ИДЕЙНО - ХУДОЖЕСТВЕН АНАЛИЗ НА ВАЗОВИТЕ
СТИХОТВОРЕНИЯ “НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД
СЛИВНИЦА”, “НОВОНАГЛАСЕНАТА ГУСЛА”,
“НА БЪЛГАРИЯ”, ”КОЧО”
“Новото гробище над Сливница”
Творбата е посветена на загиналите ни войници в боя при Слив
ница по време на Сръбско-българската война (1885 г.). Самото сти-
хотворение е написано същата година, но е от стихосбирката “Слив-
ница”, издадена през 1886 г. Чувството е тържествено, но и
траурно. Лексиката също е траурна. Авторът започва с “покойници”,
“гроб”, “Лека нощ!”,” навеки си казахте”. Успоредно присъства и
военна лексика - “куршум”, “битката гръмва”, “битките победни”.
Произведението е придобило голяма гражданственост и става един
от маршовете в нашата военна история. Две са основните идеи в
творбата:
1. Преклонение пред българския войнски дух и болка от
забвението на българските бойни подвизи.
2. Безсмислието на войната, която се води от името на България.
Зад тази благородна кауза (свободата), българските политици-дема-
гози прикриват своите шовинистични стремежи.
Стихотворението е много показателно за активното гражданско
отношение на поета
Първата строфа е обръщение към героите, загинали в Сръбско-
българската война. Метафорично Вазов представя трагичната участ
на безброй български синове, дали живота си в името на национал-
ната войнска чест.
Втората строфа е ярко поставяне на темата за смисъла на тази
борба:
“За трон ли злат, за някой ли кумир?”
Няма смисъл човешкият живот да бъде жертван за такива пре-
ходни ценности. Народните синове са много по-голямо богатство и
от най-скъпата вещ или идол.
Третата строфа изтъква истинската кауза, заради която тръгват и
която носят в сърцето си българските войници пред прага на
смъртта. България винаги е била нещо свещено за своите чеда. Си-
новете и умират без страх, по примера на предците си опълченци.
Като хора от недрата на народа българските войни носят в сърцата
си героизма и себеотрицанието на поколенията преди тях.
Четвъртата строфа съдържа два риторични въпроса, които са ди-
ректен упрек срещу непризнателността на българското общество:
“Над ваший гроб забвението цъфти.”
В отговора на втория въпрос авторът се идентифицира с народа и
с най-святото от него - майките.
В петата строфа поетът говори в първо лице, единствено число,
като подтемата е , че всяко нещо, възпято в литературата, ще бъде
увековечено. Цялата строфа е една метафора. Венецът представлява
паметник на войниците, който е изплетен от звукове на “битката
гръмлива”, от войнишкото “ура”.
Шестата строфа е отново метафора. Стихотворението е венец,
който “няма да завехне”. Поетът е убеден, че с творбата си той ще
отдаде заслуженото на българските войни, загинали при Сливница.
Последната строфа продължава идейно първата. Авторът отдава
последна почит на загиналите, като подчертава, че те принадлежат
на “вечността”. Стихът “Юнаци, лека нощ” е поклон пред гроба на
славния български войн. Първите и последни стихове наподобяват
опяване, наричане на гроб.
“Новонагласената гусла”
2
Творбата утвърждава един от най-често срещаните мотиви в бъл-
гарската поезия - този за социалната значимост на литературата.
Поезията не трябва да е средоточие само на лични мнения, но и на
връзката на личността с обществото.
Любовта, красивата природа, мечтите са теми, които според Ва-
зов губят своята съдържателност, ако липсва свободата. Тя е абсо-
лютното условие за щастие, благоденствие на един народ.
Стихотворението разкрива нравствените, естетически позиции на
Вазов - той разбира своята роля като певец на народни съдбини. По-
езията му трябва да е адекватен отзвук на народните проблеми и
вълнения. Патриотизмът, гражданската отговорност прозират от
стиховете.
Поетът е отхвърлил решително възторженото превъзнасяне на
младостта, любовта, защото е осъзнал, че то ще остане неразбирае-
мо от един народ, който не е свободен.
Тази тема за бързото пренастройване от възторг към живота до
борбено световъзприемане я има и в поезията на Ботев - “Майце
си”, по-късно в “Романтика” - Вапцаров, “Юноша” - Смирненски.
“На България”
Основната тема в поезията на Вазов е България, патриотизмът.
Писана е творбата непосредствено след ужасиите на Априлското
въстание в стихосбирката “Тъгите на България” 1877г. и е събрало
цялата болка на поета от погрома. Чувства на гняв и оптимизъм се
преплитат. Интересно е изграден образът на многострадална Бълга-
рия - чрез образа на робската действителност, чрез Балкана, сините
небеса, Струма. Хиперболи засилват представата за робството.
“Но през червените порои
що ти проля в тая борба,
аз видя дните ясни твои
3
1
59
31
