчийска дейност. Повечето занаятчии
работят по поръчка и с материали на клиента или за нуждите на централната власт и
армията.
Успоредно с развитието на производството, силно нараства търговията. С постепенното
отделяне на занаятите като самостоятелен отрасъл на стопанството, което става доста
интензивно от средата на ІХ в. нататък, се увеличава необходимостта от размяна на
продукти между занаятчиите и селскостопанските производители. Голям консуматор на
земеделски и занаятчийски произведения става оформящият се с централизацията на
държавата и разрастването на църквата непроизводителен социален слой от чиновници,
войници, духовници, феодална аристокрация и др. Този слой е съсредоточен в
крепостите и развиващите се градски центрове. В руската летопис “Повест временных
лет” се споменава, че само по долното течение на река Дунав през Х в. в България има
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 май 2021 в 08:43 ученичка на 23 години от Свищов - ДТГ "Димитър Хадживасилев", випуск 2016
14 яну 2021 в 21:01 потребител на 12 години
15 дек 2020 в 12:23 потребител на 33 години
10 дек 2020 в 22:31 ученик на 16 години от Асеновград - ОУ "Отец Паисий", випуск 2023
30 апр 2020 в 14:27 учител на 31 години от Търговище - Първо ОУ "Христо Ботев", випуск 2017
29 мар 2020 в 19:21 в момента не учи на 44 години
06 май 2019 в 06:22 студентка на 45 години от Бургас - БСУ, факулетет - цюн, специалност - Финанси, випуск 2013
25 мар 2019 в 13:44 студент на 37 години от София - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - КОМУНИКАЦИИ И СИГУРНОСТ, специалност - Информационна сигурност, випуск 2019
10 яну 2019 в 13:08 студент на 35 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - враца, специалност - balgarski i istoriq, випуск 2015
26 ное 2018 в 13:03 студент на 25 години от София - ЮЗУ"Неофит Рилски", випуск 2018
 
Домашни по темата на материала
изследване на факторите на икономическия растеж
добавена от todor.karadjov.7 16.04.2013
0
25
есе ,,Икономически рентабилно ли е робството
добавена от nina.1980 07.03.2018
1
5
 
Онлайн тестове по Стопанска история
Тест по стопанска история на тема: Икономическата мисъл през Античността
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 1 курс
Тест по стопанска история върху материала за икономическата мисъл през Античността; икономическата мисъл в Древна Гърция. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
11
29
1
04.06.2013
Тест по Стопанска история за студенти
изпитен тест по Стопанска история за Студенти
Тестът съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Акцентът е върху Индустриалната революция. Предназначен е за студенти, изучаващи дисциплината "Стопанска история".
(Труден)
12
9
1
4 мин
20.10.2016
» виж всички онлайн тестове по стопанска история

Стопанството на Първата българска държава

Материал № 492114, от 18 апр 2010
Свален: 143 пъти
Прегледан: 387 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанска история, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 106
Брой думи: 45,741
Брой символи: 297,564

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стопанството на Първата българска държава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала