Големина на текста:
Технически университет – София
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Специалност Публична администрация
Реферат
по
Право на Европейския съюз
На тема:
Нормотворчески процес в Европейския съюз
На Йоана Владимирова Иванова
Фак.No 231206010, група 35
Преподавател: Б.Неделчева
Институциите на ЕС притежават компетентност в областта на
законотворчеството. Тя обаче не е универсална, а е ограничена само в рамките на
определена и допустима от държавите членки нормотворческа компетентност.
Държавите членки на ЕС, чрез Договора на европейската общност са
предоставили компетентност на институциите на ЕС, да приемат определнени
актове на вторичното право в посочените от първичното право области и при
спазване на предвидените там процедури. Приемането на актовете на вторичното
право е своеобразен „законодателен процес”, който протича по определения от
Договора ред.
В общия случай нормотворческият процес започва по инициатива на
Комисията, предложеният акт се съгласува с Европейския парламент и се удобрява
от Съвета. С приемането на Договора на ЕС и договорите от Ница и Амстердам, ЕС
доразви процедурите по приемане на актовете на вторичното право. Така се
разшириха правомощията на Европейския парламент в законодалния процес. Освен
това в определени хипотези ролята на Съвета може да бъде по-ограничена. Така
например Евопейската комисия, на основание чл. 86 от ДЕО, може да приема сама
вторично право в някои области на политиката в областта на конкуренцията.
Същевременно не Комисията, а Европейският парламент може да бъде носител на
законодателна инициатива – например случаите, когато актът засяга въпросите
относно избора на депутати в Парламента.
На Комисията е предоставена ограничена нормотворческа компетентност –
само за приемането на актове в областта на изпълнителните мерки. Тя обаче има
правото на законодателна инициатива.
Най-голям обем нормотворческа компетентност е предоставена на Съвета.
Той притежава окончателната власт за приемането на задължителните актове,
съставляващи вторичното право.
Нормотворческата компетентност на Европейския парламент няма
самостоятелен характер, а се осъществява само съвместно със Съвета.
Комисията е институцията, която участва в нормотворческия процес като
монополен носител на нормотворческа инициатива. Тя притежава правомощия
относно приемането на определени нормативни актове. Нейната компетентност
произтича от учредителните договори, а също така и чрез прякото овластяване от
Съвета.
Институциите на ЕС са с различни компетенции включително в областта на
нормотворчеството. На практика е налице разделение на функциите между
институциите на ЕС, като това разделение се проявява във вертикален и
хоризонтален план. Вертикално е разделението между институциите и държавите-
членки, а хоризонтално между институциите на ЕС.
Завършващата фаза на нормотворческия процес е вземането на решения във
формата на актове, приети от институциите.
Създадените в рамките на ЕС специални нормотворчески процедури
непрекъснато се изменят и усъвършенстват. Първоначално предвидената е тази,
при която Съветът приема актове по предложение на Комисията след изслушване
на Парламента. Тук Комисията има законодателна инициатива, а Парламентът –
консултативна роля. Ако не се поиска мнението на Парламента, приетият акт може
да бъде оспорен пред Съда. Това е процедура на консултиране, по която се приемат
актове във важни области. Приетите по тази процедура актове се подписват от
председателя на Съвета и се публикуват в “Официалния вестник на ЕС”.
Бюджетната процедура е свързана с ежегодното финансиране на ЕС. Тя предвижда
съвместна компетентност на Парламента и Съвета и включва следните етапи:
Комисията изготвя проекто-бюджет до 01.09 и го представя на Съвета
Съветът изготвя проект и сезира Парламента за първо четене не по-късно от 05.10
Парламентът трябва в 45-дневен срок трябва да гласува и да го върне на Съвета
Съветът за 15 дни удобрява промените или ги отхвърля
Парламентът може в 15-дневен срок да направи промени и да обяви бюджета за
приет или да отхвърли проекта, след което процедурата започва от начало.
Съществува и т.нар. нова процедура за сътрудничество. Тук ролята на Парламента
не е консултативна, а той действително участва в законодателния процес:
Комисията предлага на Съвета приемането на нормативен акт
Съветът изпраща предложението в Европейския парламент.
Съветът изготвя обща позиция, след като получи становището на Парламента
Позицията се предоставя на Парламента, който за 3 месеца трябва да я приеме,
отхвърли или измени. Комисията в срок от 1 месец решава дали да приеме
промените на Парламента. Пристъпва се към 2-ро четене на проекта
Ако Съветът не се произнесе до 3 месеца по допълненията на Парламетна или по
измененията предложени на Комисията, процесът се прекратява.
Могат да бъдат разграничени 4 процедури по приемане на актове на
вторичното право:
Процедура по консултиране;
Процедура по съгласуване;
Процедура по съвместно приемане на решения;
Процедура по удобряване.
Видът на процедурата, която ще се приложи при приемането на даден правен
акт на вторичното право, се определя от основанието, на което се приема акта, т.е.
съответната разпоредба от ДЕО, която предвижда възможност за възприемане на
общностно законодателство в посочената материя.
I.Процедура по консултиране
Това е първата законодателна процедура, предвидена в ДЕО. Съгласно
разпоредба на чл. 37, ал.2: „Съветът по предложение на Комисията и след
консултиране с ЕП.....”. Тази процедура се прилага по отношение на Общата
селскостопанска политика, опазване на околната среда (чл. 175, ал.2).
Процедурата започва с отправяне на предложение от страна на Комисията. Тя
може да внася промени в предложението си до произнасянето на Съвета (чл. 250,
ал.2). на основане предложението на Комисията, Съветът инициира консултациите
с Парламента при приемането на регламенти, директиви и решения.
Европейският парламент дава становище относно предложението на
Комисията. Ако Комисията внесе съществени изменения в предложението, то се
връща за повторно становище от страна на Парламента. Комисията може да не
промени предложението си или да го промени в съответствие с предложението на
Парламента.
След това Съветът приема предложението – единидушно, в случай, че се
променя предложението на Комисията; и с квалифицирано мнозинство или
единодушно – съобразно ДЕО.
Становището на Парламента няма обвързваща сила. Когато се изисква
провеждане на тази процедура, а консултации не са били извършени, това се явява
предпоставка за последваща отмяна на актовете, поради съществени процесуални
различия.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
valq115 написа на 25 апр 2010 ОТГОВОРИ
студент на 18 години
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
185
3
1 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Нормотворчески процес

Материал № 487924, от 10 апр 2010
Свален: 124 пъти
Прегледан: 101 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,753
Брой символи: 11,475

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нормотворчески процес"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения