Големина на текста:
7. МАРТЕНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
Мартенските празници и обичаи бележат началото на същинската пролет. Те се
възприемат от българския народ като преломен момент в календара, от който зависи
затоплянето на земята, израстването на бъдещата реколта и появата на различни опасни
за човека паразити и влечуги. Затова мартенските празници и обичаи се отличават
преди всичко със своята продуцираща и предпазваща функция. Това са празниците 1
март - Баба Марта, 9 март - св. Четиридесет мъченици и 25 март - Благовещение.
Първомартенските обичаи и обреди могат да се обединят в две основни групи. Към
първата се отнасят онези действия и забрани, които целят осигуряване на хубаво време,
така необходимо за посевите. Навсякъде още преди изгрев слънце жените изнасят
навън нещо червено - престилка, дреха, пояс, прежда и пр., като вярват, че червеното
ще разсмее баба Марта и времето ще се затопли. В същото време те не перат и не
простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не бухат с бухалка и не тракат
с кросното, за да няма гръм, не варят нищо, за да не врят облаците, не слагат черен съд
на огъня, за да няма главня по житата и др. От предпазващите действия широко
разпространено е изтръскването на всички дрехи, завивки и постелки, премитането на
къщата и паленето на сметта, за да се прогонят бълхите и всички лошотии. Някъде
децата бягат из цялото село, като вдигат шум от звънци, вярвайки че по този начин
също ще прогонят бълхите. Палят се огньове, които се прескачат против змии и
гущери.
Към втората група се отнасят обичаите и обредите, които са насочени към здравето по
хората и по добитъка. Такъв обичай е правенето и киченето с мартеници. По традиция
мартеница се връзва само на нещо, създадено от човека - на децата, на плодно дръвце,
на агънце, теленце, но никога на диво дърво или животно. Мартеници си връзват и
момите, и старите баби, за да са бели и червени. В направата на мартеницата е
задължителен единствено червеният цвят, който притежава апотропейна - предпазваща
сила. Обикновено мартеницата се носи, докато се види първата лястовица или щъркел.
След това тя се поставя под камък и става обект на гадания. Ако след няколко дни по
нея лазят мравки - това означава, че ще има много овце, ако са червеи - коне и др.
Друга традиционна практика, съхранена и до днес, е окачването на свалената
мартеница на плодно дърво.
В Източна България се среща обичаят всяка жена да си избира един ден от месец март и
по времето на избрания ден да гадае за здравето и настроението си през годината. В
Родопите първите дни на март са известни като броените дни, тъй като те се наричат за
всеки член от семейството и така се гадае за здравето или за времето през следващите
месеци.
Следващият празник е св. Четиридесет мъченици (9.ІІІ), известен в Западна България
под названието Младенци. Народът вярва, че на този ден слънцето се обръща към лято
и забива 140 шиша в земята, за да я затопли. По тази причина времето е удачно за
извършването на дейности, свързани със засаждането на някои градински култури.
Например засяват се различни зеленчуци, като се внимава техните гнезда да са по 40.
Същата обредна практика е задължителна и за хората - те трябва да изпият по 40 глътки
ракия или вино, да съберат и приготвят 40 охлюва, за да са здрави през годината. В
Западна България, за предпазване от шарка или друга болест по децата, се раздават по
40 обредни хлябове, наречени младенци.
В Добруджа младите булки приготвят по 40 кравайчета. След това се обличат във
венчалната си премяна и тръгват да ги раздават по роднини. В някои от троянските села
на този ден свекървите водят младите булки на църква. Пак в този край булката
задължително гостува и в бащиния си дом.
Важно място сред обичаите заема обредното гонене на змии и гущери. За тази цел се
пали огън и се прескача, вдига се шум чрез удряне по тенекии, като същевременно се
нарича :”Бягайте змии и гущери, на 40 разкрача!” и пр. В Западна България празникът
се тачи и за здравето на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е
неговата сила. На този ден той сваля поясите и затова не бива да се впряга.
Другият празник е Благовещение (25.ІІІ.). В календара той е най-близо до пролетното
равноденствие, а това го превръща в значим пролетен празник, считан за “половин
Великден”, от който също зависи събуждането на природата, пристигането на
прелетните птици и благополучието на хората. От този ден нататък всеки гледа да
излиза от къщи сит и с паричка в джоба, за да го закука така кукувицата. По броя на
първото закукване хората гадаят и колко дълго ще живеят, понеже всяко закукване се
брои за една година. Тези поверия са живи и до днес сред българите. Денят е удачен и
за други дейности, свързани със здравето по хората и добитъка. Например на този ден
пробиват ушите на малките момиченца за обеци, понеже вярват, че няма да ги боли,
бележат агънца, теленца, като отново вярват, че няма да ги боли.
Народното наименование на празника е Благовец, а това се свързва с нещо благо, т.е.
сладко. Затова празникът е благоприятен за засаждането на овошки и зеленчуци, които
ще бъдат много сладки. Някъде пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да
събират сладък мед. Срещу Благовец иманярите търсят заровени пари, защото е много
сладко да ги притежаваш, без да се трудиш.
За Благовец е характерно и обредното гонене на змии, гущери и бълхи. То не се
различава от това, което е характерно за другите мартенски празници. Палят се огньове,
прескачат се и се вдига шум чрез удряне по тенекии, маши или ръжени. Тези действия
са съпроводени и с изричането на специална словесна формула: “Бягайте змии,
Благовец ша ва затисне!”, “Бежте зъми и гущери, че въ огън гони!” Прескачайки огъня,
момците си пърлят малко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. На този ден
конец не се пипа и не се изговаря името на змиите, за да не се виждат през лятото. Има
поверие, че на този празник идват и самодивите, които са между хората от Благовец до
Секновене (29.VІІІ.), когато денят и нощта се секат на две, т.е. от пролетното до
есенното равноденствие.
Описаните мартенски обичаи и обреди свидетелстват за дълбоката вяра на българите в
тяхната предпазваща и отгонваща сила.
Литература:
Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. А. Стойнев. С., 1994.
Василева, М. Календарни празници и обичаи. - В: Етнография на България. Т. ІІІ. С.,
1985, 115-117.
Георгиева, Ив. Българска народна митололия. С., 1983.
Миков, Л. Първомартенска обредност. С., 1985.
Задачи за самостоятелна работа:
1. Подгответе добре обосновано собствено мнение за значението на мартеницата в
съвременната култура на българите.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Мартенски празници и обичаи

Мартенските празници и обичаи бележат началото на същинската пролет. Те се възприемат от българския народ като преломен момент в календара, от който зависи затоплянето на земята...
Изпратен от:
Елена Николова
на 2010-04-15
Добавен в:
Лекции
по Етнология
Статистика:
72 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
354
·
4
·
736
·
509

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Традиции и празници в моята страна

19 фев 2008
·
389
·
2
·
236
·
464
·
1
·
1

В моята страна България има доста голямо разнообразие от празници, тъй като според традиционните схващания на нашите предци годишното време било разделено две полугодия- есенно-зимно и пролетно- лятно.
 

Българските традиции

10 май 2008
·
1,364
·
59
·
16,255
·
2,108
·
4
·
7

Всеки българин трябва да се гордее с традициите на народа си, да ги запазва и съхранява за следващите поколения. Но става все по-трудно да бъдат предадени за бъдещето...
 

Облеклото на българина

17 дек 2007
·
432
·
31
·
7,330
·
1

Идвайки на на Балканите славяни и българи носят със себе си своята култура. Те носят един нов начин на живот, който се отразява не само на обикновения бит, но и на тяхното облекло...
 

Бъдни вечер и Коледа

09 яну 2008
·
149
·
1
·
388
·
2

Празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата.
1 2 3 4 5 » 11
 

Мартенски празници и обичаи

Материал № 490454, от 15 апр 2010
Свален: 72 пъти
Прегледан: 107 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 888
Брой символи: 4,796

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мартенски празници и обичаи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала