Големина на текста:
Димитър Талев
(1898, Прилеп, Македония - 1966, София)
Животът и творчеството на Д. Талев са тясно свързани с Македония и с борбите за
нейното освобождение и за присъединяването и към България. Активно участва в дейността на
онова крило в македонското движение, свързано с Иван (Ванче) Михайлов. Редактира
вестниците „Македония” и „Зора” - органи на това движение. След 9.09.1944г. е преследван
заради обвързаността му с десния вариант на македонската кауза, който новата власт
заклеймява като „великобългарски шовинизъм”. По тази причина е бил в затвора и в трудови
лагери. През 50-те години на XX в. е реабилитиран и дори е бил народен представител в V
народно събрание.
Д. Талев е автор на много журналистически текстове и на историческа художествена
проза: разкази, повести, романи. Повечето му исторически творби са посветени на миналото на
Македония. Той пише за нея както Вазов пише за България - с любов, болка и всеотдайност. В
стила на Талев също има много прилики с този на Вазов.
Романът „Железният светилник”
Писан е през 40-те г. на XX в., но е издаден за първи път през 1952 г. Той е първият
роман от тетралогия (поредица от 4 романа), посветена на националноосвободителните борби в
Македония през Възраждането. Следващите романи от поредицата са: „Преспанските
камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”. По романа е създаден филмът „Иконостасът”.
Сюжет, композиция и герои:
„Железният светилник” е разделен на 4 части („Хаджи Серафимовата внука”, „В
тъмни времена”, „Народ се пробужда”, „Корени и гранки”), всяка от частите има мото - откъс
от народна песен, своеобразен код към смисловите послания на текста. Събитията се разказват
в обикновен хронологичен ред. В началото и в края на романа са посочени две години: 1833 и
1864, които оформят хронологичната рамка на разказваните събития. Действието се развива
главно в град Преспа. В романа „Железният светилник” разказът за историческите събития е
преплетен с историята на едно семейство, прерастващо в род - Глаушевия род, така че романът
съчетава особеностите на исторически и семейно-битов. По подобие на Вазов (в „Под игото”)
Талев проследява как историческите промени се изразяват и в промени в семейството, как
постепенно се разчупват патриархалните традиции и старите правила, по които са живели
хората векове наред. Те се рушат от духа на Възраждането във всички негови аспекти. В
творбата равноделно са изобразени два смислови пласта - индивидуални съдби (в рамките на
рода и семейството) и колективно (народно, общобългарско) битие. Общностният живот и
развитие се пречупват през личните човешки съдби на героите. Всеки герой трябва да направи
своя избор и така се оформят два типа образи: герои, които напускат битовото семейно
пространство и живеят за общността (Климент Бенков, Лазар) и герои, които остават в рамките
на бита и се превръщат в „охранители” на патриархалната норма (главно женски образи,
Султана). Трета група герои са тези, които са „външни” не само за рода, но и за града,
чужденци, дошли отвън за кратко (Рилският монах, Рафе Клинче). Те са носители на новото, на
възрожденския дух на промените. Посещенията им в Преспа изиграват важна роля за
разчупване на традициите, за напредъка и на сюжетното действие, и на отразените исторически
събития. Рилският монах, който посещава града и нощува в дома на Глаушеви, събужда у
Лазар и у преспанци идеите за принадлежност към българския народ и за отстояване на
българщината главно срещу духовното господство на гърците - посява първи искри на
народностно самоосъзнаване. Той влиза в директен конфликт с гръцкия владишки наместник.
Рафе Клинче е типичният възрожденски творец - бунтар и рушител на сковаващите канони.
Най-характерният негов ренесансов жест е, че изобразява себе си и любимата си Катерина
редом със светците върху иконостаса, който изработва за новата преспанска църква.
Образите на героите са изградени със задълбочен психологизъм.
Основните исторически събития, отразени в романа, са борбата за независима
българска църква, за богослужение на български език и дейността за модернизиране на
българските училища, за новобългарска просвета. В романа тези събития са представени чрез
конкретни факти, ставащи в град Преспа: организиране и извършване на строежа на нова
българска църква и дейността на читалището и на младите в българската община за
модернизиране на училището. Това е преплетено с постоянно разрастващата се борба срещу
гръцкия владишки наместник, т. е. против духовното господство на гърците и в църква и в
училище. Борбата завършва с изгонването на наместника от Преспа. Основни територии на
обществения живот и борби са църквата, училището, читалището и общината. Водачи на
борбите за българщина са отначало Климент Бенков, а след смъртта му - Лазар Глаушев.
Семейната история разказва за създаването на семейство Глаушеви със сватбата на
Стоян от с. Гранче и Султана, внучката на хаджи Серафим, за раждането, отглеждането и
задомяването на децата им и за появата на първите им внуци. Романът започва със сватба и
свършва със сватба (на Лазар Глаушев и Ния, дъщерята на неговия враг в обществените
борби гръкофила Аврам Немтур). В тези рамки са изградени образите и са проследени съдбите
на членовете на семейството, различни като характери, начин на живот и на мислене,
въплъщения на различни типове хора от онази епоха. Големият син Кочо и големите дъщери
Нона и Манда остават в рамките на традицията, подчиняват се на правилата, порастват,
създават собствени семейства и живеят в рамките на битовото пространство. Малкият син
Лазар се превръща в духовен водач и народен будител на преспанци, но едновременно с това
не престава да бъде примерен всеотдаен син и съпруг, с което печели всеобщото уважение на
хората въпреки младостта си. Малката дъщеря Катерина, красива, непокорна и дяволита,
дръзва да се устреми към лично щастие чрез любовта си към „чуждия” Рафе Клинче,
противопоставяйки се на правилата на традицията и е принесена в жертва на предразсъдъците,
убита от собствената си майка. Смъртта на Катерина е една от най-драматичните сцени в
романа с болката на майката (Султана), която жертва дъщеря си, за да предпази от позор
другите си деца и дома си. Образът на Султана е най-впечатляващият женски образ в романа.
Силна и упорита, грижовна и строга, всеотдайна и сурова, тя е крепителката на дома,
пазителката на семейното огнище и на традиционните ценности, които векове наред са
осигурявали оцеляването и продължаването на рода и на живота на ежедневно битово ниво. С
историята на Глаушеви се преплита разказът и за две други семейства. Едното е това на
Климент Бенков, първия водач на борбите за българщина в Преспа. Бенкови са близки с
Глаушеви, синът Андрея е приятел на Лазар, дъщерята, нежната и свенлива Божана е
приятелка на дъщерите на Глаушеви, влюбена е в Лазар и за кратко преди смъртта си е негова
годеница. Второто семейство е това на чорбаджи Аврам Немтур, водач на гръкофилите в
града, близък с владишкия наместник, противник на Лазар Глаушев в обществените борби.
Всъщност то не е истинско семейство като Глаушевото, Аврам Немтур живее сам с дъщеря си
Ния, няма приятели, хората не го обичат и го отбягват. Заради враждата с бащата Лазар трудно
стига до женитбата с Ния, макар че се обичат, девойката притежава много положителни
качества и е достойна партньорка за Лазар. Ния съчетава силата на чувствата и стремежа към
лично щастие на Катерина със сдържаността, достойнството, твърдостта, упоритостта и
себеовладяността на Султана.
Основни символи в романа:
Дървото - като родовото дърво с неговите „корени и гранки”, но и като материала, от
който майсторът изработва иконостаса и за което вдъхновено говори как творецът гори и
страда, докато му вдъхне душа, за да „оживее”, да се превърне в произведение на изкуството.
Огънят - като свещеното домашно огнище, но и като символ на активен духовен живот
и у отделен човек, и у общността. Едни от най-често повтаряните думи, с които Талев
характеризира героите си, са: „Голяма сила и огън имаше в него.”
Железният светилник, който осветява дома на Глаушеви, съчетава идеите за
твърдостта и здравината на желязото (традициите, правилата, моралът) със светлината на огъня
с цялата му възрожденска символика на духовно пробуждане, в основата на което са човешкият
разум и воля. Неговата светлина е слаба, но тя разпръсква мрака на невежеството и
подчинението и поставя началото на просвещението и прогреса..

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Димитър Талев, "Железният светилник"

Основни знания за романа "Железният светилник", необходими за ДЗИ по БЕЛ...
Изпратен от:
Valora
на 2010-04-14
Добавен в:
Уроци
по Нова българска литература
Статистика:
348 сваляния
виж още
 
 

Димитър Талев, "Железният светилник"

Материал № 490173, от 14 апр 2010
Свален: 348 пъти
Прегледан: 415 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Димитър Талев
Тип: Урок
Брой страници: 2
Брой думи: 1,073
Брой символи: 6,601

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Димитър Талев, "Железният светилник""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала