Големина на текста:
Елин Пелин
“Чорба от греховете на отец Никодим”
Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. Той е един от
най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската
литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.
В продължение на 25 години Елин Пелин пише разказите от сборникс “Под
манастирската лоза”. Много писатели и критици смятат, че това е най-философската книга в
българската литература, внушаваща, че човек трябва да е такъв, какъвто е сътворен от Бога.
“Под манастирската лоза” е цикъл разкази, разкриващ поетичните изповеди на човешката душа.
В заглавието се сплитат два символни образа: на “манастира” и на “лозата”, които сплитат в
единство мъдростта на езическия Пантеизъм (лозата) и християнското смирение. Елин Пелин
повежда читателя към мъдър размисъл за “греховните” повести на човека в дирене на пътя към
доброто. Творбата дава отговор на философската дилема какъв е човекът.
В един от разказите от сборника – “Чорба от греховете на отец Никодим”, Елин Пелин
внушава идеята за доброто и злото, праведното и грешното, истината и лъжата, търсейки
отговор на вечните екзистенциални въпроси и преоткривайки високата нравственост на човека,
често провокирана от неговите религиозни ценности. Човешкият живот е съчетание от
прегрешения и разкаяния и самият човек е обречен да носи все същности – черното,
въплъщаващо греховете, и бялото – символ на доброто начало в човешката душа.
На света са нужни всякакви хора – и белите, и черните “зърна”, както са единосъщи и
неразделни духът и плътта, доброто и злото, Господ и Сатаната. Елин Пелин налага идеята, че
човекът не е нито праведник, нито само грешник. Праведността не се изразява във въздържание
от греховете, а в стремежа да се живее пълноценно, съдържателно, което в крайна сметка е и
истинската вяра. На Бога би било по-угодно човек да греши, но да търси пътя към него,
ставайки по този начин истински праведник. Елин Пелин разказва за доброто и злото, истината
и лъжата, преведното и грешното в човешкия живот, които открай време са в постоянна борба,
но и внушава, че само в преживяването на тези състояния и в сравнението им, човек се
усъвършенства и достига до просветление. Затова не трябва да се съдят сурово човешките
грехове и да се спазват безпрекословно християнските правила – това е бягство и от Природата,
и от Бога.
Отец Никодим напомня мита, легендата, притчата за герой, за юнак, за сила: “гъсти
вежди като лозница”, “загадъчен, странен и чужд поглед”, плещи – широки като хребета на
някоя планина. Това описание подчертава природното начало у човека, като вечното,
митологичното добро. Функцията на “обезцветеното” расо – безсилно да скрие широтата на
човешката душа. Символиката защо розата стои зад стените на манастира – тя е красотата на
любовта към жената. Този ритуал се превръща в духовен презник в монотонния живот на
монаха. Може да я тълкуваме още и като протест на душата срещу насилието на духа, срещу
ограниченията, които се налагат на човека. Грехът е свят, а светостта – греховна.
За разлика от отец Никодим, който толкова тежко терзаел душата си заради “греховете”,
които е извършил, отец Сисой, въпреки че е духовно лице, се смята за грешник – угажда си в
яденето и пиенето, като нарушава църковните забрани. Ето защо отец Сисой олицетворява
човешката умереност в отношението между доброто и злото. Той уважава правото на личен
избор и начин на живот на другите. Сперед него човекът не е фатално греховен. Но според отец
Никодим греховните мигове в душата му са много, но той осъзнава това и разкаянието му е
доказателство за силата на духа му. Много са и въпросите, които терзаят дувата на героя.
Наистина ли човек е роден да воде уединено съществъване, смущавано единствено от призивът
на камбаната за молитва? Наистина ли човек е създаден, за да умъртвява чувствата си и да бяга
от живота? Не е ли сътворен от Бога с чъвства и инстинкти, със способност за грях, за
удоволствие? “Мисля и не знам кое е върховното в човека – душата или тялото? Не са ли те
същност неразделна и не тържествува ли душата през влеченията радостни на тялото?” – мисли
си отец Никодим. Доката си задава тези екзистенциални въпроси, героят всъщност “осигурява”
на душата си спасение. Позицията на автора е ясна – у човека още първоначално е заложено да
бъде единство от тяло и дух и той трябва да приеме двойнствеността на своята същност, да се
смири с нея, както го е направил отец Сисой. Истинската победа се изразява в това, да
признаеш противоречивата си природа, да се разкеш за греховете си, да се пречистиш душевно
и да продължиш напред.
Чрез разказа си “Чорба от греховете на отец Никодим” Елин Пелин показва, че в света
всички са праведни грешници и грешни праведници. Не можем да избягаме от собствената си
същност и природа, а именно от доброто и злото, праведното и грешното, истината и лъжата,
които неминуемо присъстват във всекиго от нас. Единствения начин да постигнем душевен
мир, е да се примирим с това, което сме.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
Iolinkaaaaa написа на 22 юни 2010 ОТГОВОРИ
ученичка на 18 години
ученичка на 18 години
Последно сваляне: на 22 юни 2010
kyky_panama написа на 20 май 2010 ОТГОВОРИ
ученик на 17 години
Последно сваляне: на 20 май 2010
 
Домашни по темата на материала
Богородица............ ............... ...........
добавена от hakera700 06.01.2013
1
7
Подобни материали
 

Грехът и наказанието в "Занемелите камбани"

05 дек 2011
·
252
·
2
·
654
·
531

Сборникът „Под манастирската лоза” разрушава затвърдената представа, че Елин Пелин е „художник на българското село”. Разказите в него тематично са отдалечени от битовото ежедневие...
 

Елин Пелин - "На онзи свят"

28 май 2008
·
802
·
3
·
1,098
·
185
·
1

Социалната съдба на човека е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”...
 

Ветрената мелница - Елин Пелин

15 май 2008
·
2,527
·
2
·
626
·
1,303
·
4

В разказа „Ветрената мелница” намира въплъщение утвърдения от фолклорната традиция порив към приказното и чудесното, към необикновеното и изключителното.
 

"Занемелите камбани"


Основновоположният идейно-повествователлен аспект в разказа е чудотосъс занемяването иновото позвъняване на църковните камбани...
 

"Занемелите камбани"

27 май 2009
·
372
·
3
·
783
·
559
·
1

В историята на българската литература Елин Пелин остава като един от най-талантливите прозаици тълкуватели на драмата в съдбата на българския патриархален човек, опитващ се да съхрани традиционния си стил на живеене и в следосовобожденската епоха...
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
11
11
1
3 мин
20.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Чорба от греховете на отец Никодим

Материал № 492059, от 18 апр 2010
Свален: 710 пъти
Прегледан: 1,074 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 674
Брой символи: 3,890

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Чорба от греховете на отец Никодим"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала