Големина на текста:
През периода на 20-те и 30-те години е особено подчертан
интересът към преводната белетристика, както и към
сатиричната литература. Сатиричната литература през 20-те
години вплита елементи на фантастика и утопия, които се
използват от много от авторите, творили през този период-
Михаил Булгаков в повестите си „Кучешко сърце” и „Фаталните
яйца”, Маяковски в пиесите „Дървеница” и „Баня” и др. Целта е
да се разобличи еснафството, снобизмът, бюрократизмът, а
като единствен коректив е бъдещето- появяващата се машина
на времето ( dues ex machine). Същата тази машина разпознава
и наказва мимикриращите човешки пороци и решава съдбите на
героите в един роман, мислен и писан през целия период на 20-
те и 30-те години, но така и непрочетен от своето време-
„Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.
„Майстора и Маргарита” безпорно е творение на руския
дух, събрало в своите страници огромна част от културно-
историческата, митологическата и философската памет на
човечеството.
Романът се създава в продължение на около дванадесет
години. Булгако започва да го замисля към 1928 година като
сатирично произведение - роман за дявола. Според изворите
съществуват няколко версии с различни заглавия, като
първоначалното заглавия е „ Копието на инжeнера”. Скоро
обаче започва да се мисли в нова насока - „ Евангелие от
Воланд”. Чрез това заглавие Булгаков се опитва да диалогизира
със значението на апокрифните евангелия - Евангелието на
Юда. През 1937-1938 година писателят стига до по - отчетливо
композиционно оформление, на което поставя и ново заглавие -
2
„Майстора и Маргарита”, откъдето тръгва и новата линия на
митологизация.
Евангелията и Откровението на Йоан, „Фауст” на Гьоте,
„Златното гърне” на Е. Т. Хофман, „Граф Монте Кристо” на Ал.
Дюма, реминисценциите от Пушкин, Гогол, Достоевски - всички
присъстващи в романа на Михаил Булгаков текстове са
всъщност знаци, те препращат към „трета реалност”, която е
съотносима с „ първата реалност”- „божествената идея” ( Минц,
25).
„Майстора и Маргарита” е роман за романа и е хумогенна
сплав от три пресичащи се плана: библейски( отсъждането на
Пилат Понтийски и разпятието на Иешуа Ха - Ноцри), гротеско -
сатиричен( приключенията на свитата на Воланд в Москва) и
лирико-трагичен( любовта на Майстора и Маргарита). Тези три
сюжетни линии се развиват относително самостоятелно в
сложно взаимно проникване, като „библейския свят” е
свързващото звено между микро- и макрокосмоса. Само на
пръв поглед тези три части могат да се възприемат като
различни темпорални и смислови сфери, защото в
действителност идеите, залегнали в тях, за борбата между
доброто и злото в света, параметрите на страха и свободата,
наказанието и милосърдието, движението и покоя, идеята за
Началото и есхатологическата идея за това, че не ще има
повече време” са смисловите ориентири, около които се движат
тези иначе толкова различни плоскости на единния и многолик
живот.
3
Изборът на основна тема в романа - зората на
християнството и изпитанията на човешката вяра - има своята
предизвикателност и дързост в ранните съветски времена,
когато се води антирелигиозна пропаганда, но за Булгаков
вероятно по-важни са били онези доказателства , които могат
да се извлекат от културната памет и да подкрепят истинността
на вярата с аргументи, приемливи за човека в рационалния век.
Евангелският план често бива определян и като исторически,
доколкото случилото се в Юдея е представено в романа като
реално събитие. Разглеждайки тази сюжетна линия би трябвало
и героите да се възприемат като евангелски персонажи.
Образите на Иешуа( древноерейското име на Иисус), Юда,
Пилат Понтийски, Леви Матей от една страна са базирани
върху новозаветните текстове, върху теологични и исторически
трудове, но от друга - цялостната авторска концепция е
различна от канонично-християнската и героят Иешуа
значително се отличава от евангелския Иисус. Иешуа
пребивава в романа в две измерения - като реален образ на
земен човек, но и като еманация на трансцендентния образ на
богочовека, в чистата субстанция на идеалното,
извънвремовото битие, в много отношение сходно с това на
евангелското сказание. Смъртният всъщност се оказва
безсмъртен, той става равен на цялото време, т.е. на
вечността. Способностите му са извънмерни, но той идва в
света без знамения и чудеса - на него чудеса не му трябват.
Чудото би отнело свободата на тези, които среща по пътя си
към Плешивия хълм. Иешуа не се нуждае от роби, а от
свободни хора, напълно отговорни за постъпките си - само
свободният е отговорен. Своята божественост и святост героят
4

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Християнските образи в романа „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков

„Майстора и Маргарита” безспорно е творение на руския дух, събрало в своите страници огромна част от културно-историческата, митологическата и философската памет на човечеството...
Изпратен от:
Nineto85
на 2010-04-14
Добавен в:
Курсови работи
по Руска литература
Статистика:
294 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Лекции по Руска литература

06 юни 2010
·
1,935
·
39
·
18,000
·
2,199
·
1
·

Роден е през 1799г. В Москва, в семейството на потомствени дворяни. Като дете Пушкин получава традиционното за дворянско дете възпитание, говори на френски език и до 7-мата си година не владее майчиния си език...
 

Руска литература на 20 век

06 юни 2010
·
291
·
2
·
655
·
463

Развой и течения, представители в руската литература на 20 век...
 

Абсурдизмът при Булгаков и Гогол в "Дяволиада" и "Нос"


Сравнение между автори от различно време, чрез абсурдистката линия в творчеството им....
 

Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"

12 окт 2014
·
104
·
11
·
3,648
·
69

В този невероятен, безспорно добър и сложен роман, Булгаков описва три свята – земния живот, представен от хората и типичните човешки черти, грехове и комичните ситуации, в които попадат самите персонажи...
 

Християнските образи в романа „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков

Материал № 489863, от 14 апр 2010
Свален: 294 пъти
Прегледан: 237 пъти
Качен от:
Предмет: Руска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 1,833
Брой символи: 11,026

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Християнските образи в романа „Майстора и Марга ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала