Големина на текста:
Елин Пелин
“Чорба от греховете на отец Никодим”
Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. Той е един от
най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската
литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.
В продължение на 25 години Елин Пелин пише разказите от сборникс “Под
манастирската лоза”. Много писатели и критици смятат, че това е най-философската книга в
българската литература, внушаваща, че човек трябва да е такъв, какъвто е сътворен от Бога.
“Под манастирската лоза” е цикъл разкази, разкриващ поетичните изповеди на човешката душа.
В заглавието се сплитат два символни образа: на “манастира” и на “лозата”, които сплитат в
единство мъдростта на езическия Пантеизъм (лозата) и християнското смирение. Елин Пелин
повежда читателя към мъдър размисъл за “греховните” повести на човека в дирене на пътя към
доброто. Творбата дава отговор на философската дилема какъв е човекът.
В един от разказите от сборника – “Чорба от греховете на отец Никодим”, Елин Пелин
внушава идеята за доброто и злото, праведното и грешното, истината и лъжата, търсейки
отговор на вечните екзистенциални въпроси и преоткривайки високата нравственост на човека,
често провокирана от неговите религиозни ценности. Човешкият живот е съчетание от
прегрешения и разкаяния и самият човек е обречен да носи все същности – черното,
въплъщаващо греховете, и бялото – символ на доброто начало в човешката душа.
На света са нужни всякакви хора – и белите, и черните “зърна”, както са единосъщи и
неразделни духът и плътта, доброто и злото, Господ и Сатаната. Елин Пелин налага идеята, че
човекът не е нито праведник, нито само грешник. Праведността не се изразява във въздържание
от греховете, а в стремежа да се живее пълноценно, съдържателно, което в крайна сметка е и
истинската вяра. На Бога би било по-угодно човек да греши, но да търси пътя към него,
ставайки по този начин истински праведник. Елин Пелин разказва за доброто и злото, истината
и лъжата, преведното и грешното в човешкия живот, които открай време са в постоянна борба,
но и внушава, че само в преживяването на тези състояния и в сравнението им, човек се
усъвършенства и достига до просветление. Затова не трябва да се съдят сурово човешките
грехове и да се спазват безпрекословно християнските правила – това е бягство и от Природата,
и от Бога.
Отец Никодим напомня мита, легендата, притчата за герой, за юнак, за сила: “гъсти
вежди като лозница”, “загадъчен, странен и чужд поглед”, плещи – широки като хребета на
някоя планина. Това описание подчертава природното начало у човека, като вечното,
митологичното добро. Функцията на “обезцветеното” расо – безсилно да скрие широтата на
човешката душа. Символиката защо розата стои зад стените на манастира – тя е красотата на
любовта към жената. Този ритуал се превръща в духовен презник в монотонния живот на
монаха. Може да я тълкуваме още и като протест на душата срещу насилието на духа, срещу
ограниченията, които се налагат на човека. Грехът е свят, а светостта – греховна.
За разлика от отец Никодим, който толкова тежко терзаел душата си заради “греховете”,
които е извършил, отец Сисой, въпреки че е духовно лице, се смята за грешник – угажда си в
яденето и пиенето, като нарушава църковните забрани. Ето защо отец Сисой олицетворява
човешката умереност в отношението между доброто и злото. Той уважава правото на личен
избор и начин на живот на другите. Сперед него човекът не е фатално греховен. Но според отец
Никодим греховните мигове в душата му са много, но той осъзнава това и разкаянието му е
доказателство за силата на духа му. Много са и въпросите, които терзаят дувата на героя.
Наистина ли човек е роден да воде уединено съществъване, смущавано единствено от призивът
на камбаната за молитва? Наистина ли човек е създаден, за да умъртвява чувствата си и да бяга
от живота? Не е ли сътворен от Бога с чъвства и инстинкти, със способност за грях, за
удоволствие? “Мисля и не знам кое е върховното в човека – душата или тялото? Не са ли те
същност неразделна и не тържествува ли душата през влеченията радостни на тялото?” – мисли
си отец Никодим. Доката си задава тези екзистенциални въпроси, героят всъщност “осигурява”
на душата си спасение. Позицията на автора е ясна – у човека още първоначално е заложено да
бъде единство от тяло и дух и той трябва да приеме двойнствеността на своята същност, да се
смири с нея, както го е направил отец Сисой. Истинската победа се изразява в това, да
признаеш противоречивата си природа, да се разкеш за греховете си, да се пречистиш душевно
и да продължиш напред.
Чрез разказа си “Чорба от греховете на отец Никодим” Елин Пелин показва, че в света
всички са праведни грешници и грешни праведници. Не можем да избягаме от собствената си
същност и природа, а именно от доброто и злото, праведното и грешното, истината и лъжата,
които неминуемо присъстват във всекиго от нас. Единствения начин да постигнем душевен
мир, е да се примирим с това, което сме.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Чорба от греховете на отец Никодим

Анализ на разказа "Чорба от греховете на отец Никодим" от Елин Пелин....
Изпратен от:
Svetlina
на 2010-04-18
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
710 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Богородица............ ............... ...........
добавена от hakera700 06.01.2013
1
7
Подобни материали
 

Грехът и наказанието в "Занемелите камбани"

05 дек 2011
·
252
·
2
·
654
·
531

Сборникът „Под манастирската лоза” разрушава затвърдената представа, че Елин Пелин е „художник на българското село”. Разказите в него тематично са отдалечени от битовото ежедневие...
 

Елин Пелин - "На онзи свят"

28 май 2008
·
802
·
3
·
1,098
·
185
·
1

Социалната съдба на човека е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”...
 

Ветрената мелница - Елин Пелин

15 май 2008
·
2,527
·
2
·
626
·
1,303
·
4

В разказа „Ветрената мелница” намира въплъщение утвърдения от фолклорната традиция порив към приказното и чудесното, към необикновеното и изключителното.
 

"Занемелите камбани"


Основновоположният идейно-повествователлен аспект в разказа е чудотосъс занемяването иновото позвъняване на църковните камбани...
 

"Занемелите камбани"

27 май 2009
·
372
·
3
·
783
·
559
·
1

В историята на българската литература Елин Пелин остава като един от най-талантливите прозаици тълкуватели на драмата в съдбата на българския патриархален човек, опитващ се да съхрани традиционния си стил на живеене и в следосовобожденската епоха...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
4 мин
24.01.2020
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
27
1
2 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Чорба от греховете на отец Никодим

Материал № 492059, от 18 апр 2010
Свален: 710 пъти
Прегледан: 1,074 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 674
Брой символи: 3,890

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Чорба от греховете на отец Никодим"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала