Големина на текста:
22 тема: Социални нагласи
Понятието за социална нагласа. Възникване, структура и функции на социалните нагласи. Промяна
на социалните нагласи. Социални нагласи и поведение. Измерване на социалните нагласи
Понятие за социална нагласа
Концепцията за нагласите заема централна позиция в областта на социалната психология. Г. Олпорт я
определя като "крайъгълен камък" на развиващата се социална психология, а някои ранни социални
психолози определят своята област като научно изследване на нагласите (Олпорт, 1935).
Етимологията на думата attitude (англ.“нагласа”) е от лат. дума aptus, едно от значенията на която е
"готов, приготвен" в смисъл на субективна или психична готовност за действие.
Една от най-ранните употреби на понятието се среща у Л. Ланге (1888) и описва готовността за отговор на
изследваното лице в експеримента.
Първоначално представяне на концепцията за нагласите в изследването "Полският селянин" на
У.Томас и Ф.Заниецки (1918). Те определят нагласите като ментални, мисловни процеси, които
детерминират актуалните и потенциални отговори на всяко лице в социалния свят. Те описват
взаимодействието между индивида и обществото с две понятия: социални ценности, характеризиращи
социалната организация, и атитюди, характеризиращи индивида състояния на мисленето му спрямо
ценностите. Атитюдът е елемент както на психологичната структура на личността, така и на социалната
структура, доколкото съдържанието на психологичното преживяване се определя от външни, локализирани
в социума обекти – обединява в себе си емоцията и афекта и предметното им съдържание.
Търстоун (1928) установява един от отличителните признаци на нагласата – “интензивност на позитивен
или негативен афект по отношение на някакъв психологически обект”. През 1931 г. Парк добавя още два
признака – латентност (т.е. недостъпност за пряко наблюдение) и произход от опита.
Г. Олпорт също говори за медиаторната функция на нагласата между външните и вътрешните фактори.
През 1935 г. той обобщава наличните до този момент дефиниции и предлага свой вариант, който е приет и
до днес: нагласата е състояние на психонервна готовност, установено на основата на опита и оказващо
направляващо и/или динамично влияние на реакцията на индивида по отношение на всички обекти или
ситуации, с които той е свързан. В тази дефиниция са основните признаци на нагласата нейното
предварително и регулативно действие.
Според бихевиористката концепция нагласата се разглежда като "имплицитна, опосредстваща
реакцията хипотетична конструкция или свързваща променлива между обективния стимул и външната
реакция". Тя се явява едновременно реакция на наблюдаемия стимул и стимул за наблюдаемата реакция. На
тези две връзки се подчиняват всички закони на поведенческата теория. Проблемът за латентността й обаче
остава нерешен и тя като цяло "се представя като неудобно понятие в науката, основана на ноблюдаеми
величини" (Уести, 1975).
В когнитивистката ориентация този проблем се решава значително по-лесно, тъй като в основата на
модела стои вътрешната когнитивна структура на индивида. По определението на М. Рокич (1968)
"социалната нагласа е относително устойчива във времето система от възгледи, представи за обекта
или ситуацията, предразполагаща към определена реакция".
От позицията на гещалтпсихологията С. Ах дава следната дефиниция: "нагласата притежава
организация на опита и знанията, свързани с даден обект. Това е йерархически организирана структура,
чиито части функционират в съответствие с мястото им в общата структура, но за разлика от
психофизиологичната установка на възприятието тя е високо концептуализирана".
Когнитивистката концепция обаче изпуска динамичния, регулативен аспект на нагласата по отношение на
поведението. Опит да се компенсира това прави Фестингър с теорията си за когнитивния дисонанс,
според която единичната нагласа не притежава динамичен потенциал той възниква като резултат от
несъгласуваността на когнитивните компоненти между две нагласи. Според други изследователи нагласата
"се зарежда" енергетически от връзката й с повече или по-малко централна ценност.
Психоаналитичната концепция Фройд не й отделя специално внимание, но влиянието му се проявява в
издигането на следния тезис: макар да не притежава собствен енергиен заряд, нагласата може да го черпи,
регулирайки вече съществуващата психична енергия. Според Дж.Сарноф (1960) "нагласата на индивида
спрямо клас обекти се определя от особената роля, която тези обекти са започнали да играят в
съдействие на реакциите, намаляващи напрежението на особени мотиви и разрешаващи особени
конфликти между мотивите."
Обща черта на всички приведени по-горе определения социалната нагласа се разглежда предимно в
индивидуално-психологичен аспект.
Най-общо могат да се разграничат два типа дефиниции:
- акцентиращи върху атитюда като предиспозиция за действие, оперираща като мотивираща сила за
индивида
- разглеждащи го като възможност, вероятност за определен тип отговор в определен тип ситуация.
В единия случай атитюдът се обвързва директно с наблюдаеми явления, а в другия по-скоро се свързва с
някакъв латентен процес или скрит механизъм.
1
Ако трябва да се направи една обобщаваща дефиниция на социалната нагласа, която да включва в
себе си широкия спектър от направления в социалната психология, тя би звучала така: Атитюдите се
отнасят до регулациите в чувствата, възгледите, предиспозициите на индивида да откликва на
социалните обекти така, че в интеракция със ситуационни и други диспозиционни променливи да
води и направлява изявеното поведение. Такава дефиниция прилага термина атитюд към цялата система
на афект, когниция и интенция, а не само към една от нейните дименсии.
Възникване структура и функции на социалната нагласа
Възникване: Два основни механизма – на социалното научаване и на прекия опит.
а) социално научаване - 3 процеса, които играят роля в цялостния процес на кондициониране на
атитюдите:
- класическо кондициониране учене основано на асоциация, т.е. ако удовлетворяването на един
безусловен рефлекс се придружава от някакъв неутрален дразнител, то стеничните или астенични ефекти на
първия се пренасят върху втория.
- инструментално кондициониране – научаване да се изразяват "правилните" възгледи. Поведение, което
е било следвано от позитивен отговор от значимата фигура и е било подкрепяно, има склонността да се
повтаря. И обратно, поведение, което е било следвано от негативен отклик, бива отслабено и потиснато.
Чрез този механизъм се закрепят "правилните" възгледи и това е важен фактор при оформянето на
атитюдите.
- моделиране (заместващо научаване) учене чрез пример. Отнася се до случаите, в които индивидът
възприема нови форми на поведение главно чрез наблюдение на действията на другите, без те целенасочено
да са предавали специфични възгледи или форми на поведение. В зряла възраст индивидът широко
използва тази форма на научаване в непозната среда, за да може да изгради работещи модели на поведение
б) директен опит Този начин на формиране е по-стабилен от антиципираните нагласи или от онези,
заети от другите. Индивиди, формирали нагласите си директно от опита си, отговарят по-бързо, когато са
предизвикани към реакция спрямо обекта, от онези, които са формирали такива нагласи индиректно. Този
тип атитюди се отстояват по-убедено и по-трудно подлежат на промяна от формираните чрез чуждия опит.
Структура: В структурата на атитюда се сочат 3 компонента, които разкриват същността му:
Когнитивен компонент представлява сборът от вярванията на индивида, всичко, което той знае за
атитюдния обект. Свързва се с формирането на стереотипа, конструкта, с отнасянето на обекта към някоя
категория. Чрез този компонент нагласата е обезпечена смислово.
Афективен компонент свързва се с всичко онова, което индивида чувства относно обекта;
емоционалния тон на атитюда. Основава се на положителна или отрицателна оценка на въпросния обект.
Този компонент е "отговорен" за формирането на предубеждения спрямо обекта или обратно – приемането
му за привлекателен. (Някои автори диференцират още един компонент, наречен оценъчен, а други
предпочитат да не го въвеждат в структурата на атитюда и го сливат с афекта.)
Поведенчески компонент представлява предразположение към отговор, зависещ от вярванията
относно обекта и позицията на оценъчните съждения спрямо него. Именно за предразположеност (не cтава
дума за оказване на конкретно, определено поведение). Фактически в атитюда е налице само поведенческо
намерение, а не концепция за строго определени действия.
Функции
1. Когнитивна (организационна) функция свързана е с познавателния компонент на атитюда.
Нагласата оказва влияние върху оценката на заобикалящата среда, тя е знание за обектите, филтриращо
новопостъпилото знание. Социалните нагласи са в състояние да структурират и организират иначе
хаотичната информация, така че да позволят на индивида да прогнозира, без да обръща внимание на
всички детайли от актуалната ситуация. Понякога може да се стигне до изкривявания, стереотипизация,
което всъщност е дисфункция.
2. Тонична (енергетична) функция свързва се с оценъчния и афективния компонент, сближава се с
мотивацията и води до изкристализирането му в ценности.
3. Експресивна (самореализационна) функция чрез нея социалната нагласа осигурява разбиране на
собствените черти, ценности, схеми, дава гаранция на индивида, че вижда вярно себе си и не е нужно да
държи на това как изглежда в очите на другите. Тя дава възможност на човек да изрази своята "централна"
ценност като компонент на Аз-образа, да определи какъв тип личност е, какво харесва и какво не в другите
хора и социални явления. Демонстрирайки това отношение, човек представя себе си, собственото си Аз във
връзка със случващите се събития.
4. Регулативна (адаптивна, инструментална) функция – свързва се с обединяващия характер на атитюда
спрямо субективния и обективния аспект на ситуацията, като трансформира стимула в отговор, съобразен с
позицията на индивида. Инструменталният характер на функцията способства за постигането на
позитивните и избягването на негативните обекти. Представата за желаните цели, начините за постигането
2
им обикновено се формират в предшестващия опит, на чиято основа се изгражда атитюдът – ако се
наблюдава определено поведение у човек, който успява в живота, не е изключено това поведение да се
превърне в цел, тъй като се свързва с постигането на успех.
5. Самозащитна функция – личността развива позиции, които да я предпазят от узнаване на някои свои
недостатъци и слабости. Чрез отричане и деформиране на действителността индивидът си изгражда
"непротиворечива" атитюдна структура със своята позитивна Аз-концепция и така става способен да
приеме някои свои негативни характеристики. Той използва защитните механизми (на първо място
рационализацията и проекцията), чрез които се структурира неясната информация, а негативните нагласи
се пренасочват към други обекти и по този начин се запазват положителните самоусещания и се отхвърлят
редица отрицателни чувства към себе си или към членовете та собствената група. Егозащитната функция не
гарантира точност на самооценката, но съхранява вярата на индивида в собствените му способности.
6. Екстернализационна функция – свързва се с психоаналитичната инетрпретация на понятието нагласа,
според която вербализацията изважда навън по символен начин скрити атитюди, стоящите зад тях
изтласкани желания, копнежи и т.н. Давайки тази информация, нагласите могат да бъдат използвани за
дълбинен анализ на личността.
Промяна на социалните нагласи - От практическа гледна точка от правилното решаване на този проблем
зависи успехът на социалното взаимодействие областта на политиката, на масмедиите, при вземане на
групови решения, в процеса на социализацията и възпитанието и т.н). Промяната на социалната нагласа
представлява замяната на една позиция с друга. На базата на изменения на отделни нейни компоненти се
наблюдават изменения и в другите и това води до цялостна атитюдна промяна. Промяната в нагласите има
субект и обект (в някои случаи те съвпадат – когато индивидът самостоятелно променя диспозиционната си
система и преосмисля възгледите си). Социалната психология се интересува както от промяната като
индивидуално-психичен процес, така и като резултат от процес на социално взаимодействие.
Теория на социалните преценки — М. Шериф и К.Ховланд защитават следната теза: ако един индивид
защитава позиция, която силно не съответства на позицията на агента на влияние, е по-малко вероятно да я
промени, отколкото ако влиянието е с по-ниска степен на несъответствие. Различават се 3 зони на
толерантност, обкръжаващи една индивидуална позиция:
- зона на приемане– всички съобщения, които могат да бъдат възприети от личността и се асимилират
-зона на необвързване– съобщенията в тази зона имат шансове да повлияят на първоначалната позиция
-зона на отхвърляне всички неприемливи за индивида съобщения; те контрастират с първоначалната
позиция и няма да реализират успешен натиск към промяна в нея.
Колкото по-умерени са позициите, толкова възможността да бъдат променени е по-голяма и обратно
колкото по-крайни са, промяната е по-малко вероятна. Зоната на отхвърляне намалява или се увеличава за
сметка на зоната на необвързване, без зоната на приемане да се променя.
3 типа промяна според това доколко дълбоко засяга личността:
- съгласяване – изкуствена поведенческа промяна, прави се със съзнанието "Аз трябва!" и обикновено е
под заплаха от наказание или обещание за награда. Когато те бъдат отстранени, се възстановява
първоначалното състояние.
- идентификация промяна, дължаща се на зависимостта на себевъзприемането на индивида от това,
което агентът на влияние мисли за него. Изменение, което става "защото го очакват от мен".
- възприемане индивидът вярва, че внушаваната позиция е съгласувана с нейната ценностна система.
Промяната се осъществява, "защото е правилно".
Когнитивна парадигма: 2 теории, свързани с процесите на организация и промяна на атитюдите
теорията на когнитивния баланс и теорията на когнитивния дисонанс. Според тях нагласите в
съзнанието на индивида се стремят към синхронизирани, хармонични структури. Появата на противоречия
между атитюдите акумулира напрежение, което изисква и предизвиква промяна в нагласите.
Теория за когнитивния баланс - Фриц Хайдер: устойчивите състояния в личностно-предметните и
междуличностните отношения са налице тогава, когато нагласата ни към предмета или другия и нагласата
ни към актуалната връзка с него са еднозначни, т.е когато го харесваме и сме обединени с взаимна връзка
или когато не го харесваме и сме разделени. При смесен вариант атитюдите са разсъгласувани помежду си
и мотивират промяна.
В триаден вариант (т. нар. Р-О-Х модел, където P е личността, O е друг, с който тя е в интеракция, а X е
обект, събитие или трето лице, свързано с първите две) отново има възможност както за баланс в нагласите
на P към O и X, така и за дисбаланс. Принципът е същият баланс има, когато и двете връзки са с
позитивен или негативен знак, а дисбаланс, когато връзката с единия е на харесване, а с другия на
нехаресване. Отново дисбалансът акумулира напрежение, водещо до промяна в нагласите.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 яну 2019 в 15:42 потребител
15 юни 2018 в 16:40 в момента не учи на 37 години
16 май 2018 в 06:20 студентка на 33 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - НУПЧЕ, випуск 2010
29 апр 2018 в 22:15 студент на 31 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2021
06 апр 2018 в 22:10 студент на 20 години от Варна - Технически университет, факулетет - Електротехнически факултет, специалност - Социален мениджмънт, випуск 2016
11 яну 2018 в 12:18 ученичка на 25 години от Вълчедръм - Първо ОУ "Васил Левски"
26 окт 2017 в 16:05 в момента не учи на 35 години от Благоевград
25 май 2017 в 22:17 учител на 52 години от Ихтиман - СОУ "Христо Ботев", випуск 2016
18 май 2017 в 12:33 ученик от Ямбол - Гимназия "Васил Левски"
15 май 2017 в 23:28 студент на 40 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - ВСУ, специалност - Бизнес администрация и мениджмънт, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Емоции и чувства

06 яну 2007
·
3,614
·
22
·
2,400
·
1,443
·
4
·
6
·

Например В.Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции - страх, ярост, любов.
 

Какво ни прави личност ?

21 окт 2006
·
3,052
·
4
·
510
·
242
·
2

“Животът няма друг смисъл освен този,който човек му придава сам, разкривайки своите способности”- казва големият хуманист Ерих Фром.
 

Агресия и агресивно поведение

12 дек 2006
·
4,786
·
5
·
2,185
·
863
·
4
·
7
·

Проблемът за агресията и насилието се поставят винаги, когато се търсят факторите и причините за разрушаване и прекъсване на социалната комуникация, за нарушаване на моралните и правните норми, а в най-крайните си форми - и за ценността на човешкия живот.
 

Консултативна психология

06 ное 2006
·
2,592
·
5
·
1,179
·
204

1/ Поява и същност на психологическото консултиране /ПК/ а/ Предпоставки за възникване и развитие на /ПК/ -социално икономически -началото на 19-20в.се извършва промишлена революция и индустриализация, появяват се нови транспортни средства и нови...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
508
1
13.08.2012
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Социални нагласи

Материал № 488208, от 11 апр 2010
Свален: 358 пъти
Прегледан: 386 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 6
Брой думи: 3,571
Брой символи: 22,900

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социални нагласи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,931 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения