Големина на текста:
ЗАХАРИ СТОЯНОВ
1850 – 1889
Захари Стоянов е роден през 1850 г. в село Медвен, Сливенско. Учи в
черковното училище на родното си село, работи като овчар. Попада във Варна, после в
Русе, където работи като чирак. През този период се самообразова, свързва се с
русенския революционен комитет. Служи на железопътната станция в Търново Сеймен.
Участва в опита за въстание в Стара Загора през 1875 г., заедно със Стефан Стамболов.
Определен е за един от водачите на Пловдивския революционен окръг. По време на
Априлското въстание е в четата на Георги Бенковски. След разгрома на четата е заловен
от турците, но успява да се спаси и е освободен от затвора. След Освобождението
работи като секретар в съда и съдебен следовател в Русе. През 1882 г. отива в Пловдив,
където се отдава на писателска и публицистична дейност и участва в борбата за
съединение между Източна Румелия и Княжество България. През този период издава
вестник „Борба”. Захари Стоянов е председател на комитета, който осъществява
Съединението на България през септември 1885 г. Участва активно в политическия
живот, подкрепя политиката на Стефан Стамболов и е един от основателите на
в. „Свобода”. През 1888 г. е избран за депутат и за председател на Петото народно
събрание. На следващата 1889 година пътува за Париж, но се разболява по пътя и умира
във френската столица. Сред по-важните книги на Захари Стоянов са: „Васил Левски”,
1883; „Записки по българските въстания”, т. І-ІІІ, 1884-1892; „Четите в България”,
1885; „Христо Ботьов - опит за биография”, 1888 и др.
ЛЕТОПИСЕЦЪТ
Биографията на Захари Стоянов – и житейска, и творческа – е изключително
интересна и също е включена в различни легендарни механизми. Оформянето и
стабилизирането на публичния образ на мемоариста е сравнително дълъг и сложен
процес. От една страна, Захари Стоянов сам очертава нишката на своя живот в
творенията си, сам слага акцентите в образа си. От друга страна обаче, този образ се
оформя в негативна посока от многобройните негови противници и опоненти. Както
посочват редица изследователи, значимостта и величието на неговите „Записки” се
осъзнават бавно – за съвременниците това е една книга със спомени, около която се
водят полемики и се аргументират различни несъгласия.
Интересни са приликите и разликите между Христо Ботев и Захари Стоянов. От
тях можем да тръгнем, за да изясним механизмите, по които се създава образът на
летописеца. И двамата са родени почти по едно и също време – делят ги само две
години – в самата среда на деветнадесети век. И двамата са хора с будна обществена
мисъл, даровити и много активни публицисти. Подобно на Ботев и Захари Стоянов е
активен участник в националноосвободителните борби. Оттук започват и съществените
разлики. Преди Освобождението Захари Стоянов е далеч от популярността и от
мащабните публични жестове на своя съвременник. За разлика от Ботев Захари Стоянов
оцелява в жестоките изпитания на въстаническата пролет през 1876 г. той прекрачва в
свободна България и попада в цялата противоречивост на обществения и политическия
живот. Това означава, че неговият образ не може да бъде съграден чрез легендарните
механизми на саможертвената смърт, която заема важно място в символичната Ботева
биография. Напротив, той е въвлечен в житейското, в партизанските политически
борби, които много рязко могат да обезценят всеки образ на героичното.
Писателската дейност на Захари Стоянов е тази, която го извежда от общия фон
на тогавашните „поборнически” и политически персонажи. Сред неговите
произведения – биографичните очерци за Васил Левски, Любен Каравелов, Христо
Ботев, Чардафон Велики безспорно най-значима е „Записки по българските
въстания”. Именно тази книга го обвързва с много важната символна роля на
пазителя на паметта”. Всяка общност има нужда от подобни фигури, те спояват
нейното единство, укрепват колективното преживяване на действителността. Пазителят
на паметта не просто „пази” спомена за дати, събития, факти – той превръща фактите на
миналото в опит, в истински културно-исторически и нравствен опит, без който е
невъзможно съществуването на общността. В своите книги Захари Стоянов не само си
спомня и разказва, той оценява, дава оценката си за различните начини на живот, за
различните мотиви, които движат хората в избора им на едно или друго поведение. Да
припомним, че още в зората на Българското възраждане Паисий обвързва проблемът за
паметта със съвестта и морала. Захари Стоянов успешно се вписва в тази традиция, той
превръща паметта в поредната висока мяра за чест и достойнство.
Именно ролята на пазител на паметта съдържа в себе си онази действена
добродетел, която през годините превръща Захари Стоянов във важната символична
фигура на българската история и култура. Неговото лично биографично „чудо” не
минава, както казахме, през саможертвената смърт, но то също е свързано по особен
начин със саможертвата и с възкресението. Летописецът е този, който спасява от
забравата, възкресява от „пепелта” на миналото важни аспекти от живота на общността.
В неговото слово „възкръсват” високите героични жестове на стотици и хиляди
мъченици на българската свобода. И когато употребяваме думата пепел по отношение
на миналото, трябва да имаме предвид един много важен аспект в нейния смислов
ореол. Пепелта в случая означава и пепелища – хилядите изгорени по време на
въстанието български домове, поруганите църкви, прекършените съдби, неизсъхналите
сълзи. Под тези пепелища – казва ни Захари Стоянов – които потомците бързат да
забравят, всъщност горят живите въглени на съвестта. Без въглените на съвестта,
тлеещи под пепелта на вечно прииждащата забрава, никоя общност няма своя шанс в
историята.
С течение на времето символично важната роля на пазителя на паметта става
доминираща и поглъща многобройните други по-малки „роли”, които изпълват живота
на Захари Стоянов. Политикът, публицистът, предводителят на Съединението (за което
той също написва книга) са само част от тези роли, успешно интегрирани в национално
значимата фигура на Летописеца. С жеста на назоваването легендата вече напълно е
окръглила образа на героя и е приготвила мястото му в националния пантеон. Оттук
нататък книгата „Записки по българските въстания” може да се чете като завeт, да
стане свята реликва, пазена дълбоко в националната памет, в сърцето на всеки
българин. Самият факт, че тя е наричана „голямата българска книга”, „най-
българската книга” за „най-българското време”, е показателен за престижната роля,
която й е отредена. Подобни определения ни казват, че в историята има много мигове,
сюблимни точки, където потенциалът на човешкото се разгръща най-пълно, в цялото му
добродетелно богатство. Те ни казват подобни неща и за словото – има много
същностно, правдиво и възвишено слово, способно да събере и изрази най-дълбоката
истина за българския живот през вековете.
Такава Книга е написал Летописецът, със словото на откровението е дарил той
своите сънародници.
„ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ”
Интерпретация
Книгата на Захари Стоянов се появява в сложен период от българския
обществен и културен живот. Въодушевлението то свободата бързо е отминало и хората
са се изправили пред нови проблеми и грижи. В какво по-конкретно се състои
сложността на живота и как се отнася творбата към нея?
Както изтъкнахме по-горе, една от големите не само литературни болки е
разпадането на едни и създаването на нови форми на обществен живот. Те утвърждават
фигурата на практичния, прагматичния човек, за когото личният интерес е в основата
на поведението. Тази прекомерна съсредоточеност върху личното води до сериозен
разрив с обществените идеали и цели, така както са ги формулирали някои от водещите
дейци на Българското възраждане. Политическите борби и безогледното преследване на
егоистичните интереси тъкмо това правят – те налагат усещането за дълбока криза в
обществения морал. От едната страна застават светлите примери на истинските
поборници за свобода и справедливост, от другата са оцелелите поборници за
„гечинмека” (печалбата, изгодата), както се изразява Захари Стоянов.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Захари Стоянов 1850–1889

Захари Стоянов - летописец, биография, произведения, критика, интерпретация, теми и проблеми в творчеството на Захари Стоянов...
Изпратен от:
viki_sweet
на 2010-04-15
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
148 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Защо бунтовника от творбата "На прощаване в 1868" избира страшния но славен път.
добавена от mia.karaburova преди 16 дни
0
12
Анализ на разказа " Скитникът" на Йордан Йовков .Моля за помощ!
добавена от filis_feradova 07.05.2020
0
2
Старобългарска литература! СПЕШНО!!!
добавена от geri_petrovaa 12.11.2017
0
2
Кой е създал нашите букви
добавена от tatiana.tabakova 10.09.2018
3
6
Интерпретативно съчинение! Свободата като житейски избор в ,,Потомка'' ПОМОЩ!!!
добавена от stefi331 11.01.2017
2
10
Подобни материали
 

Прекланям се...

27 май 2008
·
244
·
2
·
269
·
247
·
1

Днес свеждам глава пред тяхното светло дело. И наистина народните будители засложават почит и умиление.
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
198
·
2
·
492
·
434
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
 

Народни будители

24 дек 2007
·
392
·
3
·
337
·
414
·
4

Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек...
 

Димитър Димов

05 яну 2008
·
348
·
3
·
817
·
317

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,548
·
5
·
325
·
367
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
22
6
1
5 мин
19.09.2019
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
3
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Захари Стоянов 1850–1889

Материал № 490782, от 15 апр 2010
Свален: 148 пъти
Прегледан: 261 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 36
Брой думи: 13,312
Брой символи: 81,444

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Захари Стоянов 1850–1889"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
153 6

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
79 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала