Големина на текста:
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
“ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
УНК “ХУМАНИТАРНИ НАУКИ И ИЗКУСТВА”
Курсова работа
ЕВРОПА ПРЕЗ XX ВЕК
На тема: ОТ ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ -
ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
ВАРНА 2003г.
1
Идеята за обединена Европа не е нова- корените й лежат в историята , дори в митологията. Сама по себе
си тази идея не пречи на борбата за надмощие на силните в един или друг момент европейски държави
над останалите. В продължение на векове противопоставянето между тях доминира над идеала за
обединението им , който остава достояние на интелектуалния елит и на фона на последиците от
непрекъснатите войни има по-скоро утопичен характер. Провалът на опитите за налагане чрез сила на
политически обединения( Наполеон, Хитлер, Сталин) разкри необходимостта да се търсят други, по-
сигурни и приемливи пътища. Сред руините на Първата световна война митът за мирно обединение на
Европа се възроди, но многобройните му прояви се посрещаха с резерви, а двусмислените и неясни
проекти за бъдещ съюз , за Европейски обединени щати останаха без практически последици. Шокът от
Втората световна война и нейните последици превърнаха в дълбоко убеждение необходимостта от
предприемането на конкретни и реални действия за изграждане на обединена Европа, основана на
свободната воля на правителствата и солидарността между европейските народи. Споразуменията от
Ялта( 1945г.) и последвалите събития- провалът на Московската конференция по германския въпрос през
март 1947г., отказът на СССР и източноевропейските държави да участват в плана Маршал, Парижките
събития от февруари 1948г., блокадата на Западен Берлин през пролетта на 1949г. - сложиха край на
междусъюзническото военно сътрудничество и доведоха до почти половинвековното разделение на
Източна и Западна Европа. Започна студената война, която направи неосъществимо общоевропейското
географско обединение от Атлантика до Урал. Двете части на разделения континент тръгнаха по свои,
различни пътища на обединяване, обусловени от присъщите им политически, икономически и
идеологически доктрини. В заредената със страх и напрежение европейска атмосфера съвсем естествено
и в двата блока твърде скоро първите организации на сътрудничество имаха военнополитически характер -
ЗЕС (1948г.) и НАТО (1949г.) бяха западноевропейският щит срещу потенциалната заплаха от съветския
лагер, а Варшавският договор (1955г.)трябваше да гарантира източноевропейската сигурност.
Икономическото сътрудничество между социалистическите страни се разви в рамките на Съвета за
икономическа взаимопомощ (СИВ - 1949г.), докато в западна Европа обединителният процес прие
различни форми, основава се на собствени, специфични подходи, а еволюцията му направи реална
перспектива за немислимото преди 50 години обединение на всички европейски държави, които го желаят.
Историята на европейските организации в Западна Европа се развива в две направления : на
междуправителствено сътрудничество и на интеграция. И за двата типа организации е валидна кон
станцията, че възникването и еволюцията им са детерминирани в много по-голяма степен от историческия
контекст- международен и вътрешен, отколкото от различните философски, политически или икономически
теории и доктрини.
Разделянето на Европа на Източна и Западна символно започва на 5 юни 1947г. с плана Маршал. В реч в
Харвард държавният секретар Маршал натоварва Америка със задачата да премахне социалните и
икономическите условия, които предизвикват агресия. Америка подкрепя Европа да се възстанови от
Втората световна война. Придържайки се към платформата за социални и икономически реформи,
Съединените щати съобщават, че ще се противопоставят не само на правителства, но и на организации,
които възпрепятстват процеса на възстановяване на Европа. Това е проект за икономическото
възстановяване на Европа с американска помощ. С него се започва нова ера в отношенията между САЩ и
Европа. Предложението на Маршал е отправено и към Русия, но едно от условията за икономическо
подпомагане на страните е да няма комунисти в правителството на дадената страна. На практика плана
Маршал става основа на феноменалното възстановяване на Европа.
През 1948г. Запада вече се обединява и политически . Западноевропейският съюз е военна
организация, резултат от постепенното развитие и разширяване на следвоенното сътрудничество, в
областта на отбраната и сигурността. През март 1947г. Франция и Великобритания подписват в Дюнкерн
пакт за съюз и взаимопомощ срещу евентуална германска заплаха. С оглед на опасността от Изток, родена
с пускането на желязната завеса и началото на студената война, и обещанието на САЩ да се ангажира
трайно със защитата на Западна Европа, на 17 март 1948г. е сключен Брюкселският договор, с който
членуващите държави - Франция , Великобритания, Белгия, Холандия и Люксембург- се ангажират в
колективна отбрана срещу всяка въоръжена агресия срещу някоя от тях. След тази проява на готовност за
координиране на европейската отбрана САЩ се включват в преговори, довели до Северноатлантическият
пакт( договорът е подписан на 4 април 1949г. във Вашингтон), в който освен европейските държави участва
и Канада.
Американската инициатива за подпомагане на икономическото възстановяване на европейските страни
лансирана от държавния секретар Джордж Маршал, става катализаторът за създаване на Организацията
за европейско икономическо сътрудничество /ОЕИС/.Американският конгрес обвързва помощта, известна
като план Маршал, с изискването за създаване на институционен механизъм за разпределение и ползване
на средствата, който да мобилизира обединените усилия на всички държави, желаещи да си сътрудничат.
В отговор на американското предложение и след отказа или принудително оттегляне на страните от
съветския блок (Чехословакия) 6 западноевропейски държави- без Германия и Италия, които са в режим на
окупация- подписват на 16 април 1948г. конвенция , създаваща ОЕИС. Ръководният орган на
организацията е Съветът, подпомаган от Постоянен изпълнителен комитет, Секретариат и множество
технически комитети. В рамките на ОЕИС се поставя началото на процес за постепенно премахване на
количествените ограничения в търговията между членуващите държави, както и някои други прояви на
2
либерализиране на обмена. Но организацията се оказва неспособна да задълбочи процеса на
европейското икономическо обединение.
През 1960г. ОЕИС става Организация за икономическо сътрудничество и развитие ( ОИСР) и ориентира
дейността си към отношенията и помощта за развитието на страните от третия свят. В нея участват наред
с европейските, и други индустриализирани страни с пазарна икономика.
Докато импулсът за създаването на военната (ЗЕС) и икономическата (ОЕИС) организация идва от САЩ,
Съветът на Европа е първата европейска политическа организация. Тя е резултат от стремежа за единство
на континента, въплътен в многобройните европейски движения за политическо обединение, родени след
Втората световна война. Възникнали навсякъде почти спонтанно, макар и с различна политическа
ориентация те успяват през 1947г да се обединят в Международен комитет за координиране на движенията
за обединена Европа, който подготвя и свиква на 7 май 1948г. в Хага Конгрес на Европа, проведен под
председателството на У. Чърчил.
По време на конгреса се открояват ясно два подхода към постигането на общата цел: националният и
междуправителственото сътрудничество, които противопоставят по-късно и представителите на
правителствата в Съвета на Брюкселският пакт, където френското и белгийското правителство внасят
предложенията на Хагския конгрес. Последвалите в рамките на този орган преговори довеждат до
компромисно споразумение на чиято основа свиканата дипломатическа конференция изготвя статута на
новата организация. Конвенцията за създаване на Съвета на Европа е подписана в Лондон на 5 май 1949г.
от десет държави( петте , членуващи в Брюкселският пакт и Италия, Ирландия, Дания, Норвегия, Швеция),
влиза в сила на 3 август с.г. Впоследствие СЕ постепенно се разраства и днес в него членуват вече 35
държави.
СЕ е организация с много широко очертана компетентност и твърде скромни средства за постигане на
целите си. Според чл.1 от статута на СЕ трябва”да се осъществи по-тесен съюз между членуващите
държави с цел да запази и развие идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство- личната
свобода, политическата свобода и върховенството на правото, както и да подпомага техния икономически
и социален прогрес”.От компетентността на СЕ са изключени изрично само въпросите на националната
отбрана, която преобладаващата част от членуващите държави са поверили на НАТО, създадена месец
преди това. Основно средство за осъществяване на правомощията на СЕ е класическият инструмент на
междуправителственото сътрудничество- договори или конвенции, които не само се приемат с единодушие
на представителите на правителствата, но трябва и да бъдат ратифицирани според изискванията на
конституциите на членуващите държави, което понякога отнема години.
Органите на СЕ са Комитетът на министрите , чиято дейност не рядко е парализирана от класическото
правило на единодушието, Парламентарната асамблея( ПАСЕ), с консултативни правомощия, състояща се
от непряко избрани депутати, и генерален секретар- първоначално помощен орган, чиито правомощия
впоследствие са разширени с подкрепата на ПАСЕ. Въпреки че СЕ не осъществява мечтата на голяма част
от делегатите на Хагския конгрес за незабавно създаване на Европейски съединени щати, в една при това
особено важна област- защитата на правата на човека, в която разполага с почти наднационални средства,
той надхвърли рамките на класическото международно право. Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950г. не само определя основните свободи и
човешки права, които членуващите държави трябва да признаят и гарантират на своите граждани, а
създава оригинален и ефикасен институционен механизъм, гарантиращ спазването им.
Създаване на Европейските общности
През 1950г. шест съседни държави от “свободна Европа”, без да се конфронтират с “Европа на
сътрудничеството”, в чиито организации продължават да членуват, проявяват воля да тръгнат по пътя на
прогресивната си интеграция в една общност от федерален тип, изкушени от разумния прагматизъм на
един кратък документ, известен като плана Шуман.
На 9 май 1950г.Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прогласява от името на
френското правителство историческа декларация, чието ядро е предложението” цялостно френско-
германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под контрола на един общ Върховен
орган в рамките на организация, отворена за участие и на други държави от Европа”.Макар и да носи името
на Шуман, планът е дело на Жан Моне, един от най-влиятелните привърженици на европейския
федерализъм, човек с дълга и богата международна кариера зад гърба си, който по онова време е
ръководел изпълнението на програмата за икономическото възстановяване на Франция.
Планът Шуман се оказва навременният, верен и революционен отговор на разнопосочни проблеми:
Предложението бележи обрат във френската външна политика спрямо Германия в посока , желана от
военните съюзници- приобщаването на Германия в “западния концерт”. Формата предлагана от Моне,
осигурява на Франция нова, много по-надеждна гаранция срещу евентуална немска военна заплаха, която
същевременно се успокоява и френското обществено мнение, което все още е твърде чувствително по
въпроса за ремилитаризирането на Германия.
Декларацията Шуман отговаря на потребността от реорганизиране на металургичната промишленост,
изправена пред криза на свръхпроизводство и произтичаща от това опасност от международна
картелизация, която чрез рестриктивна практика би могла да наложи поддържането на високи цени.
Сливането на националните пазари на въглища и стомана в общ пазар отстранява радикално
надвисналата опасност и дава възможност за нарастване на производителността.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 окт 2021 в 13:08 студент на 34 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Публична администрация, випуск 2014
 
Подобни материали
 

Казус по Европейска интеграция

08 апр 2010
·
168
·
12
·
2,378
·
223

Единен вътрешен пазар на Европейския Съюз...
 

Стратегията за приемане на еврото в България

09 дек 2007
·
614
·
19
·
2,493
·
257

С приемането на България в ЕС от 1 януари 2007 година, според правилата заложени в присъединителния договор, тя стана автоматично член на Европейския икономически и паричен съюз. БНБ ще участва в Европейската система на централните банки...
 

Европейската интеграция

12 яну 2008
·
989
·
2
·
411
·
384

Европейският съюз е единствен по рода си доброволен, съвместен съюз в света с няколко милиона европейски граждани, които желаят заедно да преодоляват предизвикателствата на новото хилядолетие.
 

Европейски парламент

15 сеп 2008
·
335
·
2
·
494
·
241
·
1

Европейски парламент. Начин на избиране на евродепутатите. Структура, начин на работа, пълномощия.
 

Единен вътрешен пазар

19 яну 2009
·
176
·
5
·
1,280
·
112
·
1

„ЗАЕДНО ОТ 1957” - това е логото на Европа за отбелязването на 50-годишнината от подписването на Римския договор, с който се поставя началото на европейското семейство...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
тематичен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по Европейска интеграция за студенти II курс на обучение. Съдържа 23 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
23
111
1
1 мин
18.07.2013
Тест по европейска интеграция за 3-ти курс
професионален тест по Европейска интеграция за Студенти от 3 курс
Тест върху дисциплината Политика на Европейския съюз в областта на сигурността, предназначен за студенти от 3-ти курс. Тестът съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
58
1
05.09.2013
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

От европейска общност към Европейски съюз - институционално развитие

Материал № 492, от 28 фев 2006
Свален: 829 пъти
Прегледан: 167 пъти
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,939
Брой символи: 26,734

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "От европейска общност към Европейски съюз - инс ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения